Палестинската ненасилствена борба, анализ на Неве Гордон

Д-р Неве Гордън е председател на политическия факултет към университета Бен-Гурион в Тел Авив и е автор на книгата  “Израелската окупация“. За повече информация вижте страницата му http://www.israelsoccupation.info/

източник

“Често ме питат защо в Палестинските територии няма движение за мир, подобно на израелското Peace Now.

Самият въпрос е проблематичен, тъй като се основава на много погрешни предположения, като например идеята, че има симетрия между двете страни и че Peace Now е политически ефективно движение. Най-важното обаче е грешното предположение, че палестинците са  неуспели да създадат народно движение в полза на мира.

Още през септември 1967 г., три месеца след решителна война, в която Западния бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим бяха окупирани, палестинските лидери решиха да започнат кампания срещу забраната на досегашните палестински учебници и въвеждането на нови израелски такива в палестинските училища. Те не са предприели терористични атаки, както преобладаващите  разкази на палестинска опозицията опитват да ни внушат. Напротив, палестинските дисиденти приели методи в стила на Махатма Ганди и обявили обща стачка във всички училища – учителите не отивали на работа, децата излезли на улицата да протестират срещу окупацията, а много търговци затворили магазините си.

Израелският отговор на този пръв протест е бил непосредствен и тежък, били са издадени военни заповеди срещу всички форми на съпротива – включително протести и политически срещи, издигане на знамена и други национални символи, публикуване или разпространяване на предмети или картини с политическа конотация и дори пеене или слушане на националистически песни.

Освен това Израел бързо са изпратили силите за сигурност за подтискане на опозицията, започнала наказателна кампания в Наблус, където живеели лидерите на стачката. Както генерал Шломо Gazit, координатор на дейностите в окупираните територии по това време отбелязва в книгата си, The Carrot and the Stick, съобщението, което Израел искал да предаде на палестинците било ясно: всеки акт на съпротива ще доведе до непропорционален отговор, който ще накара населението да страда до такава степен, че съпротивата ще изглежда безсмислена.

След няколко седмици с нощен полицейски час, прекъсване на телефонни линии, задържане на лидери и увеличаване на нивото на тормоз, Израел успява да спре стачката.

Въпреки че много вода е изтекла от този  първи опит за съпротива, палестинците не спират да използват тактиката на „гражданско неподчинение“ срещу окупацията в последните шест десетилетия. Израел, от друга страна, задължително използват насилствени мерки за да подкопаят всички тези усилия.

Често се забравя, че дори и Втората интифада, в която се използваше толкова много насилие, започна като народно ненасилствено въстание. През юни 2004 г., почти четири години след като интифадата избухна,  журналистът Акива Елдар от Ha’aretz разкри, че в израелските висши ешелони за сигурност са били решили да „подкладят пламъците“ през първата седмица на въстанието.

Той цитира Амос Малка, който е бил главният генерал, отговарящ за разузнаването по онова време, и който твърди, че през първия месец на втората интифада, когато въстанието все още се е характеризирало като ненасилствен народен протест, военните използвали 1,3 милиона патрона в Западния бряг и ивицата Газа. Идеята била да се засили нивото на насилие, смятайки, че това ще доведе до бърза и решителна военна победа и успешно потушаване на въстанието. И наистина, въстанието и потушаването му се превръщат в крайно насилиствени действия.

Но през последните пет години, палестинците от десетки села като Bil’in и Jayyous са създали нови форми на съпротива в полза на мира, като са успели да привлекат вниманието на международната общност. Дори министър-председателят Салам Фаяд неотдавна призова своите избиратели да приемат подобни стратегии. Израел на свой ред решава да намери начин за прекратяване на протестите веднъж завинаги и започна добре дирижирана кампания, която е насочена срещу местните лидери и организатори на движението за мирна съпротива.

Един от тях е Абдала Абу Рама (на 39години), преподавател в гимназия и координатор на народния комитет в Bil’in срещу строежа на стената, един от много палестинци, които е в списъка на военните.

В 2 през нощта, четвъртък, 10 декември 2009 година (Международния ден на човешките права), девет военни джипа заобиколят дома му. Израелски войници събарят вратата и след като му позволяват да каже сбогом на жена си, Majida, и трите им деца, Luma (7), Lian (5) и Laith (осем месеца),  завързват очите му и го откарват в ареста.

Обвиняват го, че е хвърлял камъни, притежавал оръжие (а именно, газови бутилки от музея Bil’in, които са събрани като доказателство да покажат какви оръжия израелската армия използва срещу протестиращите) и подбуждане на своите палестински колеги – което, преведено на английски означава организиране на демонстрации срещу окупацията.

В деня преди Абу Rahma да бъде арестуван, израелските военни провеждат координира операция в региона на Наблус, с цел масови набези на къщи на активисти, които се борят мирно срещу нарушенията на човешките права.

Wa’el Ал Faqeeh Абу As Sabe (45) е един от деветимата арестувани. Той е бил отведен от дома си в 1 през нощта, и както Абу Rahma, е бил обвинен в подбуждане.

Mayasar Itiany (45), който е известен с работата си за Съюза на жените в Наблус и е борец за правата на затворниците, е бил вкаран в ареста, сящо както и Муса Salama (47), който е активист в Комисията за медицинска помощ за работниците. Дори и Джамал Джума (47), директор на една неправителствена организация, наречена, Stop the Wall, е бил вкаран зад решетките.

(Редакция: някои от тях вече са освобедени, дрги още са в затвора)

Целеви нощни арести на лидерите на палестинската общност са се превърнали в обичайна практика в Западния бряг, най-вече в село Bil’in, в което от  юни 2009 г. до сега (ред: статията е писана януари 2010) 31 жители са били арестувани за участието им в демонстрации срещу стената (която е изградено от Израел така, че да разделя не израелските територии от палестинските, а палестински от палестински и която е била обявена за незаконна от Международния съд). Сред тях е Адийб Абу Рама, известен активист, който е  държан в ареста вече в продължение на почти пет месеца и е под заплахата да бъде задържан още 14 месеца.

Ясно е, че стратегията е да  се арестува всички лидери и да бъдат обвинявани в подбудителство. Целта, разбира се, е да се сложи край на мирната народна съпротива в селата и да се смаже веднъж завинаги Палестинското движение за мир.

За това, отговорът ми към тези, които питат за палестинския вариант на „Мир сега“ е, че такова масово мирно движение винаги е съществувало. Ако проучите съдебните дела  на хора като  Абу Rahma и Джума ще бъдете в състояние да откирете някои от правните методи, които са използвани постоянно и последователно  за да унищожат мирното движение.

––––––––

Във връзка с  този коментар публикувам две статии, свързани с двама от героите на протестите в Билин, които днес лежат в затвор заради ненасилствената си съпротива.

Писмо от Абу Abdallah Rahmah

Живот без Адийб – разказ на съпругата на Adeeb Abu Rahma

Advertisements

Posted on май 21, 2010, in Гласове за мир, Живот под окупация, Ненасилствена съпротива and tagged , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: