Видео на Ал Джазира за дискриминацията на арабите в Израел

Дискриминацията на палестинците, живеещи в границите на Израел остава една от ключовите точки в преговорите за постигане на мир в Близкия Изток.

Ум ал-Фахъм е град, в който живеят почти изцяло палестински израелци – тези, които са се намирали в рамките на новата държава, когато Израел е създаден през 1948 година.

В декларацията за независимост на Израел се посочва, че всички граждани са равни, но една пета от населението (палестинците) са по-малко равни от другите.

В какво се изразява тази дискриминация:

Журналистът Джонатан Кук дава пример с еврейско и арабско семейство, и двете живеещи в Израел, в съседни селища. Младото арабското семейство не може да намери жилище и еврейските им приятели предлагат своето жилище в земеделското село Неватим (там живее изцяло еврейска общност) в Негев под наем. За съжаление това се оказва невъзможно – напълно против идеята бедуиснкото семейство да се премести в тяхната общност е не само избраният началник на Неватим, но несъгласен е и изралеският съд.

Но Неватим не е някакво изключение или частен случай. Съществуват повече от 700 подобни селски общности, най–вече кибуци или мошавим, които забраняват на не–евреите да живеят в тях. Те имат контрол върху по–голямата част от обитаемата израелска територия, земя, която някога е принадлежала на палестинците – бежанци от 1948 година, или граждани, чиято собственост е била конфискувана чрез специален закон.
Днес, след всички тези конфискации, поне 93 процента от израелската земя е национализирана – и се пази не за израелските граждани, а за евреите по света. (Ето отново едно от важните последствия от поддържането на двете различни групи гражданство – евреите, пръснати из целия свят, могат да живеят където пожелаят, но арабите, които са местното, коренно население не могат.)

Официалните власти там са настоявали, че палестинско семейство не може да наема, а камо ли да купи, жилище в “еврейската общност“. Тази позиция е била подкрепена от решение на Висшия израелски съд, който се е съгласил, че семейството трябва да се съобрази с ветото, наложено от комитета.
Според Конвеннцията на ООН от 1973, в която към “престъплениеята на апъртайд режима“се включват средства, “целящи да разделят населнието по расов принцип, създавайки отделни резервати и гета за членовете на расова група или групи… [и] отнемането на земя от расова група или членовете на тази група“.

Политиката спрямо палестинската израелци е ясна – те трябва да бъдат събрани във възможно по-малка част от Израел. Повечето земя в Израел се отдава под наем. Тя не е частна собственост. До Израелската администрация контролира 93% от обработваемата земя в Израел. Тази земя е или държавна собственост (80%) или собственост на Еврейския национален фонд (13%). Голяма част от нея е отчуждена от арабски квартали. Докато прирастът на палестинското население е голям, палестинските селища не се разширяват. Докато сто нови еврейски селища са били създадени, няма нито едно ново палестинско.
Например Назарет – арабски град с население от 13 000 палестинци през 1947 г., които са живели върху 3000 дка. През 2007 г. население от 70 000 живее върху 3100 дка при строги ограничения на всеки опит за разширяване.

В хълмовете над Назарет се намира еврейския Назарет Илит – Горен Назарет (построена върху конфискувани палестински земи) с население от 50 000 той се простира върху 11 250 акра. Когато палестинските собственици на конфискуваната земя са отишли в съда за да протестират срещи конфискацията на имуществото им за „обществени“ цели, твърдейки, че те също са част от това общество, съдът е постановил, че усвояването на имиграцията е основният „обществен интерес“ в момента. (Отново – имигрантите евреи са приоритет за разлика от местното палестинско население)

Освен наредбата от 1943 за придобиване на земя за обществени цели, която е била изплзвана в горния пример и която всъщност наскоро е била изменен от Кнесета за „да потърди, че земята конфискувана от палестинците е държавна собственост дори, когато земята не е била използвана да служи на целите, заради които е била конфискувана“, та освен тази наредба се създават и selection committees, които разрешават или отказват достъп за живот в дадено селище на базата социална годност и съществуват в почти 70 процента от израелските градове и 85 процента от селата.

Според Human Rights Watch, тези комисии, които са съставени както от правителствени и общински представители, така и от висши служители на Еврейската агенция и други ционистки организации”, са използвани за “недопускане на араби да живеят в селските еврейски общности.” През юни 2009 година, закон е бил предложен на Кнесета, и по–късно е бил приет, който да “осигури, че малките общини в Негев и Галилея ще запазят своята ционистка идентичност “.

Но какво друго да очакваме от политиката на държава, която определи 20 процента от населението си за “демографска заплаха“.

Описването на група граждани като ‘заплаха’, базирайки се единствено на техния етнос или религиозна принадлежност, в политическия план на Ционистите, целящ създаването и поддържането на еврейска хегемения в Палестин/ Израел, звучи по–скоро шокиращо, отколкото като логично решение.
Итцках Рабин, например, определян като “гълъб на мира“ от много хора, заяви, че според него съществува “горна граница“ на допустимия процент палестинско малцинство и тя е 20 процента – “червана линия за арабите“ , която “не трябва да бъде премината.”
Настоящият премиер, Натаняху, докато служи във Финансовото министерство през 2003, е казал, че “израелските араби“ са истиснкият “демографски проблем“, а не палестинците в Окупираните тритории.

-по време на нападението над Ливан 2006 година видим става още един нюанс от “демократичната“ политика на Израел – в почти всички арабски градове и села нямат бомбоубежища, въпреки че такива са изградени в повечето еврейски общности в северната част на страната. В допълнение арабските селища нямат и сирени, които да предпупреждават за въздушно нападение. На снимката израелският министър на отбраната Амир Перец, се възползва от възможност за PR по време на посещение в бомбен подслон на еврейски израелци в северния крайбрежеб град Nahariya на 17 юли 2006г. Можем да предположим, че той няма да посети някои от мюсюлманските или християнски населени места, за които бомбоубежища не са предвидени, въпреки че също са поразени от ракети.
Israeli

Също така няколко израелски складове за оръжия биват построени в близост до арабските общности в северната част на Израел, вероятно с надеждата, че така арабските им опоненти във войната няма да аткауват този огромен арсенал на Израел. С други думи, жителите на няколко арабски градове и села в Израел са превърнати в колективеб жив щит – защита на военната машина на Израел.
След войната с право на пълни компенсации се определят да бъдат фирми и жители, които приндалежат към т.нар. „confrontation line“. Финансовото министерство, което определя кои селища са в пределите на тази линия, не включва в нея нито едно арабско село или град. Селищата вкючени в нея се намират на 10 км от границата с Ливан, територия, в която има много арабски селища, но нито едно от тях не е включено в списъка за пълни компенсации.

-училищата – отделно субсидиране в ущърб на палестинските училища Human Rights Watch посочват, че различията във финансирането на двете системи са огромни. В палестинските училища липсват компютри, учебно оборудване, достатъчно класни стаи, програми за ограмотяване на деца с увреждания и детски градини. Арабските училища се намират в упадък, а съотношениетo учител – ученик е 1:20 за арабските деца, спрямо 01:16 за еврейските.
Данни от 2001 г., публикувани от Централната статистическа служба през 2004 г., показат, че учениците в еврейските училища получават най-малко четири пъти повече финансиране отколкото учениците в арабските училища.

– На арабските градове и села също системно се предоставя по-малко финансиране в сравнение с еврейските квартали. Арабите са 20% от населението на Израел, но между 2000 – 2004 г., арабски граждани са получили по-малко от 5% от общия бюджет на Израел. Средно 1415 $ се изразходват за всеки евреин и $ 310 за всеки арабин. В резултат на това в арабските общности в Израел жизнено важни услуги като събиране на отпадъци, водоснабдяване и канализация често липсват.

Следователно не е изненадващо, че когато градовете в Израел биват разпределени в десет групи на базата на социално-икономическите си показатели, арабските градове се намират главно в долните четири групи, като отсъстват напълно от горната половина на списъка. Около 85% от всички араби живеят в градове, които принадлежат към трите последни групи.
Източник е The Arabs in Israel
Документът също потвърждава, че площта на арабските градове в момента представлява едва 3% от всички общински райони в Израел. Гъстотата на населението в тези райони е поразителна. Дори когато е налице желание за разширяване на границите на даден град, се оказва, че разширяването е блокирано от околните еврейски градове, главни пътища и съоръжения за сигурността.

Различно отношениет има не само във финансирането, но и в приема на ученици. Повече в статията Israeli School Apartheid

An Arab couple whose one-year-old daughter was expelled from an Israeli day-care centre on her first day are suing a Jewish mother for damages, accusing her of racist incitement against their child.
Maysa and Shua’a Zuabi, from the village of Sulam in northern Israel, launched the court action last week saying they had been “shocked and humiliated” when the centre’s owner told them that six Jewish parents had demanded their daughter’s removal because she is an Arab.
In the first legal action of its kind in Israel, the Zuabis are claiming $80,000 from Neta Kadshai, whom they accuse of being the ringleader.
The girl, Dana, is reported to be the first Arab child ever to attend the day-care centre in the rural Jewish community of Merhavia, less than 1km from Sulam.
However, human rights lawyers say that, given the narrow range of anti-racism legislation in Israel, the chance of success for the Zuabis is low.
Since its founding in 1948, Israel has operated an education system almost entirely segregated between Jews and Arabs.
However, chronic underfunding of Arab schools means that in recent years a small but growing number of Arab parents have sought to move their children into the Jewish system.

Друг пример за от блог от Израел:
The 2010 municipal budget – good for the wealthy and who cares about the rest?
Авторката дава следния пример в статията си

the Toulouse Club for the elderly, the only one serving Jaffa’s elderly Palestinian population in Ajami, has an annual budget of 70.000 NIS. Its sister club in Neve Golan (Yafo Gimmel) which serves that area’s Jewish population receives 220.000 NIS in the budget. I am in favour of Neve Golan’s budget. But Why does the Ajami Club for elderly Arabic speakers receive so little?

В друга статия се казва:

In many Arab villages and towns, all land for developing has been disowned by the state or placed under the municipal responsibility of nearby (Jewish) towns and as a result, municipal taxes go to that municipality.

–––
Още статии:
Pulled apart – A city of Arabs and Jews is being pulled apart by the government’s attitude
The myth of Israeli democracy
Arabs shut out of Israeli public sector
Israeli Nation“ vs. „Jewish State“
The Arabs in Israel
Мнение на Azmi Bishara, член на Кнесета
В статията си Israel: Second-Class Citizens George Bisharat и Nimer Sultany твярдят:

While Israel’s Palestinian citizens have rights to vote, run for office, form political parties and to speak relatively freely, they remain politically marginalized. No Palestinian party has ever been invited to join a ruling coalition. In recent years, Palestinian politicians and community leaders have been criminally prosecuted or hounded into exile.

Nadim Rouhana, social psychologist and director of Mada al-Carmel (a center studying Palestinian citizens of Israel) reports: „Our empirical research reveals that many Palestinian citizens are alienated from the Israeli state. At a deep psychological level, the daily message conveyed in Israeli public discourse is: ‘You are not one of us. You don’t belong here. You are permanent outsiders.’ Imagine: we, whose families have lived here for centuries, hear this even from recently immigrated Jewish Israeli politicians.“

Advertisements

Posted on септември 28, 2010, in Видео, Единствената “демокрация“ в Бликия Изток. Bookmark the permalink. 45 Коментари.

  1. Бедни райони – расизъм!? Че има и богати араби, и красиви и спретнати арабски квартали. Репортажа изобщо не е балансиран – че има неравновопоставеност, има, като във всяка държава. Най-лесно можем да вземем себе си за пример – живеев в държава-членка на ЕС, а сме почти 100% расово сегрегирани. В България не можеш да видиш по улиците цигански и български деца заедно. Аз лично поне не съм. Докато в Израел можеш да видиш арабски и израелски деца и то непрекъснато. И в репортажа не се споменават много ключови неща, които показват не че Израел е утопия, в която всички живеят равно и братски, а които показват волята на държавата да направи нещо по въпроса. Практически няма неграмотни сред арабското население, за което съседните арабски държави не могат и няма да могат скоро да се похвалят. Има арабски милионери, има изключително много араби в сферата на изкуството. А тази глупост за стюардите в Ел-Ал е някакво жалко оправдание за безработица – аз лично съм бил обслужван веднъж арабка-мюсюлманка, която беше много мила и любезна. Беше и добре изглеждаща. Американската мода за всичко да се обвинява в расизъм явно набира скорост. Не само в Израел – даже и у нас.

  2. Някои хора явно се чустват дискриминирани.

    П.П. Аз не бих давала България като страна за пример в отношението спрямо малцинствата.

  3. Някои хора се чувстват дискриминирани? Да, това важи винаги и навсякъде. Има и такива хора в Израел, които не биха наели араби, да, има и араби, които не искат нищо общо да имат с евреи (вторите са процентно много повече от първите, поне по мои наблюдения). Но когато човек отиде там и се огледа разбира какъв е общия случай, макар и да не знае всеки частен.

    За България – еми, все нещо трябва да се даде за пример, иначе не могат да се използват думи като „много“ и „малко“. Трябва да има съпоставка. В България циганите и българите нямат почти никакъв допир. Има 800,000 цигани в България, но аз лично познавам само двама лично. Има 10,000-15,000 руснаци, но познавам около 30-на лично.

  4. The Israeli government passed at least 21 bills aimed at discriminating against the country’s Arab citizens making the current Knesset as being the most racist Israeli parliament since the country’s founding, according to a report released Sunday by civil rights groups. http://www.haaretz.com/news/current-knesset-is-the-most-racist-in-israeli-history-1.266564

    и пример с 10 такива закона
    http://www.adalah.org/eng/10.php

  5. В днешно време всичко е расизъм – да се опиташ да забраниш депутатите в парламента да говорят против държавата било расизъм. Един арабски депутат каза „ние се оттървахме от османците и британците, ще се оттървем и от вас“. Така ли трябва да говори един депутат? Очевидно той няма място в Кнесета. Недоволството срещу тази изцепка беше наречено расистко. Забележете, недоволството, не самата изцепка.

    Левичарския Аарец се чете много повече извън израел, в (най-общо казано) анти-израелски кръгове :
    In addition, the report claims, Israel discriminates against its Arab population by offering benefits to citizens who serve in the army or do national service.

    Какво значи това? Естествено, че ще има привилегии. И никой не е забранил на арабите да ходят – друзите са задължени (по тяхно искане), голяма част от бедуините отиват, а т.нар. израелски араби не са задължени, но им е разрешено. Даже има арабки-мюсюлмнки в спец. частите. И къде е дискриминацията – по-малко задължения!?

    Колкото до бедуините – хората се сещат само за един-два бутнати катуна, но няма държава, която да е направила повече за интеграцията им. Обучение, жилища. Заради израелското влияние някои практики са отпаднали – като женското обрязване.

    „…, where only 18% of women are employed – as well as for improved public transportation….“

    Това е почти навсякъде. Арабките-мюсюлманки не работят в голямата си част. За пример може да се даде Западна Европа. Негърките-християнки работят, арабките-мюсюлманки не работят. Това не е дискриминация, това не е расизъм, това е част от културата им и факт.

  6. Amendment No. 9 (Authority for Revoking Citizenship) (2008) to article 11 of the Citizenship Law (1952) revokes citizenship due to “breach of trust or disloyalty to the state”. “Breach of trust” is broadly defined and even includes the act of naturalization or obtaining permanent residency status in one of nine Arab and Muslim states which are listed by the law, and the Gaza Strip. Allows for the revocation of citizenship without requiring a criminal conviction.

    Това е дадено като дикриминация? Защо? Всяка държава има право да определя как да се отнася с другите държави. Тъй като Израел е във война или няма отношения с тези държави не следва нейни граждани да се радват на каквито и да е привилегии. Каквото е и израелското гражданство.

  7. „Левичарския Аарец се чете много повече извън израел, в (най-общо казано) анти-израелски кръгове.“
    Тоест това го прави недостоверен източник на инофрмация?
    Всъщност статията просто описва съдържанието на доклад на дадена организация, щом желаеш ще дам и статя за този доклад на по достоверен източник, или и те са леви:
    http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-3865696,00.html

    За останалото, не знам как да го коментирам.
    Според специалисти в таази област законите дискриминират, другото е разтягане на локуми.

  8. Прочита е различен. А колкото до разтягането на локуми – то е именно от такива организации като адалаф.орг, които се издържат от това. Взимат някакъв единичен случай или преобръщата и изкривяват общия. Неполучаване на „бонуси“ от неслужили в армията – дискриминация. Законите не дискриминират – никой не спира арабина да постъпи в армията, даже това се поощрява. Казваш – специалисти твърдят, че законите са дискриминационни? Добре, всеки има право да говори каквото си иска, има други специалисти, които твърдят обратното. Ето нещо интересно :
    http://www.economist.com/blogs/multimedia/2010/10/israels_first_bedouin_diplomat

    А тези десет десет точки се въртят около национални въпроси, които тенденциозно са наречени етнически. Те са просто абсурдни. Търсят под вола теле.

  9. „А колкото до разтягането на локуми – то е именно от такива организации като адалаф.орг, които се издържат от това.“
    Забрави да кажеш, че са и анти-семити.

    Israel: Budget Discriminates Against Arab Citizens
    http://www.hrw.org/en/news/2004/08/11/israel-budget-discriminates-against-arab-citizens

    Policy of discrimination in planning, building and land expropriation
    http://www.btselem.org/english/Jerusalem/Discriminating_Policy.asp

    Rampant employment discrimination against Palestinian workers in Israel
    http://electronicintifada.net/v2/article11280.shtml

    The Arab Citizens of Israel
    http://mazinx.wordpress.com/the-arab-citizens-of-israel/

  10. Погледни внимателно последния линк. Има няколко опорни точки, които са и най-често срещаните.
    1. Конституционално неравенство.
    Израел няма конституция, дискриманционно някои хора намират естествето на държавата, а то е еврейско. Както България е държава на българите, така и Израел е държава на евреите. Това не значи, че никой друг не може да живее там, означава че държавни ще се считат традициите на този народ. И ще са празнуват съответните празници и т.н.

    2. Участието в политиката е неравностойно.
    Партии, които се обявяват против еврейския характер на държавата не се допускат. Това дискриминация ли е? Добре, ето извадка от българската конституция (тъй като хората гледат абстрактно на тези неща, без да дават пример или база за сравнение) :
    Глава 1 Чл. 3. Официалният език в републиката е българският
    Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
    (3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
    Глава 2 Чл. 23 Т.3 (2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.

    Това определя конституционално българския характер на държавата. Цитани, турци и арменци си живеят в страната, но тяхната религия не е традиционна, ако са от друга държава ще получат много по-трудно гражданство, тъй като не са етнически българи, езика им не е задължителен, не е и официален. Същото е в Израел, като изключим офицалния статут на арабския – иврита е официален език, юдаизмът е традиционната религия, а евреите от цял свят поради произхода си имат право на гражданство. Каква точно е разликата? И когато в България се появят партии като ОМО-Илинден или ДПС – с право биват заклеймени като неконституционални, сепаритистки, целящи да променят характера на държавата или да нарушат единността й. Когато партия в Израел го направи и бъде заклеймена – това е расизъм и дискриминация.

    3. Привилегиите за бивши военнослужещи са дискриминационни към арабите.
    Никой не забранява на арабите да ходят в казарма, даже това се поощрява. Много от израелските араби-мюсюлмани не го правят. Не са и задължени, за разлика от друзите и евреите. Тоест, те имат едно задължение по-малко, но правата са им същите. Това, че не ходят в армията си е техен проблем, не на държавата.

    4. Образованието.
    Това, което прочитам е, че арабските ученици отпадат в много по-големи бройки заради държавата. Вероятно държавата не прави достатъчно, но със сигурност прави много повече отколкото за еврейчетата, тъй като те си ходят на училище. Държавата полага големи усилия обаче да убеди бедуински деца, които идват от различна култура и свят, че трябва да идват. Също и родителите им. Има специални програми за такива деца, учителите са задължени да отиват по домовете им и да ги убеждават да дадат децата си. Впрочем, за бедуините има университетски квоти (такива няма за евреите).

    5. (c) Arab citizens are often barely represented in decision-making authorities, which facilitates this discrimination in implementation.

    Квотния принцип е всичко друго, но не и демократичен.

    6. Правото на завръщане, една от горещите точки. Израел е държава на евреите и всеки неизраелец, но евреин има право на гражданство. Също както всеки етнически българин (от Молдова, БЮР Македония или Украйна) има право на български паспорт, но румънци, украинци и руснаци нямат право. Когато стане дума за Израел хората забравят, че това е общоприета практика. Защо Израел ще дава гражданство на тайландци, мароканци, суданци и китайци? Месторождението не е критерий в случая (нещо, което България е добре да копира).

  11. – Аз вярвам, че една демократична държава трябва да бъде държава на своите граждани (в случая израелци – независимо от религия и етнос), а не на една група хора от целия свят, които споделят обща религия.

    Докато ти смяташ, че Израел е държава (родина) на Виктор от София, чиято баба е еврейка, повече отколкото на християнина Омар от Назарет или мюсюлманина Саид от Аджами, не мисля, че има смисъл да водим дискусия, защото явно разбираме понятието демокрация по коренно различен начин.

    • Извърташ ми думите и изобщо положението с гражданството в Израел. Първо, аз съм атеист, тъй че не споделям ничия религия. Второ – ти ми даваш пример с араби, които са граждани и евреи, които са теоретично кандидат-граждани. Добре, какво му е на Омар и на Саид? Имат гражданство, нали? Но Дикембе от Адис Абеба и Хорхе от Мадрид няма да получат гражданство, тъй като произхода им не е еврейски. Не виждам недемократичното на тази практика, но пък е двулично да се обвинява Израел за общоприета по цял свят практика. В България циганите, турците и българите имат еднакви права, но САМО етническите българи получават паспорт заради ЕТНИЧЕСКИЯ си произход. Това не прави Мехмет от Разград по-малко български гражданин, прави Мехмет от Анкара по-малко български гражданин. Мехмет от Анкара не интересува България.

  12. Как по друг начин да тълкувам твърдението, че Израел е родина на евреите? България е държава на българите, но Израел не е държава на изралеците, за това за съжаление не може да сравняваме Мехмет от Родопите с Мохамад от Галилея. Единият е българин и живее в държавата на българите, докато другият е израелец и живее в държавата на евреите. И не само това, но представлява “демографска заплаха“ за тази еврейска държава.

    • Двата случая са еквивалентни – и двете държави са демократични, и двете държави представляват изключително един народ, осигурявайки права на гражданите от останалите народи. Ако търсиш дискриминация, то тя е срещу хората от различен етнос и без гражданство. Израеския арабин и израелския евреин имат равни права, почти равни задължения (арабите имат по-малко). Етническия българин и етническия турчин в България имат равни права и задължения. Разликата е, че държавата поема отговорност (поне на хартия) към представителите на българския етнос по цял свят, които не са граждани на държавата. Както казах – в Молдова, Украйна и БЮРМ. Държавата не поема отговорност към молдовските и украинските граждани, които НЕ СА от български етничекски произход. Израел има отговорност към евреите по цял свят – в Русия, България, Сирия и Ирак, но няма отговорност към руските, българските, сирийските и иракските граждани, които не са от еврейски произход. По-ясно не мога да го обясня. В тази практика няма нищо расистко – ще ти е трудно да намериш държава в света, която не практикува подобно нещо под една или друга форма. Съвсем естествено е Полша да предпочита украинския гражданин от полски произход, отколкото този с украински произход. И всяка държава съвсем открито практикува това – в случая на България е записано черно на бяло в конституцията.

      Това по никакъв начин не влияе на арабските граждани на Израел. Влияе на етническите араби, които не са граждани на Израел, но това въобще не трябва да е от значение, тъй като те не са отговорност на Тел Авив. Мисля, че смесваш неправилно понятията етническа принадлежност и гражданство. Това, че циганите и турците са демографска заплаха за България, а арабите – за Израел, няма нищо общо с темата.

  13. Нека пробваме така – да си представим една независима държава Палестина след известно време, съставена от Западния Бряг, ивицата Газа и със столица Източен Йерусалим. Територията в случая не е от значение. В тази територия ще има болшинство от палестински араби. Тази държава няма ли да е добре да поеме някаква отговорност към онези 8-9 милиона хора с палестинско-арабски произход, които не живеят там и не са граждани. По-просто – Палестина ще е добре да осигури някакви преференциални условия, според които палестинския арабин от Сирия ще получи по-лесно гражданство пред китайския уйгурски турчин. Това няма да е дискриминация към уйгурските турци, нали? И не би трябвало. Но мисля, че е добре човек да се запознае с изпълняващата ролята на нещо като конституция Палестинска Национална Харта :
    http://web.archive.org/web/20060616133925/http://www.pna.gov.ps/Government/gov/plo_Charter.asp
    От сайта на Палестинската Национална Власт

  14. Би ли посочил коя част от документа се отнася към дискусията.

    Май не разбра какво казвам, България е държава на българите, но Израел не е държава на израелците, а на евреите. Има български турци, както има и палестински(арабски) израелци.
    Евреите от Китай не са от една етническа група с евреите от Индия или Полша.
    Това, което ги свързва е общата религия.
    Право на Завръщане в Израел имат не хората, които са родени на територията на страната и техните деди са живеели там в продължение на столетия, но хората, които са приели Юдаизма.
    Ето цитат от офицалната страница на правителството :
    The Law of Return (1950) grants every Jew, wherever he or she may be, the right to come to Israel as an oleh (a Jew immigrating to Israel) and become an Israeli citizen.

    For the purposes of this Law, „Jew“ means a person who was born of a Jewish mother or has converted to Judaism and is not a member of another religion.
    Since 1970 the right to immigrate under this Law has been extended to include the child and the grandchild of a Jew, the spouse of a Jew, the spouse of a child of a Jew and the spouse of a grandchild of a Jew. The purpose of this amendment is to ensure the unity of families where intermarriage had occurred; it does not apply to persons who had been a Jews and had voluntarily changed their religion.
    Ако етнически българин приеме юдаизма той има право на израелско гражданство. Той не сменя етноса си, а религията.
    Ако евреин приеме исляма, той няма право на израелско гражданство, защото е променил своята религия.
    Това е законът.

    • Защо Израел да не е държава на израелците? Кажи ми каква е разликата между израелските граждани от еврейски и арабски произход?

      Евреин е етно-религиозно понятие, което не е нужно да бъде разбирано или приемано, а именно то няма общо с дискусията, тъй като по никакъв начин не влияе на израелските араби (към които е ориентиран репортажа). Не виждам защо изобщо го намесваш и повтаряш, право на всяка държава е да определя на кои ЧУЖДЕНЦИ ще дава гражданство.

  15. Върни се в предните свои коментари и може би ще откриеш “защо изобщо го намесваш и повтаряш“:

    “Израел е държава на евреите и всеки неизраелец, но евреин има право на гражданство. “

  16. Ами, не аз го вкарвам в темата. Да, евреите имат право на израелско гражданство. Българите имат право на българско гражданство. Румънците на румънско. Тенденциозно и абсолютно погрешно е да наричаш начина, по който една държава се отнася с чужди граждани дискриминация към част от своите граждани. Какво ги интересува израелските араби (граждани) дали се дава гражданство на шведски евреи или не? Това е един от мното примери, при които най-обикновена, стандартна и общоприета в целия свят практика се изважда извън контекст, като се цели да се представи Израел в най-лоша светлина. На хартия за някои хора положението може да е много зле, но на практика – не е. Израелските араби грам не ги интересува дали тайландците и филипинците са граждани или не.

  17. ох ,ами то е част от тема. както и да е.

    “като се цели да се представи Израел в най-лоша светлина“
    😦

    • Видео на Ал Джазира за дискриминацията на арабите в Израел
      Това е заглавието. Израелските граждани от арабски произход нямат нищо общо с това на кои ЧУЖДЕНЦИ Израел дава гражданство. Освен ако не посочиш как?

      • Погледни развитието на коментарите.

      • Погледнах го, ти даваш извадки от тези неща и ги изваждаш като аргумент. Което е преди всичко нелогично. Чак след това е тенденциозно и нагласено. Но, кажи все пак – какво значение има за арабските граждани на Израел на кои ЧУЖДЕНЦИ държавата дава гражданство? Как по дяволите това е дискриминация срещу тях?

  18. Искам само да поясня, че е общоприето отъждествяването на етнос и религия при евреите. Това е защото нито един друг народ, като такъв не изповядва йеудизъм. И естествено религията е била най лесната индикация да индетифицираш някой като евреин. Безкрайни са споровете кой е евреин или какво е да си евреин. Аз например се чувствам 100% евреин , приемат ме за такъв и тук и в България, макар, че от по-вече от 20 години не съм стъпвал в синагога, просто защото съм секулярист и няма какво да търся там. (Извинявам се излъгах, това лято като бях в България отидох в синагогата в Пловдив да се ерещна с един приятел.) А на Ауа ще каже, че греши, Законът за възвращение гласи, че не евреи членове на еврейски семейства иматправото на репатреация и съответно на гражданство. Като пример, арабин женен за еврейка има право на репатриация. Та от милион репатрианти от бившия СССР около 300000 рабанута не ги признава за евреи. Ауа, ако евреин приеме исляма или коя и да е друга религия пак има право на гражданство защото майка му е била еврейка, а роденият евреин си остава вечно евреин. Доказателство е, че нацистките закони не правиха рзлика между покръстен и непокръстен евреин.

  19. Да, греша, току що хакнах страницата на министерството и променних закона в него.

    • @милитеро, ще копирам отново коментара си:
      Аз вярвам, че една демократична държава трябва да бъде държава на своите граждани (в случая израелци – независимо от религия и етнос), а не на една група хора от целия свят, които споделят обща религия.*

      Докато ти смяташ, че Израел е държава (родина) на Виктор от София, чиято баба е еврейка, повече отколкото на християнина Омар от Назарет или мюсюлманина Саид от Аджами, не мисля, че има смисъл да водим дискусия, защото явно разбираме понятието демокрация по коренно различен начин. **

      * това твърдение се базира на закона, който цитирах

      **това твърдение се базира на думите ти (и не само твои), че “Израел е държава на евреите“

  20. За стотен път – ти бъркаш понятията произход и националност, твърдеейки че Омар от Назарет е нещо по-малко от евреин в очите на Израел. Израел е държава на израелските евреи, на израелските араби и на евреите по цял свят (който иска). Всички са равни, никой не е повече или по-малко (както твърдиш). Тъй както България е държава на „българските българи“, българските турци и етническите българи по цял свят. Също така сериозно бъркаш понятието „демокрация“ ако мислиш, че е несъвместимо с понятието „нация“. Освен етно-религиозния (което е въпрос на традиционализъм и не би трябвало да засяга никого) характер на определението евреин не си посочила нито една съществена разлика между политиката на Израел и тази на която и да е друга държава (за по-лесно давам България за пример).

    Какво точно би променила в закона за гражданството на Израел?

  21. Значи вече смяташ, че е и държава на арабите, това е напредък.

    Относно понятието демокрация – Израел все повече се доближава до етнокрация. Поредното доказателство за това е последният проектозакон за клетва, че Израел е еврейска и демократична държава при получаване на израелско граждантво. Освен че този закон изключва това, което каза, че би трябвало да е Израел – а именно държава на израелците – евреи, араби и т.н., според проектозакона тази клетва ще бъде приложима само върху не-евреи. Тоест само неевреите ще бъдат длъжни да се заклеват в еврейскат и демократична държава Израел. Защо? Защото има голяма група силно религиозни вреи, които не признават светската форма на управление на държавата и биха дали клетва само на държава, която се води от Божиите закони.

    В тази връзка сигурно си прочел резултатите от проучване от тези дни сред израелските евреи. 80 процента се водят от демократичните норми, само 10 процента се определят за нациоаналисти, но същевременно 36 процента подкрепят идеята арабите да загубят правото си на вот и цели 69 процента подкрепят новия закон. 55% от анкетираните оправдават нарушаването на свободата на словото, ако политическата ситуация го налага и 57% се против провеждането на ненасилствени протести по време на военни операции. Аз виждам големи противоречия.

    Ще се опитам да разясня позицията си с повече разлики и примери, дано успея утре, но предполагам ще публикувам цяла статия, защото коментарите имат ограничение в размера.

    • То не е до мнение, но Израел не е „държава НА арабите“, а „държава И на израелските араби“. Не защото са араби, а защото са израелски араби. Иначе казано те са пълноправни граждани, също толкова, колкото и евреите. Имат едно ЗАДЪЛЖЕНИЕ по-малко, но същите права. Ще те попитам пак – каква е разликата между политиката на Израел и България в това отношение? Българските турци и цигани са пълноправни граждани на страната, но България е държава и на българските граждани (някои от които турци и цигани) и на етническите българи по цял свят (с чуждо гражданство). Не на етническите цигани и турци с чуждо гражданство. България е българска и демократична държава. Израел е еврейска и демократична държава. Просто не съществува разлика по този параграф, освен (както спомена) етно-религиозния характер на определението евреин. Това е.

      Тази клетва важи за всички, бъркаш се.
      The State of Israel is the national state of the Jewish People in its nature, government, symbols, holidays and language.
      Това не значи нищо повече от това, че в Израел еврейските празници са национални (както в България християнските – Коледа, Нова Година, Великден), символа на държавата е еврейски, официалния език е иврит (и арабски). Оттам нататък – капитализъм, всеки според възможностите си, всеки според заслуженото.

      „…Защото има голяма група силно религиозни вреи, които не признават светската форма на управление на държавата и биха дали клетва само на държава, която се води от Божиите закони….“

      Да, тук с тебе, не мога да понасям религиозните и се чудя на глупостите, които искат. Но какво са постигнали в светската държава Израел – законодателството е абсолютно светско. Успяли са да издействат глупости като липсата на граждански брак – може да е само в синагога, джамия или църква, и това да не работи градския транспорт в събота. Изместването с един час на времето всяка година също става по някакъв малоумен начин. Друго съществено няма – няма религиозни закони, не е забранено да ядеш свинско, не е забранено да се молиш в джамия или да издаваш каквото и да е на арабски. Това е може да бъде изтълкувано единствено като теоретична пречка, но ако живееш там това по никакъв начин не ти влияе.

      Относно проучването – добре. Не споря. Но настроенията сред хората не противоречат на характера на държавата. И пак ще ти дам пример с България, тъй като друга държава, която и двамата да познаваме отблизо няма. В България 80% от хората не биха приели циганин-полицай, учител, съученик за децата им, съсед, приятел, колега и т.н., а голяма част от хората биха ги лишили от правото да гласуват и заемат държавнически постове ако имаха възможност. Преди няколко седмици учителки, ученици и родители протестираха заради твърде много цигани в класовете. Техия протест не промени характера на страната, нали?. Аз лично не съм расист, но нямам приятели цигани. Просто защото не познавам такива хора. Не защото не искам, а защото държавата е почти изцяло расово сегрегирана и аз не съм имал досег с циганчета в училище. За сметка на това имам приятели араби, турци, арменци и руснаци. И докато в България е кажи-речи невъзможно да видиш българско момче с циганско момиче на улицата (аз поне не съм виждал за 22 години), то в Израел можеш да видиш арабчета и еврейчета. Спира да ти прави впечатление след 1-2 седмици даже. И в двете държави има расисъзм сред хората, няма спор, навсякъде има, но в едната малцинството е в пъти, пъти по-добро положение. Сравни 850,000 цигани в България с 1.1 милиона араби в Израел – образование, жизнен стандарт, пари в джоба и го съотнеси към мнозинството.

      За свободата на словото – много хора се дразнят на много организации, но говорим за държавата с най-много анти-правителствени НПО и организации на глава от населението. Обикновено в страни със свободна преса има най-силни критики към държавата. Не съм чувал за анти-правителствени вестници в С. Корея.

  22. Виждам, че има нерезбиране и затова искам да поясня. Първо , това не е проектозакон, а допълнение към съществуващият закон. Второ, клетва няма да дават лицата пристигнали в Израел по силата на Закона за репатриация, назависимо дали са евреи, араби, руснаци или ескимоси – а това са 99% от случаите, когато се дава гражданство. Това допълнение към закона ще касае изключително чуждестранни работници, които пребивават дълго време в Израел , създали са семейства имат деца и са решили да се установят за постоянно в Израел. Подобен закон има в САЩ, където кандидатът за гражданство не само трябва да се заклева в конституцията, но и да изпее химна. Лично аз смятам, че за Израел подобна добавка е глупост и напълно излишно, защото и в сегашният си вид закона достатъчно пълно регулира тези отношения. Е, та нали Либерман трябва да се погрижи името му да не слиза от заглавията.

    • Благодаря за поправката 🙂

      Наистина съм се изразила неправилно – имах предвид, че законът или по-точно допълнинието към вече съществвуващия закон все още не е в сила. Бил е приет от правителството, но доколкото съм запозната предстои и гласуване в парламента. Относно това до кой се отнася
      The proposed law would require those seeking to become Israeli citizens under the Citizenship Law to sign an oath pledging loyalty to “the State of Israel as a Jewish and democratic state.” The law will not impact foreign citizens who apply for Israeli citizenship under the Law of Return, which grants citizenship to Jews and their descendents. (http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/139988)
      http://www.google.de/search?hl=de&rlz=1C1RNNN_enDE357DE357&tbs=qdr:w2&q=the+loyalty+oath+non+jews&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=

  23. Ая, открай време всички евреи, които стъпват в страната полагат клетва. Ето нещо полезно http://www2.ohchr.org/english/law/cerd.htm
    International Convention on the Elimination of All Forms of Racial Discrimination

    Преференциалното даване на хора от една етническа група на гражданство не е дискриминация, стига да не се споменава изрично друга група, на която да не се дава. Тоест – да даваш гражданство на евреи е ОК. Изрично да не даваш гражданство на етнически араби (без значение родината им) е дискриминация на расова основа. Която не присъства в Израел – 20% от гражданите са араби.

  24. Естествено, че при получаване на гражданство хората казват клетва – така е в Америка, Канада, Европа, Австралия. Въпросът е какъв е текстът на клетвата – дали се заклеваш да бъдеш верен на законите на държавата, която е държава на всички поданици (независимо от раса или етнос) или си верен на държава на дадена раса, етнос или религия.

    За да е по-прегледно актуализирах статията с примери и пояснения за дискриминация.

    • Много ми е интересно, ако евреин от Израел или христянин от Европа иска да придобие гражданство на някоя мюсулманска държава ( Сирия, Йордания , Саудия, Иран ако въобще е възможно) и трябва да даде клетва ( ако съществува такава процедура) какъв е текстът на клетвата?

      • Надявам се си давате сметка, че тези държави не са демократични, но щом настоявате да се сравнявате с тях…Не съм запозната с политиката на придобиване на гражданство на всички тях, но например в Йордания няма религиозни условия за това. Доколкото успях да се информирам при самото получаване на гражданство човек трябва да даде клетва, че ще бъде верен на Краля (все пак Йордания е Кралство).

      • Няма религиозно условие за придобиване на гражданство в Израел. Ако ти отидеш там, работиш няколко години легално, плащаш си данъците, спазваш законите и т.н. можеш да получиш гражданство. Ако децата ти се родят там не получават гражданство (ако ти нямаш).

        Странно, че спомена именно Йордания, Мая. Според международните закони (линк – по-горе) е разрешено да се дават преференции на една етническа група при емиграция, стига изрично да не се усложнява за други групи. В йораднския закон за националността, параграф 3, изрично се споменава, че не трябва да си евреин (не израелец, не ционист, евреин) за да получиш гражданство.

        Според мен идеята на Трифон е, че палестинците живеят най-добре в Израел, но много хора се фиксират върху техните проблеми по политически причини.

  25. И коя е тази раса? Нали твърдеше, че евреите не са народ? А и нали все пак евреите и арабите са от обща раса – семитската? И никой не се кълне в превъзходство на която и да е „раса“.

    На всеки твой пример може да се даде контра-пример. Но предполагам първия ще е по-важен от втория. 🙂

    Политика на държавата е да изкара бедуините от катуните и да ги вкара в градовете заедно с евреите, поради което и голяма част от тях започват да живеят по модерен начин.

    95% от арабите в Израел са собственици на жилищата си, докато само 70% от евреите не са под наем.

    „…Но какво друго да очакваме от политиката на държава, която определи 20 процента от населението си за “демографска заплаха“…“

    Арабските общности са демографска заплаха, макар не и голяма. Впрочем, немското правителство определи турците като демографска заплаха за страната и проведе проучване, според което Германия ще стане предимно мюсюлманска страна след 45 години. Има естествен страх от изменение. Същото важи и за България, в която турците и циганите са демографска заплаха. Заплаха ще рече, че има реален шанс да изменят демографския облик на страната, която традиционно е с българско етническо мнозинство. Не виждам какъв е проблема.

    Всичките ти икономически сравнение – да, арабите са по-бедни и живеят в по-бедни райони. Тези, които живеят в еврейски градове, особено големи са доста по-добре от тези, живеещи по селата. И няма нищо демократично в квотния принцип за разпределение на общински средства – арабските райони са бедни райони. Тук можеш да говориш за кокошката и яйцето, но е факт, че дори в Тел Авив арабите са по-бедни от евреите (а първите почват образование и работа 3 години по-рано).

    Арабските партии – добре е човек да се поинтересува що за партии са. Доста от депутатите си позволяват много неща, които остават ненаказани. А това, че арабите предпочитат да гласуват за еврейски партии е техен проблем (аз не бих го нарекъл проблем).

    Добре е човек да отиде в Израел и да види с очите си някои неща, характерни и за много западни държави – много трудно може човек да си позволи да говори много остро спрямо арабите, но арабите си позволяват да говорят против евреите, да ги обвиняват за всяко нещо в света, а левичарските групи и всякакви НПО скачат при всяко негодуване спрямо тези думи и обвиняват в расизъм. Нещо като негрите в САЩ – те са 10 пъти по-престъпни, пъти по-бедни и необразовани, но негър да говори против белите е нещо нормално, докато ако бял говори против негрите бива наказан (което само по себе си не е лошо, така трябва, но всички да са равни). Тези обвинения са от онези теоретични, нагласени неща, които човек се чуди къде да намери когато отиде в Израел. Държавата на евреите. 🙂

    • „И коя е тази раса?“
      Говорех по принцип за клетвите по света. Няма нужда от заяждане.

      Турците в Германия са дошли векове след създаването на държавата по покана на немците и с цел да работят.
      Палестинците в Израел живеят там, където живеят от столетия – тоест много преди създаването на държавата. Надявам се виждаш разликата- едните са имигранти, дургите са коренното население.
      И въпреки това не знам за немски политик, който да си позволи да ги нарича демографска заплаха. Говори се много относно проблемите с интергрирането на чужденците и как те да бъдат решени.

    • Не се заяждах. Просто ми е странно когато някой вкарва думата „раса“ когато говори против Израел. Има евреи по-мургави от арабите, има синеоки араби и юдеи-негри.

      Добре, но и двете групи са малцинства. Не можеш да се сетиш за такъв немски политик. Веднага давам пример с лидера на Германия – канцлер Ангела Маркел.

      • Би ли дал линк за Меркел.

        Относно Йордания – казах религия, защото Трифон питаше за хора от различна религия.
        Но както казах Йордания , Сирия, Иран, Сауд. Арабия и т.н. не са демократични държави, дори според Израел, която твърди, че е единствената деморкация в Близкия Изток. Така че не виждам, защото се сравнявате с тях.

        “ В йораднския закон за националността, параграф 3, изрично се споменава, че не трябва да си евреин (не израелец, не ционист, евреин) за да получиш гражданство.“
        Препдолагам имаш предвид следния текст:
        (2)Any person who, not being Jewish, possessed Palestinian nationality before 15 May 1948 and was a regular resident in the Hashemite Kingdom of Jordan between 20 December 1949 and 16 February 1954; (взет от http://www.unhcr.org/cgi-bin/texis/vtx/refworld/rwmain?docid=3ae6b4ea13)
        Предполагам виждаш разликата – не става въпрос за всички евреи, а за палестински жители от преди 15 май 1948, които не са били евреи и които са живеел в Кралството в дадения период.

      • Ангела Меркел http://www.monitor.bg/article?id=264828
        Тя е далеч по-умерена от да речем лидера на третата партия в Холандия Герт Вилдерс http://www.dnes.bg/world/2010/10/04/sydiat-krainodesen-politik-za-antiisliamski-film.100325

        За Йордания – чакай малко, последно евреите народ ли са или религиозна група? 🙂 Или зависи? В Западния Бряг е имало евреи от векове. Всичките до един са изгонени, а изобщо на евреин не е разрешено да получи йорданско гражданство, тоест разрешава се на гърците, арабите и черкезите, които са живяли по тези земи, на арменците също, но не и на евреите. Спада идеално в определението за това какво не трябва да се прави според гореспоменатат конвенция.

        Аз не сравнявам Израел с тези държави, те са с половин-един век назад в развитието си. Но точно това е странното – ти се фиксираш върху проблемите на израелските араби. Добре, има ги, никой не казва, че е рай на земята, но не е ли лицемерно да пропускаш всичко останало и да акцентираш върху тях, предвид че наоколо всичко е 100 пъти по-гадно?

  26. И аз се надявам Ауа, че си давате сметка, че една малка, демократична държава с население от 7.5мил. е в състояние на война вече 63 г. с държави (авторитарни, тоталитарни, теократични, абсолютни монархии) с население от около 300мил. А най страшното е , че с изключение на Египет и Йордания, тези държави не признават правото на съществуване на Израел. Затова не искайте от Израел да има държание и поведение сякаш има някакъв академичен спор с Норвегия или Дания.

  27. “Ангела Меркел http://www.monitor.bg/article?id=264828“
    И къде казва, че има демографкса заплаха. Става дума за провалилата се интеграция – това е факт, в момента се водят мнгоо дискусии какво да се промени за да се интегрират турците.

    “Затова не искайте от Израел да има държание и поведение сякаш има някакъв академичен спор с Норвегия или Дания.“
    Да, Трифоне, в името на сигурността, заобиколени от толкова примитивни врагове може да правите каквото поискате 🙂

    “За Йордания – чакай малко, последно евреите народ ли са или религиозна група?“
    Милитеро, сега пък за коя моя дума се хвана? (Това е риторичен въпрос)

    Надявам се линка, който дадох те убеди, че няма пречка в закона евреин (етнос или религия – избери си сам) да стане гражданин – стига да отговаря на другите условия.

  28. За Меркел – айде, не сме толкова наивни. 🙂 Жената е културна, не може като наш Бойко да си позволи да говори за цигански и турски лош генетичен материал, но германските опасения от промяна са съвсем естествени.

    Милитеро, сега пък за коя моя дума се хвана? (Това е риторичен въпрос)
    Извинявай, но тук ти се хващаш за дума. 🙂 Дали ще си избереш едното или другото – важно е само за спора, на практика е забранено да се дава на евреи гражданство. И не ми отговори, защо на всички други от ЗБ – араби, черкези, арменци се дава паспорт, а на евреи – не? Добре, Йордания слага хора от арабски етнос (от всякакви държави) над всички. ОК. Защо слага евреите под всички? В Израел, съобразено с международното право, една група чужденци има привилегии над всички останали, но нито една група не е сложена по-ниско от другите. Няма абсолютно нищо, за което човек да се хване.

    1. По закон единствената разлика между израелския евреин и арабин е че втория не е длъжен да служи в армията (равни права).
    2. Израелската имиграционна политика е съобразена с международното право и не поставя един етнос под всички останали, а дава преференции на една група спрямо всички останали, съобразено с международните норми и практикувано също от Германия, Япония, Йордания, България, Полша, Румъния и Сърбия.
    3. Йорданския закон противоречи на международното право, тъй като поставя (макар и в конкретни обстоятелства) един народ (евреи) под всички останали (араби, черкези, арменци).

    Вероятно причината да водим този спор е, че много хора избират да оправдаят всичките си неуспехи с расизъм. Прави се в Израел, прави се в САЩ, прави се у нас. Има богати, образовани араби, които живеят в мезонети в центъра на Тел Авив. Значи може.

  29. Ох!
    “Впрочем, немското правителство определи турците като демографска заплаха за страната“ така и не получих потвърждение на тези твои думи.
    И си спомни по какъв повод даде Германия за пример – според твоите думи излиза, че повечето израелски политици не “са достатъчно култруни“, че употребяват подобни думи.

    “По закон единствената разлика между израелския евреин и арабин е че втория не е длъжен да служи в армията (равни права).“
    Мисля, че дадох достатъчно примери за израелски селища, в които на араби не е позволено да живеят.

    “съобразено с международните норми и практикувано също от Германия, Япония, Йордания, България, Полша, Румъния и Сърбия.“
    Тоест, в България има закон, че ако някой стане член на Българската православна църква, то той има право на “Завръщане“ в България. Интересно. (За справка http://www.mfa.gov.il/MFA/MFAArchive/2000_2009/2001/8/Acquisition%20of%20Israeli%20Nationality)

    3. Йорданския закон противоречи на международното право, тъй като поставя (макар и в конкретни обстоятелства) един народ (евреи) под всички останали (араби, черкези, арменци).
    Прочети го внимателно – законът описва група хора – по твоята логика той е расистки спрямо всички хора по света, които не са се намирали в Хашимитското кралство между 20 декември1949 и 16 фебруари 1954.

    “Вероятно причината да водим този спор е, че много хора избират да оправдаят всичките си неуспехи с расизъм. Прави се в Израел, прави се в САЩ, прави се у нас.“
    Някой да твърди, че Израел е единственото място на света, в което една група е дискриминирана?Това се случва и в други точки на света, жертви на дискриминация – расова, полова, възрастова има навсякъде. Нима това е причина да мълчим.

    Но твърдения като това, че хората се опитват “да оправдаят всичките си неуспехи с расизъм“ намирам за… неуместни.
    Радвай се, че не си бил жертва на дискриминация.

    Заключвам опцията за коментари, мисля, че достатъчно “поспорихме“.

%d bloggers like this: