Две инересни мнения на левия израелски вестник Аарец по случай Денят на Независимостта

източник

By Akiva Eldar

Това бе една от най–независимите ни години някога. Напълно независими, ние решихме да посрещнем американския вицепрезидент със съобщението за нови строежи в Източен Йерусалим; външно министерство унижи турския посланик; външния министър независимо бойкотира преиздента на Бразилия; Кнесета независимо саботира отношенията си с Европейския съюз чрез заповед, ограничаваща даренията към организации за правата на човек; правителсвото независмо реши да се заяде с ислямския свят, декларирайки мюсюлмански свещени обекти в Окупираните територии за „еврейско наследство.“

В модерното европейско общество независимостта не значи да имаш пълната свобода да правиш, каквото си поискаш. Отговорните правителства, подобно на зрелите хора, трябва да намерят справедливото равновесие между личните и глобалните интереси. Политиката, която водят, трябва да съдържа компромис между интересите на членовете на тяхната общност и интересите на международните и регионални общности.

Преди 62 години Израел обяви своята независимост, а днешното дясно правителство е решило, че е дошло времето да анексира Ariel, Ma’aleh Adumim долината на река Йордан – по същия начин, по който правителството на Labor партия анексира ограмна чст от Йерусалим преди 43 години. И тази година жителите на Йерусалим ще празнуват Деня на Йерусалим в единствената световна столица, в която няма дори едно единствено посолство.


След миналогодишния Ден на независимостта, изглеждаше сякаш Натаняху е намерил правилния баланс за решение на конфикта. Дори речта му в Университета Бар–Иланче, в която той каза, че решение на конфликта е създаването на две държави за двата народа, изглеждаше като признаване на факта, че независимостта на Израел не може да бъде пълна преди палестинците да получат своя независима държава.

Вместо това, правителството на Натаняху приведе в действие политика на изграждане на нови селища в 3ападния бряг и засилване на еврейския контрол върху Източен Йерусалим. 3а да намали натиска и критиките отвън, Натаняху за пореден път превърна еврейската Диаспора в защитна армия.

На 62–то отбелязване на Деня на Независимостта, както всеки път след май 2002г., Израел се възползва от своята независимост и обръща гръб на арабската инициатива за мир. И тази година игнорира плана, който предлага нормализиране на отношенията между арабските страни и Израел в замяна на оттегляне от земите, окупирани през 1967, и справедливо решение на бежанския проблем, съгласно резолюция 194 на ОН.

Факт е, че ние сме в състояние да заместим ръката, протегната за мир към съседите, с ръка, която строи нови незаконни селища и нови гробове. Нали сме независими. Весели празници!

източник

The joy attendant on Israel’s Independence Day traditionally focused on emphasizing the growing list of the young state’s achievements and the sense that the country was progressing toward a better future – one of peace, enhanced physical and existential security, integration into the family of nations and the region, and a normalized existence.

Unfortunately, Israel’s 62nd Independence Day finds it in a kind of diplomatic, security and moral limbo that is certainly no cause for celebration. It is isolated globally and embroiled in a conflict with the superpower whose friendship and support are vital to its very existence. It is devoid of any diplomatic plan aside from holding onto the territories and afraid of any movement. It wallows in a sense of existential threat that has only grown with time. It seizes on every instance of anti-Semitism, whether real or imagined, as a pretext for continued apathy and passivity. In many respects, it seems that Israel has lost the dynamism and hope of its early decades, and is once again mired in the ghetto mentality against which its founders rebelled.

Granted, Israel is not the sole custodian of its fate. Yet the shortcomings that have cast a pall over the country since its founding – the ethnocentrism, the dominance of the army and religious functionaries, the socioeconomic gaps, the subservience to the settlers, the mystical mode of thinking and the adherence to false beliefs – have, instead of disappearing over time, only gathered steam. The optimistic, pragmatic, peace-seeking spirit that once filled the Israeli people, in tune with the Zionist revolution, which sought to alter Jewish fate, has weakened. And it is not clear whether the current government is deepening the reactionary counterrevolution or merely giving it faithful expression.

On the eve of Independence Day last year, we wrote in this space: „Stagnation has taken the place of change. Not only does this government, which was formed not long ago, not bode well for hope and change. It champions a policy of regression in a number of areas: the diplomatic front; the Palestinian question; the state’s attitude toward the settlers; issues of state and religion; its handling of Israeli Arabs; and its general behavior toward our Arab neighbors and the world. Whoever clings to the vision of ‘managing the conflict’ and despairs of reaching a solution to the conflict will find himself treading water. Instead of growing and reinventing ourselves, we will be the ones managed by crises.“

It is saddening to discover that all these fears came true this year, to an even greater degree than we expected. When the prime minister’s main message to the country is that we are once again on the verge of a holocaust, and his vision consists primarily of delving into the Bible, nurturing nationalist symbols and clinging to „national heritage sites,“ it seems that Hebrew independence has become a caricature of itself. One can only hope that forces within the nation will soon arise to reshape the state and the leadership in a way worthy of us all.

––––––––––––––––––––––––––––––––

А това е мнението на палестински студент от Източен Йерусалим.

The Israeli people began to celebrate their sixty two Independence Day stating that East Jerusalem is a part of the united capital of Israel and that Israel must only depend on itself in facing the dangers which it faces. The two statements were made by Prime Minister Netanyahu in an interview he made with the BBC and the yearly speech which is made for the memory of the Israelis who fall in the wars Israel goes through.

While the Israelis are celebrating their independence, the Palestinians are still suffering from occupation. More than 9750 Palestinians are in Israeli prisons and 4.62 million Palestinians are refugees. 2,407,681 Palestinians in the West Bank and 209,000 in East Jerusalem are living under occupation and Israeli army control on checkpoints. The Palestinians do not enjoy any kind of independence and are not allowed to take full control of their security and right of travelling. The Palestinian residents of East Jerusalem do not hold any kind of nationality and are considered permanent residents by Israel. The Palestinians in the West Bank and Gaza are issued identification cards only after an Israeli approval and examination. The Palestinian security forces cannot do its work without an Israeli approval. In other words Israel still controls everything in the occupied territories until today.

Although Israel celebrates what they consider their independence day and the success of establishing a state for the Jewish people, the Palestinians continue to pay the price until today. Many lost their lands and others do not have a place to live in. Almost half of the Palestinian people live under poverty while the Palestinian refugees are suffering in bad circumstances around the world.

The International community and Israel must remember that in this day the Palestinians turned to be a people who is living under occupation, suffer from apartheid, and is left without a state which can defend its rights. In this day the Palestinians were obliged to leave their houses and lands in order to bring another people to take their place. In this day the Palestinians began a journey of injustice that continues until today.

Advertisements

Posted on април 20, 2010, in Гласове за мир. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: