Война и ирония в хълмовете около Хеброн

Хеброн е може би мястото в Западния бряг, където положението на палестинското население е най-тежко. Ана Балтцър, американска еврейка, разказва за второто посещение в района (разкази от предното, две години по-рано – From Jericho to Hebroп – 12 март, 2005 и Conversation with Hamas Supporters ). Там тя участва в няколко акции на солидарност и подкрепа към окупираното населние, една от тях е наблюдение и подкрепа на децата, които отиват на училище в Tel Rumeida:

“Tel Rumeida е малък палестински квартал в Хеброн, в който живеят едни от най-екстремните и използващи насилие заселници, които са се настанили в домовете на местните чрез използването на сила и обикалят из улиците носейки оръжие, тероризирайки местните, включително децата, докато ходят или се прибират от училище. Заселниците в Хеброн са се нанесли да живеят тук, защото вярват, че градът принадлежи единствено на еврейския народ.

През 1967 година, когато Израел окупира Западния бряг, населението на стария град на Хеброн е било около 75 000 палестинци. 25 години по-късно населнието се е стопило с 80 прицента и вече е само 1 500 в следствие на насилието от страна на израелските заселнции и държава. По-заможните са напуснали заедно с бежанците, само най-бедните са останали, тъй като няма къде да идат. Децата се пазят от нападенията на заселниците и техните деца с пръчки и камъни, докато войниците гледат безразлично; за това аз и други международни активист придружавахме учениците – да документираме случващото се и предпазим децата от нападенията.

Днес се намирам на улица Shuhada, която е била главна пазарна улица за палестинците преди заселниците да се настанят тук и да я блокират. Колите които минават през този квартал имат само жълти номера (тоест са израелски), палестинците нямат право да карат коли из Tel Rumeida. Дори им е забранено да ходят пеш през главната улица, налага се да минават през гробището за да стигнат до града. Повече от 2 000 малки фирми и магазинчета в Стария град и Tel Rumeida е трябало да затворят, така някогашният процъфтяващ икономически и културен център се е превърнал в призрачен град.

Гледахме как учениците минават предпазливо през улицата, където върху уличните лампи бяха закачени израелски знамена, а върху стените на почти всички палестински къщи беше нарисувана звездата на Давид. От една от къщите излезе Джамилия, чиято майка е била наскоро нападната от заселници. Техният прозорец, подобно на всички останали на улицата, има решетки, които предпазват от камъни. Когато стигна военния пост, Джамилия изкачи няколко стълби и влезе в училището през тясна каменна пътечка, която току що е била построена за трети път. Повечето деца идват по срещуположния кален път, който минава през палестинска къща, върху която има изписани графити:“Arabs to the Gas Chambers.“

Изрелският ни приятел Cesca заведе мен и мой колега до засежденията с масл. дръвчета, намиращи се между Tel Rumeida и училището, където няколко палестински семейства все още се борят да оцелеят. Cesca ни запозна с овчарин на име Abu Thalal, които ни прие много топло в дома си. Той каза, че е благодарен на израелци като Cesca и че винаги се е опитвал да бъде в добри отношения със заселниците, които минават през земята му всеки ден. Веднъж един от тях го попитал дали има цигари, той не се покелебал да му даде и дори приготвил чай. Скоро след това бил шокиран да види как същият заселник и децата му хвърлят камъни по дома му. Той завърши с думите: „Има добри и лоши израелци, така както има добри и лоши палестинци.“

От къщата на Abu Thelal се вижда джамията и храмът, в които Авраам е бил погребан. Руините и останките около дома на Abu Thelal са не само стари, но те изглеждат и те карат да се чустваш в библейските времена. Cesca каза, че веднъж с ужас е видял как заселници палели огньове по време на един от еврейските празници Lag Ba’Omer. Разказа, че заедно с палестински знамена те изгорили и част от древните останки.

Еврейските празници често са причина за увеличавне на трудностите и страданието за палестинците в Западния бряг. Миналата седмица бе Пурим и на палестинското население бе забранено да излизат. Днес е Сабат и вълната на насилие е по-голяма, защото еврейските деца не посещават училище. Миналата седмица едно от тях се засили по улицата, хвърляйки камъни във всички посоки по палестинците наоколо. Войниците ни попречиха да правим снимки, казвайки, „Всичко е наред, сега е Пурим. Той просто е пиян.“

Срещнах се със семейство Abu Haykal, които живеят буквално до военен пост от едната страна и селището на заселниците от другата. Прозроците им са с решетки, а повечето им земя е била обявена за „затворена военна зона“ (въпреки че заселниците често минават през нея без последствия), сега са махнали стълбите към покрива за да спрат войниците, които често са се качвали на покрива за наблюдение. Заселниците са направили всичко възможно за да прогонят семейството, но те просто не се отказват.

Семейството има 11 деца. Най-малкото е момиче на 17 години, което ни отвори вратата и ни покани да влезем да пием чай. Тя ни разказа, че десете по-големи братя и сестри са инжинери, но тя иска да учи психология. Запознахме се с пет от тях, останалите са в чужбина.

Семейство Abu Haykals живее в този квартал още от времето, когато е бил еврейски, преди създаването на ционизма и масово клане от 1929 (за повече информация виж предната статия за Хеброн) .

Когато се върнах в Tel Rumeida,войнциите претърсиха чанатата ми и мен самата за оръжие. Зад войнците виждах заселници, които се прибираха от синагогата, носейки необезпокоявани M16. Замислих се върху иронията на това да бъдеш претърсван за оръжие, докато въоръжени фундаменталисти, известни с това, че използват насилие остават безнаказани.

Един от войниците се опита да ми обясни „Аз съм евреин, за това трябва да защитавам евреите.“ Казах му, че и аз съм еврейка, но че сигурността ще дойде едва след като правата на всички бъдат спазени.

„Но това е твоята земя също! Не знаеш ли, че си дете на Авраам?“, каза ми той.

Отговорих, че не мога да се съглася с него. Този кратък диалог ми припомни, че част от войнците са заселници. Много от оръжията, използвани да тероризират палестинците в Tel Rumeida са от израелксата армия, купени от американски производители с парите от моите собствени данъци.

Лесно е да обвиняваме евреите фундаметалисти за греховете на Израел. Но истината е, че колониалните селища и постове в Западния бряг не могат да бъдат построени и поддържани без израелската политическа, финансова и военна подкрепа. И правителството, и заселниците имат силен интерес в това да контролират колкото може по-голяма част от Западния бряг. Или както Alternative Information Center обобщава, „главният проблем е сътрудничеството на Израел със заселнците за постигането на следните колониални цели: 1. Да използват ресурсите на земите …[,] 2.да увеличат ционисткия контрол … [и] 3. Да осъществят своите военни и стратегически приоритети …“ AIC цитира четири основни начина за конфискуване на земя в окупираните територии: „вземането на земи за военни нужди, обявяването на земи за `държавни’, определянето на притежателите на територии за `отсъстващи’ и отчуждаване на земи за „обществени нужди“. Всички тези методи имат една обща цел: преминаването на палестинска земя в израелски ръце.

Тази взаиморабота между правителство и засленици продължава при администарцията на различни партии. Дори външният министър при първото правителство на Ицках Рабин, Yigal Allon от „лявата” лейбъристка партия, предложил политическа подкрепа на заселниците в източен Хеброн, защото ако там има прекалено много палестинци те ще се превърнат в заплаха за “еврейския характер“ на Израел при евентуалното анексриане на земите.

Разбира се, радикалните заселници в Хеброн по принцип са партньори с дясната партия Ликуд, които се опитват да създадат повече факти върху земята. Израел е позиционирал 4 000 войници в пропусквателните и вонени посотве в района на Хеброн, където живеят 150 000 палестиинци с цел да предпазят 500 засленици. Палестинците биват вниматлено наблюдавани, докато в повечето случаи войнциите не се намесват, когато заселници нападат палестински цивилни. Обикновено след нападние на заселниците, армията налага вечерен час за да не се стига до отмъщение. Но вечерният час важи само за палестинците, техните еврейски съседи, които в повечето случаи са виновни, могат да се разхождат свободно през палестинските земи и улици.

Всъщност, заселниците са обект на различна съдебна система от тази на палестинските им съседи. Заселниците са обект на израелските закони, докато палестинците на военните. Поради това имат различни права и действията им имат различни последствия. Например, един от лидерите на заслениците, Rabbi Levinger прекара в затвора само 10 седмици за убийство на невъоръжен палестински търговец, докато палестинци обвинени в убийство ги грози доживотна присъда. Според AIC, „Израел нарушава принципите на равенство пред закона, защото етноса определя коя съдебна система да бъде изпозлван.“

Тази вечер около масата по време на вечеря активистите обсъждаха кой инцидент от днешния ден да включат в своя доклад. Не смятаха, че това че някой заселник се е изплюл върху палестинец или е минал през земята на Abu Haykal заслужава да бъде споменато, защото се случва толкова често. В крайна сметка докладваха за група деца на заселнции, които са атакували 7-8 годишни деца с пръчки и камъни, докато полицията е попречила на активистие да се намесят.

Докато говорехме, мислех за Наблус. Еврейски екстремисти веднъж са се опитали да влязат в града, но са били прогонени от въоръжената съпротива там. Това е една от малкото победи на Втората интифада. Какво ли щеше да е положението днес в Хеброн, ако жителите се бяха противопоставили с оръжие по време на нанансянето на заселниците в града им през 1967г?

Борците в Наблус са определени за терористи, същото прозвище щяха да получат и жителите на Хеброн. Но днес, знаейки това, което те не са знаели тогава, може ли наистина да ги виним? Тези мисли минаваха през главата ми преди да се върна към сравнително мирното ми житие.

Благодаря ви,
Anna“

Advertisements

Posted on октомври 12, 2010, in Гласове за мир, Живот под окупация. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: