Интервю с Ури Авнери: за Израел и Флотилата с помощи

Ури Авнери е 86 годишен бивш член на Кнесета и един от най–известните изреалски политици, активисти за постигане на мир.
Това е мой превод на интервю с него

Според данни от медиите само 6000 души са взели участие в демонстрацията срещу нападението на Флотилата. Наистина ли израелците, борещи се за мир са такова пренебрежимо малцинство?

– Тази цифра не е точна. Имало е поне два пъти повече демонстранти и това всъщност е огромна сума, когато се вземе предвид безпрецедентното промиване на мозъци в Израел, осъществено през изминалата седмица, в която една почти тоталитарна пропагандна машина повтаря непрекъснато едно видео и един разказ и попречи на гражданите да чуят или видят друга гледна точка. Ние не видяхме почти нищо от случилото се, освен няколко минутно видео заснето и редактирано от офиса на израелската армия, която конфискува всички филми заснети от журналисти. Изниква логичният въпрос: Защо? От какво се страхува?

Снимките, публикувани от IDF и турските медии, ясно показват как израелските военноморски командоси са атакуванi, хвърляни от палубата и ранени. Искате да кажете, че тези снимки са фалшиви?

– Съмненията се пораждат, защото кадрите, които виждаме са само две минути; не виждаме това, което се е случило преди или след тях и затова дори е възможно да се създаде впечатлението, че турците нападат еврейски кораб. Представете си, че евреите са в бедствено положение, атакувани в открито море, има мъртви и ранени – представете си само какъв шум щеше се вдигне. Не само турците го разглеждат като едно израелско нападение, но и целия свят го приема за такова.

Вие сте убеден, че тази флотилия е имала за цел да помогне?

– Няма съмнение. Намерението на израелското правителство е да се създаде толкова ужасна криза в Газа чрез блокадата, че хората от Газа да свалят Хамас от власт. Междувременно, изминаха четири години, а Хамас е по-силен, отколкото беше тогава. Каква е ползата от обсадата тогава? На кого носи добро?

Ако израелското правителство не бе изпратило бедните войници да атакуват корабите, така както секретарят на правителството [Цви Hauser] посочва, всичко щеше да може да бъде предотвратено. Корабите е можело да бъдат спрени, да се проверят стоките в тях и да продължат. Изглежда ние трябва да предпазваме всеки IDF войник от решенията на министъра на отбраната Ехуд Барак и премиера Бенямин Нетаняху.

Когато Нетаняху я нарича “Флотилия на омразата“, има ли право?

– Не само Нетаняху я нарича така, министрите също, в допълнение към няколко души в униформа – началник-щаба на армията и командира на флот. Във всяка добре управлявана страна, ръководителят на Военноморските сили ще подаде оставка още в същата нощ. Самата операция е отражение на поразителната и катастрофална липса на военни способности. Какво е естеството на армия, чийто адмирал лично командва таива глупави действия? Аз бях войник и не си спомням някой от моите командири някога да ме е поставял в такава идиотска ситуация. Лице, което може да даде такава заповед, не трябва да заповядва на нашите войници.

Има все повече доказателства, че флотилия е провокация от терористи, те не успяха ли да ви убедят?

– Цялата история започва с това, че Израел атакува турския кораб, тъй като е носел помощи за Газа. Корабът е бил нападнат и [силите] са извършили това, което са извършили. В края на краищата ние изпитахме това сами с кораба Exodus, който британски войници нападнаха и тогава нелегалните имигранти се защитаваха по всеки възможен начин. Трима имигранти бяха убити, а десетки бяха ранени. Това беше началото на края на Британския мандат.

Ако продължим този паралел, какви изводи може да направим?

– Паралел? Тогава британски министър председател е бил Ърнест Бевин, който е бил глупав и груб, а сега имаме министър на отбраната, който е глупав и груб. Водени сме от една банда идиоти. След като миналата седмица бе извършена голяма промяна, която можеше да доведе до край на окупацията и на обсадата на Газа, която е обсада на базата на лъжи, увити в глупост.

Бенямин Нетаняху заяви, че обсадата съществува за да се предотврати прехвърлянето на оръжие към Газа. Това е лъжа. Той не позволява вноса на юфка, плодове, детски играчки и хартия за книги. Щетите, причинени върху имиджа на Израел пред света, тази седмица са по-големи от тези, причинени от операция Излято олово [в Газа през декември 2008-януари 2009 г.]. Получавам съобщения от либералните евреи [в чужбина] и те виждат случилото се като бедствие. Ние се движим напред със слепотата на хората от Содом – удряме сляпо напосоки и продължаваме, увеличавайки вълната на омраза срещу Израел.

Възможно ли е нещо добро да дойде от тази най-ниска точка, в която се намираме в момента, както се случи с инцидента с кораба Exodus ?

– Във „Фауст“ на Гьоте Сатана се появява и казва: аз съм силата, която винаги иска злото, но причинява добро. Това може да се случи и сега, колкото и парадоксално да звучи, нещо добро да излезе от лошото.

Кой ще заеме водеща позиции? В крайна сметка, мирният процес няма политическо ръководство.

– Всички бедствия в Израел започнаха, когато Ехуд Барак се обяви за ръководител на мирния процес. Той отиде в Камп Дейвид неподготвен и не успя. Когато се върна той не каза, че преговорите ще продължат. Вместо това каза: “Опитах всеки възможен път към мира, но от другата страна просто нямаме партньор.“ Тези думи предизвикаха катастрофа, която все още не сме оправили.

Но може би сега, заради този инцидент, хората, които са стояли настрана ще разберат, че ние имаме един екзистенциален проблем. Виждам демонстрацията [от събота вечер] като ново пробуждане. Но имаме дълъг път да извървим. Ние сме в ситуация, в която политическата система е широко разделена. Миналата седмица в Кнесета видяхме, че „Кадима“ не е различна версия на Ликуд, тя е още по-лоша от тях. Аз бях член на Кнесета в продължение на 10 години и не помня такъв позор: физически атаки към арабските депутати от почти всички членове на еврейските партиии, придружени с викове и расистки и сексистки забележки.

Арабските депутати не взеха ли също участие в скандала?

– Има поляризация и от двете страни. Действията създават противодействия. Има един порочен кръг тук, когато парламентът се спуска към една най-ниска точка. Аз търся точната дума: парламентарна паплач. Това ме плаши. Това е смъртен удар спрямо парламентарната демокрация.

Не мислите ли, че [турският министър-председател] Ердоган “подпали“ региона?

Това е част от глупостта. Ние имахме един много важен приятел в Близкия изток в продължение на десетилетия: турската армия. Турската политика се промени през последните две години; Турция иска да се позиционира като суперсила в Близкия Изток и иска да посредничи между Израел и мюсюлманския свят. И нека приемем, че не харесваме факта, че Турция се приближава към Иран. Какво направихме за да променим това? Обединихме цяла Турция в омраза към Израел. Да ли си струва?

Advertisements

Posted on юни 7, 2010, in Газа, Гласове за мир. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: