10–те стратегии на Израел за провеждане на преговори

В последните дни отново се заговори за започването на преговори между Израел и Палестина с помощта на САЩ. Дали такива ще има ще покаже бъдещото, но аз ви предлагам анализ на д–р Mohsen Saleh* относно начина на провеждане на преговори, практикуван от израелските правителства.

Израелската стратегия за преговори се основава на принципа „управление на конфликта“, а не на “разрешаване на конфликти“, тоест се стреми да проточи преговорите възможно по–дълго, като през това време отслаби опонентите си малко по малко, докато те са убедени, че единственият вариант за решение е това, което се предоставя от Израел. Именно поради това Израел отхвърля общоприетия подход с провеждането на конференция, на която да бъде намерено цялостно решение и отказва да разкрие своите „карти коз“, като вместо това води политиката си стъпка по стъпка. По този начин споразуменията са разделени в отделни части, а тези части се изпълняват на отделни етапи.

Може да се обобщи, че Израел използва в своя полза следните фактори:
а) Липсата на равенство в съотношението на силите в полза на Израел, който контролира земята и живота на хората и има военния потенциал да победи всички арабски армии заедно.

б) Силното международно влияние в на Световното ционистко движение, с неговата способност да влияе върху вземането на решения на Запад, особено в Съединените щати.

в) Очевидното разделение и слабост в палестинския, арабския и мюсюлманския свят.

г) Лошите умения за преговори и управление от страна на палестинците, липсата им на опит, политическа визия и стратегия, както и вътрешните разделения, които Израел и неговите съюзници използват в своя полза.

Десетте стратегии

1. Налице е умишлената липса на обща официална инициативa, която би могла да определи формата на окончателно споразумение, оставяйки въпросът отворен за изявления на политици, интелектуалци и военни лидери без официален ангажимент. Следователно, има десетки инициативи и идеи, повечето от които разглеждат проблемите на Израел, а не тези на палестинците. Повечето от тези инициативи включват въвеждането на някаква форма на палестинското правителство върху части от Западния бряг и Ивицата Газа, като повечето са за автономия, отколкото за създаването на независима държава.

Официално, израелцитепредпочитат да говорят за това, което те отхвърлят, а не за това, което ще приемат. За дълго време Израел имаше мантра на редовно казване на „Не“ от страна на своите политици и длъжностни лица, мантра, приета от повечето израелски граждани:

I) Не на връщането на Източен Йерусалим на палестинците: „Йерусалим е вечната и неразделен столица на Израел“.

II) Не на връщането на палестинските бежанци в техните земи, заети от Израел през 1948 година.

III) Не на премахването на незаконните еврейски селища в Западния бряг.

IV) Не на Палестинска държава, която е напълно независима и притежава пълен контрол над своята земя и граници.

2) 3адържане на преговорния процес възможно най-дълго, като се избягват разговорите относно „окончателния статут“, но същевременно се избягва и достигането до задънена улица, което може да накара палестинците да заключат, че те нямат друга възможност, освен противопоставяна на постигане на споразумение. Израелците искат да има „преговори“, за да имат постоянно присъствие в арената, давайки за примамка на палестинските и арабски преговарящи „моркова“ на мира и така печелещи време за изгражданета на повече факти на земята (facts on the ground).

3) Израелците винаги приемат добре дошли арабските и палестински инициативи, смятайки палестинските отстъпки за свои придобити права, а след приемането на дадено инициатива, изискват започването на нови такива за постигането на нови отстъпки.

За разлика от своите израелски колеги, палестинските и арабски преговарящи се фокусират върху инициативи за решаване на конфликта. Израелците търсят само начин как да го управляват. Палестинците и арабите действат в състояние на слабост и разделение, като са изправени пред много голям външен натиск, включително официални покани да бъдат реалисти в исканията си. Така те често включват нови и нови отстъпки в своите инициативи, за да ги направят привлекателни за израелците, които бързо приветстват отстъпки и дори търсят повече.
Ето малък пример: Палестинската Организацията за освобождение (ООП) е създадена през 1964 г. с цел освобождението на всички Палестински земи, заети през 1948 г. (Държавата Израел). През 1968 г. ООП приемат идеята за създаването на една обща демократична държава за всички – мюсюлмани, християни и евреи, включително и имигрантите, и ционистките заселници. Освен това, през 1974 г. ООП приема програма от десет точки за създаването на държава в която и да е част от Палестина, която е освободена, или с други думи, от която израелците са „се оттеглили“. През 1988 година организацията приема резолюция за разделяне на Палестина, и се съгласява с Резолюция 242, относно проблема с бежанците, отказва се от използвнето на „тероризъм“ и се съгласява да присъства на конференцията в Мадрид през 1991 г. и подписва споразумение за „самоуправление “ в Осло през 1993 година.

Позицията на арабските държави също е със склонност да се променя за сметка на праването на комрпомиси. 3апочва се от позицията за премахването на държавата Израел, но достига до искане за връщане само на окупираните през войната през 1967 г. територии (Арабската инициатива от 2002 година). Същевременно Израел просто се опитва да построи повече свои селища в повече палестински земи.

4) Насърчават се неформални преговори между неофициална израелска страна, или такава с малко влияние върху политиката, и служители от палестинската страна, които са свързани с взимането на решения, за да получит предварително официална отстъпка от палестинците, без официална ангажираност на Израел в замяна. Това се случи с споразуменията на Йоси Beilin и Махмуд Абас през 1995 г., и с Женевския акорд през 2003 година.

В преговорите между Абас и Beilin палестинците се съгласяват на отстъпки за правото на завръщане на бежанците в земята, заета през 1948 г., и се споразумяхат за демилитаризиранато на Палестинската държава, оставянета на много израелски селища в рамктие на 3ападния бряг и се съгласяват Палестинската част от столицата Ерусалим да има площ на село Абу Дис. В Женевския акт също са въведени подобни отстъпки относно бежанците, разплащанията, демилитаризираната Палестинска държава и Ерусалим.

5) Т.нар. „мръсна“ тактика срещу палестинците за поставянето на силен натиск върху преговарящите да направят отстъпки и да приемат наложено решение – чрез обсадата на Газа, убийства и арести, конфискация на земя, събаряне на къщи, строежа на стената и други бариери, изграждане на израелски селища в 3ападния вряг, процеса на юдеизиране, контролно-пропускателни пунктове, забавяне на изпълнението на споразуменията. Всички те са предназначени да тероризират и отслабвят волята на палестинския народ.

Тези условия правят облекчаване на всяко едно страдание да изглежда като голяма печалба, както и прекратяване на незаконни действия от страна на Израел (например премахването на израелските селища от ивицата Газа) изглежда като голяма отстъпка. Прилагането на законовите права се превръща в нещо, което трябва да бъде договорено.

6) Израел оказва натиск върху ООП да се откаже от „тероризма“ (който всъщност е законна съпротива срещу незаконната окупация на техните земи). В същото време никога не се поставя определена дата за приключване на преговорите, нито се обвързва официално с приетите от ООН резолюции.
С други думи, Израел изисква палестинците да спрат напълно своята съпротива срещу окупацията по време на преговори, но никога това не е било повод за тях да спрат своята заселническа дейност, конфискация на земи или юдеизирането на Ерусалим.

7) С цел предотвратяване на арабите да работят като един силен блок, различни „преговорни пътеки“ са създадени, като така се разделя опозицията срещу Израел и се укрепва израелската позиция. Например, Египет, Йордания и Палестина преговарят отделно един от друг, точно както Израел иска да се раздели Ливан и Сирия в преговорите им.

8 ) Не се допуска намеса на кoqто и да е външна страна – ООН, САЩ или Европа, ако тяхната позиция не съответства с интересите на Израел. По този начин Израел без да има външен натиск решава какво да се обсъжда и какво да даде.

9) Израел разделя преговорите на безброй части, което прави трудно процесът да се движи напред без абсолютното съгласие на всички п всеки малък детайл. Това принуждава десетки преговарящите да участват в рамките на стотици часове в двустранни, многостранни и международни срещи. Резултатът е, че получаването дори на най-основните законни права от палестинците, се явява като изключително важна победа и се превръща в болезнена израелска отстъпка.

10) Печеленето на време и избягването на изпълнението на задълженията от споразуменията. Израелците избягват да поставят определени срокове за завършването на окончателните преговори. Дори когато са били определени дати – за създаването на палестинска държава, първо до 1998 г. и след това до 2005 г. – сроковете са пропуснати. През цялото това време, разбира се, заселничеството продължава, все повече палестински земи са отнети от страна на Израел, докато Палестинската автономна власт е натоварена да изпълни всички свои задължения, обикновено в полза на Израел, а не на палестинския народ.

*Dr Mohsen M. Saleh is the General Manager of Al Zaytouna Centre for Studies & Consultations in Beirut, Lebanon.
Dr Saleg’s posts represent his views alone.

Advertisements

Posted on май 1, 2010, in Живот под окупация. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: