Ана Балтцър

Ана е еврейска американка, активист в движението за права на Палестинския народ, автор на книгата Witness in Palestine: A Jewish American Woman in the Occupied Territories. Ето как самата Ана предстявя себе си в личната си страница.

Подобно на повечето американски ивреи израснах с идеята, че Израел е демократична страна, търсеща и бореща се за мир. 3а мен Израел символизираше спасението, закрилата за целия еврейски народ от гонения и убийставата от миналото, гонения, чийто жертви са били и членове на моето семейство. Виждах еврейската държава като малка и изстрадала страна, която просто иска да живее в мир, но не може заради агресивните арабски съседе, мразещи всички евреи.

През 2003 година, по време на мое пътване из Близкия Изток, се срещнах с много палестински бежанци от 1948г. Аз нямах идея кои са палестинците, или къде се намира Палестина, но чрез новите ми познати чух разкази за историята и случващото се момента в Израел(Палестина), разкази, които коренно се различаваха от начуеното от мен в Щатите.

Първата ми реакция бе на недоверие и дори гняв. Семейства ми разказваха истории за отминали и настоящи военни атаки, разрушаване на домове, конфискация на земи, лишаване от свобода без съдебен процес, измъчване. Изглеждаше, че тези действия не са извършени за да предпазят еврейското насаление, а по-скоро за да се създаде и териториално увеличи Еврейска държава за сметка на отнемането на правата, живота, достойнството на не-еврейското население в този район. Беше ми много трудно да повярвам, че Израел може да действа толкова несправедливо.

Невярвайки в това, което чувах, реших да проведа собствено прочуване и запознаване със ситуацията. Бях шокирана да открия колко малко знаех за „ситуацията на земята“. Не знаех на кого какво да вярвам за това реших да ида и да видя ситуацията със собствените си очи. Откакто се върнах от Палестина, посветих своето време и живота си на това да информирам американците и всички останали хора по света за това, което намерих, това, което видях.

А това е видео разказ на преживяното от нея – това е нейното свидетелство за Палестина :
Първа част – Въведение (със субтитри на български)

В първа част Ана представя себе си и споделя:

Когато за пръв път отидох в Палестина бях изненадана от много неща, но това, което ми направи най-голямо впечатление в началото бе как всъщност изглежда Палестина.
Прествях си, че Близкият Изток е само пясъчни дюни и пустинни земи, а когато пристигнах там осъзнах, че Палестина всъщност е много красива. Земята е зелена и плодородна.
Кое според мен е в основата на Израело-Палестинския конфликт? Много хора смятат, че това е вражда между евреи и мюсюлмани, съществуваща от хиляди години и която ще продължи още толкова, защото в основата са дълбоки религиозни различия.
Но едно от нещата, които осъзнах, когато пристигнах в Палестина бе, че това не е религиозна война. Това е борба за земя, за вода, за ресурси. Надявам се, че основанията ми да стигна до това заключение ще станат ясни по време на презентацията.

Втора част – отделни пътища за палестинци и изралеци и контролопропускателнни пунктове:

За шосетата и магистралите в Западния бряг:

В Палестинските територии живеят едновременно палестинци и израелци, но те използват отделни пътища -има палестински и израелски пътища.
Палестинските пътища са стари, често дори негодни за пътуване.
Израелските пътища са по-модерни, построени от израелското правителство за израелски граждани, живеещи в тези територии.
Има магистрали, които са забранени за палестинците, освен ако те нe получат специално разрешително,с което могат да използват определена част от от определено трасе, но във всички останали случаи пътищата са разделени.

Относно контролопропусквателните пунктове:

Те са важна част от окупацията.
Това са бариери, в които гранични войници, контролират палестинското движение – пешеходци и автомобили. Идеята зад тези пунктове е подобна на идеята на преминаване на границата –
всички се нареждат в линия, показват своите лични документи, отговарят на въпроси, понякога се налага да покажат какво носят в своя багаж.
Една от основните разлики е, че те не се намират на границата на Западния бряг, но в действителност повечето от тях се намират вътре в самите Палестински територии – повечето от тях са разположени между палестински градове и села.
Какво означава това за палестинец, който да кажем живеем на юг от Хеброн (южната част на Зап. бряг) и който иска да пътува 30 мили на север до град Витлеем, който се намира близо до Ерусалим.
И така, 30 мили … при нормални условия това би трябвало да отнеме между 30-40 минути,
може би най-много един час, но на един палестинец са нужни понякога 2 часа … понякога 4 часа, 8 часа, понякога дори един цял ден.
Зависи колко пъти и за колко време тя или той ще бъде спирани на тези пунктове.
Пунктовете правят почти невъзможно палестинците да имат постоянна работа – никога не се знае дали ще ти отнеме 20 мин или 3 часа за да стигнеш от селото до близкия град.
Подобно на това, посещаването на училище или университет е почти невъзможно, освен ако университетът не се намира в млакото ви родно село. Освен това – да идеш на сватба, на погребение, дипломиране, да посетиш роднини – всички аспекти от живота са зависими.

И дава конкретен пример от престоя си в Палестина, от пункт на входа на Наблус:

В деня, в който бяхме там имаше следното правило – беше позволено да преминават жени, възрастни мъже и деца. Но на всички мъже на възраст между 15 и 40 години им бе забранено.
Точка. Нямаше знамчение от къде идват или къде отиват, кои са те, дали не е спешен случай .
Ако си палестински мъж, между 15 и 40 годишен, не може да се прибереш вкъщи, да идеш на работа или на училище, до болницата или където и другаде.

Трета част – Отнемане правото на свободно здравеопазване

Нарушенията на правото на здравеопазване са друг важен проблем, причинен от пунктовете и окупацията като цяло. Поняка линейките се налага да пътуват с часове, минавайки и спирайки на КПП-та…припомнете си, че тази линейка пътува от палестинско селище до палестински град.
Нe пътува от Западния бряг до Израел.
Но пунктовете се намират именно на такива места – в палестинските земи. По какъв начин спиранете на линейката не осигурява сигурността на израелското население след като там живеят палестинци.

И отново дава конкретен пример с пункт на изхода на едно село, където е забранено преминаването на хора от 7 вечерта до 7 сутринта:

Жена от селото, бременна в седмия месец с близнаци, получи контракции в един часа през нощта.
Съпругът ѝ ни откара с колата до пункта, през който трябва да се премине за да се стигне до близката болница в Рамала.
Войниците, които спят там излязоха и ми казаха много мило: “Виж, заповедта е много ясна – палестинците не могат да минат през тук преди 7 сутринта. Моля ви, върнете се тогава.“
Жената очевидно не можеше да чака 6 часа за да роди чак тогава. Започнаха да спорят, но войниците отново бяха много мили и извинявайки се повтаряха едни и същи думи:
“Вижте, ние не измисляме правилата, ние дори не сме съгласни с тях. Просто следваме заповедите.“
Тогава съпругът реши да повика линейка, която да дойде от болницата в Рамала и да вземе съпругата му, която ще премине пеш през пункта. Линейката пристигна по някое време,
а войниците отново поклатиха глави. “Вижте, няма значение дали ще минете пеш или с кола.
Вие пак сте палестинци, все още е посред нощ, все още не може да преминете.“
В този момент съпругът реши да се обади на всички свои приятели в Израел, защото той подобно на много други палестинци е работел в Израел, говори иврит и успя да се свържи с приятел, който има връзки в армията.
И така жената успя да получи разрешение да мине през пункта и да стигне до болницата. Войниците позволиха да мине, но не позволиха на съпругът ѝ да мине с нея.
Тя стигна до линейката и почти веднага започна раждането. Роди две деца и двете бяха живи и в добро здраве, освен разбира се че бяха недоносени. И защото бяха недоносени имаха голяма нужда от болнична помощ. Но те бяха на час път от болницата, по средата на селски път след като родителите бяха чакали 2 часа и нямаше как да стигнат болницата на време.
Поради това и двете деца починаха…

Четвърта част – блокади на пътя и колониални селища

Пример за това какво представляват блокадите на пътя.

Има директен път от селото до пункта, но на живеещите в селото не е позволено да го използват.
Защото съществуват така наречение блокади на пътя.
В повечето случаи това са бетонени блокове с формата на куб, поставени по средата на палестинските пътища с цел да попречат на палестинците да използват своите автомобили върху дадения път.
Така вместо да преминават през павиран път с дължина половин миля от селото до пункта всяка сутрин на път за работа или училище, хората от селото трябва да минат през непавиран селски заобикалящ път с дължина 3 мили за да стигнат до същото място.
Какво означава това за тях – повече време, повече стрес, повече ремонт на колите, повече бензин.
И отново въпросът със сигурността – тези блокади и пропусквателни пунктове имат за цел да осигурят сигурността на изрелското население да предотвратят терористични атаки.
По какъв начин тези блокади на пътищата предпазват когото и да е?
Не осигуряват ли по-скоро контрол?…
Същевременно те са много вредящи и на палистинската икономика. Като навсякъде по света има нужда да се превозват стоки от една точка до друга. Но благодарение на пунктовете и блокадите това не е никак лесно.

И продължава с темата за заселниците:

Това са общности от еврейски израелци, които живеят върху палестинска земя. Те могат да живеят в села, малки или големи градове. И отново, цялата земя е палестинска – принаделжи към палестинските международно признати територии.
И въпреки това, там, върху тази земя е построено колониално селище, в което живеят единствено израелски евреи.
Какво значи това? Кой може да живее там? – Хмм, аз мога да живея там, защото съм еврейка.
Ще се наложи само да попълня молба и мога да се преместя следващата седмица, ако искам.
Същевременно на палестинците, на фермерите, които притежават земята, върху която е построено селото не им е позволено да живеят там.

Те са незаконни съгласно международните закони, които не позволяват на окупатора да премества
свои граждани да живеят в окупираните територии. А именно това прави Израел. Вместо да се опитва да спре тези действия, Израел в действителност ги рекламира.
Израелското правителство плаща на собствените си граждани за да се преместят от Израел в окупираните територии, за да станат част от незаконното население-окупатор.
Финансовите помощи, предлагани от правителството, са много примамливи, а хората, които се възползват от тях получават добри жилища, субсидирани от правителството, хубави паркове за децата им молове, плувни басейни в място, в което водата е толкова ценна.
Примамливо предложение, нали? – И отново, всичко това е построено незаконно върху палестинска земя.
В момента има колонии из целия Западен бряг. Естествено, заедно с селищата се строят и пътни възли, които буквално разделят на парченца Палестинските територии.
И не забравяйте, че тези пътища са построени незаконно върху палестинска земя. И въпреки, че палестинците притежават земята, върху, която те са построени, те нямат право да ги използват поради отделната пътна система.

Следващата част от презентация е за постовете, които са подобни на колониалните селища,
защото те също са построени незаконно върху палестинска земя:

Една от главните разлики са хората, които избират да живеят там.
Вече споменах за икономическите заселници, които се живеят в колониите, водени от финансовите облаги. Те са 80 процента от заселниците. Прочванията показват, че те са съгласни да напуснат окупираните територии, ако им бъдат предоставени финансови компенсации.
Останалите 20 процента от заселниците често биват наричани “идеологически“ заселници, те живеят там не поради материалните облаги, а заради своите религиозни или политически убеждения.
Много от тях вярват, че земите в Зап. бряг и Газа принаделжат на еврейския народ. Според тях палестинците са тези, които са окупирали еврейските земи.
Често те просто идват посред нощ и построяват пост насред палестинските земи,
казвайки “Ние няма да си тръгнем! Тази земя ни принадлежи.“
Фермерът се събужда на следващата сутрин и върху земята му има еврейски пост.
И макар, че изр. правителство твърди, че не подкрепя тези действия, те не правят почти нищо за да ги спрат или прогонят. Така с времето, тези малки постове стават по-големи, в тях се преместват още заселници и те искат училище за децата им, те искат ограда, която да ги предпазва, път, който да ги свързва с Иззраел.
И след известно време то вече не е просто пост, а ново селище.
По този начин са създадени голяма част от днешните поселения. И щом веднъж бъдат признати за селища, те започват да получават субсидии от изр. правителството.

И отново Ана дава конкретен пример с пост над едно палестинско село, в което живеят около 300 човека:

Често заселниците идват в селото, добре въоръжени, и се опитват да сплашат селяните, да ги накарат да напуснат домовете и земята си.
В миналото те многократно са пребивали палестинци, пребиха стара жена със собствения ѝ бастун,
убиха един селянин и откраднаха маслини.
Не забравяйте, че на палестинците по тези земи не им е позволено да имат със себе си каквото и да е оръжие.
По-голямата част от палестинците няма с какво да се защитят, освен с камъни и с телата си.
Докато изр. войници и цивилни, тези заселници, често се разхождат с огромни оръжия. Това е блансът на силите, които се вижда при посещение на териториите.
В конкретното сели заселниците бяха изгорили ел. генератор, така че в него нямаше електричество.
Също и водния източник на селото, заселниците са нападнали и него, отровили водата с мъртви пилета. По всякакъв начин се опитват да накарат селяните да напуснат.
В края на 2002г жителите на селото се събраха и решиха да напуснат. Решиха да напуснат своите зе
ми и домове, защото се чустваха толкова заплашени от присъствието на заселниците.
Събраха багажи си и напуснаха, всичките 300 души.

Но част от тях събират куража да се върнат след като получават подкрепата на активисти, международни и израелски активисти:

Много е важно хората да правят разлика между това някой да бъде евреин – от еврейската вяра или култура, като мен самата, или да бъде израелец – гражданин на държавата Израел, или да бъде Ционист – подръжник на идеята за създаване на “чиста“ еврейска държава.
Това са три напълно различни категории, някои части се препокриват, но не са едно и също нещо.
Важно е да правим разлика – има евреи, които не са израелци,като мен. Има израелци, които не са евреи- 20 процента от израелците са палестинци. Има евреи, които не са ционисти. Има ционисти, които не са евреи. Например все по-мощното християнско ционистко движение в САЩ.

Окупацията и подтисничеството нямат нищо общо с Юдаизма. Да критикуваш тези действия не е антисемитизъм.

За стената:

Според планувания маршрут на стената около 80 % от него дори не доксова зелената линия, която е международно признатата граница на Зап. бряг. Вместо това стената се строи вътре, дълбоко в палестинските земи и всъщност ги анексира.
В повечето случаи стената е построена колкото може по-близо до палестинските населени места.
Така не само съседното колониално слеище, но и земите около него в крайна сметка попадат от израелската страна на стената. И тези земи не са само хубави поляни, на които можеш да правиш пикник от време на време.
Те обикновено са земеделски райони, които поколения палестински фермери и техните семейства са обработвали, от стотоци, дори от хиляди години…и днес, поради строежа на стената, те нямат достъп до тях!

И дава пример с град Калкилия с повече от 50 000 палестинци, който е напъно обграден от тази висока бетонена стена. След това говори за видовете цензура в Израел и САЩ и призовава хората да направят свое собствено проучване.

Друго последствие от стената е, че хората са разделени един от друг. Ако например къщата ви се намира малко извън селото, а стената е построена точно до началото на селото се оказва, че къщата ви е от грешната страна на стената. Точно това се случи с приятелката ми Мунира. Тя и семейството ѝ живеят в клетка, заобиколени са от стена от всички страни, а единствената порта за влизанет в дома им е пазена от войници. Сега дори са заплашени от прогонване и унищожаване на дома им от страна на армията. Така съпругът на Мунира, който е бежанец от 1948 г, ще стане бежанец за втори път.
Помнете, че 60 % от палестинците, които живеят в Зап. бряг и Газа са бежанци, загубили почти всичко вече веднъж.
Помнете това, когато чуете следващия път “палестинците не искат да правят компромиси“.

Ана продължава с темата за палестинската съпротива:

Палестинците използват и са използвали мирна съпротива не просто веднъж или два пъти,
но буквално всяка секунда, всеки ден от живота си.
Просто се замислете за момент. Замислете се за Мунира и семейството ѝ. Просто това, че са останали в дома си, казвайки: “Вижте, отнехте ни земята, свободата ни, но няма да отнемете дома ни.“
Това е вид съпротива… и е мирна.Това е мирна съпротива.
Според мен, всеки опит на палестинците да запазят своя нормален живот и достойнство въпреки окупацията е вид съпротива срещу системата.

След това Ана дава редица други примери, а на края на видеото разказва за ежеседмичните демонстрации, които често са посрещани с истински амуниции от изр. армия.

Последна част от презентацията:

Ана признава, че понякога и палестинските младежи използват насилие, тоест хвърлят камъни по време на демонстрации:

Хвърлянето на камъним се използва като оправдание за масовото арестуване на млади палестинци,
които са осъждани за хвърляне на камъни. Напълно съм съгласна, че камъните са оръжие, но сега си преставете обстановката, в която те са хвърляни.
Например, тези момчета не са събрали много камъни в себе си и отишли в Израел за да замерват възможно повече израелци с камъни, защото мразят евреите.
Те са в собственото си село, наблюдават как джипове и булдозери обграждат селото
унищожават дървета за да построят стена около селото.
За това те вземат камък и го хвърлят по тези джипове и булдозери.
За това просто ще ви попитам – ако някой дойде у вас и просто вземе телевизора ви, после уредбата и компютъра. Няма ли да вземете лампата до вас и да я хвърлите по него?
Не става дума за опрадваване, а за това да бъдем реалисти
Какво ще направите в тази ситуация?
И какво очаквате от палестинците да направят в ситуацията, в която са, със стената?

Повече от 340 палестински деца и 9 500 палестински политически затворници са държани в израелските затвори днес. Повече от 10 процента от тях са “административно задържани“, тоест могат да бъдат задържани без присъда за безкрайно дълъг период.
40 процента от мъжете в окупираните територии са били в изр. затвор. Според Амнести мъченията и униженията са систематични.
Това,което намирам за невероятно е, че въпреки систематичното задържане на палестинците, които са част от мирната или насилствената съпротива.
Въпреки пропускателните пунктове, заселниците, стената, конфискацията на земя…
въпреки всичко това палестинците продължават да се съпротивляват, да се борят за правата си.

Advertisements

Posted on декември 20, 2009, in Гласове за мир and tagged . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Най-абсурдното нещо, съществуващо днес…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: