Реч на Джонатан Кук – Israel’s big and small apartheids

Това е речта на Джонатан Кук, представена по време на Петата международна конференция на палестинската национална съпротива, проведена в Билин, Западния бряг, на 21 април 2010 година.

“Израел не е нито либерална демокрация, нито дори “еврейска демократична държава”, както нейните поддръжници твърдят. Израел е апъртайдна държава и то не само в окупираните палестински територии, но и в самия Израел. Днес в окупраните територии, апъртайдната природа на израелския режим не може да бъде сгрешена – независимо, че това рядко се споменава от западните медии и политици. Но в самия Израел, апъртайд системата е по–скоро скрита и трудно различима. Днес ще се опитам да премахна поне малко покривалото от нея.

Казвам “поне малко“, защото ще ми е нужно много повече време от даденото ми днес за да разоблича напълно този въпрос. Например, съществуват около 30 закона, които са явно дискриминиращи спрямо не–евреите в Израел – един от начините да бъде наричана една петта от населението на Израел, които са палестинци и които се очаква да имат пълни граждански права. Съществуват и много други израелски закони и административни практики, които дори и да не са явно дискриминиращи, водят до разделение, основаващо се на етническия произход.

Но вместо да представя повърхностно всички аспекти на израелския апъртайд, нека да се концентрирам върху няколко от най–важните и разобличаващи характеристики.

Първо, нека да проучим какво представлява израелското гражданство.

Преди няколко седмици се срещнах с Узи Орнан (Uzi Ornan), 86–годишен професор от Университета Technion в Хайфа, който притежава една от малкото останали лични карти, в които под графата националност пише “Hebrew”. При почти всички останали израелски граждани в личните карти и документи като националност е отбелязана “еврейска“ или “арабска“. При емигрантите, при които еврейският произход е приет от държавните власти, но е останал под въпрос за равините, списък с още около 130 други класификации за националност е бил одобрен, повечете от тях са свързани с религията или родната държава. Единствената националност, която няма да откриете в списъка е “израeлска“. Именно това е причината поради която проф. Орнан и нqколко други жители водят съдебна борба – те искат да бъдат регистрирани като “израелци“. Това е изключително важна битка, и дори само поради тази причини почти е сигурно, че те ще загубят. Защо ли?

Израел изключва националността “израелец“ за да осигури съществуването на “еврейската държава“ като така дава по–големи права на своята “еврейска нация“, пръсната по целия свят, отколкото на наслението, което живее в териториите ѝ и включва много палестинци. На практика, това се осъществява чрез създаването на две основни групи граждани: еврейско и арабско гражданство. И двете националности са създадени от Израел и нямат никакво значение извън пределите на държавата.

Това разделение в гражданската принадлежност е регламентирано в няколко от израелските закони: Закона за правото на връщане (Law of Return), което дава автоматично право на имиграция на всеки евреин, назависимо къде е роден и къде се намира; и Закона за гражданство за не–евреи, който определя по напълно различен принцип правото на получаване на гражданство на палестинското малцинство. Последният закон дори забранява на близки на палестинските граждани на Израел, които са били прогонени през 1948 година, да се върнат в своите земи и домове. С други думи, според закона съществуват две израелски групи граждани, тъй като правото за завръщане се дава в зависимост от това дали си евреин или палестинец.

Този факт отговаря на дефиницията за апъртайд, която е била одобрена от ОН през 1973 година:

“Any legislative measures or other measures calculated to prevent a racial group or groups from participation in the political, social, economic and cultural life of the country and the deliberate creation of conditions preventing the full development of such a group or groups“

Клаузата вкючва следните права: “правото да напуснеш и да се върнеш в своята страна, правото на националност, правото на свобода на движение и пребиваване, правото на свобода на изразяване на мнението“.

Това разделение на гражданите е от изключителна значение за Израел за да се запази като Еврейска държава. Ако всички граждани бъдат обявени за израелци, то тогава ще трябва да има един единствен закон за гражданството, което би имало много драматични последствия. Най–важното от тях ще е, че Законът за завръщане (Law of Return) ще трябва да спре да се отнася само за евреи, а ще трябва да позволи и на палестинските граждани да доведат своите роднини в Израел. Така в близкото или далечно бъдеще евреите вече няма да бъдат мнозинство в Израел, вместо това Израел ще се превърне в бинационална държава, в която палестинците най–вероятно ще доминират.

Равните граждански права ще имат и други предвидими от сега последствия. Например, биха ли могли еврейските засленици в Западния бряг да запазят своите привилегии, ако изралеските роднини на палестинските им съседи в Хеброн и Дженин имат равни права с евреите? Ще продължи ли израелската армия да действа като окупационна армия в една нормална демократична страна? И ще може ли съдът в една държава, чиито поданици имат равни права, да продължава да си затваря очите пред бруталната окуапция? Във всички тези случаи изглежда напълно невероятно статуквото да остане непроменено.

С други думи, цялата постройка на апартейдното върховенството на Израел в Израел подкрепя и потвърждава позицията на апартейдната политика в окупираните територии. Двата апъртайда ще продзлжат да действат или ще паднат заедно.

А сега, нека се запознаем с методите за контрол на земята.
Миналия месец се срещнах с израелска еврейска двойка, семейство Закаи. Те са изклучително горди, защото са успели да създадат дълбоко приятелство с палестинска двойка, живееща в Израел. Въпреки, че от много години се занимавам с палестино–израелския въпрос, не мога да си спомня да съм се срещал с други израелски евреи, които имат толкова близки палестински приятели.

Това е факт, има много израелски араби, които твърдят, че имат “арабски“ или “палестински“ приятел, с който се шегуват, докато купуват хумус от магазина му или докато той им оправя колата. Познавам и израелски евреи – при това, те са една изключително важна част – които подкрепят палестинците в тяхната политическа битка, като например в протестите в Билин или Шейх Дйара (Йерусалим). В тези места палестинци и израелци са успели, въпреки трудностите и пречките, да създадат истински приятелства.

Но връзката между двойката, сем. Закаи и техните бедуински приятели, сем. Тарабим, не е от този тип приятелство. То не се основава на обща политическа кауза; не е приятелство, породено от гузна съвест; пред него не стои голяма обща политическа цел, а просто едно чисто приятелство. А то е приятелство, или поне така ми изглежда, между равни. Когато посетих сем. Закаи, осъзнах какво необичайна гледка е това за Израел.

Причината за тези различни културни и емоционални светове между палестинци и евреи в Израел не е трудно да бъде открита: те живеят в два физически напълно отделени свята; живеят отделно в две разделени общности, разделени не по избор, но от съществуващите закони и правила. Дора и в малкото така наречени смесени градове, евреи и палестинци обикновено живеят отделено – в обособени квратали. Така че не е толкова учудващо, че основният въпрос, който ме доведе при сем. Закаи, бе дали палестински жители може да живеят в еврейска общност.

Сем. Закаи искат да дадат своят дом под наем на сем. Тарабин, като домът им се намира в Неватим, земеделско село в Негев, в което в момента живее изцяло еврейска общност. Сем. Тарабин се сблъскват със сериозен проблем при намирането на жилище в собствения им квартал в съседното бедуинско селище. Закаи искат да им помогнат, но с времето откриват, че същствуват изключително много социални и законни пречки за палестинците, които искат да излязат от гетата, в които са принудени да живеят. Не само избраният началник на Неватим е напълно против идеята бедуинското семейство да се премести в тяхната общност, но несъгласен е и изралеският съд.

Но Неватим не е някакво изключение или частен случай. Съществуват повече от 700 подобни селски общности, най–вече кибуци или мошавим, които забраняват на не–евреите да живеят в тях. Те имат контрол върху по–голямата част от обитаемата израелска територия, земя, която някога е принадлежала на палестинците – бежанци от 1948 година, или граждани, чиято собственост е била конфискувана чрез специален закон.

Днес, след всички тези конфискации, поне 93 процента от израелската земя е национализирана – и се пази не за израелските граждани, а за евреите по света. (Ето отново едно от важните последствия от поддържането на двете различни групи гражданство, което предствих в началото.)

Достъпът до по–голямата част от национализраната земя се контролира от комисии с право на вето, зад които седят т.нар. правителствени, но всъщност изцяло ционистки организации, сред които са Еврейската агенция и Еврейският национален фонд (Jewish Agency и Jewish National Fund). Тяхната роля е да осигурят палестинците да останат без достъп до създадените общности, точно това, с което Закаи и Тарабин се сблъскват в Неватим. Официалните власти там са настоявали, че палестинско семейство не може да наема, а камо ли да купи, жилище в “еврейската общност“. Тази позиция е била подкрепена от решение на Висшия израелски съд, който се е съгласил, че семейството трябва да се съобрази с ветото, наложено от комитета.

Отново се връщам към Конвеннцията на ОН от 1973, в която към “престъплениеята на апъртайд режима“ се включват средства, “целящи да разделят населнието по расов принцип, създавайки отделни резервати и гета за членовете на расова група или групи… [и] отнемането на земя от расова група или членовете на тази група“.

Но след като евреи и палестинци са държани толкова успешно отдалечени един от друг – и след като отделните образователни системи и ограниченията за смесени бракове подсилват това емоционално и физическо разделение – как тогава Закаис и Тарабинс са успели да станат такива близки приятели?

Както разбрах след като ги срещнах, техният случай е много интересен. Веисман Закаи (Weisman Zakai) е син на иракски евреи, които са емигрирали в еврейската държава в първите години от създаването ѝ. Когато през 60те години, като малко момче, той се запознал за пръв път с Ахмед Тарабин, докато се шляел из пазара на бедното съседно градче Беершева (Beersheva) , те открили, че това, което е общо между тях двамата е много повече от натрапените различия, с които се опитвали да ги задържат далеч и в страх един от друг. И двамата говорели арабски, и двамата били израснали с арабската култура, и двамата не били добре приети от еврейската ашкенази култура, и двамата имали обща страст към колите.

В техния случай израелската апъртайд система не е успяла да изпълни целта си, а именно да ги задържи емоционално и физически отдалечени. Не е успяла да ги накара да се страхуват един от друг, нито да ги настрои враждебно. Но Закаи научили цената на това да откажеш да следваш правилата на израелската апъртайдна система, която в последствие се отказала от тях.

Накрая, нека обсъдим “сигурността“ в Израел.
Както вече казах, апъртайдната природа на отношенията между еврейските и палестинските жители на Израел е скрита с помощта на създадените закони, социалната и политческата сфера. Израел не прилича на “малкия апъртайд”, който бе запазена марка на южна Африка: отделни тоалетни, отделни пейки в парка и отделни автобуси. Но в едно отношение прилича на южноафриканската система, а именно в начина, по който евреи и палестинци влизат и напускат страната, незвисимо дали през граничните пунктове или през международното летище Бен Гурион. Тук прикриващата фасада е премахната и ясно се вижда различията в статуса на евреи и палестинци.

Това са научили и двама палестински братя, които интервюирах този месец. Те са жители на село, намиращо се близо до Назарет и са дългодишни привърженици на партията на Труда (Labor party), дори гордо ми показаха своя снимка, на която са домакини на обяд с гост Ицках Рабин в началото на 90те години.

Били са грубо събудени от действителността преди около три години, когато се наложило с група еврейски застрахователни агенти да пътуват по работа в САЩ. При обратния полет от летище JFK в Ню Йорк, докато техните еврейски колеги са преминали проверката за сигурност на израелските авиолинии ЕЛ АЛ, докато те са били разпитвани два часа, а багажът им е бил щателно проверен.

Когато накрая все пак са били освободени, към тях е бил назначен жена–пазач, която трябвало да ги държи под око – пред стотци други пътници – докато те се качат на самолета.
Когато един от братята отишъл до тоалетна без преди това да попита за разрешение, пазачът го смъмрила пред всички, а нейният началник заплашил да не му позволи да се качи на самолета, докато не се извини. Този месец, съдът най–накрая отсъдил братята да получат $8,000 компенсация заради “обидно и ненужно”отношение към тях.

Две неща, свързани с този случай, трябва да бъдат отбелязани. Първо, тимът за сигурност към ЕЛ АЛ признал пред съда, че нито един от братята не представлявал опасност за сигурността. Единствената причина за това специално отношение била тяхната национална и етническа принадележност.

Второ, това, което те са преживели е напълно обичайно за палестинците, пътуващи от и за Израел. Подобни, а и дори много по–лоши инциденти се случват всеки ден по време на процедурите за сигурност. Различното е, че в този случай братята са решили да започнат съдебно дело, което отнема много време и средства.

Направили са това, предполагам, защото са се почуствали силно предадени. Направили са грешката да повярват на пропагандата (hasbara) на израелските политци от всички партии, че палестинските граждани имат равен статус с еврейските, ако саверни на държавата. Предположили са, че бидейки ционисти те могат да станат жители-първа класа.

По време на проверките за сигурност на летищата, дори най–образованите, уважавани и богати палестинци винаги ще бъдат третирани по–лошо от еврейските жители с лоша репутация, или дори от тези, които имат екстремистки виждания или криминално досие.

Израелската апъртайдна система е там за да осигури привилегии за евреите в Еврейската държава.

Както показах, законите на апъртайда се прилагат както в Израел, така и в окупираните територии. Но не е ли апъртайда в окупраните територии много по–лош от този в Израел? Не трябва ли да се концентрираме върху големия апъртайд в Западния бряг и Газа?

Със сигуност е вярно, че апъртайдът в териториите е много по–агресивен от този в Израел. Има две причини за това.
Първо, апъртайд под окуапция е много по–малко следен от гражданския съд в Израел. Казано с други думи, много по–лесно може да правиш каквото си поискаш.
Втората, и по–важна причина е, че апъртайд системата в окупраните територии е принудена да бъде агрсивна и жестока, защото битката там все още не е спечелена. Борбата на окупационната сила да открадне вашите ресурси – вода, земя и труд – продължава, но все още не е успяла напълно. Израел среща сериозния натиск на времето и изчезващата международна подкрпеа, докато се опитва да ви отнеме това, което ви принадлежи. Всеки ден, в който вие оказвате съпротива, прави тяхната задача малко по–трудна.

В Израел, за разлика от териториите, апъртайда е на сигурно място – той постигна това, което желаеше преди десетилетия. Палестинските граждани са трета или дори четвърта класа граждани; почти цялата им земя е била отнета от тях; позволено им е да живеят само в тяхното гето; образователната им система се контролира от силите на сигурността; могат да работят само няколко работи, различни от тези,които евреите не искат да работят; могат да гласуват, но не могат да участват в правителството или да допринесат за някаква осезаема политическа промяна; и т.н.

Без съмнение подобна съдба очаква и вас. 3абуленият апартейд, пред който са изправени палестинците в Израел се планира да бъде приложен и върху палестинците в окупираните територии, или поне тези, които имат ще право да останат тук. И поради тази причина показването и премахването на апартейда в Израел е от първостепенно значение за успеха на съпротивата срещу апартейда тук.

За това трябва да се борим срещу израелската апъртайдна политика независимо къде е тя – в Яфа или Йеерусалим, в Назарет или Наблус, в Beersheva или Билин. Това е единственият път, който може да доведе до справедливост в Палестина.

Advertisements

Posted on май 6, 2010, in Анализи. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: