Henry Lowi: Защо израелските анти-ционисти НЕ “признават правото на съществуване на Израел като еврейска държава“

Henry Lowi е живял в Израел от 1971 до 1988г. Служил е в Израелските защитни сили, участник в движението за мир и солидарност с палестинския народ.

Това е преводът на реч, изнесена от него през 2007г със загалвие
Защо израелските анти-ционисти НЕ “признават правото на съществуване на Израел като еврейска държава“


В последно време, все повече се увеличават исканията на представителите на Израелската държава и нейните поддръжници за признаване на правото на съществуване на Израел като еврейска държава. Доколкото съм запознат, това е хитър ход, измислен от Хенри Кисинджър преди няколко години.

Но какъв е проблемът с едно такова искане?

Нека да започна с пример: В Канада никой не е изисквал от местното население да признае закоността на Канадското правителство или на правото на съществуване на Канада като държава. Всъщност, повчето от тях отричат това право. Те (така наре4ените First Nations) продължават да твърдят, че са жертви на колонизация и геноцид.

3а разлика от тях, палестинският народ е задължен да признае легитимността и правто на съществуване на Израел като „еврейска държава“.

Ако целта е достигане на мир чрез преговори, то тогава няма нужда от такова признаване. Но ако целта е саботиране на възможността за достигане на мир, то това е правилното искане.

Ето още няколко примера за илюстриране колко нелепо е това изискване:

Някой поискал ли е от Католиците в Ирландия да признаят правото на Северна Ирландия да бъде „протестантска държава“?

Бихме ли признали правото на дадена държава да съществува като „индуистка“ или „мюсюлманска“?

Но може би не става дума за „еврейска държава“ в смисъла на еврейската религия, а се има впредвид доминиращия етнос. Това в никакъв случай не подобрява ситуацията.

Майкъл Неуман много добре разяснява защо в своята статия “Case against Zionism” (Counterpunch):

“Когато държава се характеризира с териториите, които включва, то нейният етническият характер е неограничен. Френската държава не е запазена само за представители на една етническа група, наречена Французи, така както Ямайка, Белгия или Югослявия не включват само един етнос, носещ същото име. Но ако има Католическа държава, то тя ще бъде управлявана от Католици; ако има черна държава, то тя ще бъде само за черните; Хетеросексуална държава, ще бъде държавата на хетеросексуалните. Не би могло да има по ясен пример: какво би напрвило всяко от тези държави Католическа, Черна или Хетеросескуално, ако те не са управлявани от поне няколко представители на тези групи?”

“В този ред, Еврейска държава означава държава, управлявана от и за евреите. Управлението ще следва интересите на евриете..” продължава Неуман.

Нека си припомним, че книгата на Теодор Херцл се казва “Der Judenstaat” или “Държавата на Юдеите”. Това може би не е звучало толкова крайно в края на 19ти век.

Но във времето изминало от тогава сме имали достатъчно държави, основаващи се на етническо превъзходство и господство. Няма нужда да напомняме за „Арийската държава“. Или за доминираната от белите в близкото минало Родесия и расовата сегрегация в Южна Африка. Съзнавам, че такива сравнения трябва да бъдат ограничавани, но те могат да послужат като урок, че държави, които се характеризират с превъзходтсвото на една етническа група над друга, не би могли да са законни.

Сега аз признавам неоспоримия факт, че еврейската религия, култура и дух са свързани със Светите земи – Израел, или Палестина.

И признавам неоспоримата нужда от спасението на еврейския народ от Холокоста.

И аз ще призная неоспоримото право на еврейския народ да живее някъде на тази планета и да се радва на всички човешки права.

Но това не дава право на съществуването на расистки режим, близък до този в Родесия.

Израел и неговите партньори изискват от палестинските жертви на Ционизма да признаят „Израел като еврейска държава с еврейско мнозинство“.

Но никой не обръща внимание на факта, че този ултиматум противоречи на основните демократични ценности и човешки права.

Поддръжниците на Израел се опитват да озаконят държава, в която еврейската част от население има привилегии, отказани на частта с не-еврейски произход. Държава, която се опитва да запази евреите като мнозинство в демографски аспект и която отказва правото на завръщане на местните палестино-арбски жители.

Поддръжниците на Израел се оптват да озаконят това, кояето е незаконно по стандартите на всяка демокрация.

Спорът не е за граници. В последната си книга “The Ethnic Cleansing of Palestine”, Илан Папе описва събитята в процеса на „етническо прочистване“, извършено от силите под командването на Давид Бен-Гурон от декември 1947 до декември 1948.

В една по-стара книга, “The Arabs in Israel”, Сабри Джирис описва събитията като расистка изолация и дискриминация.

Винаги съм казвал, че израелската политика на ‘Юдеизиране на Галилея“ е продължение на политиката на етническо прочистване от 1947-48. Това включва и унищажаването на жилища, конфискация на земя, строенето на Стената – всички тези действия целят да тормозят палестинското население, да го накарат да напусне замите си и така да освободи място за нови заселници.

В основите си, Ционзмът цели да спечели повече земя с по-малко палестинско население. Ционизмът никога не е искал палестинска прослойка. Но тъй като етническото прочистване от 1947-48 не бе пълно, има още много да бъде направено за да се осъществят техните намерения, това значи продължаващ конфликт и опресия.
Така Израел изисква предваритлено признаване на необратимостта на етническото прочистване на Палестина и на закоността на расистки режим. Като обобщение, Израел се характеризира съл следните основни черти:
заселнишеска колонизация,
етнишеско про4истване и
расистка дискриминация.

Израелските анти-ционисти се борят да премахнат тези три основни характеристики на държавата Израел.

Така както Ционизма налага идеята за събирането на еврейските фамилии от родните страни, където те са живеели с поколения, и преместването им в Обещаната земя, по същия начин държавата Израел налага идеята за задържане на палестинския народ извън родните земи, в които техните семейства са живеели с поколения. Същността на „еврейска държава“ в Палестина винаги е значело евреи вътре, палестници вън. Това е централната, непроменената характеристика на „еврейската държава“, държавата, която свързва теориите на Херцл с израелското приложение. Държавата, която не може да бъде променена прибавяйки думата демократична отпред.

Предствете си дали би било нормално да добавите прилагателното демократичен пред Арийска държава или Индуиска държава, или Ислямска република!

Това просто не би проработило.

От това може да заключим, че не може да става дума за „право на съществуване на „еврейска държава“ независимо дали говорим за доминиране на религиозна или етническа група.

Добавете към това факта, че Израел е главният мотор на анти-семитизъм в днешно време, както лорд Монтагу е предвидил през 1917.

Именно заради това, изреалските анти-ционисти НЕ „признават правото на Израел да съществува като Еврейска държава.“

Благодаря ви!
друга реч на Henry Lowi

Advertisements

Posted on декември 19, 2009, in Гласове за мир and tagged . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: