O Little Dying Town of Bethlehem

source
December 19, 2009
Joe Parko is a retired college professor who taught for 28 years in the School of Policy Studies at Georgia State University. He is a member of the Religious Society of Friends (Quakers) and serves on the steering committee of Cumberland
Това е неговият разказ:

“С наближаването на Коледа много от нас си припомнят и често пеят песента „O Little Town of Bethlehem“, но само малко част от нас знаят, че Витлеем е един замиращ град, заoбиколен от огромна стоманена стена. Малко хора знаят, че около 20 000 палестински христяни живеят под тежка военна окупация във Витлеем и се сблъскват с много трудности, сред които най-голямо е ограничението на свободата на движение. Това е моя разказ за преживяното във Витлеем по време на Цветница 2005 година“.

На площад Manger във Витлеем цареше празнична атмосфера по време на Цветница – все пак това е свят ден за повечето жители на населения с предимно палестински християни малък град, в който Исус се е родил на мястото, отбелязнао със звезда в църквата Рождество Христово.

Пъстра тълпа се беше събрала под чистото синьо небе за да отбележи събитието. Деца развяваха палмови клонки и държаха балони. Но най-голямо внимание привличаха магаретата около нас и техните собственици. Вместо празнични дрехи те носеха всекидневното си облекло и изглеждаха като излезли от старниците на Новия 3авет.

Събралата се тълпа плануваше да направи това, което всеки християнин би направил, ако се намираше само на 10км от Йерусалим на Цветница. Планувахме да идем до Светия град, развявайки палмови клонки, за да отбележим мирното шествие от преди повече от 2000 години.

Но тази година бе различно. Израелските военни бяха затворили пътя между Витлеем и Йерусалим и не позволяваха на палестинците да напуснат малкия град. Израел е построил 28-фута висока бетонена стена около Витлеем, превръщайки града в малък затвор. Аз бях там, на площад Manger, когато представители на различни църкви и организации решиха да почетат посланието за мир на Исус. Нашата група включваше баптисти, методисти, пресбитерианци, католици, епископилианци и менонити. Ние бяхме там за да подкрепим Палестинските християнски братя и сестри в тяхното мирно протестно шествие. Ние бяхме там за да бъдем свидетели в нашата християнска вяра, че мирът за Израел е свързан със справедливост за палестинския народ.

Потеглихме заедно с магаретата и децата начело, негубейки кураж от военната бариера, намираща се на миля от нас. Екот озвучаваше песните ни за мир, докато тълпата се изнизваше по улиците на Витлеем. Марширувахме напред, развявайки палмови клонки под светлото слънце.

След като изминахме половин миля, децата и магаретата напуснаха редиците ни за да ги опазим от евентуални наранявания. Въпреки заплахата от военна сила пред нас, тълпата продължаваше напред, пеейки все по-силно „We demand freedom,“ „No justice – No peace,“ „We come in peace,“ „Let us pray at our holy sites.“

Минахме през малка пролука в бетонената стена, която огражда града. Насочвайки се към военния пропусквателен пункт, образувахме редици от хора, хванати за ръце. Войниците ни гледаха изненадано, докато ние продължавахме да ходим все напред и напред, сякаш те не бяха пред нас. „Не се притеснявайте от нас. Ние просто отиваме в Ерусалим за да се помолим,“ им каза един от нас, когато стигнахме до тях.

Войниците бързо опитаха да се преорганизират в човешка бариера пред нас. Ние продължихме да се движим напред, карайки ги да отстъпват назад. Напредвахме бавно, когато техния началник се появи и поиска да говори с нашия отговорник. Видяхме, че военни джипове блокират пътя пред нас, дори бяха извикали подкрепление от съседни военни постове.

Нашата група спря и един от водачите на Витлеемското християнско общество, д-р Гасан, възрастен мъж с побелели коси, каза тихо на командира:

„Ние сме Християни, отиващи в Йерусалим за да се молим по повод светия празник Цветница, това е наше право. Ние имаме право да се молим в Йерусалим.“

Подкрепление дойде бързо. Войниците се хванаха за ръце и започнаха да ни избутват назад. Някои от нас извикаха „Моля ви: без насилие“.

Двете групи стояха една срещу друга. Група невъоръжени палестинци и американски християни, желаещи да идат да се молят в Йерусалим, срещу трийсетина израелски войници, носещи авотматични оръжия, които не им позволяваха да преминат. Единствената разлика между двете групи бе, че ние стояхме силно и уверено, докато изралеските войници пред нас бяха нервни и нерешителни, въпреки оръжията, които носеха. Те стояха мълчаливо пред нас, когато хора от нашата група се обърнаха към тях.

„Не е нужно да сте тук, може да се върнете обратно при семействата си“
„Вие не трябва да сте тук и го знаете много добре. Вие не искате да сте тук. Това не е вашето място.“
„3астъпете се за мира. 3астъпете се за правото на един народ да се моли в свещените за него места. Присъедините се към нас.“
„Някой отнема ли вашето право да се молите? “
“Ако ни позволите да идем до Йерусалим, ние ще се молив и за вас!“

В далечния край на редицата от хора палестинска жена със сребърен кръст около врата търпеливо държеше букет от палмови клонки. Тя пристъпи към двама от войниците, опитвайки се да им каже нещо.

След дълги разговори с командира, д-р Гасен ни съобщи, че трябва да се върнем обратно:

“Или те ще използват насилствено мерки за да ни спрат. Те се гордеят със своята дискриминираща политика. Когато им казах, че това е расистко, те ми казаха, че това е така, както трябва да бъде. Просто да се примирим. Те искат да ни спрат и да ни върнат обратно във Витлеем. 3аповядаха ни да се върнем, или ще използват сила. Ние не търсим сблъсъци, не искаме да се стига до насилия.“

Тогава, нашата група реши мирно да се противостави на войниците като седнем на земята. Всички започнахме да пеем. Използвайки мелодията на „we shall overcome’ ние адаптирахме думите към ситуацията и пеехме „We shall walk in peace, one day, we will pray in Jerusalem. one day, justice peace and love. one day.“ Докато пеехме, видях как някой от войниците се отпуснаха, потупвайки с пръсти върху оръжията си в такт с мелодията.

След 20-минутно пеене, Сами Ауад, директон на Holy Land Trust, палестинска организация за мир, се изправи и прочете обръщение към войниците. „Това е послание от нас за вас,“ заключи Сами. „Сега ще се върнем обратно, но един ден ще се върнем. Това не е краят на историята.“

По време на тази наша среща с войниците, представители на различни медии от Европа, Канада и арабските страни документираха случващото се. 3абелязваше се отсъствието на американските медии. Един от палестинците ми каза, че образът на миролюбиви палестинци не се връзва със стереотипите на американските медии.

Палестинската жена, носеща сребърен кръст около врата си, започна да раздава своите палмови клонки на войниците. Те отказваха да ги вземата, за това те падаха плавно върху техните ботуши.

„Това е за вас, по случай Цветница,“ каза тя, почти разплакана. „Това е нещо свещено, което ще запази земята свещена,“ гласът ѝ започна да трепери от емоции, но тя продължи. „Поне имаме няколко клонки тук за да запазим земята свещена, за да запазим Витлеем и Йерусалим свещени.“

По пътя на връщане чуствах мъката, с която тази жена търсеше поне един войник, който би взел подадената му палмова клонка. Почуствах ударите, с което биеше сърцето на малкия град Витлеем, и се помолих на Онзи, който поведе свето магаре към Йерусалим преди толкова много години. Помолих се за мир и справедливост за народа на Витлеем.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––
Ето и статия за празнуването на Коледа в началото на 2009 година.

Heroism in a Vanishing Landscape
Resistance in Bethlehem’s Villages

Christmas is coming. Christ’s birthplace crucified by Israel’s segregation wall; 25 foot-high concrete punctuated by militarized watch towers surrounds the entire town. PEACE BE WITH YOU reads a huge legend on the wall without (apparently) the slightest trace of irony; stenciled in English. Hebrew, and Arabic, it’s signed, ISRAELI MINISTRY OF TOURISM.

What lies beyond Bethlehem – the Bethlehem province or „governate,“ – is equally shocking, though invisible to the casual visitor. According to a May, 2009, UN report, Bethlehem governate’s total land mass is 660 square kilometers, but only 13 per cent remains for Palestinians to use. The rest has vanished under the Greater Israel’s ever-expanding colonies and „outposts“; its ever-lengthening wall (declared illegal in 2004 by the International Court of Justice: Israel and its US backer have simply ignored the ruling); and Israel’s designation of most of Bethlehem’s region as „Area C“. (The Oslo Accords diced the West Bank into Areas „A“ – Palestinian Authority (PA) rule; „B“ –PA and Israel joint rule; and „C“ – Israeli rule. Area C is 60 per cent of the West Bank).

Advertisements

Posted on декември 20, 2009, in Живот под окупация, Заселници, Християнството and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: