Antony Loewenstein & Ali Abunimah: За истинския мирен процес

източник

Мирен процес, преговори, една държава, две държави … въпреки, че тези термини често се споменават в медийното отразяване на израело-палестинския конфликт, те са на практика обезсмислени. Вместо това виждаме кадри, на които Бенямин Нетаняху и Барак Обама стискат ръце по време на разговори за евентуален мир, а същевременно САЩ изпраща чекове с пари от американските данъкоплатци и с тези долари се спомага окупацията на палестинските територии. Това е наистина справедлив мир.

Къде е този мирния процес, за който всички говорят? Съществува ли наистина?
Попитахме блогърът и автор Антъни Лоуенстайн и авторът и съ-основател на Електронната интифада, Али Абунима за това как израелско-палестинския конфликт се показва в медиите, каква е ролята на независимите медии и интернет пространството.
––––-
Това е превод на част от интервюто с двамата активисти, цялото може да бъде видяно във видеото на тази страница.

Антъни, видяхме кадри от анкетата ви с израелски жители на Ерусалим от миналото лято (видео с анкетата може да видите в края на статията), какво всъщност правехте там?
Миналата година бях там за около месец – в Израел, Западния бряг и Газа. Целта ми беше да видя на място какво се случва. Като цяло ме впечатли, че на запад всъщност не разбираме какво се случва там, има много дискусии за мирния процес, за това, което трябва да се направи. За това бе важно да вляза в Газа, което всъщност бе много трудно задача, и все още е, но исках да видя през какво са минали палестинците, и разбира се, какво все още са принудени да преминават през, това ме интересуваше като журналист от една страна, но и като евреин от друга.
Говорех със заселници в Ерусалим и Западния бряг, но бях и в Газа, където условията за живот след нападението преди година и половина са ужасни. Но за съжаление не се говори достатъчно за това в западните медии.

Али, последните дни в интернет пространството може да се види любопитно видео -заснето тайно – с израелския премиер Натаняху, в което той говори със семейство, загубило своя син, и ги успокоява, че не трябав да се притесняват от всички тези разговори за мир и договорът, подписан в Осло, защото те няма да спрат Израел. (видео може да видите в края на статията). Какво мислите за това видео и за всички дебати за промяна, имайки предвид реалността и фактите.
-Това видео е направено преди десетилетие и то показва как Натаняху признава, че официално говори за мир и мирен процес, но вдействителност смята да “подкопае“ договора в Осло. Да, определено е интересно и полезно видео, но за мен бе по-скоро видео, показващо например, че Папата е католик. Видеото просто потвърждава това, което Натаняху, неговото правителство и като цяло израелските политици вършат и официално заявяват, а именно, че не са съгласни с каквото и да е политическо решение на въпроса. Така, видеото е просто доказателство за това, което се случва в реалност всеки ден – строежи на нови заселнически селища, демонстрациите, които са разпръсквани с насилие, продължаващата блокада на Газа, убийствата на палестинци, хилядите политически затворници, всичко това се случва всекидневно.

Антъни, след нападението на флотилата с хуманитарна помощ за Газа всички говореха за видима промяна в отношението спрямо Израел, и ето, седмици по-късно имаше среща между Натаняху и Обама, и отношенията изглеждат непроменени. Има ли промяна?
-Промяна има, но не и в Америка и американския Конгрес. За разлика от много места в Европа и Австралия, където общественото мнение се променя.
Нещо, за което аз и Али често говорим е, че има забележителна приемственост в политиката на Америка и Израел. Естествено, Обама не е Буш и Натаняху не е Олмерт, има малки разлики, но основните политически послания са непроменени – продължават да позволяват строежи на заселнически селища в Западния бряг, което прави невъзможно да си представим каквото и да е разумно решение на конфликта с Америка в ролята на миротворец. Така че, когато Америка така сляпо вярва и подкрепя Израел, всъщност пречи на мирния процес.

Какво се проемени тогава?
-Промяната е, че в много страни хората осъзнаха какво занчи Израел, какво Израел върши. Една от основните промени в последните година и половина е огромния успех на Движението за бойкот (BDS – Boycott, Divestment and Sanctions) по света. Аз живея в Австралия и в последните 6 месеца все повече сдружения говорят за Движението за бойкот и как евентуално те ще го приложат или вече прилагат. Това се случва също така в Европа и в САЩ, макар и в по-малки части в Америка.
Ясно е, че това Движение няма само по себе си да промени реалността, но подобно на Южна Африка това е един от пътищата да променим стауквото. Това ми дава надежда.

Друго нещо, което се променя, Али, не са ли хора като Вас двамата, блогъри, независими медии и журналисти, които публикуват статии и видео материали, снимки, които големите медии пропускат.
– Определено, предимството на Интернет е, че може да покажем новини, събития, които големите медии, по една или друга причина не искат да показват. Има официална теза, според която съществува мирен процес и САЩ е честният миротворител, президент Обама провежда смели и сериозни срещи с Махмуд Абас и Б. Натаняху и именно това се показва по основните медии.

Но според мен и Антъни, и най-вече според палестинците и израелците, в действителност мирният процес е съвсем различен от това, в което медиите искат да ни накараме да повярваме. Истинският мирен процес включва Движението за бойкот (BDS), протестите из целия Западен бряг и дори тези с основно участие на млади израелци в Шейх Джара, които подкрепят палестинците в борбата им срещу етническото прочистване на Ерусалим.
Ето тази седмица, супермаркет в Олимпия, където е домът на Рейчъл Кори, реши да премахне всички израелски стоки от своите рафтове. Икономически погледнато Израел едва ли ще усети този малък по размер бойкот, но символиката, която той носи е огромна.
Това за мен е истинският мирен процес, но за него може да се научи само от интернет или от неофициалните медии.

Анкета в Ерусалим от лятото на 2009


Below is a transcript of the Second-Intifadah era conversation, supplied by Dena Shunra, a HebrewEnglish translator living and working in the United States. Note that Netanyahu quotes his extremist father counseling him to give up 2 percent of Hebron (during the Wye negotiations) so as to maintain the Jewish settlements there and get people off Israel’s back. And note that Netanyahu’s defiance about American opinion extends to the whole world. When his interlocutor asks about world opinion re continued conquest/settlement, he says, „The world won’t say a thing. The world will say we’re defending.“

Shunra: „I went from 3:15 to about 8:00 – the rest wasn’t very interesting.

„Background: Netanyahu is visiting the home of a woman who just lost her husband, and she is being cheered by five other widows. There’s a young boy present, and Netanyahu asks (at about 3:00) that they turn off the camera so he can speak to them ‘freely’. The camera gets turned on again in mid-conversation.“

Transcript follows:
3:15

Netanyahu: Are you starting to understand what the slogan “Judea and Samaria are right here”?
What does Arafat want? He wants one big settlement. It’s called “Tel Aviv”.

Woman: Yes, that’s what my daughter in law, who comes from England, that what she says: “Tel Aviv is a settlement too.”

Netanyahu: As far as they’re concerned, I think, our territorial waters are also their?
-?
[inaudible]

Netanyahu: The fact is that they want us in the sea, yes, but over there in the sea [points aside]. The Arabs are currently focusing a war of terror and they think it will break us. The main thing, first of all, is to hit them. Not just one hit, so many painful its that the price will be to heavy to be borne. The price is not too heavy to be borne, now. A broad attack on the Palestinian Authority. To bring them to the point of being afraid that everything is collapsing.

Woman: They’re not afraid, they’re making fun of us. They shoot into our settlement and make fun of us.

Netanyahu: Fear that everything is collapsing. That’s what leads them to… [makes a hand motion]

Woman: wait a moment, but then the world will say “how come you’re conquering again?”

Netanyahu: the world won’t say a thing. The world will say we’re defending.

Woman: Aren’t you afraid of the world, Bibi?

Netanyahu: Especially today, with America. I know what America is. America is something that can easily be moved. Moved to the right correction.

Child: They say they’re for us, but, it’s like…

Netanyahu: They won’t get in our way. They won’t get in our way.

Child: On the other hand, if we do some something, then they…

Netanyahu: So let’s say they say something. So they said it! They said it! 80% of the Americans support us. It’s absurd. We have that kind of support and we say “what will we do with the…” look. That administration was extremely pro-Palestinian. I wasn’t afraid to maneuver there. I was not afraid to clash with Clinton. I was not afraid to clash with the United Nations. I was paying the price anyway, I preferred to receive the value. Value for the price.

Child: But never mind that we gave them things, and we can’t take them back. Because they won’t give them back to us.

Netanyahu (holds his and to stop him from speaking): first of all, first of all Oslo is a system – you’re right. A, I don’t know what can be taken and can’t be taken.

Woman: he has political opinions, believe me.

Netanyahu: He’s right.

Woman: He said such things to Arik Sharonthat I told him: that’s not – that’ not a child’s opinion. The Oslo Accords are a disaster.

Netanyahu: Yes. You know that and I knew that.

Woman: Fine, so I thought that…

Netanyahu: The people [nation] has to know.

Woman: Right. But I thought that the prime minister did know, and that he’d do everything so that, somehow, not to do critical things, like handing over Hebron, that…

Netanyahu: What were the Oslo Accords? The Oslo Accords, which the Knesset signed, I was asked, before the elections: “Will you act according to them?” and I answered: “yes, subject to mutuality and limiting the retreats.” “But how do you intend to limit the retreats?” “I’ll give such interpretation to the Accords that will make it possible for me to stop this galloping to the ’67 [armistice] lines. How did we do it?

Narrator: The Oslo Accords stated at the time that Israel would gradually hand over territories to the Palestinians in three different pulses, unless the territories in question had settlements or military sites. This is where Netanyahu found a loophole.

Netanyahu: No one said what defined military sites. Defined military sites, I said, were security zones. As far as I’m concerned, the Jordan Valley is a defined military site.

Woman: Right [laughs]. The Beit She’an settlements. The Beit She’an Valley.

Netanyahu: How can you tell. How can you tell? But then the question came up of just who would define what Defined Military Sites were. I received a letter – to my and to Arafat, at the same time – which said that Israel, and only Israel, would be the one to define what those are, the location of those military sites and their size. Now, they did not want to give me that letter, so I did not give the Hebron Agreement. I stopped the government meeting, I said: “I’m not signing.” Only when the letter came, in the course of the meeting, to my and to Arafat, only then did I sign the Hebron Agreement. Or rather, ratify it, it had already been signed. Why does this matter? Because at that moment I actually stopped the Oslo Accord.

Woman: And despite that, one of our own peope, excuse me, who knew it was a swindle, and that we were going to commit suicide with the Oslo Accord, gives them – for example – Hebron. I never understood that.

Netanyahu: Indeed, Hebron hurts. It hurts. It’s the thing that hurts. One of the famous rabbis, whom I very much respect, a rabbi of Eretz Yisrael, he said to me: “What would your father say?” I went to my father. Do you know a little about my father’s positiond?

Woman: Yes.

Netanyahu: My father is…

Child: No. [laughs]

Woman: He’ll read in a little while.

Netanyahu: He’s not exactly a lily-white dove, as they say. So my father heard the question and said: “Tell the rabbi that your grandfather, Rabbi Natan Milikowski, was a smart Jew. Tell him it would be better to give two percent than to give a hundred percent. And that’s the choice here. You gave two percent and in that way you stopped the withdrawal. Instead of a hundred percent.” The trick is not to be there and break down. The trick is to be there and pay a minimal price.

Woman: May you say that as prime minister.

Netanyahu: In my estimate that will happen.
и няколко интересни коментара на последното видео
Гидеон Леви Tricky Bibi

Jonathan Cook: Netanyahu admits on video he deceived US to destroy Oslo accord

Advertisements

Posted on юли 31, 2010, in Видео, Гласове за мир. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: