Активист от Били: „Думите не ми стигат“

източник Electronic Intifada

Това е историята на Ийад Бурнат, палестински мирен активист, разказана пред автора от Electronic Intifada Джоди МакИнтайър:

Моето име е Ийад Бурнат, аз съм на 37 години, женен с 4 деца. Аз съм начело на Националния комитет за съпротива в Билин.

3а пръв път попаднах в затвора на 17-годишна възраст по време на Първата Интифада. Това не бе първото ми участие в ненасилствената съпротива. Винаги съм вярвал, че това е правилният начин да премахнем окупацията. Но както Интифадата ясно показа, израелските военни сили нито разбират, нито одобряват подобни методи.

Една нощ, израелската армия обгради моя дом, извадиха баща ми от леглото му и почукаха на моята врата. Казаха му, че тъй като съм още дете, те само искат да поговорят с мен за 5 минути. Някои от войниците бяха облечени в цивилни дрехи, те ме сграбчиха веднага щом отворих вратата.

Тези 5 минуте се превърнаха в две години, прекарани в най-ужасното място на света – затвора Накаб (в пустинята Негев). Първите 20 дни прекарах в строг тъмничен затвор. В стяха, в която бях затворен, можех единствено да стоя прав, храната бе ужасна, нямах право на душ, през нощта можех да лежа, но имаше дупка на тавана, а понякога навън валеше дъжд или сняг. Войниците ме биеха всеки ден, а всяка нощ тропаха на вратата на килията ми, така че да не мога да заспя. През цялото време те ме разпитваха дали съм хвърлял камъни и към коя партия принадлежа. Накрая признах, че в един момент съм хвърлял камъни. В края на тези 20 дни миришех като животно.

3атворът бе изключително гаден. През зимата вода течеше от всеки ъгъл на помещенията, а през лятото бе непоносимо горещо. След 6 месеца престой моята майка ме посети за пръв път. Моето семейство бяха тръгнали от дома ни в Билин в 3 сутринта и се бяха прибрали късно през нощта на следващия ден само за да ме видят за 30 минути. Дори не успяхме да стиснем ръце поради стената, която ни разделяше. Тя ми каза, че баба ми е починала.

След 2-годишен престой, бях освободен и получих нова „зелена“ лична карта. По това време на хората със зелени карти не им бе позволено да пътуват, тоест се намираха под домашен арест. Дори сега, палестинците с такива карти не могат да пътуват до Йерусалим, нашата столица.

През 2005 година ние започнахме нашите мирни демонстрации в Билин, демонстрирахме против строящата се Стена и срещу незаконните селища, построени върху палестинска земя. Ние използвахме мирни методи в нашия опит да се противопоставим, като например да „прегръщаме“ нашите маслинени дръвчета, когато бе дадена заповед те да бъдат изкоренени. 3а последните 5 години, успяхме да изпратим нашето послание до целия свят, да кажем на хората, че стената, която Израел строи не е защитна, а е расистка стена, построена върху откраднати от нас земи с цел увеличаване на незаконните селища.

На 4 септември 2007 постигнахме важен напредък. Израелският върховен съд издаде заповед до армията за премахване на стената от Билин. Въпреки това, израелската армия отказа да приеме решението на съда и продължи да използва насилие в опитите си да спре нашата мирна съпротива. По време на демонстрациите ни, те ни биеха с палки, използваха сълзотворен газ и стреляха срещу нас. Пове4е от 1000 човека бяха ранени, повече от 200 арестувани и мой близък приятел, Басъм Абу Рахме, бе убит.

Израелските власти искат да ни спрат, защото се страхуват от нашия ненасилствен простест, те се страхуват, че светът се събужда и осъзнава реалността.

По време на една демонстрация марширувахме до стената, както правим обикновено, а войниците започнаха да стрелят със сълзотворен газ и гумени куршуми срещу нас. Бях хванат между кръстосания огън и започнах да се задушавам от газта. Когато спрях да тичам за да позволя на докторите да ми помогнат, видях, че двама войници се приближават. Казаха ми, че съм арестуван, защото имат мои снимки, на които хвърлям камъни.

Преместиха ме от другата страна на стената, близо до тяхната военна база, стационирана за постоянно в наши земи, а техният командир дойде към нас със снимка в ръка. Попита ме кой е човекът на снимката, но аз не можех да го разпозная. Каза ми, че ако му кажа кой е човекът, те ще ме пуснат. Но аз не можех да отговоря на въпросите им, за това той ми каза, че ще заяви в съда, че това съм аз.

След като прекарах 8 дни в затвора Офер, най-накрая отидохме в съда. Веднага щом видя снимката, съдията каза, че това не съм аз и че обвинението има още 24 часа до приведе други доказателства. След като те не успяха да намерят такива, ми бе наредено да платя такса от 4,000 шекела ($1,060) за да ме освободят. Казах на адвоката ми, че няма да платя и пени, след един ден ми позволиха да се върна при семейството.

В последните 5 години израелската армия е нахлувала много пъти в дома ми. Най-лошото нещо е, че не мога да погледна децата ми в очите, страхувам се, че като видя техния страх, аз ще сте разплача. Искат децата ми да ме виждат силен, дори пред армията. Но войниците не се интересуват дали палестинците са деца или възрастни, те винаги ритат вратите, избутват децата навън и претърсват техните стаи. Ако моите деца видят как войниците ме пребиват – не мога да опиша колко лошо ще се чувствам.

Но аз съм ги научил, че всеки път, когато аз съм арестуван, те трябва да продължат борбата, дори да бъда убит, те трябва да продължат. Казал съм им да не се стрхуват, защото ние сме на страната на справедливостта и ние трябва да си върнем земите.

Нито едно от децата в селото не може да спи заради нощните „посещения“ в последните 5 години. Израелската армия напада селото в ранните часове, изстрелва гранати по улиците и сълзотворен газ по домовете. Преди 6 месеца имаше силна вълна от такива нападение, почти всяка нощ те идваха. Те подновиха тази кампания с цел сплашване и тормоз на населението на Билин, в опит да арестуват всички участници в нашите мирни демонстрации и за да сплашат останалите жители. Оттогава не можем да спим спокойно.

Спомням си след една от нашите демонстрации се прибрах вкъщи и прочетох, че президент Барак Обама е спечелил Нобелова награда за мир. Направо полудях! Американците са все още в Ирак и Афганистан, Палестина е все още под окупация. Не сме видели никаква промяна, затова се чудя защо не дадоха тази награда и на Буш, докато бе на власт.

Много съжалявам г-н Буш, Вие работихте толкова много, убитхе толкова много деца, започвахте войни по цял свят, подкрепяхте израелската политика на окупация в нашите земи, а дадоха награда на друг! А вие получихте само обувка? Това е несправедливо!

Ние сме обикновени хора и повече от всичко искаме да видим мир. Но преди да стигнем мира, идва справедливостта и свободата. Ние не сме срещу евреите или израелците, но срещу окупацията.

Един от най-важните елементи в нашата борба са доброволците от цял свят, които идват в нашето село. Те са нашите посланници към света, важно е те да разкажат нашата история в родните си страни, за да можем да се противопоставим на израелската пропаганда в основните медии.

Но думите не са достатъчни. Ние се нуждаем от хора, които действат, както тук, така и в родните им страни, които се изправят срещу посолства и управници на страните, подкрепящи окупацията.

––––––––––––––––––––––––––––

Jody McIntyre is a journalist from the United Kingdom, currently living in the occupied West Bank village of Bilin. Jody has cerebral palsy, and travels in a wheelchair. He writes a blog for Ctrl.Alt.Shift, entitled „Life on Wheels,“ which can be found at http://www.ctrlaltshift.co.uk. He can be reached at jody.mcintyre AT gmail DOT com.

Advertisements

Posted on декември 16, 2009, in Ненасилствена съпротива and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. 2 Коментари.

  1. Waow loved reading this article. I submitted your feed to my reader!!

  1. Pingback: Bilin activist: "Words are not enough" | Pr Release

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: