Някой знае ли какво иска Израел – анализ на Гидеон Леви

източник

Някой знае ли какво иска Бенямин Нетаняху? А някога да е било ясно какви точно са били целите на неговите предшественици? Към какво се стремят? И къде ще ни отведат? Един след другна израелските политици бяха задавани тези въпроси, но отговорът вианги бе стандартен: „Нали не очаквате да Ви отговоря на този въпрос“ или „Нека оставим това за преговорите.“ Неясни отговори, уклончив клишета – празни обещания. Но ясен и категоричен отговор липсва. Няма друга държава, чиито граждани, приятели и врагове да нямат и най-малката представа за посоката, която странта е поела. За нашите врагове това е разбираемо, но ние не заслужаваме ли да знаем повече?

 
Докато арабите винаги са обявявали техните стремежи – при това с голяма яснота, точност и на моменти екстремизъм, то израелците винаги действат прикрито. Докато целите на воюващите страни в международните конфликти са известни на всички, ето, всички да знаят какво е жалнието на палестинците – признаване на границите от ’67 година, създаване на една държава, решение на бежанския проблем, правото на завръщане – но никой не знае какво точно искат израелците.
Може би те искат да анексират териториите?
–Хайде сега.
Тогава те искат еврейските селища да бъдат евакуирани?
– Не сега.
Ако не сега, кога?
– Не е ясно.
Каква част от териториите да остане израелска?
– Никой не знае.

 
Преди няколко дни журналисти зададоха въпроси за замразяване на строителството в Ерусалим към няколко министри. Почти всички от тях отказаха да дадат отговор. Защо ли пък трябва да дават отговор? Това не е нищо повече от един скандал. Един министър, който не е готов да изложи позицията си по даден въпрос, всъщност изоставя своите задължения пред избирателите, които представя.

Вината, както обикновено в такива случаи, се споделя от всички нас. През годините мълчаливо се съгласявахме, че нашите лидери ще ни водят, дори и с цената на измами и изпочавяне на истината. Мантрата на няма-нужда-да-казвам-на-глас (there’s-no-need-to-say-it-aloud) се превърна почти в аксиома.

 
Традиционното мислене, в което стремежът за мир се оприличава на пазарна търговия, в която е забранено да се посочва ясна крайна цена, се превърна в официална политика. Неяснотата е посланието. Може би нашата страна няма цел пред себе си, и чрез неяснотата се опитва да прикирие този позор.

Министър-председателят на Израел готов ли е да се оттегли от Голанските възвишения в замяна за мир със Сирия? Да или не? Нима не заслужаваме да знаем? Кои части на Западния бряг, ако въобще има такъв, той е готов да напусне? И какво в крайна сметка иска министър на отбраната? Какви са неговите политически цели? Някой знае ли?

 
Четиридесет и три години след началото на окупацията, никой, нито тук в Израел, нито навсякъде по света, не знае какво наистина искаме и накъде вървим. По този начин ние не само се превръщаме в единствената страна в света без ясно определени граници, но ние сме също така единствената държава без ясно дефинирани национални цели.

Advertisements

Posted on април 5, 2010, in Гласове за мир. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: