Посещение в Газа – нашата голяма отговорност

“Everyone, Republican or otherwise, has their own particular part to play. No part is too great or too small; no one is too old or too young to do something.”

Това е разказ на един от участниците в Конвоя „Свободна Палестина“, воден от Джордж Галоуей и достигнал в Газа началото на януари тази година.

„След завръщането ни от ивицата Газа планувах да напиша много постове, в които да опиша в хронологичен ред всички събития. Но всеки път, когато сядах да пиша, не се получаваше.

Нашата голяма отговорност – Газа

Виждате ли, аз вярвам много дълбоко, че всички ние, които посещаваме ивицата носим сериозната отговорност и задача да разкажем за това, което сме видели, когато се върнем. Едно нещо, което ще ви порази всеки път, когато посещавате Газа е отчаянието, с което хората там искат и се нуждаят тяхната история да бъде разказана. Те имат нужда да бъдат чути и те зависят от нас, за да достигне тяхното послания до света.

Помислих си, как мога да им помогна? Огромният мащаб на разрушенията, безнадеждността, страхът да не бъде забравени е осезаем при всеки разговор с тях. Как бих могъл да предадам всичко това по един подобаващ за тези горди и прекрасни хора начин? Откъде да започна?

И така, когато тази сутрин седнах пред празния екран на монитора пред себе си, чувствота на страх от това, което трябва да напиша се появи за пореден път, тогава се зачудих дали този кошмар някога ще свърши. И тогава сякаш ме удари като израелска бомба! Аз се опитвах да пиша като човек, който се намира в нормалния свят – сигурен, подреден, съвършен и безчувствен! Това е не е действителността в Газа, такъв е само нашият свят! 3а Газа не може да бъде писано по начина, по който пишем за нашия свят, в който живеем. Газа е жертва на геноцид и в момента се намира под незаконна обсада! Там не е подредено, не е сигурно, не е съвършено, а е изпълнено с емоции. Така че аз няма да се придържам към установения начин на писане, а ще напиша с езика на Газа, изпълнен с емоции. А за тези, които никога не са били в Газа, искам да разкажа за първите си впечатления – как изглежда областта със свежи очи. Което е много трудно да се направи, когато имате в предвид, че в действителност една година по–късно няма никакво подобрение или възстановяване след войната… Но все пак ще се опитам.

При пристигането и преминаване през Рафа, ако поставим настрана топлите поздрави и посрещането, коете не може да изпитате никъде другаде по света; ще се почувствате толкова недостойно. Те се отнасят с теб като с нещо специално, като в действителност специалните са те. Ние дойдохме да видим тях, тези страхотни хора от Газа, които оцеляха след една атака на злото. А вместо това те ни чакат и приветстват, сякаш ние бихме могли да достигнем до притежаваната от тях сила и величие на духа.

Докато седях в автобуса, преминаващ през Рафа, аз исках да стъпя на покрива му и да аплодирам тях, вместо да гледам как те ръкопляскат след нас. Това просто не бе правилно и ми бе трудно да го приема. По пътя към града, няма как да не усетиш гордостта, която жителите на Газа изпитват към своите родни градове и страната си. Като пътувате по пътя към град Газа ще видите хората, обработещи малки ферми и къщи по протежение на пътя, като всички сгради и селскостопански площи изглеждат много добре, въпреки бедността и лишенията. Те са горди от това, което имат и показват тази своя гордост дори и в малките хижи, навеси и изградени самостоятелно конструкции, които те наричат свой дом. Малки коне минават в тръс покрай автобуса ни, дърпащи след себе си каруца натоварена с малки количества продукти; водени са от млади момчета, всеки от които се надява да продаде малко от продуките, които са успели да произведат и така да победят глада поне за още един ден. Пред сградите около пътя седят деца, възрастни мъже са седнали върху големи камъни в близост до пътя. И до някои с размера на килер структури, които хората наричат дом, вие ще видите съвсем мъничко петно от засадена земя, където те отглеждат с надежда култура, но засадената площ е толкова малка, че реколтата едва ли ще стигне дори за едно 4–членно семейство. Децата играят с пръчки, като спират играта си и гледат учудено големия автобус, който минава.

Това учудване е присъщо за всеки, който види нашия автобус. Автобусът превозва чуждестранни туристи – това е много вълнуващо – това означава, че някой може би е дошъл да помогне. Всеки, който ни види, спира своето занимания и ни маха с усмивка, надявайки се, че може би този автобуса превозва хората, които ще променят нещата за тях. Налага се да прекъсна за малко писането, думите ми будят толкова много спомени и емоции. Виждате ли, това е, което ние всички представлявахме там бе „надежда“. И това е огромна отговорност за всеки от нас, но това е, което всички те искаха от нас, когато ни се усмихваха и махаха с ръце . Те всички си казваха: „Вие ли сте тези, които ще ни помогнат?“

Един съвет от мен, по–добре никога не отивайте в Газа, ако не може да се справите с безнадеждността и безсилието, което със сигурност ще почувствате. Безсилие, произтичащо от собствената ви неспособност като обикновен човека да може да заличите цялото опустошение там. Защото това ще ви смаже! Това би смазало дори и най-закаления човек, като мен, който е наясно с дълбочината на човешкото страдание, с опит в борбата в собствената си страна за свобода и справедливост.

При пристигането в Газа, в хотел „Комодор Газа“, не може да не забележите колко красиво е вътре и какъв морски туристически рай е бил районът доскоро, и естествено може да бъде отново. Той само чакат да бъде „избърсан прахът“ и върнат отново към живот за да може да приветства гости от целия свят в Газа отново .. С прекрасно стълбище, блестящо излъскан под, както и множество от часовници във фоайето, показващи времето в Газа, Лондон, Рим и Ню Йорк. Ще ви бъде простено, ако си помислите, че все още сте в Египет или Рим, или някъде другаде по света. Мраморни подове, красиви полилеи над вас, безупречно облечен персонал, които с усмивка посреща и поздравят посетителите. Но вие не сте в Лондон или Рим, вие сте в ивицата Газа, и едно бързо излизане навън ще ви напомни за този факт, много бързо ще се върнете обратно към мрачната действителност на заобиклаящото разрушение, унищожаване и обсада. През цялото време хората, с които се срещаме, въпреки че те никога не го казват гласно, но няма как да не почувстваш техния скрит въпрос „Вие ли сте тези, които ще ни помогнат?“

Въпреки че има огромен недостиг на почти всички стоки и продукти, хората с огромно желание ни поднасят най–доброто, което имат. Това ме накара да се чувствам много виновен, докато ям храната им и пия техния чай или вода. Вие не може да откажете, защото те просто няма да приемат. Ако не ядете достатъчно в съответствие с техните стандарти, или не опитате от всичко най-малко два пъти, те ще ви накарат да ядате повече. Така, че е най-добре просто да ги послушате и да се заемете с храната, когато ви я поднесат. Обичам този за палестински народ, те дават дори, когато те нямат нищо. Гостоприемството ще ви смаже. Въпреки, че се почувствах виновен да ям храната им и да съм причина за целия този шум, докато те самите нямат нищо. Но в последствие осъзнах, че тези угощения бяха голям източник на гордост за тях. И защо не? Когато посетители влизат в нашия дом, нима не искаме всчки ние да покажем най-добрите от нас? И дори да нямаме нищо в шкафа, ние никога няма да покажем това пред гостите ни. Хората от Газа не се различават от нас в това отношение. В действителност, това е едно от малкото „нормални“ неща, които те могат да изживеят и което им дава възможност да покажат своите ястия и своята култура на гостите си. От това мое пътуване остана любовта ми към Кнафе, което е известен палестински десерт.

Малко по-надолу от хотела се намира местен пазар за риба, изпълнен с малки лодки и малки кошници пълни с риба. Какво ме порази са размерите на тези малки кошници и на рибата. Казах на моя приятел, който живее в Газа, „Тези риби са толкова малки!“ И той каза, че това е проблемът. Всяка кошница е голяма около 8 X 10 инча, а рибата в нея е с толкова малки размери, че дори рибите, които имаме като домашни любимци в аквариуми са по–големи! След като премахнете всичките кости, вие ще трябва да ядете десетки от тях за да се наядете. На какво се дължи това? На рибарите не е позволено да навлизат в дълбоките води, където се намират едрите риби, тъй като там чакат израелските военни кораби, готови да стрелят по всеки, които си е позволил да влезе надълбоко. Въпреки че тези води принадлежат на Газа , те не се съобразяват нито с Международното право , нито със страданието на обикновените хора. Не само това, но дори риба от морето на Газа е бивала откраднат от страна на нелоялните и безсърдечни съседи от Израел.

Аз ще завърша този пост днес, но ще пиша пак скоро. Просто днес не мога да пиша за децата, които срещнах в Газа, все още тази тема е твърде емоционална. Скоро ще публикуване пост и за делегацията на ЕС, с която имах късмета да се срещна, ще пиша и за моите лични посещения в Газа. Не е никак лесно да се върнеш от там в реалния свят и просто ей така да напишеш всички, на което си станал свидетел на хартия или на екрана на компютъра. Главата ти е така изпълнена с чуждото отчаяние; че се чудиш къде да започнеш да разказваш историята на тези хора. Газа те променя, всеки път я напускаш като друг човек. Други впечатления, други спомени, повече гняв, по-голяма решителност да запазиш обещанията си и да не ги разочароваш.

Надявам се, че хората, които четат тези дневници ще разберат сериозността на ситуацията. Днес жителите на Газа не се нуждаят от вашите пари. Те е отчаяно се нуждаят от вашата подкрепа, вашия глас и повечето от всичко, от вашите действия! Станете от дивана или стола, и се включете в организация, бъдете активни. Спомнете си какво всички те, жителите на Газа, мислят и очакват от нас. Всички тези лица, всички, които те питат с надежда „Ти ли си този, който ще ни помогне?“ Помислете за това следващия път, когато поръчвате пица или когато отивате до магазина, когато влезете в бакалията изпълнена с всякакви стоки и храна, или докато приготвите следващото си хранене и най-вече като поглеждате в очите своите собствени деца. Ти имаш бъдеще, децата ви имат бъдеще, но днес хората в Газа нямат бъдеще, ако не сме заедно им дадем такова.

Не забравяйте, че „Всеки има своя специална роля. Нито една роля не е твърде голяма или твърде малка, нито един от нас не е прекалено стар или прекалено млад, за да направи нещо. “
Ще им помогнеш ли?“

Оригиналния текст и следващи публикации може да прочете тук.

Advertisements

Posted on януари 23, 2010, in Газа. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: