Интервю с Ричард Фалк

Ричард Фалк е Специалният докладчик на ООН относно ситуацията на човешките права в Палестиснките окупрани територии след 1967година. Също така той е американски професор по международно право от Принстънския университет, имайки зад гърба си дълга кариера на академик, политик и адвокат. Това моят превод на част от интервюто му пред д–р Ханан Chehata от  Middle East Monitor .

HC: След като бяхте назначен за докладчик на ООН относно случващото се в Окупирана Палестина вие пътувахте през 2008 до Израел за да порведете разследвания. Разкажете ни как Ви приеха в Израел.

RF: Беше ми отказан достъп и бях експулсиран от летище Бен Гурион, когато се опитах да вляза в Израел за да изпълня задълженията си на специален докладчик на ООН. Тези задължения са най–вече свързани с докладване за нарушения от страна на Израел на международните хуманитарни закони. Израелските власти ме задържаха за повече от 15 часа в малка килия с още петима задържани преди да ме качат на самолета обратно за вкъщи. Не ми бе дадено никакво обяснение, освен че експулсирането ми е издадено от Израелското външно министерство, което е било против назначаванеот ми на дадения пост от самото начало. Тъй като маршрута ми в 3ападния бряг бе изпратен предварително до израелското посолство в Женева, както и визи бяха предоставени предварително на двамата мои асистенти–служители на ООН, то за мен е ясно, че Израел е искал инцидентът да се случи на летището и нарочно не са ми казали предварително, че ще ми откажат достъп до страната. Трябва да отбележа, че съгласно хартата на ООН (Article 2(2)) всички членове на ООН се задължават да сътрудничат на представителите на ООН в изпълнението на функциите им.

HC: Бе ви отказан достъп до Окупираните Палестински територии(ОПТ). Но беше ли ви позовелн достъп по–късно? Ако не, как тогава успявате да изпълните своите задължения?

RF: Опитвал съм се многократно чрез официални искания към израелските власти да получат достъп до ОПТ, но тези искания винаги са били игнорирани, а не отричани. Възможно е да получа позволение да посетя Газа на базата на сътрудничество с Египет. Но до този момент това е трудно да се организира. Що се отнася до това моята работа, със сигурност е един основен недостатък това, че нямам пряк достъп до Териториите, но мога да пиша моите доклади без никакви затруднения, благодарение на изобилието от открити и разнообразни източници на информация и документация относно критичните размери на окупацията. Щях да разчитам на същите тези източници дори и ако достъпът ми до ОПТ бе възможен.

HC:С оглед на начина, по който Израел реагира на вас и вашите доклади, а още повече на доклада Голдстоун, изглежда, че отношението на Израел спрямо ООН става все по-враждебно. Защо според Вас Израел се отнася към ООН с такова презрение и има ли някакъв начин ООН да принуди Израел да си сътрудничат в своите разследвания и да спазва препоръките на ООН?

RF: Израел има доста опортюнистичен подход към ООН. Тя е враждебна, когато е обект на критика и отхвърля властта на ООН във връзка със своите задължения като окупационна сила в палестинските територии. Израел постоянно се оплаква от пристрастността на ООН, особено относно правата на човека, и атакува държавните служители и определени длъжностни лица от ООН.

В същото време Израел участва пълноценно в Общото събрание и използва отношенията си със САЩ за блокиране на нежелани решения в Съвета за сигурност. Какво е необичайно в отговора им срещу доклада Голдстоун бе изключително висок брой на отхвърляния на заключненията и препоръките в доклада. Обикновено, като например със Становище 14-1 на Консултативния Международен съд за незаконосъобразността на разделителната стена, изградена на окупирана Палестинска територия, Израел просто отхвърли външните критики на своята политики без да коментира излишно.
Това не бе така при Доклада Голдстоун, за това можем да заключим, че той докосна суров нерв в израелската политическа чувствителност, което обяснява тяхната почти истерична реакция, включително и отмъстителни атаки спрямо личността на Джордж Голдстоун, който самият е ционист и забележителен международен юрист. Изглежда, че заключението, че Израел умишлено са обстрелвали цивилни граждани и гражданска инфраструктура в Ивицата Газа в нарушение на международното военно право, не са могли да бъдат игнорирани.

НС: САЩ ли е най-големият фактор, възпрепятстващ ООН да окаже помощ на палестинците?

RF: Мисля, че при липсата на подкрепа от САЩ спрямо Израел, ООН ще действа много по–енергично в името на палестинската борба за самоопределение, включително налагането на ембарго върху продажбите на оръжие и в подкрепа на икономически санкции. Европейските страни, най–вероятно,ще останат настрана, защото те не са нито силни поддръжници на палестинците, нито защитниците на Израел.

НС: Израел е против назначаването Ви от самото начало като твърдят, че не сте обективен, а сте привърженик на едната страна. Оправдано ли би било това твърдение?

RF: Както вече много пъти съм отговорял, аз не съм предубеден, а само посветен на това да бъда справедлив и точен, както и да тълкувам значението на международното право и стандартите за човешките права колкото е възможно по–обективно. Вярно е, че съм бил критичен към Израел в миналото, но отново на базата на широко споделяното мнения по отношение на фактите и техните най-разумни правни последици. Нима като съм критикувал американската политиа това значи, че съм анти-американски. Да бъдеш гражданин на една демокрация, или да бъдеш гражданин на света, означава да следваш препоръките на съвестта си.

НС: Вие също така сте обявяван за поддръжник на „Хамас“, как ще отговорите на подобни твърдения?

RF: Основното ми усилие е било да опиша актуалната позиция на „Хамас“ относно спорните въпроси и да докладвам за неговата роля в ОПТ, особено в Газа. Бях впечатлен от усилията на „Хамас“ да преговарят за примирие с Израел от момента на избирането им в Народното събрание през януари 2006 г. и тяхното последователно усилие да се възстанови съгласието за прекратяване на огъня, включително и за дълъг период от време. Аз също съм взимал под внимание и отказа на Израел да се възползват от тези дипломатически възможности, както и за настояването им за третиране на Хамас единствено като терористична организация, с които не може да се преговоря. Също така съм критикувал Израел за наказанието им спрямо населението на Газа чрез налагане на блокада, която ограничава притока на храна, лекарства и гориво за дневни нужди. Тази блокада е сериозна форма на колективно наказание, забранена от член 33 на Четвъртата Женевска конвенция. Вярвам, че Хамас трябва да бъдат прието като политически актьор, че блокадата следва да бъде прекратена незабавно, и че ООН трябва да настоява за прекратяване на блокадата, като условие за нормално участие на Израел в дейността на организацията.

НС: Изглежда, че поддръжниците на Израел се опитват да приравнят думите антисемитски и анти-ционистки, които, разбира се, две различни неща. Те обвиняват хора като Съдия Голдстоун, проф. Илан Pappe, проф. Ави Shlaim и вас, че сте „самомразещи се“ евреи. Какво мислите за това?

RF: Съдия Голдстоун, например, е про-ционист, и все още стои порочно обвинен, че е самомразещ се евреин, само защото той се е осмелил да критикува Израел. Това означава, че всяка критика на официалната политика на държавата Израел или на ционисткия проект ще бъде повод за един евреин да бъде заклеймен като „самомразещ се.“

НС: Като еврейската джентълмен какво мислите за факта, че ционистите и израелското правителство поддържат тезата, че говорят от името на всички евреи?

RF: Нито едно правителство няма право да говори от името на другите, и със сигурност ционизмът, движение, което никога не съм подкрепял, и Израел, държава, на която не дължа специална вярност, нямат раво да представляват мен, само защото аз съм евреин. Не съм съгласен с никаква принудителна вярност към една политическа или религиозна група.

НС: Вие посочвате, че „Хамас“ са били демократично избрани в свободни и честни избори, че те са предложила 10 години примирие с Израел и през годините са изразили готовност да работят с други палестински групи и въпреки това все още се възприемат от Израел и неговите съюзници като терористична организация. Не е ли крайно време за Израел, Четворката и останалите да седнат и да поговорят с „Хамас“?

RF: Това бе грешкато от самото начало – да не се вярва на думите на „Хамас“ , че поемат голям завой и се отказват от насилието, а се насочват към политическите действия. Когато първоначално бе избран, „Хамас“ установи от едностранно едногодишно прекратяване на огъня, което обещание те запазиха въпреки серия от израелски провокации, включително убийството на лидерите на „Хамас“ от ракетна атака. Изглежда, че Израел и Съединените щати, са били доволни от положението на разделени в палестинското ръководството, както и от придружаващия аргумент, че няма палестински партньор, с които Израел може да преговаря. „Хамас“ показва готовност за установяване на примирие, включително и за дълъг период по границата си с Израел.

Международни участници трябва дори и сега, със закъснение, да променят отношението си към „Хамас“ и да го третират като де факто държавен орган в ивицата Газа и като нормален дипломатически и политически субект.

Прикачването на етикета „терористична организация“ означава нежелание дипломация да замени насилието и отказ от премхаването на жестоката наказателна обсада, която причинява сериозно увреждане на физическото и психическо здраве на цялото цивилно население на Газа.

Цялото интервю може да прочете тук.

Advertisements

Posted on май 13, 2010, in Гласове за мир, Живот под окупация. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: