Няма да се откажем от полетата ни с ягоди – борбата на фермерите в Газа

източник Palestine Monitor

Основното желание на фермерите в Газа – да изкарват прехраната си чрез земеделие и да предават занаята на следващото поколение, така както е било прието за правилно винаги в палестинската култура, става почти невъзможно тези дни. Традиционно, професията се предава от баща на син, защото връзката на всеки палестинец с бащината земя е особено силна. До преди Израел да наложи блокада на 14–километровата ивица Газа през 2007 г., земеделските производители са можели да осигурят добър живот за себе си и семействата си чрез износа на карамфили и ягоди и отглаждането на зеленчуци за местния пазар.

Днес обаче синовете виждат как бащите им се борят на нивата само за да могат да свържат двата края и поради това са принудени или да търсят допълнителна работа, или да изберат напълно различно бъдеще за себе си и семействата си – в същото време, бащите им се нуждаят от тях във фермата повече от всякога, тъй като вече не могат да си позволят да наемат допълнителна помощ.

„Нашите млади хора вече не са оптимистично настроени за бъдещето; земеделието изглежда като мъртъв край за тях“, заяви Ахмад Шафи, председател на Кооперативна асоциация за произвоство и маркетинг на зеленчуци. Шафи е син на земеделския производител и има шест собствени сина – двама са инженери в Съединените щати, трима са учители, които успоредно с това обработват семейната ферма с площ 12 декара, а един е все още студент. Ахмад добавя, че 85 на сто от жителите на Газа сега са под прага на бедността – в това число и земеделските производители.

Невъзможността на мъжете да осигуряват прехрана на собственото семейство води до напрежение в домовете. Според Организацията на обединените нации и Фонда за развитие на жените (UNIFEM), докладите за прояви на домашно насилие значително са се увеличи, както по време на, така и след израелската инвазия през 2008–2009 година. Отчасти това се дължи на загубата на достойнство и независимост.

Ахмад Shafi показва ягоди от Газа, смятани някога за най–сладките и най–червените по света


Преди започването на блокадата около 35 камиона с продукция са преминавали границата всеки работен ден по време на земеделския сезон за износ (ноември-март) – най-вече чери домати, цветя (карамфили и рози) и ягоди. В допълнение, са били изнесяни още 35 товарни автомобили със стоки като мебели, дрехи, преработени храни, метални продукти и занаятчийски артикули. Износът в Газа е бил около 10.8% от общия палестински брутен вътрешен продукт (включващ и Западния бряг), оценен тогава на 330 милиона щатски долара.

Всички обаче се променя през 2007 г., когато израелците налагат блокада. Очакваните годишни загуби от невъзможността за износ на селскостопански продукти са около 32 милиона щатски долара, а десетки хиляди хора загубват своята прехрана. Единствената надежда за промяна идва от програма, спонсорирана от холандското правителство за износ на цветя и ягоди. (Междувременно, Американската агенция за международно развитие спря изцяло финансирането на проекти в Газа и изпраща своята помощ само до Западния бряг.)

Холандското правителство настоява, че Израел трябва да разреши цветята и ягодите от Газа да достигнат европейските пазари като изключение от забраната за износ на всички други видове продукти.

Но Израел се опитва да попречи дори и на тази програма. Така например, сезонът на ягодите започва през ноември, но Израел не позволява плодове да напуснат Газа до началото на януари. До тогава в продукти от Египет и Испания ще са наводнили пазара и цените ще са спаднали. Според Шафи само 55 тона ягоди са били експортирани този сезон, в сравнение със средно 1800 тона преди обсадата. В резултат, само 300 палестинци в Газа все още отглеждат ягоди за износ, в сравнение с повече от 500 преди 2007 година.

„Израел знае точно какво прави“, отбелязва Шафи. „Това е добре преценено политическо решение, идеята е да ни позволяват да правим само толкова бизнес, колкото да можем да оцелеем, но не и повече.“

В допълнение към ограничаването на износа, Израел пречи на материали като инсектициди да бъдат внесени в Газа, което прави задачата на земеделските производители много трудна. Друга израелска тактика, казва Шафи, е да отворят границата по такъв начин, че ако земеделските стопани не изнасят всичко, което имат – независимо дали плодът е готов или не – те са обвинени, че не се възползват от тяхната съседска „щедрост.“ Като резултат се изнасят плодове с лошо качество.

Какво ирония е, че Израел е този, който пръв насърчава жителите на Газа да отглеждат ягоди. Шафи обяснява, че преди Шестдневната война (1967), северната част на Газа е била особено известна с цитрусови плантации. Но през 1968 г., Израел, който е един от най–големите производители на цитруси и контролира ивицата – насочва земеделските производители в Газа да отглеждат ягоди и цветя за да се заглуши всяка конкуренция.

Домът на Ахмед Шафи, който е бил цел на израелския обстрел по време на инвазията през 2008 / 9 година. Обърнете внимание на стените, които са повредени от огнестрелно оръжие.

Въпреки всички тези трудности и благодарение на помощта на няколко европейски страни, предимно на правителствата на Холандия и Испания, хората, израснали със земеделието в кръвта си не се отказват. Мохамед Ел-Бахри, изпълнителен директор на Съюза на комитета за земеделска работа в Газа, описва как неговата организация се стреми да даде възможност за развитие на селските жени. Създадени са центрове за обучение на жени в лидерство, работа в екип, човешките права и професионални умения. През последните три години са участвали почти 1000 жени.

„За да бъдем истински свободни, както жените, така и мъжете трябва да бъде в състояние да изкарват собствената си прехрана“ обясбяна Ел-Бахри. От друга страна Ел-Бахри добавя, че в Газа е тревожно нарастването на ракови заболявания и вродени дефекти при жените. ООН е обещало да разследва. В допълнение към лошото здравно обслужване, Ел Бахри подозира, че почвата е била отровена многократно по време на израелските нахлувания. Снимки на областта в Google Earth показват, че през последните 10 години земята драматично е преминала от бурен зелен терен в кафява и суха област.

Съюзът също помога на земеделските производители чрез консултации за това как да се справят с нарастващото соленост на подземните води.

„Израел краде от добрите ни води“, обяснява той, „и се опитва да ни ги продаде обратно на много високи цени.“

Голяма част от подземните води, които са останали в ивицата Газа са негодни за човешка употреба, както и са токсични за селското стопанство. Обезсоляването е изключително скъп процес, така че земеделските производители е трябвало да преминат от култури като сини домати и краставици, които изискват сладка вода, към домати, палмови дървета и някои плодове, които могат да понасят сол. Въпреки това, доматите, казва той, имат много по-ниска цена в сравнение с другите култури.

„Земеделието е с дългогодишна традиция в Газа“, казва Jameel Ел-Zaaneen, председател на Управителния съвет на съюза на директорите. „Нашата мисия е да го запазим за бъдещите поколения.“

Advertisements

Posted on март 11, 2010, in Газа, Живот под окупация and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: