FUCK YOU, GAZANS!

13 септември, 2010

Това е разказът на 22-годишен палестинец, който наскоро се е върнал в Газа след следване и опит за професионална реализация в Йордания и ОАЕ. Разказът е записан и предоставен от Флора Николета, независим френски журналист, живееща в момента в Газа. Там тя работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.

„Роден съм в Синай Рафа (Sinai Rafah), квартал на град Рафа, разположен в Египет, на границата с Газа. В тази част на града 99 процента от жителите са бежанци от 1948 година, повечето от които идват от някогашния палестински пристанищен град Исдуд (Isdud) [днес Ашдод в Израел].

През 1993 година египетските власти ни прогониха в ивицата Газа. Днес всички тези бежанци се намират в Tall Es-Sultan, палестинската страна на границата с Египет. Всички палестинци бяха прогонени то Синай Рафа. Египетското правителство им даде малко пари, с които да се пренесат и построят нов дом в Tall Es-Sultan. Някои бежанци останаха в El-Arish в Египет, но притежаваха само разрешително за пребиваванеha: нямат нито палестински паспорт, нито какъвто и да е друг официален документ.

Когата дойдохме да живеем в ивицата Газа бях само на 5 години. Докато живеехме в Tall Es-Sultan животът ни бе сравнително нормален, но през 2000г, по време на Втората Интифада се преместихме в град Газа. Върпеки всички трудности за нас там успях да взема успешно матурата (Tawjihi) през 2006 година с висок резултат – 90 от 100 точки…а сигурно сте наясно през какъв ад преминавахме тогава.

След матурата кандидатствах за стипендия за йордански университет. Програмата се нарича “Културен обмен“, благодарение на нея плащаме таксите каквито пращат и йорданските студенти, а не по-големи.

Учех в университета в Карак, южна Йордания. Завърших за три вместо за четири години. Защо? Защото полагах големи усилия…но имаше и друга причина. Повечето ми състуденти бяха или от столицата Аман, или от други части на Йордани. През уикендите те се прибираха в родните домове, а аз оставах сам. Всяко лято прекарвах месец, месец и половина напълно сам в общежитията към университета. По време на последния месец Рамадан бях сам, сам бях и по време на трите празнични дни след него (Eid El-Fitr).

„При нас нямаше нито магазини, нито супермаркети. Университетът се намира в пустинята. Когато 28 000 студента се приберат вкъщи остава празен. Кой би останал там? Самият град Карак се намира на 30ина км , тоест отнема около 25 мин с кола да стигнеш до него като пътят минава през пустинята и планината..Допълнително, няма транспорт до университета през ваканциите. Обикновено отивах до столицата и купувах достатячно храна за месец или месец и половина и я държах в хладилнника си. За да ида до Аман ми отнемаше между час и половина и два часа с автобус.

„За нас е нормално да имаме трудности в живота. Как се справяме с това? Непрекъснато си повтарях, че това ще продължи само няколко години, след които ме очаква добър живот. И така до последния семестър в университета…и ето че дойде последния ден…

Взех всичките си изпити и предстоеше да получа дипломата. Очаквах да имах много добра крайна оценка, въпреки че все още официално не знаех каква. Исках да отпразнувам завършването с приятели… Отидохме с кола до долината на река Йордан, на север, бяхме четирима, януари 2010 година. Два дни преди това бе имало нападение над конвоя на израелския посланик в Йордания [a roadside bomb, on Thursday 14 January, in the Allenby Bridge area], но ние не знаехме за случилото се.

Когато решихме да се връщаме към университета службите за държавна сигурност спряха колата ни…спираха всички коли…Беше привечер, между 17 и 19 часа.

Следвах във военно училище, но в отдела за цивилни, другите ми трима приятели бяха йордански граждани и като такива следваха във военния отдел. Когато предстваители на държавна сигурност видяха паспорта ми, палестински паспорт, върху който пише Газа, веднага ми казаха: “Ела с нас!“

Отведоха ме до различни места. Първо в Отдела за криминални разследвания, след това в Preventive Security и накрая в mukhabarat [Разузнавателните служби]. Останах там 32 дни, със завързани очи през цялото време. И досега не знам къде точно се намираше това място. Носех бяла затворническа униформа. Бях сам в килията, много малка и изолирана. Когато излизах от нея бях винаги с белезници на ръцете и глезените.

Те ме измъчваха…много ме измъчваха…дори използваха електричество…Може да видиш белезите на лявата ми ръка … Не искам да говоря за това…не мога да говоря за това… Искаха да научат информация за атаката на посланика…но аз не знаех нищо.

На тримата ми приятели в колата не се случи нищо…защото те имат йордански паспорти.

Прекарах 32 дни там без да иамм адвокат или да мога да говоря със семейството ми в Газа.. Мukhabarat използваха и детектор на лъжата. Най-накрая се убедиха, че нямам нищо общо с атаката. Тогава започнаха да ме разпитват за Хамас и Газа.

Питаха ме за хора от Хамас…Искаха имена, информация къде живеят, адреси…но аз бях напуснал Газа преди 3 години, когато Фатах още бяха на власт, не Хамас!!!

Един от тях ми предложи да работя за тях, а те щели да ми дават 200 динара на месец. Отговорих, че баща ми ми дава 400 за джобни пари. Той каза: “Ще ти дадем временен йордански паспорт, ще бъдеш защитен и ще можеш д апътуваш свободно до Газа, когато поискаш. Не се притеснявай за нищо, ще бъдеш наш човел.“ Отговорих, че предпочитам да умра.

Докато бях задържан моите приятели ме бяха търсели и бяха разбрали, че mukhabarat са ме задържали. Мой приятел се бе обадил на баща ми, който се свърза с палестински власти и ги бе помолил да ми помогнат. Само благодарение на близките връзки на баща ми бях освободен!

Мukhabarat решиха да ме върнат обратно през моста Allenby bridge като ми дадоха официален документ, в който бе написано, че съм бил задържан във връзка нападението над израелския посланик. Знаете, че мостът е контролиран от израелската армия и какво щеше да се случи с мен, ако видеха този лист. Щях все още да съм в израелските затвори!

„Баща ми успя да намери виза за мен за Дубай. Представител на mukhabarat ме откара до самолета за Дубай. До летището бях с белезници, но поне не и със завързани очи. Махнаха ми белезниците преди да влечем в летището, но трима мъже ме придружаваха до напускане на летището, преди да се кача на самолета за Дубай … Дадоха ми паспорт точно преди да си тръгнат.

Разкъсах всички документи относно задържането ми в Йордания. В Дубай живеех в един апартамент под наем заедно с приятели и се опитвах да започна професионална кариера. Бях на обучение за два месеца в една от най-големите компании за да стана търговски консултант. Бях първи по успех в края на обучението. Подписах три месечен договор с много висока месечна заплата: 35 000 дирхам които са равни на 10 000 долара, а с комисионната може да бъде удвоена и дори утроена.

За съжаление, успях да работя само един от тези три месеца. След убийството на един от лидерите на Хамас в Дубай [вторник 19-ти януари, 2010 г.]. е било взето решение да се експулсират всички палестинци от региона, освен ако не са резиденти в една от тези страни: Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ … всички от арабски залив. Но е отнело време до изпълнението на това решение.

По това време работодателят ми предложи пет годишен договор, защото бях добър в работата си. Въпреки това, моята три месечна виза скоро щеше да изтече, така че в крайна сметка бях принуден да напусна Дубай.

В детството си бях изгонен от Египет, а сега е изгонен от Йордания и Дубай … В летището в Кайро ни третират като животни. Слагат всички палестинци в една голяма стая, петдесет или шестдесет души … възрастни хора, деца , жени … държат ни там до деня, в който ни качват в автобус до границата, седяхме на пода, миришеше лошо, няма вентилация … а тоалетните бяха толкова мръсни … само две тоелетни за шестдесет души…

Разузнаването в Кайро ме питаха: „Защо сте били в Йордания? Защо сте били в Дубай? Защо се връщате от Дубай?“

Още на първият ден, когато пристигнах в Газа вече се опитвах да си тръгна. Отнесох багажа си у дома и търсех начин да напусна ивицата Газа. За нас е изключително трудно да получим виза за обучение в чужбина. Въпреки това по един или друг начин се намера начин да се получи виза.

Аз бях заподозрян и вкаран в затвора, само защото съм палестинец и защото думата Газа е написана на паспорта ми. По време на разпитите mukhabarat казваше:“ Газа! Майната ти! Ти си от Газа?! Ти си терорист и идваш в страната ни за да сееш терор! Майната ви на всички в Газа! Защо идваш тук! “ Когато се произнася думата Газа, винаги е изпълнена с презрение. Освен това, те никога не ме наричаха по име. А ми казваха винаги : „Ей! Ghazzawi! „[Хей! Gazan!].

Advertisements

Posted on септември 15, 2010, in Живот под окупация. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: