Моралното въобръжение – най–голямата загуба на Израел: анализ на Хенри Сийгман

Ако един народ, който само преди няколко деситилетия e преживял неописуемo и нечовешко отношение не може да разбере несправедливостта и страданието, които неговите териториални амбиции причиняват, каква надежда има за останалите от нас?

Това е анализ на Хенри Сийгман, директор на Американо–Близкоизточен проект и гостуващ професор в Лондонския университет по програма за Близкия Изток. Той е бивш главен експерт по Близкия изток в Съвета за външни отношения, а преди това е бил национален директор на Американския еврейски конгрес (от 1978 до 1994).
източник

След кървавото спиране на Флотилията за Газа от страна на Израел се обадих на един мой дългогодишен приятел в Израел за да разбера какви са настроенията в страната. Моят приятел, мил и щедър интелектуалец, винаги е защитавал израелската политика и действия. И въпреки, че знаех това, аз бях напълно неподготвен за неговия отговор. Той ми каза с глас, треперещ от вълнение, че начинът, по който светът осъжда Израел му напомня на мрачните периоди от епохата на Хитлер.

След това допълни, че това е мнението на всички в Израел с изключение на Мерец, малка израелска партия, бореща се за мир. „Но на практика“, каза той, „те са араби.“

Подобно на мен, приятелят ми лично е преживял онези мрачни години от времето на Хитлер, живял е под нацистката окупация, подобно на толкова много еврейски граждани на Израел. Именно заради това бях изумен от тази аналогия. Той продължи с думите, че така наречените защитници на човешките права на турския кораб, всъщност са били терористи и бандити, предизвикали нападението на израелските власти се цел да провокират инцидент, който би дискредитирал еврейската държава. “Доказателството за това“, каза той, “е, че у много от тези активисти са били намерени десет хиляди долара“.

Когато успях да преживея шока от тези думи, всъщност осъзнах, че това сравнение с времето на Хитлер е плашещата действителност, но не и в смисъла, който моят приятел имаш предвид.

Един милион и половина цивилни са принудени да живеят в открит затвор в нечовешки условия в продължение на три години, но за разлика от годините на Хитлер те не са евреи, а палестинците. Техните тъмничари, невероятно, но факт – са оцелелите от Холокоста или техните потомци. Разбира се, затворниците в Газа не са затворени в газови камери, но те са подложени на унижение и безнадеждно съществуване.

Цели 80% от населението на Газа живее на ръба на недохранването и са зависими от международните благотворителни организации за получаване на нужните за оцеляване храни.
Според ООН и Световната здравна организация, децата в Газа страдат от драстично увеличаване на заболяеваемостта, което ще доведе и до съкращаване на живота на много от тях. Тази свинщина е следствие от умишлената и внимателно изчислена израелска политика, насочена към унищожаването не само на икономиката в Газа, но и на физическата и социална инфраструктура.

Особено безобразен е фактът, че тази политика е източник на забавление за някои израелски лидери, които според израелските съобщения в пресата с насмешка описват дейтсвията си като „Подлагаме палестинците на диета“. Това също напомня на годините на Хитлер, когато еврейското страдание е забавлявало нацистите.

Друга особеност на тази тъмна епоха са абсурдните конспирации приписвани на евреите от иначе интелигентните и културни германци. За съжаление, дори и умните евреи не са имунизирани срещу тази болест. Наистина ли вярват, че е възможно турските активисти, на които предполгат, че им са били платени десет хиляди долара да донесе тези пари със себе си на борда на кораба, знаейки, че ще бъдат арестувани от израелските власти?

Как тези интелигентни и морални хора, независимо дали немци или израелци, могат да бъдат убедени в такива нелепости е загадка, която води до сърцевината на проблема как дори и най-цивилизованите общества могат бързо да отхвърлят дори най-ценните стойности и да отстъпят място на най-примитивните импулси спрямо други общества, без дори да подозират, че са направили тази грешка. Това със сигурност е свързано с умишленото подтискане на моралното въображение, което дава възможност на хората да се идентифицират с тежкото положение на своите съседи. Pirkey Avot, колекция от етични съвети, които са част от Талмуда, настоява: „Не съдете човека до Вас, докато не сте в състояние да застанете на мястото му.“

Разбира се, дори и най-обективните израелски политици не биха си позволили да се сравняват с Германия по времето на Хитлер. Но основните морални проблеми са едни и същи. Как евреите биха реагирали спрямо своите мъчители, ако те бяха изпратени до вида на съществуването, което днес Израел е наложил на населението на Газа? Нямаше ли да приемат правозащитните активисти, които са готови да рискуват живота си за да може светът да обърне внимание на тежкото им положение като герои, дори ако те са биели командосите, които се опитват да предотвратят действията им? Нима евреите са се възхищавали на британските командоси, които са отклонявали еврейските кораби, превозващи нелегални имигранти към Палестина в периода след Втората световна война, така като повечето израелци днес се възхищават на военноморските командоси на Израел?

Кой би повярвал, че израелското правителство и неговите еврейски граждани ще се опитат да демонизират израелските правозащитни организации заради липсата им на „патриотизъм“ и отхвърлят своите еврейски сънародници, които критикува нападението над Флотилия, наричайки ги „араби“ с всички омразни конотации, която думата “арабин“ е придобила в Израел, подобно на германците, които наричали съгражданите си, който помогат на евреите „Juden“? Немските активсити от Бяла Роза, главно студенти от университета в Мюнхен, който са се били осмели да осъди немското преследване на евреите (още преди убийствата в концентрационните лагери да започнат) са били наричани „предатели“ от своите немски колеги.

Така че, да, има причина израелците, както и евреите като цяло, да се замислят за тъмната ера на Хитлер в този конкретен момент. Не от толкова голямо занчение дали инцидентът с флотилияте е бил в нарушения на международното право, защото е бил в открито море, или дори не от значение кой е нападнал пръв, по–важният въпрос е този за нашата хуманност и чисто човешкото ни отношение спрямо израелската окупационна политика и наказание на цивилното население на Газа.

Ако един народ, който само преди няколко деситилетия e преживял неописуемo и нечовешко отношение не може да разбере несправедливостта и страданието, които неговите териториални амбиции причиняват, каква надежда има за останалите от нас?

Advertisements

Posted on юни 12, 2010, in Гласове за мир. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: