Една палестинска история

автор: Mazin Qumsiyeh, PhD

Една палестинска история, една от милион

Запознах се със семейството на Мохамад случайно, когато им предложих да ги откарам обратно вкъщи в бежанския лагер Dheisheh от колониалните офиси на Gush Etzion, където те са се опитвали (неуспешно) да получат разрешение да влязат в Ерусалим за медицинско лечение (а аз бях там на разпит). Това, което те ми разказаха за своя живот, ми се стори толкова невероятно, със сигурност е добър материал за книга или документален филм.

Бащата е бил на 12 години, когато израелски войници са го уличили с покрит с каучук стоманен куршум стомана в главата, наранявайки черепа и част от мозъка му. Десет години по-късно израелски офицери го преибват и измъчват жестоко. Той се омъжва веднага след това за братовчедка си. Семейството идва от село Al-Walaja, което е било разрушено и етнически прочистено през 1948 година. Така по-голямата част от земята, принадлежаща към селото попада под израелска власт. Частта, която остава под йорданска власт е била използвана за построяване на ново село Al-Walaja, в което някои от роднините са се завърнали и построили свои домове в началото на 60-те години.

След раждането на първото им дете, младата двойка получава подарък от един от чичовците под формата на малко парче земя в Ал Уаладжа, където те построяват едностайна къща (буквално една стая, за повече нямало място.) И двамата имали работа. Преместили се от бежанския лагер в новия дом, където живеел три години и където се родило второто им дете, което обаче починало на 18-ия ден (от SIDS-Sudden infant death syndromе). След тези три години обаче израелската армия разрушила дома им, казвайки, че той е е построен без разрешение (Израел не издава разрешения за строителство откакто окупира селото през 1967г). Семейство построило къщата наново, но израелските заплахи ги спрели от нанасяне отново там (Израел иска семейството да заплати 20 000 шекела по разходите за унищожаване на дома и иска да наложи и други санкции на семейството). Така че младото семейство било принудено да живее в малко подземно жилище без прозорци (купено с пари след продажбата на сватбените бижута на жената) в бежански лагер в Dheisheh. Там се ражда третото им дете (второ, което остава живо) и те го наричат Мохамед. Оказва се, че той има Bardet-Biedl синдром (генетично заболяване, характеризиращо се със затлъстяване, проблеми с очите, проблеми с бъбреците, hexadactyly или шест пръста на ръцете и краката, забавяне на развитието т.н.) Чичо и леля на Мохамед (бежанци в Йордания) са починали преди да навършат 20 години от това заболяване (взехме кръвни проби от семейството за генетични изледвания във Витлеемския университет).

С падането на първия сняг се срутил и покрива на къщата им. Съпругът е развил психично разстройство и е бил лекуван в местната болница. Както той, така и съпругата му не са били в състояние да работят повече. Те имат още един син (здрав) и очакват още едно дете. За щастие, UNRWA (организация към ООН) успява да ремонтира дома им в бежански лагер, докато другия им дом в Ал Walaja остава празен и недовършен (но в него няма вода и електричество). Семейството е изпълнено с любов, надежда и силно, усотйчиво (ние го наричаме sumud на арабски). Прекарахме няколко часа по време на Ейд ал-Fitr (големич мюсюлмански празник, известен под иемто Рамадан Байрам в България) заедно и посетих дома им в Ал Walaja. Лично станах свидетел на начина, по който семейството се грижи един за друг. Най-големият син Халед (в 5 клас) е просто брилянтен и много се грижи с много любов за своите двама по-малки братя.
Ето и кратко видео от срещата ми с тях:

Advertisements

Posted on септември 15, 2010, in Живот под окупация. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: