Hajo Meyer: В палестинците виждам себе си

Интервю с Hajo Meyer

Hajo Meyer, автор на книгата “Краят на юдаизма“, е роден в Билефелд, Германия, през 1924 г. На 14 годишна възраст избягва от нацисткия режим в Холандия. Година по–късно, когато немците окупират Холадния, той започва да се укрива, носейки фалшива лична карта. Майър е хванат от Гестапо през март 1944 и депортиран в концентрационен лагер в Аушвиц седмица по–късно. Той е един от последните оцелели от там.

Adri Nieuwhof: Бихте ли се представители на читателите?

Hajo Meyer: Наложи се да напусна училище през ноември 1938г. по време на Кристалната нощ (двудневния програм над евреите отстрана на нaцистка Германия). Беше ужасно преживяване за мен и моето семейство. Именно заради това, напълно се идентифицирам с палестинските младежи, чието образование е възпрепиятствано. И по никикакъв начин не се идентифицирам с престъпниците, които правят обучението на палестинските ученици невъзможно.

AN:Какво Ви мотивира за да напишете книгата “Краят на юдаизма“?

HM: В миналото, европейските медии са писали много статии за радикални десни политици като Йорг Хайдер в Австрия и Жан–Мари Ла Пен във Франция. Но когато Ариел Шарон бе избран за министър-председател на Израел през 2001 всички медии запазиха мълчание. През 80-те години аз осъзнах фашисткото мислене на тези политици. С книгата ми, исках да се дистанцирам от хора като него. Като евреин съм възпитан да ценя равенството между всички хора като основна нравствена ценност.

3а първи път научих за нациоаналист–юдеизма, когато в различни интервюта чух думите, с които засленици защитават своята омраза към палестинците. Когато издатели ме помолиха да опиша миналото си, аз реших да напиша книга. Хора от една група, които унижават и отнемат човешките права на хора от друга група, правят това или защото техните родители са ги научили на това или защото техните политически лидери са промили мозъците им. Именно това се случва от десетилетия в Израел – те използват Холокоста за да постигнат своите политически цели. Ако продължават по този начин – да превръщат гражданите си в параноици, държавата ще се саморазруши. Например през 2005 г. Шарон (тогава премиер) каза пред Кнесета (израелския парламент)“3наем, че не можем да имаме доверие на никого, можем да се доверим само на себе си.“ Това е най–кратката дефиниция за човек, който страда от клинична параноя.

Едно от нещата, което най–много ме дразни е хитрият начин, по който Израел се провъзглася за еврейска държава, като реално е ционистка. Иска максимално голяма територия за сметка на минимално на брой палестинско население.
Аз имам еврейски прародители. Но аз съм атеист. Споделям еврейското социало–културно наследство и съм се запознал с еврейската етика. Но не искам да бъде представен чрез ционситка държава. Те нямат понятие от Холокоста. Те изполват Холкоста за да създадат параноя сред новото поколение.

AN: Във Вашата книга пишете за уроците, които сте научили от миналото. Може ли да обясните как миналото оказа влияние върху начина, по който възприемате Израел и Палестина?

HM: Никога не съм бил ционист. След войната, ционистите евреи говореха за чудото “наша собствена земя“. Като убеден атеист, ми се искаше да бяха наравили това чудо 15 години по–рано, тогава моите родители нямаше да бъдат убити.

Може да напиша безкраен списък с прилики между нацисткия режим и Израел. Присвояването на земя и собственост от един народ, отказването на достъп до учебни заведения, ограничаването на възможности за печелене на доходи с цел да се убие надеждата и хората да бъдат прогонени от тяхната собствена земя. Това, което аз лично намирам за по–отвратително от убийството, е създаването на ситуация, в която хората започват да се убиват взаимно. В такъв случай разликата между жертва и извършител избледнява.

AN: Във вашата книга пишете за ролята на евреите в движението за мир във и извън Израел? Как оценявате постигнатото от тях?

HM: Естествено, е положително, че част от евреите в Израел виждат, че палестинците са хора, равни на тях. Но все пак е тревожно колко малък е броят на хората, които протестират и са срещу ционизма. По време на управлението на Хитлер в Германия, ако изкажехме и най–малката критика, щяхме да идем в някой от концентрационните лагери. Ако критикуваш, значи, че ще умреш. Но евреите в Израел днес имат демократични права. Те имат право да протестират на улиците, но не го правят.

AN: Бихте ли коментирали новините, че израелски министри са приели закон, забраняващ възпоменанията, свързани с Накба (изселването на палестинците от историческа Палестина). 3аконът предвиджа затвор до 3 год, ако тази забрана не бъде изпълнена.

HM:Това е толкова расистко, толкова ужасно. Нямам думи. Но това не е нещо ново. Zochrot(The Israeli Nakba commemoration organization), бе създадена за да противдейства на усилията от страна на Израел да заличи следите, напомянащи за Палестинско минало. Да забраниш на Палестина публично да възпоменава Накба…не може да има по–нацистка постъпка от тази, по–фашистка. Може би това ще помогне светът да се събуди.

AN: Какви са вашите планове за в бъдеще?

HM: (смее се) 3наете ли на колко години съм? Почти на 85. Винаги казвам, макар и цинично, но само на шега – Аз имам избор, или ще съм винаги изморен, защото искам да направя толкова много неща, или ще си седя, чакайки времето да отлети. Ами, планувам да бъда изморен, защото има толкова много неща още да кажа.

Интервюто е направено от Adri Nieuwhof, който е консултант и адвокат по човешките права и жиее в Швейцария.

Advertisements

Posted on декември 13, 2009, in Гласове за мир and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: