Кражбата на палестинска и арабска вода – paper by By Sawsan Ramahi (MEMO)

source

В момента окупиращата сила използва ресурсите на земята, която е окупирала за сметка на първоначалните население, построява държавата си върху руините от това, което е разрушила, и кражбата на ресурси е очевидна, дори когато окупиращата сила се опитва да скрие действията си зад благородни принципи. Тези злоупотреби се подхранват от твърденията, че земята под въпрос е дар от Господ и политически мотивирани митове като например, че “земя без народ е била дадена на народ без земя”. Когато тези нарушения се усложняват още повече от действия на геноцид спрямо местното население, убийството на хиляди и прогонването на стотици хиляди чрез етническо прочиставне, ситуацията е наистина много сериозна.

Опитвайки се да разруши възможноста за нормално съществуване на тези под окуапция, окупаторът се опитва да контролира най–важната нужда за нормално съществуване – водните ресурси. Анексирането и контролът на водите в Окупираните Палестински територии винаги е било, заедно с колонизацията на земя, един от израелските приоритети.

Тази дългосрочна цел на Еврейската държава се потвърждава от секретни документи, публикувани от British Foreign Office, в които през 1941 г. Давид Бен Гурион пише „Трябва да не забравяме, че за да оцелее еврейската държава, тя трябва да може да запази в рамките на своите територии водите на реките Йордан и Литани”

Израелският контрол на Арабски води:
– От 1948 г до сега израелските власти се опитват да контролират по–голямата част от палестинските водни ресурси.
– След войната през 1967 г. Израел си осигурява контрол над основните арабски водни източници в Близкия Изток:
1. Горната част на басейна на река Йордан, който извира Ливан и Сирия.
Израел е присвоил река Йордан и съхранява водите ѝ в езерото Тибериус (the Sea of Galilee), след това ги транспортира от север на юг за да се напоят различните части на Израел. Израел получава 60% от тези води, докато Йордания полуачава 25% , а Сирия – 15%, въпреки, че изворът на реката се намира в границите на Сирия. Също така не позволява на палестинците достъп до реката, разрушила е всички техни водни помпи и е прогонила фермерите.
В резултат на това разделение на водите на реката, земята и на двата бряга е засегната, а нивото на соли се увеличило значимо.
2. Басейнът на река Yarmouk, който се поделя между Йордания и Сирия:
Когато Израел окупира Голанските възвишения, тя предотврати Сирия от използването на собствената си вода; днес 30% от израелската вода идва от Голанските възвишения.
В Голанските възвишения се намират и основните притоци на реките Йордан и езерото Тибериус, които трябва да доставят вода до Сирия, Йордания и Палестина; именно заради това Израел отказва да се откаже от тези земи и водни източници в преговорите, водени със Сирия.
3. Големи подводни резервоари в 3ападния бряг, познати като Reservoir of the Mountain и Mountain-Well(планински кладенец), до които палестинците нямат достъп от 1967г. до сега

– След като Израел превзема Ливан през 1978, той контролира 30% от река Литани, по време на окупацията на Ливан през 1982, Израел се възползват от водите на реките Уазани и Литани, трансферирайки вода от тях към Израел, докато същевременно са прогонвали ливанските фермери, зависими от тези води.
– През 1989 Израел инсталират тръби, с които свързват реките Hasbani и Wazzani с Израел, и въпреки, че се оттеглят от Ливан през 2000 година, все още има много израелски кладенци на границата, които редуцират количеството подземни води в ливанските територии.
– Израел използва различни методи за контрол на водите на река Нил, която е дълга 6825 км и има два главни източника; Екваторалния район с езера в южен Судан и Етиопското плато. Израел се опитва от време на време да си сътрудничи с Етиопия с цел построяване на язовири и други съоръжения за контрол на водите на Нил, опитвайки се да намали дяла, който стига до Египет и да наложи натиск за да осигури достатъчен дял от водите за себе си. Тези факти са оповестени от високопоставени длъжностни лица.

Контролът върху водите на Западния бряг и Газа и водната криза застрашават населението.
Откакто Израел окупира Западния бряг и Газа, винаги се е опитвал да контролира водните ресурси и да пренасочва водите от палестинските територии към израелските градове ии селища, построени върху руините на палестинските градове, разрушени през 1948 година.
Според Abdel-Rahman Tamimi, воден експерт, водната битка чрез издаване на военни заповеди и системен контрол върху водните басейни и извори е започнала заедно с Окупирането на Западния бярг през 1967. Според г–н Тамими през 70те години водните източници са били поставени под ръководството на Израелската гражданска администарция (Israeli Civil Administration), и дори след преговорите в Осло са останали под израелски контрол “Което изостри проблема с водата в Западния бряг“.

Ивицата Газа е зависима от крайбрежните подпочвени води, които се намират под Средиземно море, между Рафа на юг и планината Кармел на север ( Mount Carmel), с обща площ от 2200 кв.км, от които 400 кв. км се намират под Ивицата Газа. Тези подпочвени води са независими от подпочвените води в Израел заради посоката на притока на водите, а именно от изток на запад към резервоара. Това значи, че количеството вода за палестинците в Газа щеше да е достатъчно за утоляване на техните нужди, ако Израел не бе конфискувал повече от 80% oт палестинските подземните води за да осигурява с тях 20% от цялата израелска консумирана вода, която е изчислена на около 2 милиарда кубически метра годишно. Поради това, се очаква подпочвените източници на прясна вода да пресъхнат до 8 години.

Според палестинските власти по водоснабдяването Ивицата Газа страда от недостиг на вода – до 70 милина кубика на година, независимо, че там в момента живеят повече от милион и половина палестинци и половината от тях са зависими от един единствен източник на вода, а именно крайбрежните водоносни пластове, за задоволяване на нуждите им. Властите отбелязват и негативния ефект на проникването на морска вода върху качеството на подводните води, причинявайки висока соленост, а към това се добавя и високата концентрация на нитрати във водата, причинена от изтичането на отпадъчни води, както и от връщането на водата, използвана за напояване.

Според палестински доклад 90-95% от подземните води използвани за битови нужди не са подходящи за консумация и не отговарят на стандартите за качесто и количество на питейната вода на Световната Здравна Организация. Това е сериозна заплаха за здравето на наслението и е причина за много зарази и болести в Ивицата Газа. Според властите количеството вода на ден на човек е около 80 литра, което е на половина от препоръчания от Световната Здравна Организация стандарт.

Западния бряг зависи от кладенци за задоволяване на питейните и селскостопански си нужди. Количеството на течаща вода, според изследвания на много експерти, варира от 30 до 50 милиона кубика годишно. Потоците в Западния бряг имат капацитет от около 75-115 милиона кубика. Това е било преди Израел да започне да използва 730 кладенеца от Западния бряг за различни цели. Сега има 214 кладенци, от които само 20 задовлояват нуждите на домакинствата и имат капацитет, определен от Израелските власти, от 37,9 кубика годишно. Останалите са пресъхнали поради изпомпването на вода от дълбоките кладенци, изкопани от израелските военни власти, или защото са били изоставени.

Годишното количество водна консумация в Израел е 344 милиона кубика. За за битови нужди се използват 98 милиона кубика, докато палестинците разполгат с 56 милион кубика годишно. От тези цифри става ясно, че в Израел се използва и изразходва повече вода, отколкото където и да е другаде в района.

Било е проведено проучване на този проблем, поръчано от Палестинския Институт за Икономически развитие и проучване (MAS) и подоготвено от Annan Jayyousi, преподавател във Факултета по Инжинерство в Университета Al-Najah и експерт в тази област, и Fathi Srougi, експерт по геополитикa.
Ето и заключенията:
Jayyousi е отбелязал количеството водни ресурси в историческа Палестина, което е изчислено от израелски хидролози на 2250 милион кубика възобновяеми води и включва 3 резерва в Западния Бряг, продуциращи 679 милиона кубика годишно. Според международните закони, водата принаделжи на палестинците, но те получават само 118 кубични метра от нея. С други думи, палестинците получават само 15% от собствената си вода, останалото количество се консумира от Израел.

По отношение на използването на водата за битови нужди Jayussi казва: „Доставеното количество се оценява на около 130 млн. куб. м в Западния бряг и ивицата Газа, това означава, че водните нужди на обикновения човек са оценен на около 97 литра на ден. В действителност обаче средната консумация е под 70 литра на ден поради високия процент на отпадъчни води. „Това се дължи на просрочени работи по поддръжката на тръбната мрежа, наред с други причини. Според Jayussi в промишления сектор се използват общо около 9,0 милиона кубически метра годишно.

Проучването показва, че в селскостопанския сектор средният дял на поливни площи на човек е само 0,071 дунама (1000 кв. метра). Освен това използването на вода за напояване не надвишава 45 куб. м на човек, който е по-малко от преобладаващите ставки в Йордания и Израел.

Трябва да отбележим, че Израел не позволява на палестинците да контролират собствените си води според собствените си нужди, но ги е обвързала с резолюции, според които Еврейската държава:
1. Ограничава количеството използвана вода water на не повече от 100 кубика на час.
2. Ограничава допустимата дълбочина на копане на кладенци на 140 метра, като допуска използането само на определени стари помпи в Западния бряг, с което съществено ограничава способността за извличане на вода от тези кладенци.
3. Прокопава огромани кладенци в стратегически райони, където се събират води около Западния бряг и Газа с цел кражбата на палестиснки води (60 кледенеца в Западния бряг, 43 в Ивицата Газа и 26 около Залената линия между Газа и Израел.
4.Приела е стратегия за строеж на малки язовири, които пречат на естествения поток на надземни води към Палестинските части и така се позволява трансферът на качествена вода от еврейските селища в Западния бряг към изралексите градове, или продаването на тази вода на палестинците.
5. Строи селища в области с високо количество подземни води и по такъв начин осигурява си присвоява водата, политика, която е довела до изчерпването на надземните води в Ивицата Газа.

Според проучване на Палестинския Информационен Център (Palestinian Information Centre), 150 палестински жилищни общини в Западния бряг не са част от мрежите за разпределението на вода. Повечето жители на тези общности страдат от недостиг на вода.

Пример с Хеброн
Хеброн, град в южната част на 3ападния бряг се смята за един от палестинските градове, в които липсата на вода е най–осезаема, защото има дълги периоди през годината, в които средно на човек се пада около 10 литра вода на ден.

Проблемът с недостига на вода в Хеброн e най–вече в резултат на контрола на израелската окупационна власт върху водните басейни. На палестинците не се позволява да разкопават кладенци, като същевременно израелците не доставят достатъчно вода за задоволяване на дневните нужди. Пример за това са действията на израелската армия спрямо четирима жители на село Соба, западно от Хеброн, докато те са се опитвали да изкопаят кладенец за събиране на дъждовна вода – те са били арестувани, техните инструменти и оборудване са били конфискувани, била им е наложена голба, след което са били освободени със строгата заповед да не се опитват да копаят отново.

Коментарър на Abdel-Rahman Rajoub по този случай е: „Странното е това, което един от задържаните ми разказа – по време на осемдневния престой в ареста той е казал на разследващия офицер, че са копали само с цел да могат да събират дъждовната вода, но офицерът ги е обвинил, че “крадат надземна вода’“ и им казал, че събирането на дъждовни води е “забранено“.

Разрушени водни басейни в Хеброн
На изток от Хеброн, израелската армия е разрушила 4 големи водни басейна, събиращи вода, и така е лишила голяма на площ земеделска земя от напоителни води, причинявайки големи загуби за много фермери. Според някои това е в опит да се „тормозят палестинците и да бъдат принудени да напуснат земите и по тази начин да ги освободят за строеж на селища за заселниците.“

За да осигурят нужната за напояване вода жителите на тези иначе плодородни райони са били приндуени да направят дупки във водоснабдителнтие тръби, макар това да ознаяава да се лишат от част от своята питейна вода.

Строежът на стената върху водни ресурси в Западния бряг
В допълнение на тактитките, описани по-горе, израелската окупационна власт използва и незконната “разделяща стена“ за да осигури допълнителен контрол върху три от най–важните палестински водни басейна, лишавайки така палестинците от правото им на достъп до тях за сметка на израелските зеселници. С продължаването на строежа на всъщност “апъртайдната“ стена в Западния бряг, палестински официални източници посочват, че Израел ще анексира около 95 процента от водата, достъпна в Западните басейни, или около 362 куб. метра.

Земите, изолирани между западната част на стената обхващат два басейна – 3ападния и Северно–източния басейн, които имат изчислен годишен воден капацитет от около 507 милиона кубика. Земите, които са изолирани от източната част на стената включват Източния басейн с капацитет от 172 милиона кубика. Броят на подземните води кладенци в тези региони е 165 с капацитет от 33 милиона кубически метра годишно; броят на водните потоци е 53 с капацитет от 22 милиона кубика на година.

В провинциите на Дженин, Оалгиля и Тулкарем земите, анексирани от минаващата през тях стена, са напълно съответстват с намиращите се в облста води, което означава, че всички водни резерви са от грешната страна на стената – Израелската.

Според долкад на палестиснките власт, стената е довела до загубата на палестински достъп до повече ор 36 кладенеца, 26, от които се намират директно до стената, а 13 други са били използвани в селскотостопанство и като питейна вода. Тези сега се намират между Стената и “Зелената линия“ от 1967 година. От тях се е добивало около 55 милиоа кубика вода годишно, или около 25% от водата в Западните резервоари. Чрез строежа на стената окупиращата сила се опитва да заграби още 400 кубични метра, което представлява целият капацитет на възобновяеми подземни води в Западния басейн.

Съдържание на подпочвените водни резерви в Западния бряг и Ивицата Газа
Израел използва като канализация палестинските надземни води, което е довело до увеличаване на нивото на соли, нитрати и хлорид, както и на тежки метали като мед и олово, което прави водите негодни и за пиене, и за селскостопанските нужди. Копаенето на кладенци също е причинило сериозно смесване на солени и питейни подпочвени води в Западния бряг, в Газа морска вода е запълнила вакума в подземните басейни.

Разпространението на болести
Палестинското министерство на Здравеопазването потвърждава, че резултатите от тестове показват, че водите са били често заразявани, водейки до разпространението на болести сред населението. Анализи доказват за връзката между замърсяването на водите и разпространението на болести като коремен тиф, менингит и холера. Според представител на министерството, водите, независимо дали питейни, за селскотостопанство или за други нужди, са били продължително прочвани. Според него: „В момента се извършва процес на филтриране и прочистване на водите с цел редуциране на замърсяването и нивото на солите. Но израелските сили предотвратяват имплементирането на голяма част от проектите целящи да решат проблема със замърсените води.“

Заключение
От горния документ може да закючим, че Израел са причината за водната криза на палестинците, факт, който израелската държава отказва да признае. Израел продължава изпълнението на своято цел за контрол на повече водни ресурси, особено в опитите си да привлече повече еврейски имигранти.

За съжаление, в споразумението на Осло проблемът с водата не се засяга, тъй като палестинците са очаквали той да бъде решен чрез споразумението за “финалното решение“, което е една от много грешки на палестинските преговарящи. Съгласявайки се да не засягат такива важни проблеми, докато не се стига до разговори за “крайния статус“ (освен водната криза, други такива проблеми са въпросът с Йерусалим и връщането на бежанците), те са позволили на Израел да извърши много промени върху “фактите на земята“ , които в бъдеще палестинците ще бъдат принудени да приемат.

Еврейската държава отказва да дискутира основните проблеми , като например водния такъв, а се опитва да измести фокуса към решение на проблема в бъдещето, например, чрез намиранеето на алтернативни водни реурси, инсталации на механизми за обезсоляване или редуциране на селскостопанските нужди.

Важно е да припомним, че ако палестинците не получат контрол върху собствените си водни ресурси, то няма как да говорим за независима Палестиснка държава с реален суверинитет и контрол на своето въздушно простраснто, земя и море, по същата причина няма как да говорим и за достигането на истиснки мир.

Обединените нации трябва да се заемат със своята отговорна задача, а именно, да накарат Изреал да спре своята незаконна окупация на Палестинска земя, да върне обратно на палестинците техните неотменими права, включващи контрол на собствените има пиродни ресурси. Докато Израел продължава да бъде третиран по досегашния начн, а именно като страна, която е над закона, мирните преговори ще продължат да бъдат дипломатическо средство, с което Израел ще получава повече време за създаването на повече факти на земята; а посигането на мир и справедливост ще продължат, както до сега, да бъдат далечна илюзия .

Друг материал на тази тема

Advertisements

Posted on май 13, 2010, in Анализи, Единствената “демокрация“ в Бликия Изток. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: