„Надявам се да умра на моята земя“, интервю с жителка на Билин

Източник
Фатима Мохамад Ясин, на 49 години, е фермерка от палестинското село Bilin в окупирания Западен бряг. Независимо от израелската окупация и изграждането на стената в Западния бряг, отделяща селото от принадлежащата към него земеделска земя, Ясин и нейният съпруг продължават да обработват земята си всеки ден. Джоди МакИнтайър взима интервюс нея с нея за The Electronic Intifada

Jody McIntyre: Притежавате ли земя от другата страна на стената?

Fatima Yassin:Да, преди Израел да започна строежа на стената в Bilin, моето семейство е притежавало 45 дунама земя [1 дунама се равнява приблизително на 1000 кв. м.], посадени с маслинови дървета. Семейството на съпруга ми са притежавали 50 дунама, смес от маслинови горички и зеленчукови посеви, както и още 50 дунама земя, която е било открадната след 1967 [израелската окупация на Западния бряг започва след юни 1967 година войната].

Когато израелската армия започна изграждането на стената върху нашите земи, те открадна земята на много хора, но само от съпруга ми са били отнети земи, посадени с маслинови дръвчета. Ние все още отиваме и се грижим за нащите зеленчукови насаждения всеки ден, грижим се за растенията и почвата, защото ние няма да позволим на израелското правителство или заселници да твърдят, че нашата земя е неизползвана. Ако не отиваме всеки ден до нашата земя, те ще кажат, че е ненужна и ще я конфискуват за да може да се разширява техните селища, които вече са построени незаконно върху нашите земи.

JM: 3атруднява ли израелската армия вашия достъп до нивите ви?

FY: Да, понякога те не ни позволи да влезем в собствените си земи, но съпругът ми и аз чакаме до портата час или два часа, ако те не ни дадат достъп, сме готови да останем там от сутринта до вечерта. Ние няма да се приберем вкъщи, докато те не ни допуснат да отидем до нашите земи. Войниците веднъж ни казаха, че това е незаконно – да влезем в нашата земя, и че трябва да се приберем у дома, но аз просто им отговорих: „Аз не искам да се прибера вкъщи, искам да отида да се грижи за земята си.“ Понякога, когато синовете ни дойдат да ни помогат в землището, войниците се опитват да ги арестуват. Имали сме много такива проблеми, много, много пъти, но въпреки това, ние няма да се откажем от фермерството. Ние не се страхуваме.

JM: А създават ли проблеми заселниците?

FY: Да, те идват и запалват малката стая, която хората от Bilin построиха зад стената – [сториха това] четири пъти. Един от тези пъти, аз току-що бях отишла да направя кафе за мъжа ми – те ме гледаха, докато правя кафе и щом излязох влязоха вътре и запалиха огъня. Но всеки път, след като те повреждаха стаята, ние я поправяхме наново.

JM: Как се почуствахте, когато за пръв път чухте, че Израел иска да построи стена в Билин?

FY:Всички бяхме ядосани и тъжни, защото знаехме, че това е тактика с цел да се крадат нашите земи, така че започнахме да протестираме срещу изграждането на стената. Първият път, когато разбрахме, че строежът е започнал, всички хора от селото отидохме на мястото на строежа, в нашите земи и заявихме, че ще се борим срещу тази конфискация. Виждахме как булдозери изкореняват нашите дървета. През последните пет години ние се борим срещу стената и за справедливост и няма да се откажем.

JM: Посещавате ли седмичните демонстрации в Билин?

FY: Да, разбира се! Цялото ми семейство отива на демонстрациите, аз и съпругът ми, нашите пет дъщери и нашите петима сина. Тези демонстрации са нашият начин на мирна съпротива срещу стената, незаконните селища и конфискацията на нашата земя. Ние не отиваме там за да убивам хора, а за да си върнем правото да обработваме собствената си земя – за да си възвърнем това, което ни бе отнето.

JM: Имало ли е ранени членове на вашето семейство по време на демонстрациите?

FY: Разбира се! Всичките ми синове са били ранени. Първият от тях се казва Helme. Той пострада най-много на първата демонстрация, които имахме в Bilin. [Израелската армия] го простреля с туба сълзотворен газ в областта на шията. След няколко седмици, той бе ранен в крака със същото оръжие. Няколко месеца по-късно той бе арестуван и стана първият арестуван човек от нашето село. Но дори и в затвора те не можаха да смажат непокорния дух в сърцето му. [Затворниците] бяха започнали протест срещу ужасните условия в затвора и войниците простреляха Helme в крака със стоманен куршум с гумено покритие.

Следващият ми пострадал син е Хамде, прострелян в крака с гумиран стоманен куршум, а Мустафа е бил прострелян с туба сълзотворен газ. Моят най-малъксин, Мохамед, бе само на 14 години по това време, и той бе ранен три пъти от гумени куршуми – два пъти в краката и веднъж в задните части.

Последен бе наранен Хамис, най-големият ми син. Той е бил прострелян в главата с висока скорост от сълзотворен газ, ново оръжие, и изпадна в кома.

Така всичките ми синове са пострадали по време на демонстрациите, но ние няма да се спрем, докато не ни върнат земите ни.

JM: Вашата къща била ли е нападана от израелската армия?

ФГ: Първото нощно нападение в нашия дом беше, когато арестуваха Helme. Къщата ни е много близо до стената, така че ако има някакви проблеми там, армията веднага идва в нашия дом. Веднъж, по дневно време, когато аз работих на полето, бяха нахлули у дома, съборили вратите на къщата ми, ударили дъщерите ми и арестували 10-годишния ми племенник. А той не бе търсен за нищо.

Следващия път те дойдоха да арестуват и най-големия ми син Хамис. Както винаги, го арестуваха само защото той се осмели да се противопостави, макар и без насилие, срещу конфискацията на земята на семейството му. Понякога те идват и не арестуват никого, просто за да ни тормозят, за да ни събуди по сред нощ и да ни сплашат.

Моят син Hamde прави снимки по време на нощните нападения, за да покаже на света какво се случва тук, в Bilin. Разбира се, че съм горд от това, което той прави, но това ме кара да се тревожи за него и не мога да спя. Страхувам се, че някой войник ще го застреля, дори без да го арестуват. Знам, че той е бил бит много пъти по време на правенето на снимки. Войниците използват много насилие по време на нападения през нощта, така че се тревожа за него.

Друг път, когато Hamde бе далеч, те нахлуха [в селото] през нощта и останаха в нашия дом в продължение на три часа. Когато видях всичките ми синове подредени отвън, и войниците, които се опитват да ги бият и се шегуват как са простреляли Хамис в главата, и се смееха за това как той едва не бе умрял в болницата. Когато чух това аз припаднах. Когато се събудих самата аз лежах в болницата. Защото Хамде бе в чужбина, аз се уплаших, че те го търсят и ще го арестуват на границата по пътя му обратно в страната.

Веднъж те нахлуха в къщата през деня, а командирът им дойде при мен и каза: „Един ден, ще дойде тук с булдозер и ще унищожа къщата ви.“ Върнаха се два дни по-късно и започнаха да претърсват къщата, но не намерих нищо – защото ние нямаме нищо!

3аради тези техния нахлувания ние не можем да спим нито денем, нито нощем. Всичко, което може да правим, е да седим будни.

JM: След като всички всички жители на Bilin са пострадали от ръцете на израелската армия, смятате ли, че кампанията ви на мирна съпротива може да продължи?

ФГ: Да, ние със сигурност ще продължим. Съпругът ми и аз ще продължа да отиваме до земята ни всеки ден. Надявам се да умра на моята земя.

––––––––––––––
Jody McIntyre is a journalist from the United Kingdom, currently living in the occupied West Bank village of Bilin. Jody has cerebral palsy, and travels in a wheelchair. He writes a blog for Ctrl.Alt.Shift, entitled „Life on Wheels,“ which can be found at http://www.ctrlaltshift.co.uk, where a version of this article was originally published. He can be reached at jody.mcintyre AT gmail DOT com.

Advertisements

Posted on януари 5, 2010, in Заселници, Ненасилствена съпротива. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: