История на конфликта 2 (Поглед към Античността)

Според официалната страница на Израелското министерство изралеската история започва преди около 4000 години (около 17 век преди новата ера) и се свързва с имената на Авраам и неговия син Исак, които изпълнявайки Божията воля, се заслеват в земите на Израел. Но гладът ги принуждава да се преместят в Египет. Там те остават до 13 век пр.н.е., когато водени от Моисей и след 40-годишно скитане в пустинята се установяват през 13–12 век пр.Хр. в Израелските земи. В началото те срещат доста трудности, най–голямата заплаха идва в лицето на фалестинците (морски народ от Азия, заселил се на Средиземноморския бряг). Те виждат нуждата от лидер, който да обедини силите на различните племена.

 С това се заема първият цар Саул, управлявал от 1020 г пр. н.е. до 1000г. пр.н.е. – това е период на преминаване от разпокъсана племенна организация в установяването на пълна монархия, под управлението на цар Давид (1004–965г. пр.Хр.). Давид успява да постигне пълно надмощие над местните филистинци, да спечели признанието на съседните народи, да обедини 12 изралески племена и да обяви Йерусалим за столица.
Давид е наследен от своя син Соломон (965–930 г. пр. Хр.), който успешно продължава укрепването на царството, постигайки мир със съседите. Едно от най–значимите събития е построяването на Храма в Йерусалим (960г. пр. Хр.).

 След смъртта на Соломон, царството се разделя на Северно Царство (Израел) със столица Самария и Южно Царство със столица Йерусалим. 722г . пр. Хр. Израел е превзет от асирииците, 140 години по–късно вавилонците завладяват Южното царство, разоряват Йерусалим и опожаряват Соломоновия храм.
Тези събития довеждат до първата еврейска диаспора – принудени са да избягат – в Египет, Сирия, Месопотамия или Персия.
Но благодарение на осъзнатата религиозна избраност и особеното предназначение на своя народ евреите като една общност успяват да оцелеят дори в условия, при които не един път загубват национално-политическата си идентичност.
През 538 г пр.Хр. персииският цар Кир завладява израелските земи, 50 000 евреи се връщат от своето изгнание, а царят нарежда Йерусалим и Храма отново да бъдат построени.

 332 г. пр.Хр. земите са завладяни от Александър Велики, 140 години по–късно Храмът е осквернен от гърците – това доежда до бунт на евреите, водени от Макавеите. Те дори успяват да си извоюват независимост от периода 129–63 г пр.Хр., но са завладяни отново, този път от от римляните – управлението е поверено на Ирод Антипа (63г–64г), който отделя голямо внимание на строителството и успява да превърна Храма в Йерусалим в една от най–красивите сгради на своето време.

Почти веднага след смъртта на Ирод Юдея е присъединена към римската администрация.
След въстание през 70 г. Тит завладява отново града, а Йерусалим е унищожен. Много евреи са принудени да избягат, а друга голяма част са пленени.
Въпреки трудностите, малката останала еврейска общност постепенно успява да се възстанови и да създаде свои религиозни закони.

В периода от 313 до 636 година, земите са под византиска власт и добиват християнски характер, построени са много църкви и манастири в Йерусалим, Витлеем и много други части. Самите евреи губят много свои права, включително правото да влизат в Йерусалим (с изключение на един ден в годината).

 През 614г персииците завладяват земите, а 636г. те попадат под Арабско управление. Евреите възвръщат много от правата си, могат отново да живеят в Йерусалим, имат право на собственост и свобода да изповядват своята религия, срещу заплащане на определена такса.
В резултат на тези такси, много евреи напускат земите и през 11 век еврейската общност е значително малка и загубила своята организационна и религиозна сплотеност.

От 1099 г. до 1291г земите са управлявани от кръстоносците, организирани от папа Урбан II с цел завладяване на Йерусалим обратно за християните. При завладяването на земите повечето местни, които не са християни биват убити, много евреи биват изпепелени или продадени в робство. Много кръстоносци се заселват в новозавзетите тритории. Създава се Йерусалимско кралство. Поклонничеството възстановява своите пътувания до Йерусалим, включително малък броя евреи се връщат от Франция в Йерусалим.

През 1187г. арабската армия успява да победи кръстносците и под управлението на Саладин евреите отново придобиват много от изгубените си права.
След пълното оттегляне на кръстоносците през 1193 г. земите остават под арабска власт до падането под Османскота завладяване през 1517г. По това време около 1000 евреи живеят по тези земи, по–голямата част в Йерусалим, Наблус и Хеброн.
В резлутат на османското управление голяма част от територията на страната била необитаема, плодородни земи пустеели.

С течение на времето, ситуацията на евреите в страна започва да се подобрява, след 1860г. броят им нараствал, което довело до построяването на първия еврейски квартал извън Йерусалимските стени. 10 години по–късно евреите достигат за първи път мнозинство в пределите на Йерусалим, земята започва да се обработва, нови селища са построени. Благодарение на Суецкия канал, страната става важен търговски кръстопът между три континента.

Тогава се заражда и Ционисткото движение.
Източник

 
Основни изводи, които можем да направим от статията –
– Периода на Еврейското царство е един от многото периоди в Палестинските земи.
– еврейското общество (като малцинство) е имало най–много права (включителното правото на собственост и свобода на религията) по време на Арабското управление по тези земи
– Еврейското самоуправление по тези земи продължава около 400 години
– едва след 1860 год. евреите стават мнозинство в Йерусалим (преди това такова са били арабите)

––––––––
Ето и другата гледна точка – това е мой превод на основни цитати от различни исторически книги, събрани в един документк от организацията “Евреи за справедливост в Близкия Изток“.

1. Преди миграцията на евреите през 1800г. пр.н.е. земите на Ханаан са били населени от ханаанците.

“Между 3000 и 1100г пр.н.е. ханаанската цивилизация населявала земите на днешен Израел, Ливан, голяма част от Сирия и Йордания… Тези, които са били останали в Йерусалим след като римляните прогонили евреите (2 век) са били фермери, лозари, селяни, приели християнството, наследниците на арабски, пресииски, гръцки и ханаански племена.“ Marcia Kunstel Joseph Albright ‘Their Promised Land’

“Но всички тези различни народи, които бяха дошли в земите на Ханаан станаха част от клоните на фамилното дърво на Ханааните. Но след като в 7 век арабите приеха Исляма и се заселиха в тези земи, всички народи така се смесиха и арабизираха, че вече не може да се каже кои са ханаанци и кои са араби.“ Illene Beatty ‘Arab and Jew in the Land of Canaan’

2. Повече за Ханаанската цивилизация преди 18 в. пр. н.е.
“Последни археологическо проучвания доказват, че Йерусалим е бил голям и процъфтяващ град още преди 1800г. пр.н.е. Др. Рони Райх, който води разкопките заедно с Ели Шуикрум, твърди, че откритата сложна водно-напоителна система е построена от Ханааните през Средния Бронзов период (около 1800 г пр.н.е.)“ The Jewish Bulletin, 1998

3. Еврейското царство е само един от многото периоди по тези земи.
“Царствата на Соломон и Давид, на които Ционистите основават своите териториални изисквания, просъществуват само 73 години…След това се разпадат (дори когато броим разделените царства на Юдея и Израел, пак стигаме до не повече от 414 години еврейска власт по тези земи).“ Illene Beatty ‘Arab and Jew in the Land of Canaan’

4. Кога палестинските територии придобиват арабски характер?
“Палестина стана страна с доминантно арабско и мюсюлманско население през 7 век. Почти веднага след това нейните граници и характеристики – включителното арабското име – Фалестина – станаха известни в целия свят, както с плодородието и красотата си, така и с религиозната си значимост…През 1516 г, Палестина стана провинция на Османската империя, но това не промени нито нейното плодородие, нито нейния арабски облик. 60 процента от населението се занимаваше със земеделие, запазваше се баланса между градското население и номадите. Всички тези хора вярвали, че принадлежат към земя, наречена Палестина, въпреки чуството, че принадлежат към една по–голяма арабска нация….Въпреки потока от евреи след 1882 г. е важно да се отбележи, че седмици до преди създаването на Израел през 1948г, арабите са били мнозинство. Например, през 19371г. еврейското население е 174 606 души, срещу 1 033 314 араби. “ Едуард Саид ‘The Question of Palestine’


Сигурно ви прави впечатление, че започнахме да споменаваме често думата Палестина, докато в статията на израелското правителство такъв термин не се използва. 3а произхода на самата дума ще пиша по–късно, но сега искам само да покажа един плакат, с който самите основатели на ционисткото движение са приканяли европейските евреи да посетят (и след това евентуално останат да живеят в) Палестина.

5. Каква е била в миналото системата за притежание на земя и как тя бива променена
“Османският Код на 3емите от 1858 изисква регистрация на името на притежателя на земеделска земя, по–голямата част от тази земя обаче никога преди това не е била регистрирана, защото собствеността е била определяна по традиционни форми на владение на имущество. В хълмистите райони на Палестина това е била машаа, или комунално плодоползуване. Новият закон означава, че за първи път селянин ще бъде лишен не само от право на собственост на земя (той и преди по закон не е притежавал земя), но, че няма и да има право да живее, отглежда реколта, или предаде на своето поколение земята, която до преди създаването на този закон е била неотчуждаема…При създаването на закона през 1858 комуналните закони биват игнорирани…Вместо това, членове на горните слоеве чрез манипулации на законния процес успяват да регистрират големи парцели земя на свое име…Селяните естествено смятали, че земята е тяхна и обикновено разбирали, че вече не са закони притежатели на земите си, едва след като те биват продадени на еврейски засленици….Не само, че земята е била продадена, но арабските жители са били прогонени и заменени с чужденци с политичски цели.“ Rashid Khalidi, ‘Blaming The Victims’ , ed. Said and Hitchens

6. Дали Арабската опозиция срещу ционистите се дължи на анти–семитизъм или на опит за опазане на собствената общност.
“Целта на (Еврейския национален) фонд бе да изкзупи палестинската земя като неотчуждаемо притежание на еврейския народ.“…и както ционисткия лидер Ахад Хаам пише: “арабите разбраха много добре какво правим и каква е нашата цел“…
Теодор Херцл, основателят на ционизма, казва “Трябва да се опитаме да преместим бедното арабско население отвъд границите чрез предлагане на работа в съседни страни, и отказване на всяка възможност за работа в нашата собствена страна…Процесите на отчуждаване и премахване на бедните трябва да бъдат осъществени тайно.“ Но на много места в северна Палестина арабските фермери отказват да напуснат земята, която Еврейският фонд конфискува от отсъстващи притежатели, и турските власти, по молба на Фонда, ги прогонват…Местните евреи също реагират негативно на ционизма. Те не виждат причина за еврейска държава в Палестина, и не искат да развалят отношенията си с арабите.“
John Quigley, ‘Palestine and Israel: A Challenge To Justice’

“Преди 20 век повечето евреи в Палестина принадлежат към старите Йишув, или още общност, която се е заселила в тези територии повече поради религиозни, отколкото поради политически причини. Почти няма напрежение и конфлики между тях и арабското население. Напрежението започва след пристигането на ционистките заселници след 1880г., когато те придобиват земята на отсъстващите арабски притежатели, тоест палестинскте селяниа изгубват земите, които са обработвали. “ Don Peretz ‘The Arabic-Israeli Conflict’

“През Средновековието Северна Африка и арабският Близък Изток се превръщат в убежище за много бежанци и преследвани евреи от Испания и други страни. В свещените земи те живеят в относителна хармония. Тази хармония бива развелена едва след създавенето на ционистката доктрина, според която Палестина е притежавана по право от еврейския народ, изкючвайки правата на християнските и мюсюлманските жители. “ Sami Hadawi ‘Bitter Harvest’
 
7. Палестина ли е единствената (и най–предпочитана) възможност пред гонените евреи, когато ционисткото движение се ражда?
“Погромите принудиха много евреи да напуснат Русия. Общества, известни като “Любители на Цион“, убедиха някои от изплашените емигранти да идат в Палестина. Там, убеждаваха те, евреите ще построят наново царството на Давид и Соломон. Повечето руски евреи игнорираха техните призиви и заминаха за САЩ. До 1900 година близо един милион евреи се бяха установили в Щатите.“ ‘Our Roots are Still Alive’ by The People Press Palestine Book Project

8. Oтношение на евреите спрямо арабите след пристигане в Палестина
“Преди да дойдат тук, те бяха роби, но щом дойдеха на свобода (в Палестина), в тях внезапно се появявше склонност към деспотизъм. Отнасяха се към арабите с неприязън и жестокост, лишаваха ги от техни права, обиждаха ги без причина и дори се хвалеха с тези свои дела и никой от нас не се противпоставяше на тази окаяна и опасна склонност “ Ционистки писател Ахад Хаам, цитиран от Сами Хадауи “Bitter Harvest“

 
Имайки предвид информацията представена досега, мисля, че може да направим няколко важни извода
Конфликта менжду евреи и мюсюлмани не е вечен – всъщност Израело–Палестинският конфликт започва в края на 19ти век. До преди ционистката имиграция да започне, евреи и палестинци са живеели заедно без почти никакви проблеми помежду си. След като европейски заселници започнали да изкупуват земи от отсъстващи (absentee) арабски собственици единствено и само за ползване от еверйски заселници много не–еврейски селяни остават без дом.
Това не е конфликт между евреи и мюсюлмани. Първо, 20% от палестинците, пръснати в наши дни из целия свят са християни и те са подложени на същите ограничения, на които са подложени и техните сънародници–мюсюлмани.

Еврейските израелци не са наследници на първите жители по тези теми.
Палестинците са наследници на ханааните и арабите (дошли през 7 век).
Всъщност генетични изследвания показват, че сефардите ( наследници на ханааните, мигрирали в Иберийския полуостров, а след това в Сев. Америка и Близкия Изток) са много по–близки генетично до палестинците, отколкото до ашкеназите (концентрирани в Източна Европа). Това се дължи на факта, ашкеанзите са до голяма степен наследници на хазарите, които примат юдеизма през 8–ми и 9–ти век.
Докторът по генетика, Dr. Mazin Qumsiyeh, твърдо, че ционистката идея за “завръщане“ е неправилна, поне относно ашкеназите. Завръщане предполага, че прадедите идват от въпросната земя.
Идеята, че всеки има право на собственост върху земя, базирано повече на кръв или религиозна принадлежност, отколкото на географски принципи, носи със себе си проблеми и опасности. Но за тези, които обичат да дават за довод древното наследяване, е важно да знаят, че Палестинците имат също толкова наследствени права (ако не и повече), колкото имат и евреите.

В този ред на мисли се сещам за интервю oт тази седмица по Ал Джазира. Основна тема бяха дебатите в Европейския парламент относно стауса на Йерусалим. Като участници бяха поканени представител на израелската власт от Йерусалим, млад палестинец, живеещ в Америка и неутралната страна беше предтсвана от британски журналист на Гардиън. В това интервю много ясно се видя позицията на Изреал – ‘Йерусалим е техен, защото винаги (от 4 хилядолетия) е бил тяхна неделима столица и палестинците нямат право на никакви претенции’. Цялото интервю може да видите тук

Друг интересен документ, който се опитва да обори някои от митовете, създадени от ционистите, може да бъде намерен на много места из интеренет пространството. Аз лично попаднах на него, разлгеждайки една от страниците поддържани от христинияте в Палестина.

Важно четиво по тази тема е Sharing the Land of Canaan
Book review: Shlomo Sand’s „The Invention of the Jewish People“

Advertisements

Posted on декември 12, 2009, in History of the Conflict and tagged . Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. 1. Ханаанските племена и арабските племена имат толкова общо, колкото арабските и еврейските, колкото германските и келтските, тракийските и гръцките, славянските и балтийските.
    5. Земя е купувана в 3/4 от случаите от богати земевладелци, бедните селяни изобщо не са имали земя. Поне не и около 80% от тях, описани преди 70 години като „80% бедни безимотни селяни и бедуини“. И имено на Херцел е идеята да се купува от богатите, за които земята не е нищо, а не от бедните, за които земята е препитание. Даже, много араби са идвали да работят на еврейски ферми, тъй като насред пустинята арабски такива почти не е имало.

    6. Вярно е, че евреите са живеели много по-добре в мюсюлманския свят, отколкото в християнския. По онова време Исляма е бил по-толерантна религия. Но това не значи, че са живеели съвсем безгрижно.

    През 9-ти век халфът в Багдад ал-Мутауакил (извинявам се ако го изписвам грешно) задължава евреите да носят жълти значки.

    В Гранада през 1066 арабска тълпа убива еврейския управник Йосиф Ханагид и след това изпепелява еврейския квартал, убивайки 5,000 евреи.

    Има и десетки, десетки кланета на евреи в арабските земи през 18-ти и 19-ти век, в някои от които са убивани и хиляди. Това е много, много преди изобщо да бъде изобретена идеята на ционизма. Кланетата над евреи в Йемен, Ирак, Алжир, Сирия, Мароко и Либия пък преди и след 1948 са добре документирани, както и публичните линчове и екзекуции. Това е ставало на хиляди километри от Палестина.

    7. През 1900 има около 1.5 милиона евреи в САЩ, а и едва ли някой би повярвал, че всичките са дошли за 20 години от Русия.

    Палестинците имат малко общо с ханаанците. Ашкенаците имат около 10-15% хазарска кръв. Ашкенаците и сефарадите имат различни следи в гените си, но болшенството от генетичния им материал се проследява до древните евреи. Това са поне резултатите от направените изследвания. Естествено, ашкеназите имат повече немска кръв, сефарадите славянска, мизрахите арабска и т.н., но всички от тях са най-вече евреи, с доминантен еврейски ген. Изключват се естествено етиопските евреи и подобни.

    Не знам какво точно е „Средния Изток“, предполагам е буквално преведено от английски „Middle East“. На български все пак е Близкия Изток, нищо че географски е среден. 🙂 Но сефарадите не са се заселили основно в Близкия Изток, макар и там да има. Били са в Османската Империя, някои в Северна Африка, но голямото мнозинство са се заселили в земите на днешна Турция, България, Гърция и Сърбия. В България никога не е имало Ашкенази, не и повече от стотина. Популярен е митът, че евреите в арабските страни са били сефаради. Впрочем, сефаради означава испанци. Евреите от арабския свят и изобщо Изтока са известни като мизрахски евреи, буквално евреи от Изтока, „източни“. Източняци (като противоположно на западняци) звучи достатъчно тъпо и дървено, че никой да не го използва. 🙂

    Но пък генетичните изследвания показват, че палестинските араби (изключват се друзи и бедуини) идват предимно от северни сирийски региони, региони на Саудитска Арабия, Египет и Йордания. В болшинството си. Не че това е кой знае от какво значение за израелско-палестинския конфликт, винаги ми е било странно когато се споменават такива теща. Особено когато не са в полза на другата страна.

  2. Благодаря за допълнението към точка 6.

    Към точка 7 никой не твърди, че всички са дошли, а че значителна част е избрала Америка пред новия дом в БИ.

    „Не знам какво точно е „Средния Изток“, предполагам е буквално преведено от английски „Middle East“. На български все пак е Близкия Изток, нищо че географски е среден.“
    Tук май е мястото да се извиня за тази и многоо други неточности в преводите ми, все не ми оставя време за редакция, да не говорим за пропуснати букви, запетайки и подобни. 😦

    “Не че това е кой знае от какво значение за израелско-палестинския конфликт, винаги ми е било странно когато се споменават такива теща. Особено когато не са в полза на другата страна.“
    Напълно съгласна . Както съм писала и в самата статия @Идеята, че всеки има право на собственост върху земя, базирано повече на кръв или религиозна принадлежност, отколкото на географски принципи, носи със себе си проблеми и опасности. @
    А относно самите генетични изследвания – не съм спец в областта, но често различни изследвания показват ралични резултати , в зависимост от това кой ги е поръчал. :p

  3. Съгласен съм, всеки има правото да живее, стига да не пречи на другите. Но, според теб защо арабите започват да нападат евреите? Защо арабските нации се опитват да изтрият Израел от картата през 1948? Последното далеч не е клише или мит.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: