non violance is a strong weapon

“Ненасилието е силно оръжие, което може да отслаби силната ръка на Окупационните сили”

Автор е Sami Awad, Director of the Holy Land Trust

Какво е ненасилствената съпротива?

Ненасилието е алтернатива както на въоръжената съпротива, така и на пасивното приемане на статуквото. Тя е едновременно стратегия и философия, която отхвърля насилието като средство за постигане на промяна, а вместо това цели да промени отношението на имащите власт чрез категорично бездействие (отказ да се направи нещо) или чрез активно оспорване на статуквото. Това е метод, чрез който се цели да се промени съзнанието на двете страни – насилника и потиснатите – така, че една нова реалност може да бъде създадена на базата на различните възприятия на „другия“.

В основата си тактиката на не-насилие може да бъде разделена в три основни категории:

1) Гражданско неподчинение: когато отделни лица или група отказват да спазват правилата и законите, следователно подкопават властта на насилника. Например, отказват да спазват законите, забраняващи събиране на хора, или веене на националния флаг, какъвто е случаят с Палестина.

2) Обратно действие: включва изграждане на общността и създаването на алтернативи с цел да направи хората по-малко зависими от съоръженията на техния потисник. Това може да включва бойкот на стоките и услугите, предлагани от насилника, както и развитието на техни алтернативи.

3) Директно действие: Това са символични действия, които са специално насочени към привличане на вниамнието и събуждане на съчувствие чрез изразяване на лична скръб, мнение и заангажираност в името на справедлива кауза. Прякото действие може да приема различни степени на отстояване и агресивност. Например, може да бъде един мирен протест, но може да бъде група от лица, които активно се опитват да премахнат изкуствено поставено препятствие или блокада на пътя.

Успешните ненасилствени кампании са в състояние ефективно да използва едновременно всички тези три метода.

Ненасилието в Палестина – минало и настояще

Въпреки общото неправилно представяне на палестинската съпротива като съпротива, състояща се изцяло от насилие и радикалност, ненасилствените действия и кампании имат дълга и богата история, като те продължават и до днес.

Например:

През 1902 г. жителите на три палестински села – Ал-Shajara, Миша и Melhamiyya – организира колективен мирен протест срещу отнемането на 70000 dunums (7000 хектара) земеделска земя от първите европейски заселници ционист.

През 1936г палестинското население провежда шестмесечна мирна промишлена стачка срещу отказа на Великобритания да предостави мандат за самостоятелно управление на Палестина. Крайната цел на стачката е била да покаже, че никой друг освен палестинците нямат право да управляват Палестина.

Петдесет години по-късно, през 1986 г., Хана Синьора, тогава редактор на арабския ежедневник “Източен Йерусалим“, призовава за палестинските граждани да започнат гражданско неподчинение като бойкотират изработенин в Израел цигари. Този призив довежда до пълен палестински бойкот на израелски сапун, храна, вода, дрехи и други стоки за бита.

1987-1993 – Първата Интифада е до голяма степен провеждана ненасилствено. Палестинците провеждат масови обществени демонстарции, отказват да плащат данъци, и търсят местни алтернативи на израелските стоки и услуги. Общностния лидер Мубарак Awad започва акция за засаждане на маслинови дървета в палестинските земи, които са планувани да бъдат конфискувани от израелски заселници. Израелското законодателство забранява всяко строителство върху земя, върху която се раждат плодове. Awad използва не-насилствена съпротива и собствените закони на Израел за да се проивопостави на отнемането на палестинска земя.

В момента, и особено след изграждането на разделителната стена, започнало на 16-ти юни 2002 година, много палестински селища на Западния бряг си сътрудничат в не-насилствената съпротива. Общностите на Jayyous, Budrus, Bil’in, Ni’lin и Ум Salamonah се съпротивляват не-насилствено срещу изграждането на стена около тях. Седмични демонстрации срещу стената се провеждат в градовете на Bil’in и Nihlin (северно от Рамала), които обединяват както палестински и израелски демонстранти, така и международни активисти.

Логиката на не-насилствената съпротива

Логиката на ненасилствената стратегия за разрешаване на израелско-палестинския конфликт е много проста. Превръщането на тези знания в практически ефективна кампания, която реално постига палестински цели, е много по-трудно. На практика стратегията без насилие дава възможност на по-широк кръг участници, тоест постига се по-голямо участие сред гражданството, отколкото един въоръжен конфликт може да постигне. Това се видя в първата Интифада – до голяма степен се подкрепи от всички възрасти и слоеве на гражданското общество – участваха много жени, както и млади и стари. Играчите във Втората интифада, от друга страна, са били ограничени до способността и готовността за насилствена борба.

Второ, чрез едностранното премахване на насилието от едната страна на уравнението, се дава възможността за трансформиране на възприемането на Израел като жертва от международната общност. Поглеждайки назад става ясно, че палестинците и израелците живеят в доста асиметричен свят, и че този конфликт засяга непропорционално палестинците. Но в съзнанието на западните европейци и американци, образът на палестинците се изгражда от спорадични действия на терор, а не от натрупаното страдания, предизвиканио от окупацията.

Предполага се, но не е гарантирано, че без насилие стратегията ще доведе до спад в цикъл на смърт и телесна повреда. Това, за съжаление, може да бъде както лошо, така и добро за палестинската кауза. Понижаването на смъртността и кръвопролитията вероятно ще доведе и до рязкото намаляване на вниманието на медиите – а точно медиите са най-необходими за да се събуди промяна в мнението на масите и в политиката на държавниците.

Само стратегия, която е категорична, съгласувана, разнообразна, творческа и дори успешна в създаването на собствени медии, може да се надява да успее да предизвика вниманието на света без стрелба и куршуми. Изолирани села правят опити мощно и смело да започнат изграждането на токова движение. Дошло е времето да се научим от опита им и да започнем координирана национална ненасилствена стратегия.

Как Израел реагира на ненасилието

Израелци, палестинци и международни правозащитни активисти рутинно правят репоратжи, а често и видео филми, показващи отговора на Израел спрямо ненасилствените действия. Отговорът обикновено се състои от използването на сила с цел разпръсквана на протестиранщите.

Най-често, Израел използва сълзотворен газ, гранати и гумени куршуми, но има и много документирани събития, в които те използват и живи боеприпаси, както и в последно време са започнали да “изкъпват“ протестиращите със смес от отпадъчни вода и химикали от близките населени места. Най-тъжният факт, свързан с този отговор е, че той е насочен срещу движението на несалие като цяло. Фактът, че протестиращите са били буквално заливани с канализационни отпадъци, бити и понякога убивани по време на тези дневни или седмични събития потвърждава идеята на скептиците, че „Израел отговаря само на насилие“.

Това схващане е от друга страна подкрепено от липсата на отчетност и искане на отговорност от тези войници и техните командири, които рутинно заобиколят закона и употребяват сила. Рядко, ако изобщо някога, има някой наказан, и никога тези наказания не са достигали до тези, които се разработли политическите цели и дават заповедите. Тази липса на отчетност сред войниците им дава чувствота за имунитет, независимо какво вършат; възприятие, което без съмнение допринася за тяхното желание да използват сила – дори когато е ненужно.

Последното лято в едно малко село на север от Рамала, Ni’lin, се започна организирането на седмични, а понякога и ежедневни, демонстарции срещу строежа на стената. На 29 юли, десет годишния ( и естествено невъоръжен) Ахмед Хасан Yusef Муса е бил улучен в главата от гумен куршум и убит по време на една такава демонстрация. На следващия ден, погребението на Ахмед се превърна в непланувана демонстрация, в която 19 годишният Ахмад Юсуф Amira бе застрелян от IDF. Нито единия от двата случая не доведе до наказание.

Това е същото село, в което едно 17 годишно момиче, Salaam Kanan, успя да заснеме видео кадри как завързана и със завързани очи палестинец бива застрелян от упор от войник на няколко крачки от своя командващ офицер. Този конкретен случай получи голямо обществено внимание, но същевременно израелски, палестински и международни правозащитни организации настояват, че много повече инциденти като този се извършват, когато няма камери наблизо.

Source

Advertisements

Posted on февруари 25, 2010, in Ненасилствена съпротива. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: