Престъпната “водна“ политика на Израел

източник

От 1967 г., когато окупира палестинските територии, Израел постепенно ограбва палестинците от земята им, като по този начин спира развитието на икономиката им. Но това, което досега остава до голяма степен незабелязано, е грабежът на водните запаси, това престъпление е дори по-осъдително, защото има опустошителен ефект върху качеството на живот в окупираните територии.

В света най-ценен ресурс не е бензина, а водата. Ако откраднеш от един народ водните му ресурси или драстично намалиш достъпа му до тях, това ще го принуди да се върне десетилетя назад в развитието си, живейки в мизерия и бедност.

В доклад*, публикуван миналата година, Световната банка констатира наличието на големи различия в количеството използвана вода между израелци и палестинци. Въпреки че както палестинците в 3ападния бряг, така и израелските заселници там споделят едни и същи водоеми, палестинци имат достъп само до една пета от водата, се казва в доклада, а останалите 4/5 са за заселниците. В някои части на Западния бряг, някои палестинци са принудени да оцелеят с миминума от 15 литра на човек на ден, което е в пъти по-ниско от препоръчаните хуманитарни нива за реагиране при бедствия за да се избегнат епидемии. (В Газа, където палестинците имат достъп до само един водоем, който става все по-солен и замърсен, ситуацията е дори по-лоша – само 5-10 процента от наличната вода е достатъчно чиста за да се пие).

В развитите страни, например в САЩ, средният американец използва 100 литра вода на ден у дома за готвене, пиене, къпане и миене. В Палестина, средният еврейски заселник използва 92,5 литра вода дневно, докато палестинските му съседи получават само 18 галона. И дори по–лошо – и това според Beitseleem, израелска правозащитната организация – когато водата е кът, израелската водоснабдителна компания Mekorot спира вентила на главните тръбопроводи, доставящи вода за палестинските градове и села, но израелските доставки за заселниците остават незасегнати.

Човешкото лице на трагедията
Но нека да оставим тези абстрактни цифри на страна и да покажем човешкота лице на тази трагедия. Ето част от доклад, публикуван през август миналата година на интернет страницата на „Гласът на Америка:“ Днес е сряда, ние сме в дома на семействота на Махмуд в село рафат, недалеч от [окупиран] Ерусалим. Днес е един от малкото дни в седмица, в който водата от кранчето тече. Членовете на семейството бързат да се възползват от всяка скъпоценна капчица вода преди да бъде спряна отново следобяд, пълнят найлонови торби и кофи с вода за да може да бъдат ползвани по–късно от 15 членове на семейството, които живеят в тази къща. Инитфар Хасан, една от на жените от семейството, казва, че знае, че крановете ще пресъхнат следобед и ще останат сухи в продължение на няколко дни. Тя бърза да омеси тестото за хляб, който нейното семейство ще яде цяла седмица. Казва, че на този ден, в който има вода от кранчето, семейството се къпе, пере, мие чинии, готви и чисти тоалетната“.

В статия, която се появи наскоро в Nation, прогресивно американски седмично издание, Фарийд Таамата описва това неравно разпределение на водата в родното си село Кира, за чиито жители това означава ежедневна борба за изцеждане на всяка капчици вода от крана: „Отсреща на главния път за Кира, дълбоко във вътрешността на Западния бряг, се намира израелското селище на Ариел, където се доставя вода за напояване на градини, измиване на автомобили и пълнене на басейни. Водата в Ариел, и в другите израелски колонии, никога не е спирана. По ирония на съдбата, ние се чувстваме щастливи, че може да са радваме на красивата гледка от тяхното селище – поддържани красиви домове със зелени дворове, докато израелските заселници виждат мрачната сцена на бедната ни общност“.

Историците отдавна са признали, че водата е важен фактор за възхода и падението на цивилизациите в човешката история. Например Карл Август Витфогел, чиято творческа работа е съсредоточена върху този въпрос нарича „хидравлични култури“ народите, живеещи около реките като Нил, Яндзъ и Ганг.

Тезата на Витфогел може да изглежда банална на пръв поглед, но тя е свързана с разглеждането на съдбата, която може би Палестина ще има в не много далечното бъдеще: един народ с богат достъп до вода ще просперира и ще развие своята цивилизация, докато хората с ограничен достъп до вода или ще “изсъхнат“ – или ще емигрират.

Текстът е на Fawaz Turki, журналист, преподавател и автор базиран във Вашингтон. Той е автор на книгата The Disinherited: Journal of a Palestinian Exile.

–––––––––––––––––––––––––-
*Tози доклад е бил създаден по молба на Палестинските власти. Целта е била да се създаде балансиран анализ, да се даде гласност на факторите, които пречат на развитието на водния отрасъл в 3ападния бряг и Газа, както и да се обяснят икономическото, социо–политическо и екологично влияние на подобни ограничения.
Разследванията, на които доклада се базира, се провеждат през септември 2008 г и февруари 2009 от мултидисциплинарен екип от международни и местни експерти по управление на водните ресурси, водоснабдяването и канализацията, социологията и обществения ред, като се провеждат консултации по процеса и резултатите от него с палестински и израелски заинтересовани представители. Целевата аудитория включва палестинските и израелските представители на правителството, както и донорската общност и всички заинтересовани страни, ангажирани във водния сектор, включително и палестинските доставчици на вода и потребители.
Повече тук и тук.

Advertisements

Posted on април 24, 2010, in Единствената “демокрация“ в Бликия Изток, Живот под окупация and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: