Книгата Mornings in Jenin на палестинската писателка Susan Abulhawa

Сюзън Abulhawa е дъщеря на бежанци от войната през 1967 г., когато Израел окупира Западния бряг и Газа, включително Ерусалим.
В момента тя живее в Пенсилвания заедно с дъщеря си. Тя е основател и президент на Площадки за Палестина, организация посветена на спазването на правата на палестинските деца да играят.
Нейните политически есета и коментари се публикувани в редица печатни международни медии, тя е също така съавтор на две антологии – Shattered Illusions (Амал Press, 2002) и Searching Jenin (Cune Press, 2003).
Mornings in Jenin е нейният първи роман.

Ето как тя описва своите мотиви да напише този роман:
“За мен литературата е място, където всички ние можем да се срещнем за да преоткрием това, което ни свързва – нашата хуманност. Тази среща има още по-голямо значение, когато става дума за народ като палестинския, които са демонизирани и дехуманизирани до такава степен, че малка част от американците виждат в тях нещо повече от сбор от разни луди, ирационални араби.

Всъщност, аз идвам от един древен народ, който е родом от Палестина, народ, който е живеел по тези земи и са обработвали земята в продължение на векове, ако не и хилядолетия. Ние сме мюсюлмани, ние сме християни и ние сме евреи. Някои от нас са атеисти марксисти. Палестинската култура, от която идвам е красива, богата, сложна и заплетена. Палестинското общество е гостоприемно и великодушно, със свой собствен уникален диалект, храна, традиции и дрехи.

Подобно на всяко общество ние имаме нашите мошеници и нашите светци, нашите неморални и морални представители, нашите майки и стари моми, клюкарки и блудници, някои палестинци са пацифисти, други използват насилие, има и бандити, има и безделници, има и артисти, танцьори, писатели, и музиканти.
Имаме деца, които обичаме и обожаваме и за които искаме да създадем достоен живот.

Това е реалността, която аз познавам и искам да предам на читателите чрез Mornings in Jenin. И тази реалност би била непълна, ако не добавя друга горчива реалност, а именно, че ние сме хора, които бавно биват изтрити от картата. Хора, които продължават да бъдат системно прогонвани, които живеят под една от най-жестоките военни окупации в света. Това е палестинската реалност, за която много исторически автори вече са писали – например, израелски историци като Бени Морис и Илан Папе, чиито книги аз използвах като източници за написването на книгата ми. Това е палестинската реалност, която продължава да бъде описвана в докладите за правата на човека, в резолюции и разследвания на ООН.

Но един роман излиза извън тези исторически коректни документи и книги. Този роман е мястото, където можем да се преоткрием взаимно в пълнотата на хуманността. И така, Mornings in Jenin е история за всеки, който иска да разбере какво влияние създаването и продължаващата експанзия на Израел има върху местното палестинско население.

Писане този роман бе огромно и важно пътуване за мен. Една от най-големите награди са писмата, които получих от читатели от всички сфери на живота и от всички краища на света, в който те описваха колко много този роман им е повлиял. В повечето случаи те казваха, че Mornings in Jeninотвори е отворил очите и сърцата им и ги е подтикнал да започнат собствени проучвания за случващото се в Палестина – нещо, което аз искрено насърчаваме.

Аз съм благодарна за тези позитивни и хвалебствени мнения на читателите. Но съм също така благодарна и на критиките, тъй като те също са важни и поучителни. Има обаче една критика, която получих от няколко читатели и която нито приемам, нито уважавам. И това е критиката, че този роман е едностранен. Но не е ли всеки роман едностранен?
Ние, като палестинци, сме изправени пред нашето собствено изчезване. Затова е наше право да се борим за свое място в литературата. След толкова масови прогонвания и постоянни конфискации на имоти, разрушения на къщи, изселвания, строителство на незаконни селища и пътища в окупираните територии, това, което остава за нас са няколко изолирани бантустани, които съставляват по-малко от 12% от историческата ни родина.

И в тези малки бантустани сме жертви на добре документирано системно потисничество, унижение и ежедневно насилие – това, което Комисията на ООН по правата на човека описва като „тежките нарушения на четвъртата Женевска конвенция от страна на Израел в окупираните арабски територии представляват военни престъпления и обида за човечеството „.

Тази окупаиця е това, което предизвика моралната икона на нашето време, Нелсън Мандела да обяви, че „Ние знаем много добре, че свободата ни е непълна без свободата на палестинците“. Заедно с него хора, организации, църкви, синдикати, общини, студенти, учени, художници и други се присъединяват към призива за бойкот на Израел, докато те не започнат да действат е в съответствие с международното право и основните права на човека.

Това са хора със съвест. Сред тях има християни, мюсюлмани, евреи, атеисти, агностици, будисти и хиндуисти. Сред тях има Нобелови лауреати и домакини, художници, писатели и компютърни програмисти. Оцелели от Холокоста, интелектуалци, членове на Европейския парламент и полковници. Сред тях има млади израелски мъжи жени, които отказват да служат във израелската армия за да „прогнват и унижават цял един народ“. Включват и израелски ветерани войници, които са водени от съвестта си да говорят за видяното и организирали група, наречена „Breaking the Silence“, където подробно описват извършените от тях престъпления.

Всички те се излагат на голям риск като говорят открито срещу тази сериозна несправедливост – това етническо прочистване и културен геноцид. Защото това, което Израел продължава да прави срещу нашето общество е в противоречие с почти всички принципи на международното право и правата на човека. Вярвам, че това е в противоречие и с основните учения на юдаизма.

Очаквам с нетърпение деня, когато ще се върнем към плурализма и мултикултурализма, който е бил реалност в Палестина преди да бъдем изгонени, а нашите домове, история и наследство узурпирани.

През цялата човешка история, писатели, артисти и музиканти – от Томас Пейн, през Breyten Breytenbach и Scott Heron Гил, до Боб Марли – винаги са играли важна роля в борбата за справедливост, тази безкрайна борба продължава да се води от хората по целия свят, борещи се за справедливост и правото на достоен живот за всички нас.

Надявам се, че Mornings in Jenin ще играе роля, че макар и дори малко, но все пак ще съдейства за разбирането на ситуацията, което ще доведе до справедливост. Защото пътят към мира минава през справедливостта. Ако мога да цитирам едно писмо до Израел от южноафриканския писател Breyten Breytenbach
“There can be no way to peace through the annihilation of the other, just as there is no paradise for the martyr.“

Нека да завърша с думи от едно литературно произведение, които със сигурност не е фантастика или измислица, нарича се The Long Walk to Freedom, автор е Нелсън Мандела:

“There is no easy walk to freedom anywhere, and many of us will have to pass through the valley of the shadow of death again and again before we reach the mountaintop of our desires.”

“The greatest glory in living lies not in never falling , but in rising every time we fall.”

Advertisements

Posted on октомври 27, 2010, in Гласове за мир, Палестинска култура and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: