Какво промени щурмът на Мави Мармара от Флотилията с помощи за Газа

Първо, какво е ивицата Газа – тясно парче земя на брега на Средиземно море, в което живеят повече от 1,5 милиона жители. Ивицата е с площ от само 360кв. км и се смята за един от най-гъсто населените райони в света. Около 1,1 милиона души, или три четвърти от цялото население, са регистрирани в UNRWA (Организация на ООН за помощ на палестинските бежанци) като палестински бежанци. Около половин милион от тях живеят в осем бежански лагера в Газа.

В последното десетилетие социално-икономическото положение на обикновените палестинци в Газа се влошава постоянно. Години на окупация, военни конфликти и блокада довеждат до покачващо се ниво на безработица и голяма бедност.
Около 325 000 бежанци, които се смятат за живеещи в крайна бедност, не могат да задоволят основните си хранителни нужди. Още 350 хиляди се намират под официалния праг на бедността.

По време на операция Излято олово, която Израел започна на 27 декември 2008 г., са били повредени или унищожени 60 000 жилища. Същевременно блокадата на Ивицата Газа пречи на представителите на обединените нации в Газа да извършат ремонт или реконструкция. (за повече информация посетете страницата на UNRWA)

От юни 2007 г., когато Израел налага ограничения върху вноса на стоки в Ивицата Газа, е разрешен вносът единствено на стоки, които Израел определя като от „основно значение за съществуването на населението.“
В годините преди налагането на блокадата 10 400 товарни автомобили са влизали в ивицата Газа всеки месец, но от юни 2007 Израел разрешава преминаването на само 2 500 товарни автомобила на месец, които покриват само 25% от стоките, нужни на жителите на Ивицата Газа.

През май 2010 година огранизации и хора от цял свят се обединяват с общата цел – да се противопоставят на блокада на Газа. Според доклада на разследващата мисия на ООН, организаторите от Free Gaza Movement и IHH са имали три основни цели:
1) международното общество да обърне по-голямо внимание върху ситуацията в ивицата Газа и ефекта на блокада
2) прекъсване на блокадата и
3) доставка на хуманитарна помощ за Газа.
Всички разпитани участници във Флотилията споделят същите цели, въпркеки че повечето определят доставката на хуманитарна помощ като най-важна.

Всъщност, това не е първият опит да бъде “преборена“ блокадата на Газа. Две години по-рано, на 23 август 2008 година, 44 човека от 17 страни на борда на два кораба с помощи успяват да стигнат до бреговете на Газа.

След този първи успешен опит са организирани още четири плавания с общо над 100 пътника на борда на корабите, между които членове на Европейския парламент, лекари, активисти, някои от които остават да работят в Газа и палестинци, които просто са искали да се приберат вкъщи или да посетят роднини.

Последният (за сега) опит за достигане на Газа по вода завършва не просто неуспешно, но и с девет жертви. Как се е стиганало до там? Кой пръв е започнал насилието? Кой е действал в отбрана и кой е бил нападателят? Има много въпроси, а двете страни дават крайно различни отговори на тях.

Видяхме видео материали предоставаени от една от страните, израелската (макар по-късно да стана ясно, че част от тях са били обработени и монтирани, което поражда въпроси доколко са достоверни).
Активистите и журналистите (включителни и двама български журналисти – интервю с тях)на борда на Флотилата също са снимали, но материалите и личните им вещи са им били отнети. Тук отново изникват въпроси – какво са записали активистите, което ние не трябва да видим? Може би записаното върху тези материали не отговаря на официалната версия на Израел?

Или ако мога да цитирам израелския политик Ури Авнери:

“… през изминалата седмица една почти тоталитарна пропагандна машина повтаря непрекъснато едно видео и един разказ и пречи на гражданите да чуят или видят друга гледна точка. Ние не видяхме почти нищо от случилото се, освен няколко минутно видео, заснето и редактирано от израелската армия, която конфискува всички филми заснети от журналисти. Изниква логичният въпрос: Защо? От какво се страхува?“

Може би от заключението, до което стигна разследващата нападението международна мисия на Съвета на ООН по правата на човека. Тази седмица те публикуваха своя доклад.
Ето части от техните заключения:

– относно Блокадата на Газа:
“Мисията стигна до заключениеето, че хуманитарна криза е съществувала в Газа на 31 май 2010година…От това следва, че блокадата е незаконна.“ (точка 261)
Докладът припомня Член 33 от Женевската конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война:

“Никое лице не може да бъде наказано за нарушение, което то лично не е извършило. Колективните наказания, както и всяка мярка за заплашване или на тероризъм са забранени.“

И стигат до заключетнието, че блокадата на Газа преставлява именно колективно наказание на палестинското население.

– относно товара на Мави Мармара:
На пристанището в Анталия, от където е потеглил Мави Мармара е имало строги мерки за сигурност и всички стоки на борда на кораба са били проверени. Пътниците и техния багаж са минали през проверка за сигурност подобна на проверките при казване на самолет. (точка 88)
Анализ и изслушване на радио кореспонденцията между израелската армия и корабите на флотилията показва, че “в нито един момент израелските военноморски сили не правят запитване за проверка на товара.“ (точка 109)

– относно деветте жертви и ранените пътници и войници:
Поне един от убитите е снимал с камера по време на стрелбата и не е участвал в сблъсъка с войниците. Повечето рани на пасажерите в следствие от стрелбата са в горната част на тялото : главата, врата, гърба. (точка 117)
Съдебната експертиза показва, че двама от пътниците, убити на горната палуба, са получили рани след изстрел от близко разстояние, докато са лежали на земята… някои от ранените са били подложени на допълнително насилие, включващо удари с приклада на оръжието, ритници в главата, гърдите и гърба, обиди и ругатни. На някои от ранените пътници са били поставени белезници и са били оставени без надзор за известно време преди да бъдат извлачени за ръцета или краката до предната част на палубата (точка 118)

Бюлент Йълдъръм, председателят на IHH и един от основните организатори на флотилията, се е опитал да използва бяла риза като бяло знаме за обозначаване, че се предават. От това обаче нямало никаква полза и стрелбата на кораба продължила. (точка 123)

По време на първоначалната борба на горната палуба трима израелски войници са били взети под контрол и вкарани в кораба. Докато някои от пътниците са искали да наранят войниците, останалите пътници се погрижили те да бъдат защитени и да могат да получат медицинска помощ от лекарите на борда. Двама от войниците имали рани в корема. Един от войниците е имал повърхностна рана в корема, причинена от остър предмет, проникнал в подкожната тъкан. Според лекарите, които са се погрижили за тях, нито един от тримата войници е нямал огнестрелни наранявания. (точка 125)

Организаторите и пътници се опитали да поискат от израелските сили помощ при лечението на ранените…Тези опити се оказали неуспешни и едва след два часа израелските сили са извадили ранените, като те тръбвало да напуснат кабините сами или са били пренесени навън по груб начин, без видима загриженост за характер на техните наранявания. (точка 130)
На ранените пътници, включително и на тези със сериозни огнестрелни рани, са им били сложени белезници, които са били често вързани толкова здраво,че са довели до това някои от пострадалите да изгубят чувствителност в ръцете си. (точка 131)

Мисията припомня, че според международните закони, всяко човешко същество има право на живот, което трябва да се спазва и да не му бива отнемано произволно.
И заключава, че една добре обучена сила като израелските отбранителни сили е трябвало да бъде в състояние успешно да се справи със сравнително малка група от пътници, въоръжени с тояги и ножове и да достигне до контрол на кораба без загуба на човешки живот или сериозна телесна повреда на пътниците или войниците. (точка 162)

Мисията е убедена, че голяма част от силата, използвана от израелски войници на борда
Мави Мармара и от хеликоптерите, е била ненужна, несъразмерна, прекомерна
и неподходяща
и е довела до убиване и осакатяване на голям брой от цивилните пътници.
(точка 172)

– относно арестуването на пътниците на Флотилията
Мисията припомня Член 5 – Право на свобода и сигурност от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи

“Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случай и по реда, предвидени от закона“.

Тъй като мисията счита израелското нападение на флотилията за незаконосъобразно,
задържането на пътниците на борда на всеки от корабите е също незаконно.

Масовото задържането на повече от 700 пътници и екипажа на борда на корабите
не е имало правно основание.. (точка 176)
Съответно член втори от европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
„на всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват“.

Повечето свидетели твърдят, че им е бил отказан достъп до адвокат и възможност да се свържат със своите семейства. (точка 199)

Някои пътници твърдят, че са били държани в изолация и не са могли да се видят с други пътници преди да напуснат затвора.

Много от задържаните са изисквали неколкократно среща с правен съветник или посланик, но само някои от тях са получили такава и то със закъснение от няколко дни.
Според международните закони всеки арестуван има право на незабавна връзка с адвокат или правен съветник. (точка 229)

Всички задържани се оплакват, че не са имали възможност да се свържат със семйствата си, които при създалите се обстоятелства са били много притеснени.

В отговор израелското външно министерство заяви, че подходът на Съвета по правата на човека е пристрастен, политически мотивиран и краен. Поради това Израел е отказал да сътрудничи на мисията, а провежда паралелно разследване на случилиото съвместно с отделна група на ООН, включваща бившия премиер на Нова Зеландия министър Джефри Палмър и бившия президент на Колумбия Алваро Урибе. Турция също провежда свое собствено разследване. Техните заключения все още не са публикувани.

И сега да се върна на въпроса: Какво се промени след щурма на Мави Мармара?
– макар и за кратко време Газа стана основна тема във водещите медии по света.

– движението Boycotte, Divestment and Sanctions спечели повече поддръжници, ето и няколко примера:

Английският писател Iain Banks призовава към културен и научен бойкот на Израел.
Авторът, известен със своите научнофантастични творби, пише в писмо до бриатанския вестник Гардиън, че след атаката срещу активистите е забранил на своя агент да сключва договори за превод на книгите му на иврит с израелски издателски компании.

Alice Walker, поетеса, новелист, феминист и активист, спечелила много награди и продала над 10 милиона копия от своите книги също обяви в открито писмо своята подкрепа към Флотилията и участниците в нея.

Най–голямият британски съюз, Unite, също прие предложение за бойкот на израелски компании и стоки по време на конференция в Манчестър

Групите Klaxons и Gorillaz Sound System, както и The Pixies отменят свои концерти в Израел.

Шведски пристанищни работници oбявяват едноседмична “блокада“ на израелските кораби и товари, пристигащи в скандинавската страна в знак на протест срещу атаката на насочилата се към Газа флотилия. Съюзът има около 1500 членове и подкрепя „Ship to Gaza“, който взе участие във флотилията.

по думи на Грета Берлин, един от организаторите на Флотилията, след нападението интересът към организацията става все по-голям. Хора и представители на медии от цял свят искат да бъдат на борда на корабите при следващ опит за преминаване през блокадата.

“Всеки иска да дойде с нас. Имаме писмени запитвания от медиите от целия свят, които искат да запазят места. Дори и представители на америкаснки медии искат да дойдат.“

– след като бе залят от вълна на глобално осъждане Израел обяви смекчаване на условията на блокада на ивицата Газа.
През юли 2010 година израелската неправителствена организация Gisha (0рганизацията насърчава спазването на човешките права, гарантирани от международното и от израелското законодателство) публикува доклад под името Unraveling the closure of Gaza: Какво се промени и какво не се след решението на Кабинета, и какви са последствията.

Ето до какви заключения стигат:

„Има умерено покачване на броя на камиони с помощи, влизащи в Газа, като е позволен вносът на продукти като кетчуп, шоколад и детски игракчи, които преди бяха забранени. Но въпреки това все още има ограничения върху вноса на индустриални и сторителни материали, както и материали, които биха помогнали за подобряване на икономиката на Газа.
Облекчаване на условията не включва експорт на стоки от Газа (което е от огромно значение за развитие на икономиката), както и свободата на движение на палестинците от Газа. Ограниченията за движението продължава да съществува дори между Газа и Западния бряг.“

(Във връзка с ограниченията на движение между Западния бряг и Газа може да прочетете анализ “Каква е целта на Израел в провевеждащите се разговори – две или три държави?“)

На 15-ти септември Gisha публикуват още един материал, според който 40 000 ученици в Газа няма да могат да посещават училищата на UNRWA заради блокадата.
– UNRWA не може да приеме всички ученици, желаещи да учат в училищата им, поради забраната за внос строителни материали. UNRWA трябва да построи 100 училища, нито едно обаче не е построена от 2007 г. насам. Ето защо, UNRWA трябваше да откаже приема на 40 000 деца.

– училища към UNRWA имат специална програма, която насърчава спазването на правата на човека и критичното мислене и която не е налична в държавните училища. Освен това според данни на UNRWA, ученици в техните училища имат по-добри резултати от учениците в държавните училище.
Въпреки че за първи път от три години Израел разрешава вноса на ученически пособия за държавните училища в ивицата Газа, почти абсолютната забрана за внос на строителни материали доведе до там, че учениците имат достатячно химикалки и тетрадки, но нямат класни стаи.

Изграждането на едно училище изисква около 220 камиона със строителни материали, или 22 000 камиона за 100 училища. Въпреки обещанията, Израел все още не е одобрил дори един камион със строителни материали за училищата на UNRWA , а се е съгласил да „преговаря“ за вноса на материали само за осем от 100-те необходими училища.

Според началника на UNRWA в Газа Джон Гинг:

„Правото на образование е основно право на децата навсякъде по света. За децата на Газа, осъществяване на това право зависи от строителство на училища, защото всички останали мерки са временни и вече изчерпани. “

null
Графиката показва съотношението нужни спрямо преминали през границата камиони през последните четири седмици. Източник

– Инцидентът с Мави Мармара изведе на преден план от една страна съменения свързани с възможността на Израел да проведе обективно разследване на инцидента, а от друга въпроса доколко демократичен и толерантен е израелският парламент. Повод за тези въпроси бе отношението към един от членовете на Кнесета, представителката на палестинското малцинство в Израел Ханиин Ал Зоуби, която се е намирала на борда на Мави Мармара по време на инцидента.

Първото заседание на Кнесета след инцидента може да бъде определено като едно от най – бурните в историята на израелския праламент. Членовете на Кнесета обиждат и дори се опитват да нападнат Зоаби, наричайки я терорист, предател, троянски кон, кръвожадна, изисквайки охраната да провери дали не носи нож със себе си и дори изискващи нейното депортиране от Израел. Както тя сама описва случилото се в интервю за Democracy Now:

“Техните нападки бяха не само неетични, но дори нехумманни. Никога не съм си представяла, че това може да се случи в Парламента. Бе толкова невероятно.
Не можеха да оспорват случилото се на политическо ниво. Не можеха да оспорват моите политически мотиви и действия.
Бях на кораба заради политическите си убеждения. Аз съм срещу окупацията и блокадата.Това, което се случи на борда на кораба е малка част от престъпленията на Израел. Голямото престъпление е окупацията и блокадата…Аз вярвам в демокрацията и се боря за равни права между арабите и палестинците и евреите в Израел.“

Гледайки видеото от заседанието, смятате ли, че тези народни избраници са способни да проведат едно ОБЕКТИВНО разследване на случилото се?

Но защо я мразят толкова много? Според американският блогър Ричард Силвърщайн:

“Защото тя е млада, харизматична, изпълнена с енергия, фотогенична, говори перфектно иврит – силен представител на своя народа. Израелските десни политици я мразят. Не могат да понесат да имат срещу себе си способен опонент, който посочва собствените им слабости. За това се опитват да я накарат да замъли при първата отдала се възможност“.

– опитите за премахване на блокадата на Газа продължават. Последният опит бе с лодката ‘Irene’, на чийто борд са се намирали евреи от Израел, Европа и Америка.

Ето пълен списък:

Reuven Moskovitz, от Израел, един от основателите на арабо-еврейското селище Неве Шалом – Уахат асСалам (Оазис на мира) и оцелял от Холокста. Говори немски, иврит и английски.
Rami Elhanan, от Израел, загубва дъщеря си Смадар след … през 1997 година и един от основателите на Bereaved Families Circle – организация на израелски и палестински родители, които са изгубили своите деца и близко по време на конфликта. Говори иврит и англйски. (Превод на негова реч може да прочетете в един от старите ми постове)
Lilian Rosengarten, от САЩ, активист за мир и психотерапевт. Бежанец от Нацистка Германия. Говори немски и английски.
Yonatan Shapira, от Израел, бивш пилот в израелската армия, в момента активист от Combatants for Peace. Говори иврит и английски.
Glyn Secker, от Великобритания, начело на организацията Jews for Justice for Palestinians Executive Commitee. Говори английски.
Dr. Edith Lutz, от Германия, активист за мир и медицинска сестра. Била е на борда и на първия кораб за Газа през 2008 година. Говори немски и английски.
Itamar Shapira, от Израел, брат на Yonatan и член на boat’s crew. Говори иврит, испански и английски.

Репортери:
Eli Osherov, израелски репортер от Israel Channel 10 News.
Vish Vishvanath, фотограф и репортер на свободна практика.

С подкрепата на: Еврейски организации и хора от Великобритания, Нидерландия, Германия, САЩ, Дания, Швеция, Белгия, Франция, Австрия, Австралия и Израел.

Организатори и спонсори: European Jews for a Just Peace, Jews for Justice for Palestinians (UK), Juedische Stimme fuer einen gerechten Frieden in Nahost (Germany), American Jews for a Just Peace (USA), Jewish Voice for Peace (USA), Jews Against the Occupation Sydney.

Ето как те описват своите мотиви да бъдат на този кораб:
„В знак на протест срещу продължаващата блокада на Газа, която представлява незаконно колективно наказание на цялото население и е грозно от морална гледна точка действие.

Продължаващата вече четири години блокада ограничава вязможностите на народа на Газа, принуждавайки ги да живеят живот, зависим от помощи. Бедността създава катастрофа сред обществето и психичното здраве. След бомбардировките на Израел в Газа преди осемнадесет месец настана още по-строг, постоянно променящ се и по-произволен контрол, включително обща забрана за внос на строителни материали,с които да се възстановят разрушените къщи, канализационни и водопроводни системи.

Блокадата също така означава, че населението на Газа е поставено като в капан в една от най-гъсто населените места на земята. Хората, страдащи от сериозни заболявания, не могат да бъдат лекувани в рамките на териториите се налага да потърсят лекарска помощ извън Газа, но за това се нуждаят от разрешението на израелската армия. Обикновените пътуване с цел получаване на образование, посещение на роднини, по работа, културна или спортна цел продължават да бъде обект на почти пълна забрана.

Израел също оказва контрол върху бреговата линия на Газа, пречейки на всякаква възможност за законна търговия. Освен това рибарите в Газа не могат да използват своите собствени териториални води. Затворени в силно замърсения крайбрежен район, те са в постоянен риск от жив огън от израелския военноморски флот.

Най-важното, Газа все още не може да възстанови икономиката си в следствие на пълната забрана на Израел върху износа. Това означава, че работната сила в Газа ще продължава да бъде без работни места и покупателна способност. Дори иповече потребителски стоки да влязат в териториите, хората ще продължат да разчитат на милосърдието на други за да оцелеят.

Ето как 82 -годишният пасажер Reuven Moskovitz описва, защо е негов дълг да бъде на борда на тази лодка.

“За мен, като оцелял от Холокоста, е свещенен дълг да се противопoставя на преследването, потисничеството и лишаването от свобода на толкова много хора в Газа, включително на повече от 800 000 деца“.

И този кораб бива превзет от израелските войници и отведен до израелския бряг. Според капитана на кораба израелската армия изпозлва ‘значително, непредизвикано и опасно насилие’

Advertisements

Posted on октомври 3, 2010, in Газа. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: