Спазването на палестинските човешки права – ключ към постигането на мир

Анализ на Anna Baltzer, an award-winning human rights activist, the granddaughter of Holocaust refugees, and author of Witness in Palestine: A Jewish American Woman in the Occupied Territories.

Надеждата за постигане на мир не е изгубена.

Когато водените от САЩ израелско-палестински преговори се провалят, перспективите за мир в Близкия Изток може да изглеждат по-лоши от всякога. От страни може да изглежда, че и двете страни отказват да правят компромиси, но реалността е различна. Като американска еврейка аз израснах с идеята, че Израел не може да направи нищо лошо, смятах, че агресивните, анти-еврейски араби са пречка за мира в Близкия изток.

Когато се запознах с палестински бежанци за първи път по време на туристическо пътуване, чух различен разказ.

Несигурна в какво да вярвам, реших да посетя Израел и Палестина, и моето мнение за случващото се там се промени.

В Западния бряг, открих система на сегрегация: отделни пътища за еврейските и палестинските жители. Срещнах се с гостоприемни, мирни и образовани хора, отделени от своите училища, овощни градини, водни източници, болници и помежду си чрез финансираната от САЩ бетонена бариера – два пъти по-голяма от Берлинската стена.

Гледах как израелски заселници, подкрепяни от правителството, прогонват палестинците от техните маслинови насаждения за да направят място за стоежа на населени места запазени само за евреи. Палестинците не могат да живеят в тези населени места построени върху земята им, защото те са християни или мюсюлмани.

Аз, от друга страна, стига да искам бих могли да се преместя да живея там следващата седмица, просто защото аз съм еврейка.

За девет месеца, работихме заедно с палестинци, израелци и международни активисти, посветени на мирно и справедливо решение на конфликта на основата на равенството, а не на етно-религиозен национализъм.

Но строежът на разделителната стена, разширяването на колониалните селища и останалите нарушения на човешките права продължават независимо дали палестинците се съпротивляват или не, независимо дали съпротивата им е насилиствена или мирна.

Институциите, които някога вярвах, че съществуват за да осигуряват безопасността на Израел, вече не изглеждаха, че имат тази цел.

Ако Израел иска да защити гражданите си защо да ги насърчава да се се преместят да живеят в палестинските земи, заобиколена от така наречените „врагове“?

Защо изгражда стена между палестинците и тяхната земя? Как това осигурява безопасност на Израел?

Прекратяване на колониалното строителство е основна първа стъпка към мира.

И въпреки това министър-председателят Бенямин Нетаняху заяви, че няма да спира заселването на евреи в палестинските земи.

Ще използвам една аналогия от палестинско-американския адвокат Майкъл Тараци – как може да преговаряте с някога как да разделите една пица, ако тези срещу вас, доакто рпеговарят взимат парче след парче от пицата?

Така палестинците отново са притиснати в ъгъла, където от тях се изисква да се откажат от правата си без да получат нищо в замяна. В това време Израел върви напред, продължава строителство върху палестинска земя и основно средство за препитание на палестинския народ, и едновременно всички питат защо палестинците не са склонни да правят компромиси.

Въпросът с компромисите е важен. Разбира се, компромисите са нещо добро във всички преговори, но има ли нещо, върху което не може да има компромиси?

Международното право е много ясно по този въпрос: има неща, с които хората никога не трябва да правят компромиси, а това са именно техните човешки права. Те не са нито спорни, нито противоречиви. Те нито трябва да бъдат спечелени, нито могат да бъде отнети. Те не подлежат на преговори.

За съжаление, ако погледнем отблизо историята на израелско-палестинските мирни преговори ще видим, че палестинците е трябвало да правят „компромиси“ за всичко. Или в превод: палестинците, бъдете разумни. Може да имате някои от правата си, но не може да имате всички свои права.

Това е неприемливо. Палестинският народ знае това и поради това не са се отказали да се борят от своите основни човешки права, въпреки десетилетията на демонизиране и потисничество.

Винаги съм се впечтлавяла от срещата ми с млади палестинци, които са прекарали целия си живот под окупация, но им е било пределно ясно, че това не е това, което животът би трябвало да бъде.

Надеждата не е загубена, въпреки натиска на САЩ над палестинците да се откажат от определени свои чивешки права – докато дава годишно $ 3 млрд. безусловна военна и икономическа помощ на Израел – САЩ няма как да насърчава справедливия мир.

Настоящите усилия от страна на палестински, израелски и международни миротворци показват възможността за постигане на мир всеки ден. Съвсем скоро, лодка от еврейски активисти отплава за да пребори обсада на Газа.

Лодката е била задържана от израелската флота, но усилията на военните са безплодни. С всяка осуетена лодка, шепа повече лодки се организират. Подобно на палестинците, световната общност от хора със съвест няма да се откаже.

Има много начини за подкрепа на мира освен присъединяването на кораб, насочил се към Газа. През 2005 г. палестинската гражданското общество отправя покана за бойкот и санкции на Израел, докато не започнат да спазват международното право и човешките права.

Подкрепа на тази покана, заедно с истински мирни преговори на базата на приоритетите за сигурност, равенство и човешки права за всички, е нещо, което всеки, който се грижи за траен мир в Близкия изток може да направи.

Advertisements

Posted on октомври 22, 2010, in 1, Гласове за мир. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: