Колониалните селища – дали строежът им някога е спирал?

Видео от 23 септември 2010 година, показващо сторежа на жилища за еврейски засленици, дни преди забраната за строителство да изтече.

Разказ и видео : PHILIP WEISS
Преди два дни посетих окупрания Хеброн, придружен от Jeff Halper и Salim Shawamreh от Израелския коммитет против рарзушаването на домове. Заснех това видео в Kiryat Arba, колониално селище, в което живеят религиозни заселници, построено върху откраднати палестински земи на хълмовете близо до Хеброн.

Във видеото може да видите, че спирането на колониално строителство в Западния бряг, което се очаква да е “замразено“ поне още три дни (статията е писана на 23 септември 2010 година) всъщност е открито пренебрегвана. В началото на видеото, в дясната му част, може да видите бял камион за бетон, който тъкмо напуска селището. След това се вижда кран, който излива бетон върху втория етаж на четири нови сгради. Ако се вгледате по-добре, по средата на видеото ще видите друг камион с бетон в горната част на екрана, който тъкмо се подготвя да бъде разтоварен.

Докато бях в Kiryat Arba, видях и много работници, които се катереха по скелето на строящите се сргади.

Гласът от видеото е на Jeff Halper,който седи на предната седлака. Shawamreh говори кратко в началото на видеото. Halper казва, че американци от Peace Now документират нарушения на забраната за колониално строителство. Чудя се какво ли правят Обама и Клинтън, когато израелците очевидно не се съобразяват с наложената забрана и с мнението на Америка по въпроса.

––––––

Друга гледна точка по темата представя Rachel Shabi в статия за Гардиън

Ако строителството на жилища за заселниците в Западния бряг е “замразено“, то защо израелските купувачи получават примамливи предложения за закупуване на жилища, построени върху палестинска земя?

Фотограф:Warrick Page

Жилищният проект, който се намира в строеж в момента в Алмон, предлага големи фамилни жилища с градина и хубава гледка на примамливи цени. Съседният квартал Анатот се намира върху било с изглед към Юдейските хълмовете, близо до Ерусалим, култивираната зеленина на този район изпъква сред иначе сухия пейзаж. Жителите там се радват на спокойна атмосфера, а тези, които наскоро са се преместили съжалявт, че не са сторили това по-рано. Ако в момента търсех жилище, щях да бъда очарован от това, което те предлагат. Но нямаше да приеме, защото Алмон се намира в окупирания Западен бряг.

В селището, основано в началото на 80-те години, живеят около 1000 еврейски заселника. Като всички други еврейски колониии в Западния бряг, Алмон е незаконен съгласно международните закони. Но неговите жители не пасват в образа на фанатичните засленици, които грабят палестински земя от идеологичекси подбуди, вярвайки, че те принадлежат единствено на тях. Ако Западния бряг стане част от автономна Палестиснка държава, жителите на Алмон най-вероятно няма да се противопоставят на решението, нещо, което идеологическите заселници обещават да направят. Вместо това, те ще опаковат багажа си и ще се приберат обратно в Израел.

Заселническото движение започна почти веднага след като Израел окупира Западния бряг и Газа през 1967 година. Първоначално, заселниците са били идеологически, но дошлото през 80 те години на 20ти век крайно дясно правителство решава, че има нужда от по-голям брой заселнции, макар и те да не бъдат до толкова голяма степен политически мотивирани. Израел винаги е заявявал, че заселнците са стратегическа и военна необходимост. Бившият министър-председател Ариел Шарон, един от най-големите привърженици да заселниците, обобщава израелския подход, когато през 1998 година заяви: „Всеки трябва да вземе възможно повече земя, да разширим териториите ни възможно повече. Всичко, което вземем, ще остане наше. Това, което не успеем да заграбим ще остане в техни ръце.“

Същевременно през 2007 израелската организация Peace Now проведе анкета сред заселнциите относно техните причини да живеят там – 77 % определят като причина „качеството на живот“, което предполага, че икономическите фактори и близостта до израелски градове е от основно значение за тях. Тези 77 % процента могат да бъдат разпределени на две групи: бързо увеличаващата се общност на ултраортодоксални евреи с нисък доход, които идват от скъпия Ерусалим в по-евтините близки колонии Modin Illit и Beitar Illit; и светските или смесени заселнически общности като Алмон. Те често се намират близо до Зелената линия, която е международно-признатата граница между Израел и палестинския Западен бряг. Те съществуват най-вече, защото държавата Израел иска това.

В Ерусалим – подобно на останалите израелски части – държавната политика е довела до високи цени в града и е принудила много хора да се преместят в колониалните селища в Западния бряг. Същевременно идеологически-мотивирано финасниране осигурява примамливи условия и ползи за израелците, които живеят в окупираните палестински земи.

Селищата, техните ресурси, инфраструктура и военна охрана са основна пречка за стигане до решение на израело-палестинския конфликт. След оказан международен натиск, Израел обяви частично “замразяване“ на строителството през последните 10 месеца. Въпреки това, условията, които все още се предлагат на израелците за да живеят в палестински земи са толкова примамливи, че ако забравим за политиката, би било глупаво да не се възползваш от тях.

За да разбера колко лесно би било да купя колониално жилище, построено върху палестинска земя по време на предполагаемото “замразяване“, реших да се представя за израелски купувач, който търси жилище на добра цена за себе си, въобразжаемия съпруг и деца, които планираме. Влязох в една от агенциите за недвижими имоти в Ерусалим, с въображаемата сума от 200 000 паунда, които едно средно семейство в Ерусалим би могло да си позволи. Не се изненадах, когато агентът ми каза „С тези пари може да намерим само нещо извън града.“

Вече вях проверила пазарът онлайн и бях видяла, че цените на жилища в Западен Ерусалим – четири спални или 100 квадратни метра, започват от около 400 000 паунда. Трудното намиране на жилище в Ерусалим е свързано с няколко причини: невъзможността да се строят високи сгради (от части, защото практикуващите евреи не ползват асансьор през съботите); еколозите забраняват разширяването на града на запад (а всъщност, израелски земи са единствено на запад); т.нар. ефект на „призрачния град“ – в различни части на града има жилища закупени от евреи, които обаче живеят за постоянно в чужбина – всичко това води до сериозно увеличаване на цените на жилищата.

Агентът ми предложи Pisgat Ze’ev или Neve Yaakov, и двете се намират в Източен Ерусалим. Според международната общност те са колониални селища, според Израел обаче те са квартали в Източен Ерусалим. Но 120 кв. .етра там струват 250 000 паунда, коет за мен е все още прекалено скъпо.

Не мога да си позволя достатъчно голямо жилище и в Ramot ило Gilo – също колониални селища, или “квартали“ в рамките на община Ерусалим. Тогава агентът ми предложи Givat Ze’ev, светско селище на 10 минути път с кола на североизток от Ерусалим. Агенцията не разполага с жилища за оглед в момент, но обекти от това селище, както и от много други, биват рекламирани онлайн в категорията “Ерусалим и околностите“. След кратък телефонен разговор със секретариата на дадено селище всеки може да получи телефонните номера на агенти, предлагащи жилища там, а понякога и на частни продавачи.

Givat Ze’ev е доста добре уредено селище, в което 10 000 жители живеят в двойни жилища в криволичещи улички. То е просторно и добре организирано – с магазини, училища и здравни услуги. Планирано е така, че да ви накара да се почувствате сякаш сте сателит на Ерусалим – няма разграничаване на границите, няма контролно-пропускателни пунктове, а палестинскитете села, дори и да се виждат, се намират зад стената. Подобно на много други колониални селища, намиращи се близо до Зелената линия, Givat Ze’ev е от израелската страна на разделителната бариера, която е построена върху палестинска земя на 80% от пътя си. На някои места бариерата минава до 12 мили навътре в Западния бряг ,а израелците смятат, че селищата от израелската страна на стената ще бъдат част от еврейската държава след успешно завършване на мирните преговори с палестинците.

В Givat Ze’ev има много големи и достъпни къщи за продажба, но новопосторените имоти са част от проекти на ултраортодоксалните евреи. Попитах жителите дал има нови светски жилища, а техният отговор бе: „Не чететели новините?“ Имаха предвид 10-те месечната забрана за стоителство, но през август Peace Now откри, че по времен на периода на забрана на строителство е започнало изграждането на най-малко 600 жилища в повече от 60 различни селища. От тях, най-малко 492 са в пряко нарушение на забраната.

Моето търсене на достъпни, светски жилищни ме води в крайна сметка до Алмон. Намира се на кратък път с кола на изток от Ерусалим, и се налага да мина през израелски контролно-пропускателен пункт, но той е специално за заселници. Отвън, на билборд се рекламира броя на строителите, потвърждавайки, че 70 единици са в процес на изграждане в обекта. Предлагат се къщи с четири спални и с различни размери -от 130 до 140 кв. м, с градини до 70 кв. м. Селището не е официално освободен от забраната за строителство, но палестинскисториетели в момента работят по обекти тук и жилищата се очаква да бъдат готови до една година. Началната цена е 175,150 паунда.

Това е удивително по-евтино от подобен имот от израелската страна на Зелената линия, тъй като е в Палестинските земи, конфискувани незаконно от Израел. Тук цената на имотите не се диктува от пазарните сили, така както е в Тел Авив или Западен Йерусалим. Вместо това, израелското министерство регулира цените за да ги запазите ниски, привличайки нови засленици. Активисти казват, че изпълнителят ще получи значителни държавни субсидии за присъединяване на нови сгради към водната и електрическата мрежа.

Изчислявайки моята хипотетична сума, която мога да си позволя е още една причина да избера да живея от палестинската страна на Зелената линия. Всички израелци отговарят на условията за държавни субсидии, добавка към ипотечния заем от банката, но с по-благоприятни срокове за погасяване. Точки се добавят към тези обезщетения, ако имате деца, ако сте служили в армията, или ако сте нов еврейски имигрант. Най-добри условия се предлагат в районите, определени като „зони от национален приоритет“, които включват някои най-малко населените части на Израел и окупираните територии.

За нов имот в Алмон ще получите почти 11 600 паунда специална помощ. Но помощите нараснат драстично за израелски двойки, които изберат да живеят в ултраортодоксалните слеища като Betar Illit, близо до Ерусалим, или в Ариел, около 25 километра източно от Зелената линия, или в Кириат Арва, селище близо до Хеброн. Там ще получите ооколо 40,200 паунда. След мое запитване министерството обясни, че държавните субсидии варират в зависимост от „заплахата за сигурността“ в дадената област.

Израелският журналист и автор Дани Рубинщайн си спомня как в края на 80-те години строители предлагат безплатни автомобили за тези, които купят домове в колониалните селища. Меир Margalit, член на общинския съвет на Ерусалим от лявата партия Мерец твърди, че приблизително по същото време израелците инвестират в закупуване на собственост в колониалните селища, знаейки, че в един момент държавата ще предложи обезщетение за да го напуснат. Той казва, че тази практика е „публична тайна сред заселниците“.

Днес, ще получите безплатни детски грижи за деца на възраст от три, вместо от пет години, както е в Израел. Училища са по-добре финансирани, в здравните услуги са разпределени повече държавни средства. Вече няма да получите 7% отстъпка на данъците – стимул, който е бил премахнат през 2003 г., но ще плащат по-ниски местни данъци.

В момента има повече от 200 колонии, включително квартали в анексирания Източен Ерусалим, а половин милион израелци живеят от палестинската страна на Зелената линия. B’Tselem твърди, че не е възможно да се изчисли точната сума, похарчена за обезщетения на заселниците, защото „министерствата крие документацията на средствата, предивидени от техните бюджето, които отиват при заселнциите“. Peace Now изчислява, че колониите струват на Израел $556 милиона на година.

В отговор на натиск, оказан от международната общност през 2008 година, израелското правителство обсъждаше да предложи на заселниците определена сума срещу напускане на Западния бряг. Предложение, което щеше да има успех с т.нар. икономически засленици, но не и с идеологическите. Предложението, подкрепено от министър-председателя Ехуд Омерт, не бе одобрено. Същевременно се говори, че в момента съществува списък със засленици, които са готови да напуснат Западния бряг, ако получат компенсации.

Откакто Израел е окупирал Палестинските територии в израелското правителство винаги е имало доминираща сила, която е подкрепяла заселническото движение. Водени от смесени национало-религиозни убеждения, експанзионна политика и военни стратегии, засленичеството винаги е било водеща част от държавната политика.Усилията на държавата да преместят израелци да живеят отвъд Зелената линия са винаги били толкова силни, че Робинсън обобщава „You could say it was a bribe on a national scale.“

Израел винаги натъртва колко трудно би било премахването на колониалните селища. Но както израелският журналист Akiva Eldar пише в Lords Of The Land: The War For Israel’s Settlements In The Occupied Territories, „еликсира на живота“ за колониалните селища е тяхната инфраструктура – електричество, водна система и военни, които да ги пазят. Ако те бъдат премахнати „този прект ще се разруши като къща, построена от карити за игра“. Днес Eldar описва обявената от Израел невъзможност да премахне колониите като „мит създаден от правителството за да ни накара да вярваме, че е невъзможно „.

Колко трудно ще бъде наистина фондовете от Западния бряг да бъдат преориентирани към Израел, по този начин насърчаващи заселниците да се преместят обратно в Израел – особено в места като Almon, селище, чийто жителите обявиха, че ще се преместят, ако политическата реалност изисква това?

Един мъж, който е живял тук 20 години твърди, че колониалното селище „не е нито фанатично в религиозен, нито в политечески смисъл.“ Други живущи тук са съгласни с него. „Дойдохме тук, защото търсехме хубаво, мирно място близо до Ерусалим,“ казва една жена, която все още гласува за израелската Лейбъристката партия. „Не искахме да ядосваме никого, ние не правим това следвайки дадена идеология. … Движението на заслениците не представлява нас и нашата позиция.“

Проблемът, както Рубинщайн отбелязва е, че това, което започва като икономическо решение скоро се превръща в идеологическо. „Когато се преместиш [в колониалните селища],“ твърди той, „не можеш да кажеш ‘Дойдох тук, защото съм алчен.’ Вместо това ти променяш и своите политически убеждения.“

Advertisements

Posted on септември 28, 2010, in Видео, Заселници. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: