Джими Картър и The Elders в подкрепа на демонстрантите в Шейх Джара

Мери Робинсън, Ела Бхат и Джими Картър от организацията The Elders (Старейшините*) са в Близкия изток в подкрепа на намиране на решение на израело-палестинския конфликт, но и за да изтъкнат въпросът, че израелската колониална политика пречи на постигането на „справедлив и сигурен мир за всички“. До това заключение стигат след едноседмичното си посещение в региона. По време на посещението те са провели срещи в Газа, Египет, Сирия, Йордания, Израел и Западния бряг.

Посещението им включва и квартала Silwan в Източен Йерусалим, където научават, че много домове са застрашени от разрушаване за да се направи място за King’s Garden Archaeological Park. Много палестински жители на Източен Ерусалим биват принудени да напуснат домовете си, докато еврейските колониални селища се разширяват.
Тези, които са политически активни или говорят открито срещу разширяването на колониалните селища са изправени пред заплахата от депортиране или лишаване от свобода. Експерти и жители са говорили с The Elders (Старейшините) за променящия се характер на Източен Йерусалим, койтп палестинци са принудени да напунат.

The Elders (Старейшините) са се срещнали и с кмета на Ерусалим, за да изразят своето мнение относно строящите се колониални жилища и за разширяването на King’s Garden Archaeological Park. Същевременно, общинските услуги в палестинските квартали са изключително недостатъчни, училищата, водната система и пътища получават много малка част от инвестициите, използвани в останалите части на града.

Представители на палестинските граждани на Израел, които съставляват 20 на сто от населението, се срещнаха също със The Elders (Старейшините), и описаха закони, които ги дискриминират като граждани.

Бившият президент на САЩ Джими Картър заяви:

„Както казах на председателя на Кнесета днес, отношението на Израел към арабските граждани и други малцинства, е много тревожно. Тези хора не се радват на равни социални, икономически и политически права в продължение на десетилетия. Сега има повече от двадесет предложени нови закони, които допълнително ще подкопаят техните права.

Аз съм особено загрижен за предложението, което изисква от не-евреи да поемат ангажимент за вярност към Израел като еврейска държава. Аз не виждам как такава клетва може да бъде в съответствие с правата на мюсюлманите, християните и другите граждани, които не са евреи. „

Водачът на делегацията Mary Robinson заяви:

“Йерусалим е в основата на израелско-палестинския конфликт и ще бъде в основата на всяко бъдещо решение. Променящият се религиозен и етнически характер на града има не само регионални, но и глобални последици.

Ние сме тук за да донесем надежда, но аз бях поразена от действията на властите в Ерусалим. Използват се всякакъв вид методи за обграждане и свиване на палестинското население – тунели, заселници, нови пътища, а сега и създаване на нови туристически атракции върху техните земи. Трябва да бъде намерено решение, което да зачита човешките права на всички.”

Ела Бхат, пионер в борбата за икономическо равноправие на жените и в ненасилствената съпротива заяви:

„Ситуацията днес изглежда много по-зле, отколкото когато бяхме тук миналата година. Напрежението е много по-високо и е налице липса на взаимно доверие, но въпреки това призовавам хората да не прибягват до насилие. Това не означава, че са слаби. Ненасилствената борба изисква голяма смелост и може да доведе до това някои хора да бъдат наранени или дори да загубят живота си. Вярвам, че творческото гражданско неподчинение, което има ясни цели, в крайна сметка ще бъде много по-ефективно.

Ключът към успеха е самостоятелност. Нищо не се променя, освен ако хората не се организират и не намалят зависимостта си от другите. Нужни са съюзници, но силата трябва да идва от вътре. Срещнахме и израелци, и палестинци, които работят за мира и това е показателно. Надявам се, че този дух на мирно съвместно съществуване ще се разпространи. „

Тяхното посещение включваше и участие в демонстрацията в Шейх Джара.
Там те биват посрещнати със следните думи:

Добре дошли! Това е нашата алтернатива!
Тук всяка седмица в знак на протест се събираме палестинци и израелци!
Шейкх Джара се е првърнал в символ.
Символ на лишаването от собственост, символ на дискриминацията, символ на всички несправедливости, на коите се базира нашата система, нашето общество.
Шейх Джара също така се е превърнал в символ на борба, на съпротива и на надежда – за евреи, мюсюлмани и всички останали жители на тези земи.

А Джими Картър отговаря:

От името на Елдърс, искам да благодаря и поздравя всички вас, палестинци и израелци, които се опитвате да намерите решение на тази несправедливост по мирен път – чрез демонстрации за равенство и справедливо отношение. Не вярвам на никога, който твърди, че унищожението или отнемането на дома на дадена семейство е справедливо или помагащо на мира. За това ви поздравяваме и се надяваме скоро услията ви да пожънат успех.

Цялото видео:

Целият доклад за посещението им

Повече за Шейх Джара в статия Шейх Джара и седмичните протести там

–––––––––
*About The Elders

The Elders are an independent group of global leaders, brought together by Nelson Mandela in 2007, who offer their collective influence and experience to support peace- building, help address major causes of human suffering and promote the shared interests of humanity.

The Elders are Martti Ahtisaari, Kofi Annan, Ela Bhatt, Lakhdar Brahimi, Gro Brundtland, Fernando Henrique Cardoso, Jimmy Carter, Graça Machel, Mary Robinson and Desmond Tutu (Chair). Nelson Mandela and Aung San Suu Kyi are honorary Elders.

Bio notes for Elders at press conference:

* Mary Robinson (delegation leader), former President of Ireland, former United Nations High Commissioner for Human Rights.
* Ela Bhatt, Gandhian and founder of the million-strong Self Employed Women’s (SEWA) Association of India.
* Jimmy Carter, former President of the United States of America (1977-81).

Книгата Mornings in Jenin на палестинската писателка Susan Abulhawa

Сюзън Abulhawa е дъщеря на бежанци от войната през 1967 г., когато Израел окупира Западния бряг и Газа, включително Ерусалим.
В момента тя живее в Пенсилвания заедно с дъщеря си. Тя е основател и президент на Площадки за Палестина, организация посветена на спазването на правата на палестинските деца да играят.
Нейните политически есета и коментари се публикувани в редица печатни международни медии, тя е също така съавтор на две антологии – Shattered Illusions (Амал Press, 2002) и Searching Jenin (Cune Press, 2003).
Mornings in Jenin е нейният първи роман.

Ето как тя описва своите мотиви да напише този роман:
“За мен литературата е място, където всички ние можем да се срещнем за да преоткрием това, което ни свързва – нашата хуманност. Тази среща има още по-голямо значение, когато става дума за народ като палестинския, които са демонизирани и дехуманизирани до такава степен, че малка част от американците виждат в тях нещо повече от сбор от разни луди, ирационални араби.

Всъщност, аз идвам от един древен народ, който е родом от Палестина, народ, който е живеел по тези земи и са обработвали земята в продължение на векове, ако не и хилядолетия. Ние сме мюсюлмани, ние сме християни и ние сме евреи. Някои от нас са атеисти марксисти. Палестинската култура, от която идвам е красива, богата, сложна и заплетена. Палестинското общество е гостоприемно и великодушно, със свой собствен уникален диалект, храна, традиции и дрехи.

Подобно на всяко общество ние имаме нашите мошеници и нашите светци, нашите неморални и морални представители, нашите майки и стари моми, клюкарки и блудници, някои палестинци са пацифисти, други използват насилие, има и бандити, има и безделници, има и артисти, танцьори, писатели, и музиканти.
Имаме деца, които обичаме и обожаваме и за които искаме да създадем достоен живот.

Това е реалността, която аз познавам и искам да предам на читателите чрез Mornings in Jenin. И тази реалност би била непълна, ако не добавя друга горчива реалност, а именно, че ние сме хора, които бавно биват изтрити от картата. Хора, които продължават да бъдат системно прогонвани, които живеят под една от най-жестоките военни окупации в света.

Студенти от университета в Мичигън напускат в знак на протест лекция на израелски войници:

Кой е довел до процъфтяването на пустинята?

Палестина – земя без народ за народ без земя… Мит повтарян толкова пъти, че много хора днес го приемат за истина.

A Survey of Palestine, е документ от 1312 страници, подготвен през декември 1945 – януари 1946 година след проучване проведенопо по поръчка на Британския мандат, който управлява териториите по това време. Целият документ е сканиран и качен на страницата на Palestine Remembered.

Една от темите, изследвани в проучването е използване на палестинската земя; и по специално кои са водещите селскостопански продукти в края на британския мандат и чии стопанства (палестински или еврейски) са ги произвеждали.

Как мислите – кой според този документ е “виновник“ за разцвета на полетата с ечемик в Beersheba?

Британското правителство установява, че в перидоа 1944-45 палестинските фермери са произвели около 210 000 тона зърно. 193 400 т от тях са били култивирани в палестинските стопанства, останалите около 16 600 тона са били култивирани в еврейските такива.

Точните цифри могат да бъдат видяни на съответната страница от документа:

Мусакхан

Мусакхан е едно от най-обичаните ястия, приготвяно от столетия от палестинските фермери. Тъй като се прави от основни продукти, с които фермерите по тези земи винаги са разполагали или можели да набавят лесно и евтино, това вкусно и здравословно ястие присъства често на масата, символизирайки независимостта на селяните.

Самите палестинци много се гордеят с това ястие, което е част от тяхното културно наследство. Във видео репортажа от Рамала, Палестина, може да видите най-голямата порция Мусакхан, която влиза в Книгата на рекордите Гинес.

Мусакхан е сравнително бързо и лесно за приготвяне ястие стига човек да може да намери специфичните за него продукти.

Западния бряг и сезонът на насилието

Животът под окупация никога не е бил лесен – безброй пропусквателни пунктове, стена, която превръща родното ти село в затвор, отказване на достъп до вода и собствената ти земя, арест и присъда за това, че си позволяваш да отстояваш правото си на достоен живот…но последните седмица заселниците се погрижиха животът на окупираните палестинци да бъде изпълнен с още повече насилие и унижение.

Училище бе нападното през нощта от заселници и “украсено“ с графити

Palestinians reported Wednesday that a school warehouse was torched in the West Bank village of Sawiyeh. The message “regards from the hills” was sprayed on one of the walls.

According to the Palestinians, settlers infiltrated the girls school on Tuesday night, broke two locks and torched the warehouse, where school sports gear and furniture is kept. The students held a protest Wednesday morning near the site.

За четвърти път тази година отпадъчните води на еврейското колониално селища наводняват земите на палестинското село Beit Ommar.

The settlement emptied sewage onto their land in March, April and June, destroying the crops and costing the farmers thousands of shekels in lost income.
The flooding poses a major health hazard to the village residents. Members of the Awwad family, whose bulldozer was submerged, waded knee deep in the sewage to pull out the bulldozer, and ground soil contamination creates major health risks for local residents.

Видео:

През последната седмица заселници са унищожили 3 500 маслинови дръвчета!

The PLO International Relations Department warned of a war by Israeli settlers against olive trees, saying that in the past few days over 3500 trees had been burned or destroyed across the West Bank.
The department said in a press statement that settlers had unprecedented power over Palestinian land, having recently attacked the northern villages of Urta, Tel, and Burin, as well as the surrounding areas of Nablus, Salfit, Ramallah, Bethlehem, Hebron, Jenin, and Qalqiliya. They burned trees and stole crops, preventing farmers from reaching their lands near the wall.

According to local and international statistics, there are more than 10 million olive trees in Palestine, comprising about 938,000 dunums of land. A dunum is about a quarter of an acre. About 24 million tons of olive oil are produced in a good year, though less has been produced in recent years. The wall runs through these lands, separating about 40,000 dunums and preventing landowners from reaching them. In the past year, settlers have destroyed about 13 million trees, most of them olive trees.

Всъщност, още със започването на беритбата на маслини, палестински блогър Yousef предупреди, че Сезонът на беритба е винаги свързан с нарастване на насилието от страна на заселниците.

When I first presented the data in September, I mentioned how a spike in the violence occurs during the olive harvest and expected similar increases in violence this year.

Below is a graph which shows this spike in the period just before to just after the olive harvest in 2009. What you are looking at is the number of attacks per week across the different governorates.

Week 1 on the X-Axis corresponds to 9/15/2009-9/21/2009 and Week 9 corresponds to 11/10/2009 – 11/16/2009. The spike, which looks like a mountain in this instance because it is increased violence over a protracted period of time, reaches its peak during week 4, (10/6/2009-10/12/2009) almost exactly one year ago today.

Also, you can clearly see that targets are located in various areas throughout the West Bank, with the heaviest volume occurring in Nablus and Qalqilya. Clearly, to say this is not a widespread phenomenon is to ignore reality. It is in fact a systematic, predictable, widespread phenomenon.

But I’d be wrong to suggest that settler violence targeting Palestinian civilians and their olive treas or other crops only occurs during the olive harvest season. Rather, attacks by settlers on Palestinian olive trees occur year round. What we see during the olive harvest is increased attacks against Palestinians who are out in the groves collecting olives.

Often in vulnerable, rural areas where Israeli settlers can attack with little fear of being caught or stopped, Palestinian civilians fall prey to settler attacks more in this period.

But when we look into attacks on the crops and trees themselves, we see that this is not limited only to the period of the harvest. In fact, when look at our data which covered 18 months from Jan. 2009 to Aug. 2010, only about 30% of attacks on olive trees and groves occur during the harvest (late Sept to early Nov). The rest of the attacks are distributed across the remainder of the year with a remarkable concentration in June and July, when 40% of attacks occur.

Approximately 10% of all acts of settler violence captured in our database are against the olive trees and occasionally other forms of agriculture. With over 100 attacks on trees in an 18 month period, this comes out to an average of approximately 5.5 attacks on trees per month.

So anyone who is trying to tell you that these attacks are isolated incidents, like the spokesman for the Israeli police, is probably trying to hide the fact that they are failing miserably, perhaps intentionally, to do their job in protecting Palestinian civilians and their property by preventing settler attacks.

Settler violence prevents Palestinians from reaching significant portions of their most important agricultural product, and continues to be a threat to Palestinian civilians on each and every day of their lives.

Същевременно палестинско гробище в Западния бряг бива осквернено.

………………………………………….

Спазването на палестинските човешки права – ключ към постигането на мир

Анализ на Anna Baltzer, an award-winning human rights activist, the granddaughter of Holocaust refugees, and author of Witness in Palestine: A Jewish American Woman in the Occupied Territories.

Надеждата за постигане на мир не е изгубена.

Когато водените от САЩ израелско-палестински преговори се провалят, перспективите за мир в Близкия Изток може да изглеждат по-лоши от всякога. От страни може да изглежда, че и двете страни отказват да правят компромиси, но реалността е различна. Като американска еврейка аз израснах с идеята, че Израел не може да направи нищо лошо, смятах, че агресивните, анти-еврейски араби са пречка за мира в Близкия изток.

Когато се запознах с палестински бежанци за първи път по време на туристическо пътуване, чух различен разказ.

Несигурна в какво да вярвам, реших да посетя Израел и Палестина, и моето мнение за случващото се там се промени.

В Западния бряг, открих система на сегрегация: отделни пътища за еврейските и палестинските жители. Срещнах се с гостоприемни, мирни и образовани хора, отделени от своите училища, овощни градини, водни източници, болници и помежду си чрез финансираната от САЩ бетонена бариера – два пъти по-голяма от Берлинската стена.

Гледах как израелски заселници, подкрепяни от правителството, прогонват палестинците от техните маслинови насаждения за да направят място за стоежа на населени места запазени само за евреи. Палестинците не могат да живеят в тези населени места построени върху земята им, защото те са християни или мюсюлмани.

Аз, от друга страна, стига да искам бих могли да се преместя да живея там следващата седмица, просто защото аз съм еврейка.

Превръщането на мирните демонстрации в престъпление – част 2

След като през август съобщих за палестинеца Абдала Абу Рама, който бе осъден на 1 година затвор, осем месеца след задържането си, за подбуждане и организиране на незаконни демонстрации в Западния бряг.

Тази седмица е ред на Адийб Абу Рама.
Адийб Абу Рама е шофьор на такси от село Билин в Западния бряг и известен със своята отдаденост на ненасилствената съпротива по време на демонстрациите срещу строежа на Стената, която отделя палестинците от техните градини и полета. На 10 юли 2009 година, по време на една от тези демонстраци, той е бил сграбчен от израелските войници, докато е ходел, носейки плакат с послание за съпротива. Оттогава той е държан в затвора. Aдийб е единственият източник на прехрана за своята възрастна майка, своята съпруга и деветте им деца.
Интервю със съпругата му може да прочете тук.
През юли тази година първа инстанция на Съда го осъжда на една година затвор, миналия ден обаче присъдата е била увеличена на 18 месеца от Военния апелативен съд.
Простата сметка показва, че престоят на Адийб в затвора надвишава с 3 месеца първоначалната присъда от една година, за това не е учудващо, че военният апелативен съд я е увеличил с още 6 месеца.

Аз лично винаги свързвам Адийб със следното видео. Един млад мъж, “въоръжен“ единствено с болка в сърцето и горчивата истина в уста се изправя срещу десетина въоръжени израелски младежи.

Няколко месеца след заснемането той бива арестуван. Защо?
Според израелският преподавател в университета Бен Гурион в Тел Авив Неве Гордон:

Ясно е, че стратегията е да се арестуват всички лидери и да бъдат обвинявани в подбудителство. Целта, разбира се, е да се сложи край на мирната народна съпротива в селата и да се смаже веднъж завинаги Палестинското движение за мир.

Бирен фестивал под окупация

Преди 17 години, изпълнени с надежда от подписването на мирния договр в Осло, двамата братя Надим и Давид решават, че след дълги години живот като имигранти в Америка е време да се върнат при своите корени, в родната Палестина.
В малкото християнско градче Тайбе, намиращо се в Западния бряг, на 20 мили от Ерусалим, те инвестират всичките събрани пари в идея, която от повечето хора се определя меко казано за рискована – построяват своя собствена пивоварна за да произвеждат първата палестинска бира.

Днес, бирата им се продава дори в Европа, а ежегодният двудневен фестивал, който организират от 2005 насам, има огромен успех.
В него хора от различни религии и националности споделят емоции, празнуват, пеят и танцуват заедно, пиейки от “вкусната“ бира (бирата, произвеждана от двамата братя се нарича Тайбе, от една страна кръстена на името на града, в който се произвежда, но от друга “тайбе“ означава “вкусен“ от арабски език).

Как се е родила тази идея? Лесно ли е да произвеждаш и продаваш бира, когато се намираш под окупация?
Как се чустват посетителите на фестивала?
Отговорите на тези въпроси може да видите във филма, заснет по време на фестивала през Октомври 2008 година
или в краткото видео на Ню Йорк Таймс.

Репортаж от “Града на Давид“

Запознайте се с хората, които водят археологическите разкопки, със семейство американски заселници и с палестинските жител на Източен Ерусалим.
Дали тези разкопки пречат или подпомагат постигането на мир?

Повече за квартала Силуан в статия на Joseph Dana