Даниел Баренбойм

Даниел Баренбойм е роден през 1942 г в Буенос Айрес като дете на еврейски емигранти от Русия. 3апочва уроци по пиано на 5-годишна възраст.

През август 1950г. той дава първия си официален концерт (а е само на 7 години). Две години по-късно семейството му се премества да живее в Израел. С времето той се превръща в един от малкото музиканти от наши дни, които бихме могли да наречем легенди (The Times).

В началото на 90-те години, случайна среща между г-н Баренбойм и палестинския писател и професор в Колумбийския университет Едуард Саид води до голямо приятелство и политическа и музикална съвместна работа. Тези двама мъже, които би трябвало да имат две коренно различни политически позиции, откриват още по време на първата си среща, че имат сходни виждания за възможна бъдеща съвместна работа между Палестина и Израел. Те решават да продължат започнатия диалог и да си сътрудничат при организирането на музикални събития. Така се стига до първия концерт на г-н Баренбойм в 3ападния бряг и до уъркшоп за млади музиканти от Близкия Изток, който се провежда във Ваймар, Германия през август 1999г.

Г-н Баренбойм е автор на книгата A Life in Music, и съавтор на Parallels and Paradoxes: Explorations in Music and Society, серия от разговори между Даниел Баренбойм и Едуард Саид.
Това е реч, която Даниел Баренбойм изнася при получаването на Buber-Rosenzweig-Medal през 2004 година.

Дами и Господа,
Тази награда дълбоко ме трогна. Аз дори изпитвам съмнения дали бих могъл да изпълня вашите очаквания. Много от нещата, които съм направил, и все още правя, аз ги правя, вярвате ми или не, просто, защото ми доставят удоволствие.

Както вече бе съобщено аз съм роден в Буенос Айрес. След това цялото ми семейство се премести в Израел. Подобно на много млади хора от моето поколение, аз знаех историята на израело-палестинския конфликт така, както тя ни бе представяна. Разбира се, историята, която чувахме в Израел бе напълно различна от тази, която се разказваше в арабските страни. Днес знаем, че и двете истории са грешни. Историята трябва да бъде представена по ясен, недвусмислен начин, без емоции.

Подобно на музиката историята не позволява интерпретации. Но същевременно и двете се нуждаят от искрени, дори понякога болезнени разкази. Аз никога не съм планувал да правя нещо в тази връзка, по-скоро, аз винаги носех тези мисли в себе си. В началото бях единствено любопитен да се запозная с “другите“. Въпреки това, вярвам, че всеки, който се опитва да обясни конфликта, трябва да бъде внимателен. 3ащото конфликтът между Израел и арабските страни (като Египет, Либия, Сирия) не може да се сравни с никой друг конфликт. Въпреки съществуването на дипломатиюни отношения между Египет и Израел, те доста напомнят ледено студен мир. Всъщност, отношенията са толкова ледено студени, че в миналото много млади музиканти, които видяхте в краткия филм, се страхуваха да участват в нашия уъркшоп, защото това щеше да се възприеме отрицателно в родните им страни. В арабския свят, всяко едно сътрудничество (дори само на музиклано ниво) се възприема, не от всички, но от част от хората, като знак за нормализиране на отношенията, а това не желано от тях.

Но това е само една глава от историята, другата глава е конфликтът между Израел и Палестина. Нито един конфликт не би трябвало да бъде приеман за нормален, особено този, защото вреди и на двете страни. И това ни довежда до Мартин Бубер. Имах огромната чест да посетя няколко от неговите лекции в Hebrew University в Йерусалим. Там той говореше за историята, тази наша приказка за еврейския народ. Още през 1921 г. в Карлсруе той е защитавал идеята за открити преговори с арабските съседи. Той имаше духа на истински ционист, не на националист. Той вярваше, че е задължение на еврейския народ и неговата нация, Израел, да компенсира допуснатите грешки и да покаже готовност за сдобряване с враждебните си съседи. А те са враждебни в действителност. Няма съмнение в това. Но проблемът между Израел и Палестина не е проблем между две нации. Това е проблем между хора, коита са живеели спокойно заедно, докато трета страна, Великобритания, не поема контрола над страната. След отеглянето на британците, напрежението нараства повече. По това време ние всички бяхме палестинци. Мартин Бубер също бе палестинец. Палестина, всъщност, е много буквален (точен) термин. Израелската филхармония, за която вероятно сте чували е основана през 1936 г. от Хуберман, под името Palestine Philharmonic Orchestra (Палестинска филхармоничен оркестър). А първият ѝ диригент е бил Тосканини.

Ние не бива да забравяме това, защото пътеките на различните истории понякога се движат паралелно, но понякога една срещу друга. Аз лично съм се срещал с много палестинци, не от тези, които дойдоха от Тунис по политчески причини, а от тези, които винаги са живеели в Палестина и те не могат да разберат защо евреи, християни и мюсюлмани са можели да живеят в мир до 1948г. и защо една част от тях, а именно еврейската, чак след това се обявява за независима.

Всъщност еврейската история е една напълно различна история. Но трябва да ви кажа честно, че не мисля, че всички ние, които живеем в Израел, назависимо от политическите ни убеждения сме направили всичко възможно за да обясним на тези хора защо всичко е по начина, по който е, и защо мислим по начина, по който мислим. Дори не можем да го обясним на нас самите по адекватен начин. А именно, че след 1948 г, или основаването на държавата Израел, евреите по света, за пръв път след 2000 години вече не бяха малцинството, към които някои се отнасяха добре, но други преследваха и накзваха по най-жесток начин. В настоящето преследваното малцинство се превърна не само в народ, но в нация. И за това смятам, че носим по-голяма отговорност за готовността ни да се помирим. Това е седмицата на Братството. Ние всички научихме за тези принципи от Френската революция; но преди братството идват свободата и равенството. В моите очи, тези три термина от Френската революция не само са валидни, но има много хора в региона, които са лишени от свобода, и още повече хора, които не се чустват равни с останалите. Тогава какво ни позволява да говорим за братство?

Някои често говорят за нуждата от толеранстност. Но какво е толерантност? Бих могъл да съм толерантен само с този, който е равен на мен, иначе не би било толеранстност. Да приемем, че някого може да бъде различен от нас. Може би това е нещото, което ни е позволила да живеем заедно в миналото. Като различни музиканти, които седят заедно в един оркестър. Преставете си как, ако всички свиреха по един и същи начин, това щеше да е най-скучният концерт на света. Но ние приемаме, че това музикантите в един оркестър да свирят по различен начин е едно от най-важните правила. По същия начин трябва да научим, че насилието е неприемливо. Тази тънка линия между неприемливото, но разбираемото е много опасна. Именно на това посветих толкова много от себе си при правенето на този Уъркшоп, този „West-Eastern-Divan“ проект, заедно с моя приятел Едуард Саид, който за съжаление вече не е сред нас.

Той е роден в Йерусалим и е истински палестинец. Той също никога не вярваше във военно решение на конфликта, той бе израснал сред мюсюлмани и евреи, самият той бе християнин. 3а него също бе трудно да разбере защо евреите се нуждаеха от своя собствена държава и отделна държава за не-евреите от Палестина. Наше задължение е да продължим диалога между евреите и палестинците. 3а това, аз наистина го мисля в цялата си простота и откровеност, не бих искал да ми благодарите за това, което върша с тези млади музиканти, защото за мен това е най-голямото щастие, което мога да изпитам като музикант, като човек и като гражданин на Израел.

Вие знаете, преди около година, по време на едно от посещенията ми в Рамала, свирех пред 300 деца, 13 и 14-годишни. И след моето изпълнение, някои от тях свиреха за мен. И на края, след официалното закриване на събитието, много от тези деца, тези млади хора, дойдоха при мен и ме помолиха за автограф. Представете си, в Рамала, където никой израелец не е добре дошъл, изралески музикант отива и свири, и палестинските деца искат автограф от него. Това бе много трогателно. И тогава едно малко момиченце, може би 13-годишно, дойде при мен и аз я попитах „И ти ли свириш на пиано?“. Тя отговори: „Не, аз свиря на цигулка.“ Тогава я попитах: „3ащо не изпълни нищо днес?“, „Ох“ каза тя, „Не мислех, че е възможно. Мисля, че концерта бе само за пианисти.“ Тогава ѝ казах: “ Би ли искала да свириш при следващото ми идване?“ „О, да“, отговори тя, „С огромно удоволствие. Радвам се, че сте тук.“ „3ащо се радваш?“ На което тя отговори: „3ащото вие сте първото нещо, което виждам от Израел, което да не е войник или танк.“

Както знаете този концерт не сложи край на конфликта. Но поне за няколко часа успя да премахне омразата. И сега, около година по-късно, започнахме образователна програма в Рамала. Участват отлични учители от Германия, които отиват там за да преподават. Децата са толкова напреднали, че когато отида да свира пак там през май, те ще свирят за мен. Представете си малка зала и 20-25 палестински деца, които правят музика заедно. И не би трябвало да ми благодарите за това. Какво по-хубаво от това бих могъл да правя? Проектът „West-Eastern-Divan“ също се развива много добре след създаването си преди 5 години. Миналото лято, имахме концерти в Берлин, Лондон и много други места. Въпреки това този проект би стигнал пълната си релаизация едва в деня, в който свирим в родните страни на музикантите от оркестъра, а именно Ливан, Сирия, Йордания, Египет и Израел. Tова още не се е случило, но аз се надявам силно, че ще се случи скоро. Както вече казах, за мен е огромна чест да получа тази награда днес, позволете ми да изкажа благодарността си.
Благодаря ви.

Advertisements

Posted on декември 19, 2009, in Гласове за мир and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: