Какво ще стане, ако демонстрациите в Билин са без намесата на армията?

Това е анализ на Емили Schaeffer, американо–израелски адвокат и активист, живееща в Тел Авив, родена и отраснала в Бостън.

Някои от нас са до толкова са свикнали с присъствието на голяма израелска армия, която използва оръжие по време на демонстрациите в Западния бряг, че сме забравили как изглеждат демонстрациите в демократичните страни на 3апад. 3абравили сме как изглежда протестът срещу репресивните условия на труда в центъра на Ню Йорк, или срещу репресивната политика на абортите в Фредериктън, Канада, или срещу войните в Афганистан и Ирак в градове като Лондон, Сидни, Париж, Сан Франциско и Торонто – там има полицейско присъствие само когато в протестите има голям брой участници на обществени места и поради това се нуждаят от ръководство, или когато протестиращите нанасят щети на общинска собственост, или (особено това), когато протестиращи биха могли да бъдат изложени на риск от зяпачи с противоположни мнения.

И така ние присъстваме на демонстрация след демонстрация – от Bil’in до Ma’asara Ал, от Хеврон до Наби Сала и други места – и всеки път ние се ядосваме отново и отново на неоправдания, несъразмерен, неморален отговор на армията и граничната полиция.

Но рядко дори се питаме: 3ащо са те тук?

Какво би станало например, ако армията не се появи един петък в Bil’in? Ако армията не бе дошла в петък, 23 април по време на 5-та годишна конференция на демонстрациите, то тогава Eymad Rezqa (също изписван като Imad Rizka), посветен палестино-израелски активист, не би бил прострелян в главата с туба сълзотворен газ и откаран спешно в хирургията; то тогава двама италиански демонстранти, един израелски активист, 2 жители на Bil’in, една палестинка от Витлеем и един палестински журналист не биха били леко ранени от преките изстрели на израелските войници; 3 израелци, един мексикански гражданин и един палестинец не биха били арестувани и задържани в продължение на почти 12 часа, освободен под гаранция, че нямат да влизат в Bil’in и Ni’lin в рамките на 15 дни; стотици нямаше да страдат от ужасното чувство след вдишване на сълзотворен газ (което, според проучванията може да повреди репродуктивните органи, наред с всички други рискове), така също няколко деца и тийнейджъри нямаше да рискуват да бъдат уловени от камерите на армията днес, за да могат да бъдат арестуван в леглата си утре и призовани за разпит в обвинение за хвърляне на камъни, да получат присъда от затвор за няколко месеца за престъпление, което в повечето страни ще донесе само глоба или може би няколко седмици общественополезен труд.

Армията многократно заяви, че използването на тактики и средства за разпръскване (които са доказано смъртоносни) срещу демонстрантите се основава на три основни фактора:
1) демонстрациите сами по себе си са незаконни, тъй като според израелските военни закони събирането на повече от 10 човека с политическа или идеологическа цел е незаконно (а според последния военен закон е незаконно за израелците да стъпват в рамките на 200 м от стената);
2) те са в отговор на опасните хвърляния на камъни от демонстранти, в резултат на което няколко войника и гранични полицаи са били ранени от тези камъни, и
3) са опити за защита на стената.

Така че, технически погледнато, когато 10 палестинци седят в двора си и обсъждат на чаша чай факта, че те не могат да достигнат до своите земи, то те извършват незаконен акт и следва да бъдат отровени със сълзотворен газ или арестувани. Дали това звучи логично за всяко здраво мислещо лице?
Но нека да използваме по-удачния пример – демонстрациите по света. Обществени протести съществуват по целия свят. Окупацията е нещо, което логично води до протест, и в действителност, по силата на международното право протестите са напълно оправдани. Сега Израел може да се сравни с много брутални окупаторски и диктатурски държави и може би дори ще се окаже на върха им, но това не са типа държави, към които Израел обявява и твърди, че принадлежи.

По-скоро Израел твърди, че е демокрация с най-моралната армия и окупация в света. Как това търдение се съчетава със заглушаването на народните протести? И още повече, как може да оправдае своята окупационна политика в рамките на вече 43 години?

Що се отнася до хвърлянето на камъни, нормално е всеки да има различно мнение по въпроса, за някои това противоречи с нашите принципи на ненасилствена съпротива. Но ако армията не бе там, каква причина щеше да има да се хвърлят камъни? И ако тогава някой хвърляше камъни – защото понякога децата, навсякъде по света, вземат камъни и ги хвърлят – Кой щяха да наранят?

Сега стигаме до стената. Защита на държавната собственост – или военна собственост. Армията твърди пред „Ню Йорк Таймс“, че ако не присъства на демонстрациите, то оградата / стената ще бъде разрушена.

Rioters hurl rocks, Molotov cocktails and burning tires at defense forces and the security fence,’ the military said in a statement when asked why it had taken to arresting village leaders in the middle of the night. ‘Since the beginning of 2008, about 170 members of the defense forces have been injured in these villages,’ it added, including three soldiers who were so badly hurt they could no longer serve in the army. It also said that at Bilin itself, some $60,000 worth of damage had been done to the barrier in the past year and a half.”

Да оставим настрана факта, че стената в Bil’in е не само незаконна според международното право (защото незаконно анексира окупирана територия, като при това, за строеж на незаконни селища), но е и незаконна според решние на Върховния съд от септември 2007. Независимо каква армията казва, става ясно, че палестинският живот (и този на техните израелски и международни поддръжници) е достатъчно маловажен за да бъде рискуван с цел защитата на метален предмет (при това незаконно поставен там).

Сега можем да си представим как полицията в повечето демократични държави ще разбият група от вандали, които по един или друг начин увреждат общинска зала, сграда на музей, част от влаковите линии, или дори частна собственост. Но дали те ще изстрелят с висока скорост бутилки със сълзотворен газ директно срещу тези хора? Дали ще изстрелят гумени куршуми? Живи боеприпаси? Дали това е пропорционален – и смея да кажа – морален отговор?

Ето как Абдула Абу Rahma отговори на израелската армия в същата статия Ню Йорк Таймс „.

They want to destroy our movement because it is nonviolent,” he said. He added that some villagers might have tried, out of frustration, to cut through the fence since the court had ordered it moved and nothing had happened. But that is not the essence of the popular movement that he has helped lead.
‘We need our land,’ he told his visitors. ‘It is how we make our living. Our message to the world is that this wall is destroying our lives, and the occupation wants to kill our struggle.

Luma, дъщеря на Абдула Абу Rahma, разпространява плакати в знак на солидарност с баща си, който е в затвора за участие в мирната съпротива срещу окупацията в Bil'in.


И сега ще задам един различен въпрос. Какво ще направите, ако по време на демонстрациите армията не се появи? Човек може да си представим, че най-малко първите няколко пъти демонстрацията ще бъдат много по-енергични от колкото в другите дни. Знамена ще се развяват, ще се скандират песнопения, ще има изказвания, медиите ще бъдат там. Но няма ли демонстрантите да смятат, че тяхната публика е липсвала? Биха ли медиите продължили да се появяват седмица след седмица за да отразяват тази “безкръвна“ история без наличието на медиина сензация?

Би ли се увеличил броят на демонстрациите тогава? Биха ли ставали техните послания и тактики все по-креативни и приковаващи вниманието? Биха ли лидерите на ненасилствена съпротива, които в момента са затворени за организиране на тези протести, могли да бъдат свободни и да започнат създаването и разширяване на нови политически и социални движения? Биха ли могли селата, които са тероризирани от нощни нападения и арести, най–накраят да имат свободата да се фокусират върху ежедневния си живот? Не е ли всичко това реалната причина, поради която армията се появява?

Има хора, които идват на демонстрациите веднъж или два пъти, и стигат до заключението, че и двете страни имат нужда от другата за да се почувстват силни и устойчиви в края на деня. Но аз смея да кажа, че ненасилствена съпротива не се нуждае от армия, а по-скоро, армията има нужда да отговаря бурно на ненасилствената съпротива, първо, в опита си да спре движението, второ, за да докладва обратно вкъщи (само на няколко км) и на целият свят, че на палестинците трябва да се отговаря насилствено за да се експериментира с нови оръжия от световната оръжейна индустрия и за да се поддържа същите бюджетни изисквания от Израел и от доставчиците на чуждестранна помощ година след година.

Добрата новина е, че палестинската мирна съпротива очевидно не може да бъде овладяна, дори и в лицето на такова екстремно насилие. Но това оказва своето влияние. И аз само се надявам, че всички ние можем да разклатим това, което се е превърнало в нормален сценарий за нас, и да изострим чувствителността към тази напълно необичайна, нелогична и неоправдана военна реакция към народния протест, за да може тази реалност да достигне до израелците и целия свят.

Advertisements

Posted on април 30, 2010, in Живот под окупация, Ненасилствена съпротива. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: