Няколко сцени от окупацията

източник
Разказ на PHILIP WEISS, 20 септември 2010

Нека за малко оставим политиката настрана. Сега искам да покажа на читателите каква е простата действителност в окупираните палестинските територии.

Ето няколко сцени от първата ми седмица в Териториите:

– Минавам през контролно-пропускателния пункт Qalandiya, намиращ се между Рамала и Йерусалим. Аз съм с един от дузина други хора, подредени зад въртяща се охранителна решетка, която войниците управляват, пускайки само няколко души едновременно в зоната за проверка. Палестинска жена е спряна зад решетката, докато нейният син е пропуснат. Той е на около осем години и изгелжда много уплашен. Той не може да подреди документите си и войникът започва да му крещи, той се опитва да потърси майка си, която обаче не може да бъде до него. Мъже, чакащи на опашката, приканват войниците да позволят на жената да иде при сина си. Най-сетне тя е пропусната да се погрижи за детето си.

До мен са трима мъже, на които е разрешено да преминат. Всички те изглеждат много добре. Младият мъж до мен е мускулест и с блестяща коса, той изглежда като един палестински Траволта. Той сваля колана си, дебелия си портфейл, ключове и монети и ги поставя в кутия за проверка, а след това минава през детектор за метали. Аз мълча през цялото време, но когато излизаме от другата страна и аз питам къде е автобусът, той ми посочва пътя и след това ми хвърля много свиреп поглед, сякаш ме наказва за това, че съм станал свидетел.

„Виждате ли – те се отнасят с нас по-лошо от животните“.

Отговарям: „Много ли палестинци се чувстват така?“

„Всеки един от нас.“

Чудя се: Защо американската новинарска мрежа не показва със скрити камери преминаването през пункта Qalandiya, за да документира това всекидневно унижение на расова основа, което е възможно благодарение на американската подкрепа?

– Ходя на историческа екскурзия до хълмовете на север от Рамала с група палестинци и международни гости. Ние сме тръгнали към останки от походите на кръстоносците на един хълм. Вътре в старите укрепления има голям прясен кратер, с дълбочина от около 10 фута – можете да видите в дъното на тази снимка.

Нашият водач, професор в университета Бир Zeit, е разстроен заради дупката. Той обяснява, че разбойници и колекционери на антични предмети, които не се интересуват от палестинската история са разрушили това място.

Надолу по хълма срещаме един овчар с малко стадо кози. Той ни казва, че израелците са дошли с джипове и един багер са изкопали ямата, но той няма представа поради каква причина. Чуството на изумление и презрение спрямо крадците се превръща в гняв и безпомощност. Не забравяйте, че ние сме дълбоко в Западния бряг, в земите, принаделжащи на палестинските села.

Един час по-късно нашата разходка ни отвежда се в близост до тази израелска контролна кула, която следи пътя и селото.

Не е учудващо, че когато сядаме за обяд на една поляна, аз откривам, че 20-те човека от нашата група са взели мерки да не носят със себе си каквито и храни, произведени в Израел.

– Карайки на север през Източен Йерусалим, моят приятел спира на един светофар, докато сме на пътя, който служи на палестинските квартали Шейх Джара и Бейт Hanina и който пресича голям нов път, който служи на заселници, които живеят в Pisgat Зеев, еврейско селища в окупираните територии. Налага се да чакаме известно врем. Той обяснява, че свети зелено за палестинците около 15 секунди. Докато червеното трае повече от минута и израелци имат време да преминат.

Не мога да повярвам. Спираме в пресечната точка и аз броя секундите, той е прав.

Видео за това дискриминационно решение може да видите в материал на „Ал Джазира“. Но защо не и в американските медии?

– Срещам се с палестински интелектуалец, който е от Западния бряг, но който живее със съпругата си и децата си в Източен Ерусалим. Той се нуждае от разрешение да живее в Източен Йерусалим и на всеки шест месеца той трябва да подновява това разрешението в място, което той нарича Министерството на ужасите – Израелското министерство на вътрешните работи. Сметки за електричеството и наема, и дори училищния сертификат на децата му служат като доказателство, че той живее в Източен ЕРусалим. На всеки шест месеца той трябва да отдели половин ден в чакалнята на Министерството на ужасите с пакет от документи, получавайки номер и минавайки от стая в стая. Тази система го кара да мрази Израел и е лесно да се разбере защо.

Разказва ми и за други методи, с които Израел се опитва да убеди високо образованите палестинци, естествените лидери на това общество, да напуснат това място, за възможностите в Персийския залив и в Европа. Има изтичане на мозъци, умните напсукат, казвайки си: Кой може да живее по този начин?

-Чувал съм толкова много истории за тираничната бюрокрация, че си струва да разкажа още няколко. Бизнесмен, който ме повози из Витлеем в своето BMW ми казва, че той е бил арестуван, когато е бил на 15 години за нарушаване на вечерния час след приберане от училище – и е прекарал пет месеца в затвора. „Аз умирах всеки ден в този затвор.“ Сега Витлеем е ограден град и той не е бил в Ерусалим от десет години. Неговите деца никога не са били там. Гласът му трепери, когато ми каза това.

В един автобус, приятелка лекар ми каза, че и двамата ѝ братя са били арестувани, когато са били млади, защото те са били част от съпротивата. Всеки от тях е прекарал само няколко месеца в затвора, но арестите са били в такова време, че да попречи на tawjihi, палестинската матура, които определя влизането в университет. Така всеки брат е губел година от обучението си.

Един приятел е трябвало да прекъсне обучението си в чужбина, защото въпреки че семейството му е живеело в тези земя от незапомнени времена той е „постоянно пребиваващ“ в Източен Йерусалим, което означава, че ако той е далеч твърде дълго време, Израел ще обяви, че той вече не е от Ерусалим и ще отнеме статута му. Има много разделени семейства поради тази причина.

Знам, че звучи като нещо невинно: Чел съм за палестинци, на които не им е било позволено да посетят умиращите си родители или болни деца безброй пъти. Но това е нещо друго, тук срещнах палестинци, подобни на мен, богати, образовани хора, които виждат как амбиции им се изпаряват пред очите им, как техните надежди за децата им умират.

– Всички знаем за седмичните демонстрации в Bil’in, село в Западния бряг, което протестира всяка седмица срещу решението на Израел да изземи земеделската земя на селото за да изгради селище за заселниците. Хората от Bil’in демонстрират в продължение на пет години. Но помислете: това е малко градче, за което това отчайващо положение е голям товар. Д-р Rateb Aborahmah, лидер на националния комитет за съпротива посочва каква голяма цена малкото село плаща за своята съпротива. Двама от водачите – млади мъже са били в затвора за повече от година без никакви данни за това кога ще бъдат освободени, само за това, че са организирали демонстрациите!

И един от роднините на лекаря, Bassem Абу Rahme, бе убит преди година от войните.

– Демонстрации срещу израелската окупация се извършват в около 40 различни места из целия Западен бряг и Източен Йерусалим и привличат хора от цял свят, идеалисти. Много хора идват големи разстояния от солидарност с други човешки същества под окупация. По-долу е снимка на Джули Смит, от неправителствената организация в Люксембург , която е дошла да работи за палестинския въпрос.

Тя е имала нужда да види какво се случва за себе си. Посетила е демонстрация в Bil’in, където слага риза на лицето си за да се предпази от сълзотворния газ. Казва, че окупацията е нещо уникално в международните отношения днес – поради расовата дискриминация между двете страни, поради това, че продължава толкова дълго и поради твърденията на Израел, че е западен тип демокрация.

В горната част на статията има снимка на един млад мъж от Ирландия, който носи маска на Ганди. Зад него са други младежи от Ирландия и Испания. В края на поста двама ирландски младежи разговарят с две американки. Ирландските младежи са от Лейбъристката партия и може да се каже, че те са особено съчувстващи на палестинците, тъй като познават историята на колонизацията. Един от ирландските младежки каза, че знаците на иврит по стените на палестинските жилища в окупирания Хеброн му напомнят времето на нацистите.

Advertisements

Posted on септември 28, 2010, in Живот под окупация. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: