Еврейска актриса посещава лагер в Западния бряг в търсене на мира

източник
автор Harriet Sherwood , 1 октомври 2010

В малка стая в бежански лагер в южната част на Западния бряг един палестинец – мюсюлманин и британка – еврейка седят един срещу друг върху пластмасови столове и се опитват да достигнат взаимно разбирателство след десетилетията на недоверие, несправедливост, враждебност и насилие.

Photograph:

Мъжът се казва Али Банат Hajarah, на 82 години, частично глух, губещ зрението си, бивш фермер, който изпитва носталгия към нивите и добитъка и изгубения си преди повече от шест десетилетия дом. Той все още тъгува за баща си и син си, умрели в ръцете на израелски войници, убеден, че оръжието трябва да бъде част от инструментите на съпротивата, заедно с писалката и гласът на народа.

Жената е Мириам Margolyes, на 69 години, актриса, която играе професор Sprout във филмите за Хари Потър, интересуваща се от живота в лагерите за бежанци в окупираните територии, бясна на действията и политиката на израелското правителство, страстен опенент на насилието като средство за съпротива.

Margolyes е дошла до Ал Arroub, лагер, който се намира между палестинските градове Витлеем и Хеброн за да чуе и разбере за живота на хора като Hajarah. „Исках да видя какво се случва в действителност, да науча повече – и това, което виждам не ме прави щастлива“, разказва тя.

Това е съкратеният разказ за живота на Hajarah: роден е в село Aggour, намиращо се в южната част на Палестина през 1928 г., семейството отглеждало ечемик, тиквички, домати и лук, грижели се за овце, крави, коне и магарета. „Тогава евреите дойдоха от всички краища на света в страната ни.“

През 1948, годината, в която държавата Израел е обявена за независима, селото на Hajarah бива обградено от еврейските военни и е започнала стрелба. Селяните напуснали, страхувайки се за живота си, мислейки, че ще се върнат в рамките на седмица. Семейството му се озовава в Ал Arroub, където те живеят вече 62 години и все още мечтаят за връщане в родния им дом и полета. „Спомням си всеки квадратен метър от земята ми,“ казва той на Margolyes с насълзени очи.

През последните 43 години, откакто Израел окупира Западния бряг, той не е просто бежанец, а бежанец под военно управление. Той се присъединява към борбата: „Аз вярвам във всички форми на съпротива – писалката, гласът на народа и пистолета“, казва той със страст.

Това е кратката история на Margolyesо: родена е в Оксфорд, в светско еврейско семейство, още преди да стане актриса тя се превръща в привърженик на анти-апартейд движението в университета. Не е привърженик на ционизма, а е убедена в неправдите, извършени срещу палестинците в името на евреите. Тя се изказа срещу политиката на Израел, с което си печели недолюбване от колегите евреи и загуба на приятели. За кратко е посетила Светите земи преди 15 години и е обещала да се върне отново за да разберете повече. Сега тя е тук, на екскурзия, организирана от благотворителната организация Action Aid и определя пътуването за „емоционално и неприятно“.

Двамата говорят около час с топлота и съпричастност, а не празни приказки за различията между тях.

„Не мога да приема насилието. Някак си ние трябва да достигнем, да променим повече хора, както палестинци, така и евреи. Но не и с насилие и убийства“, казва тя.

„Палестинците използват насилие, защото техните жилища и земя са откраднати, взети чрез насилие и те могат да бъдат възстановени чрез насилие,“ отговаря палестинският старец.

„Не мога да говоря от името на Израел, но искам да знаете, че съм ужасена и съжалявам, и трябва да знаете, че има и други евреи, които мислят по този начин.“

„Аз Ви уважавам като евреин, не съм Ви сърдит.“

По-късно, след като Hajarahа и внуците му гледат Хари Потър, той признава, че Margolyes изглежда „много подобна“ на проф. Sprout от филмите („Не“, отговори Margolyes търпеливо, аз не съм подобна, аз съм професор Sprout).

А актрисата обобщи чутото по време на срещата: „Неговата история е толкова страшна. Просто нямам думи“.
И обяснява мисията си: „Надявам се да можем да променим отношението [на евреите] към палестинците. Сега е много трудно да се говори за Палестина на евреите – те ме виждат като предател. Опитвам се да се действам внимателно, но… Аз съм много ядосана и шокирана. Нагласата на хората трябва да се промени.

„Вярвам, че евреите са състрадателни хора, заради това, което сме преживяли. Не трябва да причиняваме това страдание на други хора.“

В друг разговор с майката и баба Rasmieh Тити, която е на 55 години, Margolyes научава, че порасналите синове на жената многократно са били арестувани и задържани без присъда за дълги периоди от време. „Какво мислите за Израел?“ пита Margolyes. – „Не можеш да обичаш тези, които са отвлекли сина ти и откраднали земята ти,“ отговаря Тити.

Margolyes иска събеседниците ѝ да разберат, че не всички евреи подкрепят политиката на израелското правителство, че има хора, които не само симпатизират на палестинците, но дори искат да продължат напред в партньорство с тях.

Тя иска да види една държава за палестинци и израелци върху земята, за която и двете страни са се борили почти един век. .. „Не виждам друго решение, но си давам сметка, че ако има само една държава, то тя не може да бяде еврейска. Когато казвам това на познати евреи, те направо полудяват – но за мен това е очевидното решение.“

„Това ме прави много тъжна. Всеки се страхува от другия – евреите се страхуват от палестинците, палестинците се страхуват от евреите.Навсякъде виждам страх, няма разбиране. Загубихме здравия разум преди много време…“

Advertisements

Posted on октомври 3, 2010, in Гласове за мир. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: