Писмо от затвора Офер

Народният координационен комитет за борба публикува това писмо, написано от един от лидерите на протестите в Билин – Абдала Абу Рама.

Абдала Абу Рама(вдясно) с Ела Бхат, Дезмънд Туту, Джими Картър, Фернандо Кардосо, Мери Робинсън и Гро Брутланд по време на посещението им в Билин. На снимката те са на гроба на Басем Абу Рама, кой е бил убит от израелски войници по време на мирен протест. Снимка: Хаим Зак

Това писмото Абу Рама предаде на комитета чрез своите адвокати.
За повече информация за неговия случай и действия които могат да бъдат предприети за освобождаването му, вижте тук.

Скъпи приятели и поддръжници,
Изминаха два месеца откакто бях закопчан с белезници, бяха ми завързани очите и бях принуден да напусна своя дом. До военния затвор Офер, в който сме в момента, днес достигна новината, че апъртайдната страна в Билин най–накрая е била преместена и е започнал строжът ѝ на ново място. Така половината от земята, която ни бе открадната ще бъде възвърната. За тези от нас в Офер, които са затворени именно защото са протестирали срещу стената, тази победа прави тежкия ни живот тук по–поносим.

След като всяка седмица в продължение на 5 години активно участвахме в протестите срещу кражбата на нашата земя от израелската апъртайдна стена и строящите се колониални селища, ние жадуваме да можем да стоим рамо до рамо с вас, братя и сестри, при отбелязвнето на тази победа и на петтата годишнина от началото на нашата борба.

Офер е израелска военна база, която намира се в окупираните територии и служи едновременно за затвор и военен съд. Затворът представлява група палатки, обградени с жици и електрическа ограда, всеки юнит се състои от 10 палатки с 22 затворника в палатка. Сега, през зимата, вятърът и дъждът минават през пролуките в палатката, а ние нямаме достатъчно одеяла и дрехи.

Храната е основен проблем в Офер, защото не е достатъчно. Успяваме да оцелеем като купуваме основните съставки от затворническия стол и след това ги приготвяме в палатките. Разполагаме с малък котлон, той е единственият ни източник на топлина. Семйствата, които могат да си позволят, слагат пари в сметката ни за да можем да купуваме храна, но повечето нямат средства за това. Положителното от всичко това е, че се научих да готвя! Тази вечер направих фалафел и сладки за да отпразнуваме новините за нашата победа. Нямам търпение да се прибера вкъщи и да сготвя на децата и съпругата ми!

Бях арестуван, носейки пантофи, и до ден деншен семейството ми не може да издейства разрешение да ми осигурят чифт обувки. След дълги запитвания най–накрая ми върнаха часовника. За мен това е важен начин да не губя ориентация; до преди това бе непоносимо да не можеш да виждаш скоростта, с която времето изминава. Когато го получих се почуствах толкова щстлив – като дете, което получава своя пръв часовник. Какво ли би било ако мога да получа и чифт обувки отново.

Тъй като ние сме в затвора, военните смятат нашите семейства за заплаха за сигурността. Изключително е трудно съпругите ни, децата ни и други роднини да получат разрешение да ни посетят. Моят приятел, Адийб Абу Рама, също политически затворник от Билин, не може да получи разрешение за посещения от своята съпруга и дъщери. Дори майка му, която е на повече от 80 години и в момента е тежко болна се счита за заплаха за сигурността! Той се страхува, че няма да успее да я види преди тя да умре.

Аз съм учител и преди да ме арестуват преподавах в частно училище в Бирзейт, като също така притежавах ферма за пилета. Семейството ми бе принудено да продаде фермата с голяма загуба след като ме арестуваха. Не знам дали мястото ми в училището ще бъде свободно, когато ме освободят. Семейството на Адийб се състои от девет деца и той е бил единственият източник на средства за тях, подобно на много други семейства. Невъзможността да се грижиш за тези, които обичаш, е едно от най–тежките неща, свързани с това да бъдем държани тук.

Подкрепата, която получавам от семейството и приятелите ми е това, което ми помага да продължавам напред. Благодарен съм на палестиснките лидери, които са се свързали със семейството ми, на дипломатите от Европейския съюз и израелските активист, които изразиха своята подкрепа чрез присъствието си на моите изслушвания. Връзката, която изградихме с активистите премина границата на приятелството, ние вече сме братя и сестри в общата ни борба. Вие сте неспиращ източник на вдъхновение и солидарност. Вие стояхте рамо до рамо с нас по време на демонстрациите и съдебните заседания, по–време на нашите най–тежки моменти, но и по време на моменти на щастие. Времето прекарано в затвора ми показа колко много истински приятели имам, благодарен съм на всички вас!

От пределите на моя затвор ми стана ясно, че нашата борба е много повече от борба за справедливост в Билин или дори в цяла Палестина. Ние сме част от международната борба против опресията по целия свят. Знам, че това е така, спомняйки си всички вас, които идвате от всички точки на света за да станете част от нашето движение за спиране строежа на Стената и колониалните селища. Обикновените хора, несъгласни с окупацията, направиха нашата борба и тяхна, те се присъединиха към нас в знак на солидарност. И ние ще подкрепим борбата за справедливост в други точки на Земята веднага щом Палестина бъде свободна.

Това, че не мога да присъствам на петата годишнина от борбата в Билин ме кара да се чуствам сякаш пропускам рождения ден на едно от децата ми. Последните дни често мисля за моя приятел Басъм, чийто живот бе отнет по време на мирна демонстрация миналата година, той много ми липсва. Въпреки болката от тази загуба, и копнежа, който изпитвам да бъда вкъщи с моето семействи и приятели, аз вярвам, че това е цената, която трябва да платим за нашата свобода. За това си струва и сме готови да платим много повече.

Ваш Абдала Абу Рама
от Ofer Military Detention Camp

Абдала по време на демонстрация в Билин

Advertisements

Posted on май 21, 2010, in Активисти от ненасилствената съпротива, Живот под окупация, Ненасилствена съпротива. Bookmark the permalink. 5 Коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: