Quest for Justice by Judith Stone

Jewish editor sacked for publishing article (freedom of expression thing)

This article was sent to Debbie Ducro, a American-Jewish journalist with the Kansas City Jewish Chronicle. She published it, and was fired the next day.
–––––––––––––––––––––––––-
В търсене на справедливост

Аз съм еврейка. Аз подкрепям Право на 3авръщане на палестинците в Палестина. Това е правилната постъпка.

Слушам за европейския холокост срещу евреите от ранна дестка възраст. I’ve heard about the European holocaust against the Jews since I was a small child. Посещавала съм паметниците във Вашингтон, и Йерусалим, посветени на загубените евреиски животи, и плаках, осъзнавайки на какви зверствасм е способни хората.

Но къде са съвестбите евреи? Никакви справедливи обвинения не бива да се налагат над оживелите от Холокоста. Не трябва да забравяме, че това да бъдеш оживял или да изповядваш вярата на жертвите от Холокоста не ти дава извинение, когато не изпълняваш основните хуманни правила.

„Никога отново“ като мото, звучи фалшиво, когато означава „никога отново само за нас“ . Моето поколение израсна, вярвайки, че библейската земя е била огромна пустош, обитавана от неколцина разорени палестинци, живеещи с техните камили в пясъка. Пристигането на евреите бе представено като огромна облага за тези пустинни The arrival of the Jews was touted as a tremendous benefit to these desert обитатели. Голда Майер дори ни убеди, че there „is no Palestinian problem“.

Но всички знаем, че историята не бе такава, каквато ни я разказаха. Палестина е била земя, пълна с хора, които я наричаха свои Дом. Имало е процъфтяващи градове и села, училища и болници. Там са живеели евреи, мюсюлмани и християни.

Всъщност, до преди окупацията, евреите са представялвали само 7 процента от населението, и са притежавали 3 процента от земята.

Отворяйки си очите за момент, аз виждам второ варварство, извършено от хората, които би трябвало да са най-чуствителни, виждайки как цял народ страда. Тези хора са знаели какво е да ти заповядат да напуснеш дома си, и да те принудят да идеш в непозната посока, или ще бъдеш екзекутиран. Хората, които изгониха палестинците занеха от първа ръка какво значи да виждаш дома си в пламъци, да оставиш всичко, което има смисъл за теб. Булдозери изравниха стотици села със земята, заедно с техните жители / млади и стари. Това не бе нищо нова за свтеа.

Полша е огромния гроб на европейските евреи. Израел е послдното място за унищожения палестински народ. На малко разстояние от мемориала в памет на еврейските деца, загинали по време на Холокоста в Европа, има паркинг. Под отзи паркинг се намират останките на някога процъфтяващо село и телата на мъже, жени и деца, чието единствено престъпление е било, че са заемали пространство, и не са го напуснали навреме. На негово място пиша „Public Parking“.

Говорех с много палестинци. Но още не съм срещнала палестинец, който да не е загубил член на семейството си, нито палестинец, който да не може да назовеимето на роднина или приятел, чезнещ при нечовешки условия в израелските затвори. Отново и тоново, Израел е обвинен в нраушаване на човешките права. При скорошно мое посещение на Израел, посетих бежански лагер, в който хората чакат от 52 години да напуснат тези “временни“ лагери и да се завърнат у дома. Всеки палестински дядо може да ви каже името на своето село, своята улица, и къде са били засадени маслиневи дръвчета. Техните внуци може никога да не са били у дома, но могат да ви кажат къде техния прадядо е бил погребан, и къде точно се е намирало селото. Пресата е изградила образа на палестинския терорист. Но жертвите, които се изправят срещу подтисниците във Варшавското гето днес са наричани герои. Тези, които са загубили живота си, днес са наричани мъченици. А всеки палестинец, който хвърля камъл в знак на отчаяние е наричан терорист.

Преди две години, аз пътувах из Палестина и видях сложните напоителни системи в зелените ливади на ционистките селища, в техните нови комплекси, заобиколени от въоръжени гардове и препдазни жици, насредата на палестинска общност, която обаче не разполагаше с вода за пиене, а земите има бяха пясъчни и сухи. Университетския професор Моше Цимерман споделя в Йерусалим пост (30 April, 1995), „The [Jewish] children of Hebron are just like Hitler’s youth.“

Ние евреите съдим за обезщетения, загубени надници, компенсации за отнети домове, земя и робски труд в Европа. Аз ли съм предател, защото защитавам правото на палестинските бежанци да се завърнат в родните им земи, и правото им на компенсации за това, което им бе отнето, и няма как да се върне?

Мъртвите евреи не могат да бъдат върнати, нито избитите палестинци. Давид Бен Гурион е казал „Let us not ignore the truth among ourselves…politically, we are the aggressors and they defend themselves…The country is theirs, because they inhabit it, whereas we want to come here and settle down, and in their view we want to take away from them their country…“.

Палестина е земя, която бе окупирана и изпразнена от собтсвеното си население. Нейните културни и материални забележитленсот са били заличени и заместени от малки юдейски знаци. Историята на един народ бе първото нещо, премахнато от окупаторите. Историята на местните е била заличена, сякаш те никога не са съществували. И всичко това е било приветствано като Божи акт. Ние трябва да признаем, че съществуването на Израел не е толквоа въпрос на законност, колкото на незаконен свършен факт , извършен с помощта на сила, и подкрпен от западните сили.

В ‘The Jewish State’ Херцл, бащата на Ционизма, казва: „We must investigate and take possession of the new Jewish country by means of every modern expedient.“ Мисля, че съм съгласна с Ехуд Барак (3 June 1998) , когато казва, „If I were a Palestinian, I’d also join a terror group.“ Аз бих била дори по-крайна. Вместо да хвърлям камъни от отчаяние, бих хвърлила голям скален блок.

Нядавам се, че някъде дълбоко в себе си, всеки евреин знае, че това не бе война; че това не бе волята на Господ, да даде Свещената земя на избрания народ. Ние знаем, че човешки зверства са и продължават да бъдат извършвани над невинни хора, които нямат нито оръжията, нито парите да се защитят срещи западните сили.

Не може да продължаваме да казваме, „Но какво бихме могли да направим?“ Ционист не е синоним на евреин. Аз напълно подкрепям идеята за право на завръщане на палестинския народ в земите си.

Advertisements

Posted on декември 19, 2009, in Гласове за мир and tagged . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: