Джонатан Кук – за демокрацията в Израел и как той вижда решението на Конфликта

Част от интервю с живеещия в Назарет журналист Джонатан Кук

Въпрос: Според израелските власти Израел е демокрация и арабското население в Израел притежава равни права с тези на еврейските жители. Какво е вашето мнение по този въпрос?

JC: Това общоприето мнение, че Израел е демокрация, ми се струва странно.

Израел е демократична страна без строго определени граници, включваща в себе си части от чужда територия – Западния бряг и в която чужда територия хора от една религиозна(етническа) група – еврейските заселници – имат право да глаусват, докато другата основна група – палестинците – нямат. И именно тези заселници, живеещи извън пределите на международно признатите граници на Израел, доведоха правителството на Натаняху и Либерман на власт.

Израел е също така демократична страна, която е предоставила 13 процента от своята суверенна територия (и голяма част от обитаемата земя) на външна органиация, Еврейския национаелн фонд (Jewish National Fund), с което се спира достъпа на голяма част от населението, 20 процента , от които са палестинци, до собствената им земя, отново базирайки се на религиозен (етнически) принцип.

Това е демокрация, която успяла в миналото да премахне неудобните избиратели чрез прогонване на по–голяма част от местното население – превърнали се в бежанци – и така да си осигури еврейско мнозинство. Този процес на осигуряване на желани гласоподаватели продължава и до днес чрез закона за завръщане, който автоматично дава право евреите по целия свят да станат граждани на Израел, но едновременно отрича същото право на друг етнос – палестинските араби.

Това е демокрация, която въпреки множеството партии и необходимостта от създаване на широка коалиция за всяко управляващо правителството, последователно е гарантирало, че една определена група партии (палестински и анти-ционистки такива), винаги са изключени от правителството.
В действителност, израелската „демокрация“ не се състои от различните гледни точки в обществото, както е в другите демократични страни, но е дело на една единствена идеология, наречена ционизъм. В този смисъл от създаването си до днес в Израел има еднопартийно управление. Всички партии, които са участвали в управлението през годините са се договорили за едно нещо: че Израел трябва да бъде държава, която дава привилегии на граждани, които принадлежат на една етническа група. Когато има несъгласие, то то е свързано с тесни секторни интереси или с детайли относно окупацията.

Защитниците на идеята, че Израел е демокрация, винаги представят като аргумент всеобщото избирателно право в страната. Но това едва ли е достатъчно основание за класифициране на Израел като демократична страна. Израел също се е считала за демокрация през 1950-те и началото на 1960 – преди окупацията да започна – когато една петта от населението, Палестинското малцинство в Израел, е живяло под властта на военно правителство. Тогава, както и сега, те са имали право да гласуват, но не са могли да напуснат селата си без разрешение от властите.

Това, което искам да кажа е, че даването на глас на 20 на сто от избирателите, които са палестинци, не е доказателство за демокрация, тъй като израелските евреи са спомогнали предварително тази своя „демокрация“ чрез етническо прочистване (войната от 1948 г.); чрез дискриминационна имиграционна политика (Закона за завръщане), както и чрез манипулиране на границите и включване на заселниците от Западния бряг, но изключване на окупираните палестинци, въпреки че и двете групи живеят в една и съща територия.

Израелски учени, които не си затварят очите пред тези факти са намерили нови термини за да класифицират тези странни черти на израелската „демокрация“. По–щедрите я наричат „етническа демокрация“, а по-критичните – „етнокрация“. Повечето са съгласни обаче, че това не е либералната демокрация, която отговаря на представите на повечето западняци.

Въпрос: Вие сте поддръжник на решение на конфликта чрез създаване на една държава. Като се има предвид голямата опозиция сред повечето израелци спрямо такова решение на конфликта, реално ли е то според вас?

JC: Нека първо да изясним едно нещо. Аз не се считам за поддръжник или на някое специфично решение на конфликта. Бих бил щастлив да подкрепя и решението чрез създаване на две държави, ако мислех, че то е възможно.

Подкрепям създаването на една държава, защото не виждам убедителни аргументи за създаване на две държави с оглед на сегашната реалност. Онези, които се застъпват за двудържавно решение на конфликта изглежда правят това, защото техните знания за конфликта се основават на разбирания от преди десетилетие или дори по-отдавна, и обикновено, защото те знаят малко за това, което движи политиката на Израел в международно признатите ѝ граници – и това едва ли е изненадващо, като се има предвид недостига на обективна информация по този въпрос.

Това води до въпроса как израелците могат да бъдат спечелени. Ако критериите за отхвърляне на еднодържавното решение на конфликта е негативното израелско обществено мнение, тогава и двудържавното решение трябва да бъде отхвърлено. В Израел не съществува широка обществена подкрепа за пълно оттегляне до границите от 1967 г.; за създаване на връзка между Западния бряг и ивицата Газа, за отваряне на границите на палестинската държава и право да води самостоятелно външната си политика; за право на палестинска армия и ВВС ; за палестински контрол на водните си ресурси; за Ерусалим като столица на Палестина, и така нататък. Почти никой израелски евреи би гласувал за  правителство, което е готово да даде тези неща на Палестина.

Когато чуем за анкети, показващи как израелското мнозинство подкрепя двудържавно решение на конфликта, това, което анкетираните в действителност подкрепят е : група палестински бантустани, заобиколени от територията на Израел и заселниците; пълен контрол върху палестинското движение между тези бантустани; столица на Палестина в Абу Дис или някои други село близо до Ерусалим, Израел да продължи да контролира водните ресурси, палестинска държава без палестинска армия и така нататък. Визията на израелското общество за бъдеща палестинска държава е същата като тази на израелските власти: разширяване на модела, наложен в Газа, до Западния бряг.

Въпрос: Други писатели като Ноам Чомски и Норман Финкелщайн се обявяват в полза на решението с две държави, като посочват, че световното обществено мнение и международното право са твърдо на страната на такова решение. Как ще отговорите?

JC: Колкото и да уважавам Финкелщайн и Чомски, не мога да намеря тези доводи за убедителни.

„Световното обществено мнение“ в този случай означава малко повече от мнението на  Вашингтон, и както Чомски  красноречиво е посочвал не веднъж, в много случаи САЩ и Израел са в ролята на отхвърлящата страна (rejectionist) в конфликта. В действителност, именно защото САЩ и Израел са в лагера на rejectionist, ние трябва да се притесняваме, че двудържавното решение на конфликта е  уж го подкрепяно от тези две държави.

По-скоро бих казал, че САЩ и Израел използват това евентуално решението за да осигурят оправдание за нововъзникващите реалността на място. Без това покритие, апартейдният характер на режима и постепенната програма за етническо прочистване ще бъдат ослепително очевидни за всички.

От Осло насам, Барак, Шарон, Олмерт и Ливни, всички те разбраха, че „световното обществено мнение“ може да се съхранява на спокойно разстояние само докато Израел изглежда сякаш е привърженик на двудържавното решение. Нетаняху накара Запада, и най-вече САЩ, да се чустват неудобно, след като отказа да играе тази игра на преструвки. Именно за това започваме да виждаме по-критични мнения за Израел в медиите. Събитията не са по-лоши, поне не в окупираните територии, отколкото бяха под управлението на Олмерт и ко (в действителност, може да се твърди, че те са сравнително по-добри), но е много по-лесно за журналистите да показват част от реалността в момента. Предполагам, че това е начин да накарат Нетаняху да се върне в установения ред.

Международното право като аргумент в този контекст не е много по-полезно. Въпреки че международното право предлага  безценен набор от принципи, когато става въпрос за определяне на правилата по време на война, въпросът не е толкова прост, когато става дума за граници и територия.

За кой закон от международното право по-точно говорим? Защо не вземем за нашаотправна точка разделителния план от 1947 година, който би изначавал връщане на почти половината от историческа Палестина обратно на палестинците,  Йерусалим да бъде поставен под международен контрол? А какво да правим с Резолюция 242, където в английската версия става дума „придобиване на територии“, а във френската за „придобиване на териториите“? Какво трябва да бъде предложено на палестинците – 28 процента от родината им  или по-малко от 28 процента? И какво означава Осло на практика относно границите на палестинската държава, имайки предвид, че въпросите за окончателният статут бяха оставени отворени?

Човек може да спори безкрайно по точки, и концентрирането върху тях, изключвайки други възможни опции за решение на конфликта, е рецептата за подпомагане за задържане на статуквото – окупацията.

Основните цели на международното право са две: да се запази достойнството на хората и да се гарантира тяхното право на самоопределение. Според мен, тези цели не могат да се реализират в две държави, имайки в предвид от една страна реалностите на земята, както и от друга, условията , които Израел поставя относно суверенитета на бъдеща палестинска държава.

За това целта трябва да бъде намирането на практическо и творческо политическо споразумение, което да има легитимност в очите и на двете страни и да може да гарантира, че израелци и палестинци ще водят щастлив и сигурен живот. Целта тук не е техническо решение, не е мирен договор, а достигането на един траен мир.

Advertisements

Posted on април 9, 2010, in Анализи, Гласове за мир, Единствената “демокрация“ в Бликия Изток and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: