Палестинците живеещи в Израелската „демокрация“ или юдеизирането на Галилея

source

Изразът ‘Юдеизирането на Галилея’ се отнася до региналната политика на Израел, целяща процентното увеличаване на еврейското население спрямо палестинското такова в областта Галилея, намираща се в северната част на страната и в която е било запазено сравнително голямо на брой палестинско население след 1948.

Но юдеизирането на Галилея е само един елемент от режима на контрол, който Израел прилага над палестинското население в териториите си, където палестинците са преследвани от системна дискриминация.

Палестиснките граждани са редовно определяни като ‘демографска заплаха‘. Отчуждаването на земя и създаването на еврейски общности са двата основни метода за осъществяването на този процес.

Проблемите, с които се сблъскват палестинците живеещи в Израел, са много по–малко познати на международните наблюдателите, отколкото политиката на Израел в Окупираните територии.

Твърдението, че Израел е „единствената демокрация в Близкия Изток“ се налага да бъде поставено под съмнение имайки предвид фактите, а именно последователна политка на всички поредни израелски правителства, целяща осигуряването на еврейска хегамония спрямо палестинците в земите под техен контрол.

Въведение
“Проектът ‘юдеизирането на Галилея’ е започнал със създаването на държавата Израел и продължава по един или друг начин и днес“ 1
Prof. Hillel Cohen, Hebrew University of Jerusalem

“Проектът “юдеизирането на Галилея“ се основава на Ционистаката идеология, според която Израел е територия и държава, която принаделжи на и САМО на Еврейския народ.“ 2
Dr. Haim Yacobi, Ben Gurion University

Израелският режим на системна дискриминация спрямо палестинското население, което съставлява 20 процента от цялото такова на Израел, се е превърнал в страничен проблем. Това се дължи на няколко причини, една от тях е, че много „либерални“ критици на Израел фокусират почти изцяло вниманието си върху военната окупация на 3ападния бряг (включително Йерусалим) и Ивицата Газа. По подобен начин в „мирният процес“ воден от международната общност, палестинският въпрос е драстично сведен само до окупираните етеритории като въпросът за бежанците и палестиснките жители на Израел е изключен. Според тези приети граници, окупацията след 1967 „разваля“ Израел, тоест изралеските престъпления спрямо палестинците започват с построяването на първото еврейско селище в 3ападния бряг, а не със случилото се в Деир Ясин и Рамла през 1948 г.

Израел и неговите лобисти дълго описват държавата като ‘единствената демокрация в Близкия Изток’, осъзнавайки цялата стойност на тази пропаганда и асоциациите свързани с нея и влиянието ѝ върху политиците и обществеността на 3апад. По-дълбокото разбиране на израелската политика спрямо палестинското малцинство има решаващо значение за разобличаване на „единствената демокрация“, както и допринасяне към преосмисляне на нашия анализ на Палестина и Израел. Въпреки, че “юдеизирането на Галилея“ е само един аспект от отношенията между Израел и палестинското население след 1948г, анализът би помогнал да се хвърли светлина върху политическите решения взети от Израелското апъртайдно управление от Назарет и Umm al-Fahm до Bil’in и Хеброн.

Исторически контекст
Периодът на основаването на държавата Израел през 1948 е наричан от палестинците Накба („Катастрофа“). 85 процента от палестинците, които са живеели по това време в земите, които днес наричаме Израел, са били прогонени, а 4/5 от техните селища и градове са били разрушени или повторни заселени от евреи. 3 [Виж картата]

'Map of the Palestinian villages destroyed in 1948' (from Malkit Shoshan and Bert de Muynck, 'One Land Two Systems')

'Map of the Palestinian villages destroyed in 1948' (from Malkit Shoshan and Bert de Muynck, 'One Land Two Systems')

Този акт на етническо прочистване (описван като ‘трансфер’ от ционистките водачи) опразва големи парцели земя. Благодарение на това между 1947 и 1949 година броят на еврейските селища се увеличава с 50 процента. 4

Статистическите данни описват стотици хиляди случаи на изселване – например до преди 1949 “две трети от земята засята със зърнени храни в Израел” е била ‘изоставена’ палестинска такава. 5

От палестинците, които са останали в новата еврейска държава, повечето живеят в Галилея. На юг, в района на Нагев (или Накаб – Naqab), палестинските бедуини, които не израелците не са успели да прогонят от земите им, са били насилствено преместени в област, известна като Сияг (‘ограда’ или ‘closure’). Дo преди 1966г палестинските жители на Израел са били под военна власт, която им е налагала ограниченията при пътвуване, подтискала е опитите за несъгласие и отчуждавала земята.

През всичките 60 години от създаването на Израел, областите Галилея и Негев винаги са били със ‘стратегическо значение’ за Израел поради по-големия процент палестинско население там. В рамките на десетилетия, Галилея е бил основна част от дългосрочен процес на пространствено юдеизиране включващо:
(a) отчуждаването на палестинските земи, и
(b) създаването и насърчаването на строеж на еврейски селища. Между 60те и 90те години на миналия век еврейското население в Галилея се е увеличило повече от три пъти. Преди да анализираме как това се е случило и как това е все още актуален въпрос, е важно да анализираме демографската реалност в района.

Демографска беседа

Практическата политика на юдеизиране се оформя под влиянието на основни точки в израелската политика, които виждат в палестинските граждани „демографска заплаха“. Описването на група граждани като ‘заплаха’, базирайки се единствено на техния етнос или религиозна принадлежност, в политическия план на Ционистите, целящ създаването и поддържането на еврейска хегемения в Палестин/ Израел, звучи по–скоро шокиращо, отколкото като логично решение.

Итцках Рабин, например, определян като “гълъб на мира“ от много хора, заяви, че според него съществува “горна граница“ на допустимия процент палестинско малцинство и тя е 20 процента – “червана линия за арабите“ , която “не трябва да бъде премината.” 7

Когато бившият премиер Ехуд Олмер отговаряше онлайн на въпроси на читателите на Еерец през Уни 2004 годинам, то той, тогавашен министър–председател, отговори на въпрос, относно “демографския проблем“ в рамките на Израел, с думите, че палестинците в Израел са “решим проблем“. 8

Настоящият премиер, Натаняху, докато служи във Финансовото министерство през 2003, е казал, че “израелските араби“ са истиснкият “демографски проблем“, а не палестинците в Окупираните тритории. 9
Десетилеите по–рано, Натаняху изказва същата теза, казвайки, че според “статистиките демографската заплаха ” идва от “Арабите от преди 1967”.10

През юли 2009, жилищният министърът обявява за “национално задължение“ да “се спре разпространението“ на палестинските граждани, и изразява загриженост, че “ако не променим случващото се днес, ние ще изгубим Галилея“ . Министърът добавил , че народи, които не трябва да се смесват, се разпространяват там”.11

През януари 2010 председателят на Лобито за намиране на жилища за млади семейства в Кнесета обясни, че той подкрепя субсидирането на “ жилищно строителство само за ортодокслани евреи (haredi) в Негев и в Галилея” , отбелязвайки, че “арабското население се увеличава все повече”, и че поради това е “от национален интерес евреите да бъдат насърчавани да се преместват да живеят в тези земи”.12

Нагледен пример за особената загриженост относно контрола върху демографията е това, което стана известно като доклада Кьониг, документ, написан през 1976 г. от Израел Кьониг, висш служител в Министерството на вътрешните работи. Фокусирайки на “демографския проблем“ в Галилей, ето как списание Тайм отрази документа тогава:

Мисии на тайни агенти. Репресивни мерки срещу „отрицателните“ граждани. Системна дискриминация на работните места и мерки за насърчаване на емиграцията.
3а много израелци това би звучало като план за погром над евреите. Но всъщност, това са предложения на самите израелски държавни служители с цел премахване на арабското население. 13

Кьониг предложил израелското рпавителство да “разшири и засили еврейското заселничество в области, където броят на арабското население е по–голямо“ и да “ограничи придобиването на нови земи за арабските селище“. 14

Въпреки, че членовете на израелското правителство се дистанцират от доклада, техните действия са по–скоро породени от чист Пи Ар, или както тогавашния кмет на Назарет, Tawfiq Zayad, отбелязва, “много от препоръките на Кьониг са вече официална политика”. 15

Дори вътрешният министър защитил идеята за “еврейско мнозинство” в Галилея като “законна цел”, а предложението било посрещнато с одобрение от “известни израелски политици от Галилея”, a съавторът на меморандума е бил избран от Ицках Рабин “като неговия кандидат за следващ председател на арабския департамент на партията на Труда”. 16

Тъй че има пряка връзка между „демографския въпрос“ и на конкретната политики за юдеизирането на Галилея. Еврейската агенция, организация, която продължава да играе своята важна роля на организация, чрез която Израелската държава може да осъществява своята Ционистка политика, свързва създаването на селищата тип mitzpim в Галилей с факта, че “голямото арабско население” в региона създава “дискомфорт“ след 1948г. 17

Същите мотиви, свързани с демографски страхове и юдеизиране, стоят и зад скорошните инициативи на Еврейската агенция в Галилея, чиято основна грижа е да осигури “Ционистко мнозинство в тези земи“. 18
Или както в края на миналата година, заместник-министърът на външните работи Danny Ayalon предупреди “ние губим Негев и Галилея”, и поради това “днес трябва да се фокусирме върху юдаизирането им”.19

В Израел да говирш за палестинските граждани като за “заплаха“ се е превърнало в рутина сред предствителите на израелското правителство и министерство. Ian Lustick, в своя труд „Арабите в еврейската държава“, отблеязва, че „поради неудобството“ на „лозунги“ като „юдеизирането на Галилея“, правителствените говорители се опитват да „ги заместят с други фрази“ като „попълване Галилея “ или „развитие на Галилея „. 20
И все пак, както Лустик подчертава, “най–важната грижа остава да направим и запазим Галилея еврейски.”

Или както израелският журналист Ноам Sheizaf заяви наскоро “осъществяването на еврейска хегемония е цел, която всички Ционситки партии споредлят“, и че дори да има разногласия между Либерман и партията на Труда “всички те споделят тази натрапчива демографска идея.” 21

Юдеизиране чрез конфискация на земя
Първият етап от процеса на юдеизиране е конфискацията на палестинска земя. Този етап засяга не само палестинските бежанци, които са били прогонени от своите земи, но и палестинското малцинство, което е останало и с времето е станало част от държавата Израел. Съществуват твърде много създадени с тази цел закони, за да можем да ги обобщим в тази статия, но всички те имат нещо общо:

В първите години от съществуването на Израел много от новосъздадените законите са се основавали на ранните османски и британски такива. С времето те са били изменени или заменени от напълно нови. Дори в ранен етап от развитието на страната ставало ясно, че създаващите се закони в Израел ще представляват интересите на доминиращата общност на еврейскити заселници за сметка на палестинците – независимо дали са станали граждани на новообразуваната държава, или са били принудени да я напуснат. 22

Комбинация от ‘спешни’ закони и решения на Кнесета – включително the Absentee Property Law (3акона за губене на собственост, ако не присъстваш) – са осигурили преминаването на голяма по мащаб палестинска земя в ръцете на дуржавата и нейните агенции. Споменатият закон бива приет през 1950 с цел да се намерят нови собственици на земите на палестинските бежанци, но оказва влияние и върху палестинските граждани, които са били напуснали своя роден дом, но са останали в рамките на новосъздадения Израел. Почти една четвърт от палестинските граждани на Израел спадат в групата на т.нар. ‘present absentee’.

Друг закон, който е важно да споменем, тъй като е “основното средство за получаване на палестинска земя” е Наредба от 1943 за придобиване на земя за обществени цели. 23
Използването на този закон от страна на Израел е един добър пример за начина, по който Израел се опитва да скрие апартейдната си политика зад правна и бюрократична фасада. Този закон е всъщност наскоро изменен от Кнесета за „да потвърди, че земята конфискувани от палестинците е държавна собственост дори, когато земята не е била използвана да служи на целите, заради които е била конфискувана“. 24
Този закон е използван като инструмент за извършване на едни от най–големите конфискации на земи, включително за създаването на Горен Назарет и Кармиел.25 Така около 30 години след създаването на Израел, обикновеното палестинско население е изгубило поне две трети от своята земя. 26

Юдеизиране чрез строежи на еврейски селища
Вторият начин за постигане на т.нар. юдеизиране на Галилея е създаването на еврейски общности и опити за поощряване на евреите да се преместят в тези области. Едновременно “правителствени и непревателствени агенции” полагат “напрегнати усилия” за “насочване” на еврейските жители към селища в Галилея, като тяхната политика за привличане на нови заселници и инвеститори включва “премахване на данъци, получаване на субсидии за купуване на земя и строеж на къщи, по–ниски лихви, развитието на регионална инфраструктура, създаването на преки сусидии при настаняване и помощ при заплащането на наема”.27

Официалните планове не крият какво се крие зад политиката на “регионално развитие“. В карта от 1995 година “недвусмислено се казва”, че целта е юдеизиране – привличането на еврейското населениев Галилея и разпределението му “по начин, който би попречил на доминиращо палестинско присъствие”.28

През Октомври 2001, правителствен план за създаването на дозина нови селища е описан във вестник Ha’aretz включвайки думите “ако евреите не са достатъчно бързи, арабите ще дойдат и ще отнемат земята”.29

По–рано тази година бе обявено, че правителството планува да даде земя от определени “стратегически“ райони на разпуснати бойци от войската, включващи и части от Галилея, в опит за “продължение на спорната правителствена политика за поощряване на еврейската популация в селските области с доминиращо палестинско населние“.30

Конфискацията на палестинска земя от град Назарет, с цел да се създаде Горен Назарет, е един от най–ярките примери за колонизацията на Галилея. В писмо от 1957 година, публикувано в документ, отбелязващ 30–годишнината от създаването на Горен Назарет, тогавашният премиер Давид Бен Гурион пише: “Новото селище трябва да бъде еврейски град, който ще спомогне за увеличаване на еврейското присъствие в района. “.31 В допълнение към тези думи, израелският началник на военния отдел за планиране уверил, че целта на Горен Назарет ще бъде да “подчертава еврейския характер на Галилея като цяло“.32 В средата на 60–те години, израелски вестник описва създаването на Горен Назарет като правителствено решение “Да наложи на арабския Назарет един еврейски град … чиято основна цел е да се разруши арабската автономия в региона и в самия град, и с времето да създаде еврейско мнозинство”.33 3а сегашния кмет на Горен Назарет, Шимон Гапсо, “демографската борба“ остава основна грижа: “Планът на Израел бе 45 процента от Галилея да бъде еврейска до 2010 година. В действителност сме обаче по–малко от 40 процента, и ако държавата не положи нови усилия да доведе еврейски маси тук, ние ще изгубим Галилея.“.34

Друг пример за насърчаване на повече евреи да се преместят в Галилея е създаването на селищата mitzpim, започнало в края на 70–те години. Тези селища се строят винаги на хълмове, намиращи се над арабски села. Така въпреки, че те са малки по размер, успяват “да блокират разрастването на съседните арабски общности”.35 Тази стратегия на създаване на “еврейски клинове между групи от арабски села” с цел да се “премахне арабската доминация в района” е била имплементирана “чрез специална процедура”, която прилага разпоредбите на закон от времето на Британския мандат през 1946г.36 Еврейската агенция ( The Jewish Agency) се е превърнала във водещата сила, която успява да доведе до създаването на 26 mitzpim до 1981, през 1988 техния брой вече се е удвоил.37 [Виж картата:]

Many mitzpim communities are in the Misgav Regional Council, from whose website this image is taken.

Many mitzpim communities are in the Misgav Regional Council, from whose website this image is taken.

Един от начините да се осигури създаването на “чисти“ еврейски селища в Галилея е чрез т.нар. изборни комисии (selection committees). Такива комиисии, които разрешават или отказват достъп за живот в дадено селище на базата социална годност има в почти 70 процента от израелските градове и 85 процента от селата. 38
Според Human Rights Watch, тези комисии, които са съставено както от правителствени и общински представители, така и от висши служители на Еврейската агенция и други ционистки организации”, са използвани за “недопускане на араби да живеят в селските еврейски общности.”.39 През юни 2009 година, закон е бил предложен на Кнесета, и по–късно е бил приет, който да “осигури, че малките общини в Негев и Галилея ще запазят своята ционистка идентичност “.40

3аключение
Този документ се опитва да представи само два от методите, използвани от Израел за постигане на своята цел – юдеизирането на Галилея; а именно конфискация на земи и създаването на еврейски селища. Или както бившия кмет на Йерусалим, Meron Benvenisti е казал, тези два метода са само част от цялата картина (както в Галилей, така и в Негев). След протестите по време на Деня на 3емята през 1976, които са били отговор на мащабно отчуждаване на земята, „по-сложни методи“ са били „използвани“: малки еврейски селища са били създадени в центъра на арабски райони с цел да ги разделят на по–малки арабски блокове; бедуински племена в Негев са били ‘концентрирани’ в ‘планувани градове’ за да може тяхната пасищна земя да бъде взета; общински съвети с доминиращо еврейско присъствие са били създаден в смесените селски райони, осигурявайки така контрол на еврейските представители върху общинските услуги (най–вече планиране) на арабските села под тяхна юрисдикция; около 100 арабски села, големи и малки, са били определени за ‘непризнати’ и по този начин им е била отказано правото на основна инфраструктура (като доставка на вода и електричество) и общински услуги (училища, разрешения за строеж и др..); границите на арабските села и градове са поставени по такъв начин, че да няма достатъчо място за тяхно разширяване, като същевременно строежи извън рамките на населените место са определяни за “нелегални“ и са разрушавани.“41

Но политиката, която Израел прилага в Галилея се наблюдава и в Източен Ерусалим, и в Западния бряг. Не случайно израелските служители, както и организации като Еврейската агенция, „умишлено не правят разлика“ между Израел и окупираните територии .42 В интервю от 2006 година със „съветника на министър на населените места, Узи Keren“, съветникът се е „постарал да подчертае ангажимента му за укрепване на еврейското население в Голан, Галилея и Негев, както и загрижеността му за заселниците в Западния бряг и ивицата Газа“, тъй като както сам казва „заселничеството е заселничество“(settlement is settlement). Keren одобрява политиката, осъществявена от Шарон за създаване на „нови населени места в Галилея“ за да спомогне „демографското укрепване“ на района.43

През юни 2009 година, кметът на Горен Назарет, Шимон Гаспо, нарече „еврейските селища в Галилея въпрос на национална сигурност“. Той допълни, че „като човек на Велик Израел“ според него е по-важно до се укрепи Галилея, отколкото Юдея и Самария“, и призова „заслениците да дойдат тук“. 44
Няколко месеца по-късно Силван Шалом, вицепремиер и министър на развитието на Негев и Галилея, по време на пресконференция с извсетни религиозни равини, обявил стъпки“ за да се насърчат 300 000 евреи да се преместят в Негев и още толкова на брой да се премстят в Галилей до 2020 година“ 45 Шалом обърнал внимание на нуждата от „взаимна работа за заселване на всички израелски части, включително Негев, Галилея, Юдея и Самария“, както и че съсредоточаването върху една област като Галилея „не трябва да бъде за сметка на останалите области на Израел“. Равин Меламед заключил, че „на mitzvah за заселването върху Израилевата земя трябва да бъде приложено върху цялата земя, а не само върху част от нея и за това трябва да се осигури значително еврейско мнозинство в Негев и Галилея.“

Истината е, че „юдеизацията е в основата на етно-националния режим на Израел „.46

Този кратък преглед на израелската политика в Галилея далеч не е изчерпателно описание на начина, по който Израел се стреми да запази еврейската хегемония в Палестина и Израел, но е достатъчно само по себе си да постави под сериозен въпрос твърдението, че Израел е „либерална демокрация“. Като се има предвид израелската политика към всички палестинци, независимо дали втора класа граждани в рамките на Израелските граници от преди ’67, палестинците под военно управление, или дори бежанците, този анализ дава яснота взрху неотложността на необходимостта гражданското общество и международните правителства да накарат Израел да отговаря за своите тежки нарушения на международното право и отричанете на основните палестински права.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Hillel Cohen, Good Arabs, Berkeley: University of California Press, 2010, p.97.
2. Dr. Haim Yacobi, The Jewish-Arab city: spatio-politics in a mixed community, Abingdon: Routledge, 2009, p.9.
3. Charles D. Smith, Palestine and the Arab-Israeli Conflict, Fifth edn, Boston, MA: Bedford/St Martin’s, 2004, p.200; Hussein Abu Hussein and Fiona McKay, Access Denied, London: Zed Books, 2003, p.4.
4. Benny Morris, The Birth of the Palestinian Refugee Problem, Cambridge: Cambridge University Press, 2004, p.369.
5. Meron Benvenisti, Sacred Landscape, Berkeley: University of California Press, 2002, p.164.
6. Yifat Holzman-Gazit, Land expropriation in Israel: law, culture and society, Aldershot: Ashgate, 2007, p.139; ibid. p.140.
7. Rhoda Ann Kanaaneh, Birthing the nation: strategies of Palestinian women in Israel, Berkeley: University of California Press, 2002, p.50.
8. ‘Q&A with Deputy Prime Minister Ehud Olmert’, Haaretz.com, 15 June 2004.
9. ‘Netanyahu: Israel’s Arabs are the real demographic threat’, Ha’aretz, 18 December 2003.
10. Nur Masalha, Imperial Israel and the Palestinians: the politics of expansion, London: Pluto Press, 2000, p.201.
11. ‘Housing Minister: Spread of Arab population must be stopped’, Ha’aretz, 2 July 2009.
12. ‘Fighting ‘Arabization’ or solving housing shortage?’ The Jerusalem Post, 23 January 2010.
13. ‘ISRAEL: Pogrom at Home?’ Time, 11 October 1976.
14. Kanaaneh, 2002, p.53.
15. Time, 1976.
16. Time, 1976; Ian Lustick, Arabs in the Jewish State, Austin, TX: University of Texas Press, 1980, p.68.
17. http://www.jewishagency.org/JewishAgency/English/Jewish+Education/Compelling+Content/Eye+on+Israel/hityashvut/Hityashvut.htm (last accessed 12/3/10).
18. ‘Jewish Agency readies plan to foster a ‘Zionist majority’’, Ha’aretz, October 28, 2002; See also Jewish Agency press release, 20 February 2003: “Reflecting on the demographic problem Israel in the Galilee and Negev, [Treasurer Shai] Hermesh revealed that the Jewish Agency will launch an initiative entitled ‘The New Challenge – A Zionist Majority in the Galilee and Negev.’”
http://www.jafi.org.il/press/2003/feb/feb19.htm (last accessed 12/3/10).
19. ‘Ayalon: Strengthen Jewish Periphery or Risk Arab Autonomy Try’, Arutz Sheva, 22 December 2009.
20. Lustick, 1980, p.333, note 24.
21. ‘The demographic war / will voting rights for world Jews be the next move?’ Promised Land blog, 10 February 2010.
22. ‘Ruling Palestine: A History of the legally sanctioned Jewish-Israeli seizure of land and housing in Palestine’, Centre on Housing Rights and Evictions (COHRE), BADIL Resource Center for Palestinian Residency & Refugee Rights, May 2005, p.37.
23. Hussein Abu Hussein and Fiona McKay, Access Denied, London: Zed Books, 2003, p.8.
24. Adalah press release, 24 February 2010, http://www.adalah.org/eng/pressreleases/pr.php?file=24_02_10 (last accessed 12/3/10).
25. Abu Hussein and McKay, 2003, p.87; In recent times, some Palestinians have rented property in Karmiel and now make up 8 percent of the population. In the 2008 municipal elections, the leader of the ‘My Home’ slate declared, “Karmiel is not a mixed city and will not be a mixed city…Open history books to learn the reasonfor the establishment of Karmiel [Judaization of the Galilee]. If I were to tell this directly I would be denounced as a racist.” Cohen, 2010, p.117 note.
26. Lustick, 1980, p.276, note 26.
27. Lustick, 1980, pp.129-130; ‘The Consequences of Planning Control: Mizrahi Jews in Israel’s ‘Development Towns’’, Oren Yiftachel, in The power of planning: spaces of control and transformation, Ed. by Oren Yiftachel, Jo Little, David Hedgcock, Ian Alexander, The Hague: Kluwer Academic Publications, 2001, pp.117-134 (120).
28. Kanaaneh, 2002, p.53.
29. Abu Hussein and McKay, 2003, p.201.
30. ‘Government plans land giveaway to combat troops’, Ha’aretz, 25 January 2010.
31. Dan Rabinowitz, Overlooking Nazareth: the ethnography of exclusion in Galilee, Cambridge: Cambridge University Press, 1997, p.6.
32. ‘Reapproaching the borders of Nazareth (1948-1956’), Geremy Forman, in Reapproaching borders: new perspectives on the study of Israel-Palestine, Ed. by Sandra Marlene Sufian, Mark LeVine, Plymouth: Rowman & Littlefield Publishers, 2007, pp.67-94 (84).
33. David A. Wesley, State Practices and Zionist Images: Shaping Economic Development in Arab Towns in Israel, New York: Berghahn Books, 2008, p.29.
34. ‘State lands being commandeered by Arabs’, Ynetnews.com, 21 August 2009.
35. Howard Sachar, A History of Israel: From the Rise of Zionism to Our Time, 2nd edn. New York: Knopf, 1996, p.842.
36. Holzman-Gazit, 2007 p.140; ‘Settle the hilltops – or not’, Ha’aretz, 23 February 2009; Oren Yiftachel, ‘Power Disparities in the Planning of a Mixed Region: Arabs and Jews in the Galilee, Israel’, in Stratification in Israel: class, ethnicity, and gender, Ed. by Moshe Semyonov, Noah Lewin-Epstein, Studies of Israeli Society Vol. 10, New Brunswick: Transaction Publishers, 2004, pp.385-418(407).
37. Wesley, 2008, p.30; Holzman-Gazit, 2007, p.140.
38. Adalah’s Newsletter, Volume 42, November 2007, http://www.adalah.org/newsletter/eng/nov07/8.php (last accessed 13/3/10).
39. ‘Off the Map’, Human Rights Watch, March 2008.
40. ‘MKs seek to maintain ‘Zionist’ communities’, The Jerusalem Post, 2 June 2009.
41. Benvenisti, 2002, p.226.
42. Kanaaneh, 20002, p.52.
43. ‘Interview: Homing in on next pullback’, The Jerusalem Post, 8 June 2006
44. ‘Natzrat Illit to Build Chareidi Neighborhood to Counter Arabs Moving In’, Matzav.com, 25 June 2009.
45. ‘Shalom aims to attract 600,000 to periphery by 2020’, The Jerusalem Post, 15 September 2009.
46. Yacobi, 2009, p.9.

Advertisements

Posted on май 6, 2010, in Анализи. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: