Уроците на Холокоста и Хеди Епелщайн

Хеди Епщайн е немска еврейка, преживяла Холокоста. Тя е роден през 1924 г, родителите ѝ са изпратени в Аушвиц през 1942 и никога не са се върнали от там. 1948 г Хади отива да живее в САЩ, където се омъжва и живее до наши дни. През 2003 тя решава да посети Палестина. Поразена от отношението на израелското правителство спрямо палестинците, тя решава да посвети времето си на това, да покаже на хората по целия свят какво се случва там.

Това е част от превода ми на интервю, която тя дава пред швейцарската журналистка Силива Катори. Цялото интервю може да бъде прочетоно на английски тук.

Тя започва с думите “Бих искала да посветя това интервю на всички деца от Газа, чийто родители не могат да ги предпазаят или изпратят на безопасно място, така както моите родители успяха да ме изпратят в Англия през Май 1939.“ “

Silvia Cattori: През 2004г след унижителните и обидни преживявания на летището в Тел Авив (където ви бе наложено да се съблечете и бъдете претърсена), в нашето първо интервю, вие бяхте много разстроена и заявихте, че повече няма да стъпите в Израел. Но след този разговор вие сте били още 4 пъти там, включително миналото лято. 3ащо?

Hedy Epstein: Никога преди не бях изпитвала такъв гняв, какъвто изпитах след това, което се скучи с мен и моя приятелка на летище Бен Гурион през януари 2004.
Докато седях в самолета, написах на всяко от списанията, предоставени от авиокомпанията, че съм оцеляла от Холокоста, но никога повече няма да се върна в Израел. Понякога натисках толкова силно листа, че разкъсвах страниците. Това беше малък начин да потуша гнева си.
След като се прибрах вкъщи, все още много ядосана и травматизирана, реших да се подложа на терапия. Това много ми помогна да преоделя гнева си и да се реша на следващо пътуване до 3ападния бряг няколко месеца по–късно (лятото на 2004г).
И така, всяка година се връщам там, общо 5 пъти. Върнах се, защото това е нещото, което трябва да направя – да бъда свидетел и да покажа на палестинците, че има хора, които ги е грижа, които се връщат и стоят рамо до рамо с тях в борбата им срещу изралеската окупация. Палестинските ми познати ме помолиха да разкажа на американците какво съм видяла и преживяла, защото американския народ не знае какво точно се случва, медиите не ги информират. Обещах да изпълня молбата им, и я изпълнявам при всяка възможност.

Silvia Cattori : Какво беше вашето обяснение за бруталния начин, по който израелските войници се отнесоха с вас?

Hedy Epstein: Те се опитаха да ме уплашат, да ме накарат да замълча, надявайки се, че никога няма да се върна. Първоначално те имаха успех, но като цяло – не. Аз се върнах 4 пъти след тази случка, и ще продължа да пътувам до там. Те няма да успеят да ме спрат. Аз дори планувам да ида с кораб до Газа след няколко месеца (ред. през Декември, 2009г)

Silvia Cattori : Не беше ли травмиращо за човек като вас да види случващото се в 3ападния Бряг – изралески войници, които унижават, заплашват, убиват и унищожават живота и собствеността на палестинците?

Hedy Epstein: Като американски гражданин аз имам много привилегии. Осъзнавайки това, се чуствам неудобно, особено, когато съм в Палестина. Осъзнавам, че мога да ида и да си тръгна, по което време пожелая – привилегия, отнета на палестиницте. 3а тях е изключително трудно да си предвижват от едно място на друго, обградени от блокади на пътя, военни постове и затворени зад стена, висока 25 фута, обградени от млади израелски войници, които решават кой може да премине и кой не, кой може да отиде на училища, до болницата, до работното място, да посети близки и роднини.

Видях голяма опашка от палестинци в чекпойнт при Витлеем. Говорих с 41 годишен мъж, който ми разказа, че работи 3 дни в седмицата, става в 2 и 30 сутринта, и пристига в 3 и15 на опашката пред пункта, опашката винаги е дълга, самият пост отваря в 5 и 30. Той идва толкова рано за да може да се нареди възможно по напред на опашката, но понякога войниците отказват да ги пуснат от другата страна. Естествено, той би искал да работи на пълен работен ден, но няма такава възможност.

През всичките ми пет посещения, прекарах време в Йерусалим. Видях с очите си как се разрастват изреалските (заселвания) селища, и как всеки ден се променят размерите и границите на града. Източен Йерусалим е изпълнен с домове, от които се развява израелския флаг, домове, които до преди дни или месеци са приндлежали на палестници.

 
През Август 2007г посетих за кратко моя добра приятелка и нейния съпруг в Рамала. В предишните ми визити, аз и други американци бяхме отсядали у тях за няколко дни, радвайки се на тяхното гостоприемство, типичното палестинско гостоприемство, което не мога да сравня с никое друго.
Домакинята, досега винаги лъчезарна, сега изглеждаше съкрушена, но не се оплака нито веднъж, просто казваше “Откакто съпругът ми не работи, живота ни е малко по–труден.“ В по–късни разговори, насаме със съпруга ѝ, той ни каза, че е напуснал работа за да може да учи. И двете изказвания бяха истина, но това на мъжът беше опит да запази своето достойнство.

Също посетих приятели във Витлеем. По телевизията даваха филм за евреи от цял свят, емигрирали в Израел. Имаше много израелски знамена, посрещащи идващите на летища Бен Гурион в Тел Авив. И голям надпис на английски и иврит “Добре дошли вкъщи“. Ние гледахме мълчаливо към екрана, когато един от нас наруши мъчителната тишина и попита “А кога ще се върнат палестинците?“

По време на седмичните протести в Билин, когато бяхме залети със сълзотворен газ и бягахме надалеч, дочух разговор между две палестниски момчета. “Не искам да умра“ каза едното, “Нито пък аз“, отговори дургото. Още се страхувам какво ли ще се случи с тях, какво е тяхното бъдеще…

 
И въпреки почти безнадежната ситуация, че нещо може да се промени, палестинският народ е изключително силен. Въпреки, че натискът от израелска страна става все по–силен и по–разновиден, палестинците не се предават…те продължават да живеят там.

Те са удивителни, издръжливи хора. Никога няма да се предадат. Израел може да убие много от тях, да унищожи домовете им, но никога няма да успее да унищожи тяхната надежда, че един ден ще живеят по–добре, заедно.

 
Независимо какво правят израелците, те не могат да отнемат надеждата и достойнството на палестинския народ. Израел има силата, Палестина има достойнството, и въпреки всички трудности, все още имат надежда. Израел има самолетите, от които пускат бомби над Газа, имат булдозери, произведени в САЩ, но въпреки непропорционалната сила, Израел никога не може да разруши надеждата и достойството на Палестина.

 
Silvia Cattori: 3а палестиницте в Хеброн и Наблус, да видят оцеляла от Холокоста жена да пътува из тези опасни земи само с цел да изрази своята любов и солидарност, не е ли много необичайно и трогващо?

Hedy Epstein: Мисля, че е важно за палестиницте, живеещи под военна окупация и в такива ужасни условия, да знаят, че има хора във всички части на света, които са против политиката на Израел, хора, които ги е грижа, и идват за да споделят техните трудности и страдание, дори и за кратко време.
Аз всеки път оставам впечатлена колко много много знаят палестинците за случващото се по света. Те са по–добре информирани от американците.

Аз обещах на палестинските ми приятели, че ще разкажа на света за това, което преживях и видях. Говорела съм в училища, университети, църкви, групи, както в САЩ, така и в Германия. Подканвам хората да идат в Палестина и да видят със свои очи случващото се там. Ще се върнат като различни хора – по–чуствителни, по–осведомени, и надявам, се готови да променят действителността.
Въпреки, че не съм религиозна, знам, че еврейската традиция учи “Не ни е позволено нито да загубваме надежда, нито да се отказваме от започнатата работа, дори, когато не можем да я свършим сами.“

Ситуацията, особено в Газа, е толкова ужасна, че аз вярвам, че трябва да продължа да имам смелостта да се изправя публично и да говоря за престъпленията срещу човечеството, извършвани от Израел, и тяхното погрешно преставяне в медиите. Те не биха могли да извършат тези престъпления без позволението на САЩ, света и медиите, които с малки изключения лишават от човешки права палестинците, внушават страх, невежество и ненавист към тях и тяхната култура.

Аз се срещнах с толкова много палестинци, усетих тяхното гостоприемство, топлина, и дори техния хумор, така, че се чуствам задължена да да запозная всеки, който срещна със стената, с отнемането на земя, с унищожаването на жилища, с отнемането на права над водните ресорси, с ограничаването на право на движение. Не може да чакаме мирът да дойде, докато седим вкъщи, нужна е отдаденост и борба за справедливост. Няма мир без справедливост.

 
Проблемът не е в това да бъдеш про–Палестина или про–Израел, изборът е между това дали искаш мир или повече проливане на кръв. Време е всеки да избере страна.“ (Надав Тамир)

Silvia Cattori: Казахте, че планувате да идете в Газа след няколко месеца?

Hedy Epstein : Да, определено. Нищо не може да ме спре. Решена съм да ида, и дори ще взема уроци по плуване, за всеки случай. Лодката “Свободна Газа“ не успя да отплава миналото лято. Но мисля, че е важно всички хора, които са поканени на борда ѝ, да се възползват от дадената възможност и да покажат на света какво всъщност се случва в Газа.

Медиита са контрорилани, вероятно от самия Израел, и не показват това, което се случва реално, вскеи ден. Не показват страданието, причинено от окупацията. Светът трябва да знае, и ако ние можем да бъдем този проводник на информация, то е важно да изпълним тази наша роля.

Silvia Cattori: 3ащо повечето страни се изолират от властта на Хамас в Газа, и отказват соновните човешки права и помощ на хората там. Присъствието на Хамас там, не е ли пречка за вас?

Hedy Epstein : Не, Хамас бе избран по демократичен начнин, имаше неутрални наблюдатели. Но както занете, Израел и САЩ искаха друг победител на тези избори. Не харесаха изборните резултати. 3а това, те атакуваха Хамас, не искат да го признаят и решиха да наложат санкции над 1.5 милиона население в Газа. Там има огромна хуманитарна криза. Израелската армия контролира всички изходи от Газа за Израел, Йордания и Египет. Дори контролират въздушното пространство и бреговата линия.

Нищо не е позволено да влиза и излиза. Газа е най–вече земеделски район. Но фермерите, които отгелждат цветя, ягоди и домати няма как да продадат стоката си.
Израелското правителство казва, че вече не контролира Газа, но това не е вярно.

Silvia Cattori: 3а хората, които не са запознати, или не искат да занят, вашият глас е много важен. Вие сте човек, който може да даде информация, както за Нацисткия режим, така и ционисткия.

Hedy Epstein: Аз не правя сравнение между двата режима, макар, че често ме обвиняват в това. Вместо това, аз говоря за уроците, на които Холокоста ни научи. Опитвам се да поощрявам борбата за човешки права и справедливост. 3а мен да помним случилото се не е достатъчно.

Какво научихме през Хлокоста? Аз знам какво значи да бъдеш угнетен. Никой не може да направи всичко, но аз чуствам, че зависи от мен да направя каквото мога, да направя правилното. В този случай, това е да застана рамо да рамо с палестинците в борбата им срещу Израелската опресия.

Какво преживях? Да седя тук и да казвам, да, ситуацията е лоша, някой трябва да направи нещо за да я промени. Аз вярвам, че всеки от нас е този, който трябва да положи усилия за да поправи нещата.

Това не значи, че страданието на палестинците е по–малко или по–важно от страданието на останалите народи. Но аз имам само толкова енергия и време, за това реших да се концентрирам върху техния проблем.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Видео, в което Хеди и още две жени канят нобеловия лауреат за мир Еди Визел да отиде с тях до Газа! Повече информация във връзка с това видео може да бъде намерена тук.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Hedy talks about Obama’s Peace Prize

It’s strange to see President Obama accepting a Peace Prize as he escalates a war.

As a Holocaust survivor whose parents perished at Auschwitz in 1942, I know all too well what war looks like. I also know what peace looks like and I can tell you this: Sending 30,000 more U.S. troops to fight in one of the poorest countries in the world, Afghanistan, is not making peace.

As President Obama accepts a Peace Prize he does not deserve, it’s a good time to model what real peacemaking looks like. That’s why-at the ripe age of 85-I’ll be joining the Gaza Freedom March on December 31. Over 1,000 peacemakers from around the world will join hands with 50,000 Palestinians in Gaza as we walk together to the Israeli border. As Jews, Christians, Muslims, atheists, and members of many faiths we will come together as one humanity to condemn the brutal invasion of Gaza one year ago and demand that Israel lift the siege that has brought 1.5 million people to the brink of disaster.

You can show your support for real peacemaking by endorsing the Gaza Freedom March and telling your friends and community about this historic event!

Around the globe, solidarity actions are already being planned for the week of December 27th–find one near you and join in the action!

You can also make a peace prayer flag. Send them to us and we will carry them on the march. The peace prayer flags are an easy and powerful way to make sure your voice is present at this historic event.

Peace is not just making nice speeches, as President Obama did in Cairo when he told the Arab world that „we understand that the situation for the Palestinian people is intolerable“ and that America would not turn its back on the legitimate Palestinian aspiration for justice and dignity.

That is why I am asking you to help us „walk the talk“ by supporting the Gaza Freedom March.

With love for all humanity,

Hedy Epstein and the CODEPINK team

Advertisements

Posted on декември 13, 2009, in Гласове за мир and tagged . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Много благодаря за предоставената информация. Често такава гледна точка е мълчаливо подминавана. Дано има надежда чрез такива хора като Хеди.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: