По хлъзгавия наклон на расизма

Авторът на това мнение е Mazin Qumsiyeh, PhD професор във Витлеемския университет, член на редица огранизации за защита правата на хората (Amnesty, Peace action, Human Rights Watch, ACLU) и автор на книги, най–известната, от които е Sharing the Land of Canaan: human rights and the Israeli/Palestinian Struggle.
Това е моят превод, оригиналния текст може да прочете тук
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

„Спускането по хлъзгавия наклон на расизма продължава нестихващо в страната на апартайда, но ъгълът и степента на наклона изненадват все повече хора.

Израелският парламент (Кнесет) използва термини като „конституция, право и правосъден комитет“, които в действителност са близки само по звучене (но не и по значение) до термините, използвани в западните демокртаични страни. Но „еврейската държава“ е „специална“, затова съществува комисия със същото име, приемаща законопроекти за обезсърчаване междурелигиозните бракове; приемаща други законопроекти отричащи на жителите на Йерусалим правото на пребиваване в родния им град; обяваващи за законно отнемането на земя от местните жители, които са с не-евреиски произход и вяра, за да бъде предоставена тя на нуждите на еврейското население; нарушавенето на много други основни човешки права, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека.

По време на последните избори израелската общественост раздели гласовете си между десните, крайно десните и фашистко–десните партии. Израелското правителство се промени от дясно към ултра-фашистко, с него в тази политческа посока пое е Кнесетския комитет, за който става дума в предното изречение.

Например, след идването на власт на апартейд–правителството, Нетаняху замрази процеса на обединение на палестиснки семейства, вклююително и жена ми, (или с други думи забранява палестинците от окупираните територии да получат гражданство или статут на пребиваване в Израел дори след сключване на брак с гражданин на Израел, с което им се забранява да живеят в Израел заедно с техните съпрузи) и също така отне правото на постоянното пребиваване на хиляди палестинци в Йерусалим.

И тази правителствена комисия става все по–язвителна. Почустваха се окуражени от голямата обществена подкрепа, идваща от общество, приспано чрез расисткото образование и внушения страх. Страх, който е бил внушен по подобен начин на германците по време на нацисткия режим. Партията, която има най–голямо влияние в комисията иска мюсюлманското и християнското малцинство (единствените, които са останали след всички етнически чистки) публично да се обябяват във вярност към еврейското естество на държава, като по този начин легитимират своето „гражданство“ (което така или иначе е с малка стойност).

Комитетът дори създаде подкомисия, която да следи и да сезира за неродности дори ционистки групи, които счита, че не подкрепят достатъчно идеята за хомогенна Еврейската държава, разположена върху цялата територия на историческа Палестина. Проучват какво може да бъде сторено срещу подкрепата, която Европа и Северна Америка оказват на израелските групи, които са за идеята две отделни държави да бъдат създадени в историческа Палестина и които дори настояват за реформи в израелската система.

Тук не става въпрос за финансиране на израелско-еврейските групи, които са анти-ционистки или подкрепят създаването на демократична държава върху цялата територия на историческа Палестина. Те настояват за прекъсване на финансиране дори на тези израелски групи, които просто искат Израел да бъде разположен „само“ на 78% от историческа Палестина, а останалите 22%, което е Западния бряг и Газа (заети през 1967 г.), да бъдат дадени на палестинците.

Повечето от тези групи, в които се цели Комисията, дори настояват по–голямата част от 450 000–те незаконни колониални заселници да останат в Западния бряг. В замяна те са готови да ни предоставят малко пустиння земя от 78те процента палестинска земя, която те взеха през 1948 г. (в процеса на етническо прочистване 530 градове и села; виж книгата на Илан Папе, „Етническото прочистване на Палестина“). Някои от тези ционистки групи вярват в философията на Бен Гурион, но не и на Zeev Jabotinsky (основател на ревизионисткия ционизъм и ционистките терористични групи през 1930 и 1940).

Бен Гурион с едно махване на ръката си нарежда експулсирането на жителитета на Лида и Рамла и казва „Im tirtzu, Ain ZO agada „(ако желаеш НЕЩО, то това не е сън) [сега вече е ясно, че това НЕЩО е еврейска държава в историческа Палестина, дори с цената на премахване на местното население и псотавянето му зад стени в голямо еврейско гето].

Но Бен Гурион изглежда умерен в сравнение с Авигдор Либерман, Менахем Бегин и Zeev Jabotinsky. Философията на последния дори не вярва в използването на любезна (дипломатически) реторика, да не говорим за опити за сътрудничество с Международните сили за постигане на ционистките цели. За сметка на това, по–късно Бен Гурион и Ицках Рабин вярвали, че най–успешната тактика е смесица от насилие и политико-дипломатическа активност (и разбира се работа с медиите).

Но ционизмът винаги е било международно движение, само една част от него е тук в Палестина (част, което се разраства все повече, но и среща твърда съпротива непрекъснато). Понякога намираме по-умерени ционисти тук, отколкото, например, в САЩ. Средностатистически погледнато, американските евреи, които подкрепят ционизма са малко по-радикални отколкото тези в Израел. Ето защо най-крайно настроените колониални заселници, които са точно в средата на палестинските градове като Хеброн са Американски евреи. Тези ултра екстремисти рушат културни ценности като джамии и гробища, атакуват палестинците и тяхното имущество редовно, изкореняват дървета, крадат посеви и култури, подпалват домовете.

Израелското правителство не възнамерява да разследва чуждестранните източници на финансиране на тези групи, но за сметка на това разследва тези ционситки групи, които са за бъдещото създаване на две държави като решение на проблема. В САЩ скоро започна кампания, която иска да бъдат данъчно проверени групите, които подкрепят незаконните заселници (виж и подкрпеи това движение).
Тези американски заселници живеят уютен живот, благодарение на даренията на американците, а от друга страна им се заплаща от израелското правителство да живеят върху откраднати Палестински земи. Заселниците също неволно показват непоследователност в своята позиция като казват, че палестинците не трябва да бъдат отстранени от своите земи в района на Рамала, но са 3А те (палестинците) да бъдат премахнети от земите им в на Негев и Галилея.

Въпреки това, има много евреи, както и хора, които имат еврейски произход, които се присъединяват към нашата борба, тук и в чужбина, за възстановяване на правата на местното население. Палестинци от своя страна винаги са приветствали имигрантите, които идват не да контролират и управляват (преди ционизъм да дойде ние приветствахме еврейски европейци, черкези, Арменци, роми и други етнически групи). 3а много от нас единствения път напред е да работим заедно за създаването на една демократична държава в историческа Палестина, държава, която гарантира естествените права на местните жители и желанията на тези
имигранти, които искат да живеят тук в мир без обаче да отнемат основните права на местното население (виж книгата ми „Споделяне на Ханаанската земя“ за подробности).

Можете да помогнете, като продължават да образовате хората около вас, да оказвате натиск върху тези, които имат властта (медии и политици), или като ни посетите.“

Advertisements

Posted on февруари 8, 2010, in Единствената “демокрация“ в Бликия Изток. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: