Живот без Адийб – разказ на съпругата му, останала сама с децата си

източник

Адийб Абу Рама, шофьор на такси от село Билин в Западния бряг, е известен със своята отдаденост на ненасилствената сърпотива по време на демонстрациите срещу строежа на Стената. На 10 юли 2009 година, по време на една от тези демонстраци, той е бил сграбчен от израелските войници, докато е ходел, носейки плакат с послание за съпротива. Оттогава той е държан в затвор без присъда и дело. Aдийб е единственият източник на прехрана за своята възрастна майка, своята съпруга и деветте им деца.

Адийб се радва на победата в съда през септември 2007 година

Ето и репортаж от интервю, проведно със съпругата му, Фатма Абу Рама.

Фатма и пет от деветте деца са се събрали във всекидневната стая на бъдещия им зет. Къщата е напълно оборудвана, но стерилността, която цари там, подсказва, че не е обитаема. Доха, която е на 19, ще се премести да живее там след сватбата си, но бракът се отлага, докато баща ѝ Адийб бъде освободен. Умора, гняв и отчаяние се четат в очие на Фатима, те се потвърждават от думите ѝ, призовавщи Господ да помогне на семейството ѝ. Няколко пъти тя обяснява, че няма информация за състоянието на съпруга си, което много е трвожи и изнервя..

Съпругът ми го няма вече почти 9 месеца. На 10 юли 2009 година Адийб участва в седмичната демонстарция в Билин, на този ден войниците го сграбчиха и арестуваха. Официлано бе обвинен в подтикване към насилие. Истината е, че те го арестуваха не за друго, а защото участваше в демонстрациите срещу грабежа на земя, извършен от Израел. Адийб призоваваше и останалите да учаастват в протестите, докато Израел ясно искаше да премахне всенародната съпротива. Той бе вкаран в затвора, защото защитаваше правата на своя народ.
Аз потънах в мъка след като той бе арестуван. Но въпреки това не мога да оставя тази загуба да ме погуби, все пак имам семейство с девет деца и трябва да се грижа за тях. Откакто Адийб го няма, аз се превърнах в майка и баща за тях. Преди споделяхме грижите за тях, сега те са единствено моя отговорност. Много ни липсва.

Батух, най–малката сестра, дочула за какво говроим, спира да си играе и още повече увеличава напражението като казва на майка си: “Искам да ида с теб да видя ‘baba’ (“татко“ на арабски)!”

Само едно посещение ни бе позволено след като Адийб бе арестуван. Батух също дойде за да види баща си, но се изплаши от бледата и тъжна фигура, в която жизненият ѝ баща се бе превърнал. Тя дори не го разпозна и отказа да говори с него. След тази визита на никой от семейството не се разрешава да го посети. Всички ние сме смятани за “заплаха за сигурността”. По принцип на затворницте се разрешават две посещения в месеца. Но нас дори не позволяват да му пратим писмо или да му се обадим. Дори на адвокатът му позволихада го посети само веднъж. Малката информация, с кояти разполагаме, сме получили благодарение на разказите на освободени затворници. Според тях, наскоро съпругът ми е бил хоспитализиран за 4 дни, ни никой не ни каза за това официално!

Казват, че условията за живот в затвора Офер са изключително тежки. През първите дни на задържането му, Адийб е бил пребиван няколко пъти от пазачите. Бил е поливан с вонящата вода, пълна с химикали, която армията използва по време на демонстрациите. От затвора не са му дали чисти дрехи, така че приятели затворници са му дали от своите дрехи. 4 месеца след ареста отидох с три от дъщерите си при Адийб, да го видим и да му отнесем чисти дрехи. Не ни бе позволено да му дадем чисти панталони, защото той не е бил попълнил официален формуляр за това. Ясно е, че това е лъжа.

Алаа, на 17 години, е била изключтелно потресена от посещението: “Баща ми изглеждаше много тъжен и изморен. Тогава почуствах такова отчаяние. Ние бяхме толкова близко до него, но стъклен параван ни разделяше. Аз толкова силно исках да седна до него и да го докосна.”

Заедно с още десетима затворника, съпругът ми прекарва ден и нощ в клетка не по–голяма от 15 квадратни метра, включващи и тоалетната. Слънчевата светлина също е ограничена. Малко тоалетно прозорче и други малки отвори са единственият източник на дневна светлина. Единствено по време на 10–минутната дневна разходка Адийб може да избяга от тази клетка и да почуства слънчевите лъчи.

Финансовото ни състояние също е много лошо. Адийб работеше като таксиметров шофьор и сега семейството страда от загубата на източник на доходи. Все още имаме малък магазин, който се държи от две от децата ми , но той не може да покрие нуждите на цялото семейство. Двете ни най–големи дъщери посещават университет, което е свързано с големи разходи.

Още по–трудно ни е в емоционално отношение. Преди 2 месеца, 17–годишната ми дъщеря Алаа, бе болна и дори два пъти влиза в болница. Не можеше нито да ходи, нито да се движи, сякаш бе парализирана. Докторите не можаха да открият нищо нередно във физическото ѝ състояние и решиха, че причината е психосоматична…

Досега Адийб има 15 съдебни заседания. Неговият случай е задържан, докато свърши съдебното производство, което може да отнеме до една година или повече. По принцип, ние не знаем кога ще се върна у дома.

Postscript: Малко след излизане на статията, на 17 март на семейството е било позволено да посетят Адийб.

Видео от демонстрация в Bil’in на 10-ти Юли 2009 показва Adeeb (в оранжева риза), който води демонстрацията и след това е сграбчен от израелски войници и хвърлен в затвора без съдебен процес:

Advertisements

Posted on май 21, 2010, in Активисти от ненасилствената съпротива, Живот под окупация, Ненасилствена съпротива and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. 2 Коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: