Мирен процес или кражба на земя?

Мнение на Rebecca Vilkomerson, изпълнителен директор на Jewish Voice for Peace.

“Мирният процес“ продължава вече 19 години.

Защо използвам кавички? Защото “мирният процес“ все повече изглежда като извинение, което позволява на Израел да консолидира и анексира окупираните територии, отколкото като искрен опит да се достигне до справедливост, свобода и сигурност за палестинците и израелците. Ние от Jewish Voice for Peace няма как да се радваме на започнатите под опеката на САЩ мирни преговри, които всъщност засилват окупацията.

Израелците имат всичкото време на света за да продължат тези разговори, тъй като междувременно техният живот тече необезпокояван – ходят на училище, получават здравни услуги, когато имат нужда от тях, пътуват без ограничения и се радват на всички останали аспекти от нормалното си всекидневие. Палестинците за разлика от тях са натикани в ставащи все по-малки парчета земя, а свободата им на движение е стриктно ограничена. Те са обект на военните закони и страдат от насилствени репресии, дело или на заселниците, или на армията – това е тяхното ежедневие. Неравенството – разликата между окупатор и окупиран – прави условията на преговорите неравни, а равнеството е необходимост за честни и справедливи преговори.
Израел има икономическата сила, военната сила и подкрепата на САЩ.

Факти на земята
Министър председателят Шамир, чийто правителство започна мирните преговри през 1991 в Мадрид, заяви през 1992 пред вестник Maariv след загубата на изборите: “Щях да протаквам мирните преговори още 10 години, а междувременно щяхме да сме достигнали половин милион заселници в Юдея и Самария (Зап. бряг)…Ако това не бъде осъществено, няма как да спрем създаването на палестинска държава” (линк към това негово изказване в статия в New York Times)

Шамир е от партията Ликуд, но това от коя партия е даден политик рядко има значение, когато става дума за заселническата политика на Израел. Всяко израелско правителство продължава да строи и строи дори когато се провеждат преговори – политика, позната като “създаване на факти на земята“. Дори министър председателят на Партията на Труда Yitzhak Rabin, който често е определян за даващ всичко от себе си за постигане на мир, подкрепяше заселническото строителство, особено в района на Йерусалим.

Всъщност, в интервю с Давар, израелско издание, той се е похвалил:
“Въпреки всички свои грешки, Партията на Труда е постигнала повече и продължава да прави повече за бъдещето(на разширяване на поселенията) отколкото Ликуд. Никога не сме преговаряли за Ерусалим. Ние само използвахме тактиката ‘fait accompli’ (свършен факт). Ние сме тези, които построиха предградия в [анексираните части на] Ерусалим. Американците не казаха и дума, защото ние ги построихме умно.” (цитат на английски в Washington Report)

Когато Шамир започна мирния процес през 1991 в Западния бряг и Газа е имало около 200 000 заселници. Днес в Западния бряг живеят около 500 000 , включително Източен Ерусалим. Отнело е два пъти повече време, отколкото Шамир е предрекъл, но въпреки това заявението от него намерения са се осъществили.

Поселенията съвсем не са единственият проблем, който трябва да бъде решен за да се стигне до справедлив мир. Но спирането на анексирането на земя и потока на еврейски израелци към окупираните територии, което е все по-трудно да бъде променено, е добър пример за това ка Израел е успял да постави дискусията толкова далеч от основния проблем, така че днес се водят преговори за пчелата, която каца върху цветовете на растението, растящо от корените на основния проблем. Тоест, днес, вместо да говорим за правото на завръщане, за статуса на Ерусалим или за постоянните граници, дебатът е съсредоточен върху продължаването на частичното, временно замразяване на строителство в поселенията в замяна на невъзвръщаеми придобивки за Израел.

Ролята на САЩ
САЩ винаги са твърдяли, че имат ролята на “честен посредник “ в преговрите между палестинци и израелци. Но САЩ никога не са били неутрални. Дори широката публика знае, че Израел получава най-големи военни помощи от САЩ и че всеки американски президент не пропуска да изтъкне “специалната връзка“ между САЩ и Израел. Aaron David Miller, бивш преговарящ и съветник на държавния департамент, нарече САЩ “адвокат на Израел.”

Това, което се случва откакто Обама пое президентския пост, продължи досегашната традиция. През юни 2009 година, в Кайро, по време на първата си реч в Близкия Изток, Обама показа мъдро разбиране на ролята, която окупация на Израел и палестинската борба за самоопределение играе за засилване арабскиата враждебност срещу САЩ и призова за постоянна забрана за строителство и разширяване на поселенията.

От тогава до днес президент Обама не успя, или не искаше да успее, да накара Израел да се изпълни това основно и просто изискване за преговори. Когато израелците отказаха да наложат постоянна забрана за строителство, Обама започна да моли за (временно) “замразяване“.

Преди няколко седмици срокът на това “замразяване“ приключи. Както виждате и тук използвам кавички, защото според Peace Now по време на “замразяването“ е започнало строителството на 600 нови сгради за еврейски заселници в Западния бряг и Ерусалим в 60 поселения, 492 от тях в директно нарушение на “замразяването“.
Израел отново строи необезпокояван, а Обама се моли на министър-председателя Натаняху да приеме еднократно двумесечно замразяване на колониалното строителство в замяна на огромни отстъпки. Или както Daniel C. Kurtzer, бивш американски посланик в Израел и един от преговарящите по време на президент Клинтън твърди: “It’s an extraordinary package for essentially nothing.”С други думи, това е подкуп за Израел за да спре за кратко действия, които са всъщност нелегални.

Това е отношението на американските дипломати към палестино-израелския проблем. Въпреки нарастващата критика на все повече евреи спрямо израелската политика, AIPAC (American Israel Public Affairs Committee) успяха да получат подписите на 87 от 100 сенатори върху писмо, в което призовават палестинските власти да продължат преговорите за мир независимо от колониалното строителство.

Алтернативен подход
Имайки предвид тези условия – влошаващото се състояние на правата на отделните индивиди и обществето като цяло в окупираните Палестински територии, продължаващите с десетилетия мирно преговори, които единствено затвърдяват израелската позиция, нежеланието на американското правителство да се погрижи да създаде равни условия между преговарящите – ние, Jewish Voice for Peace може само да заключим, че официалният “мирен процес“ няма да доведе до промяната, която всички желаем. Да, ние подкрепяме идеята за преговори, в които участват всички партии, включително и Хамас. Но неравенството в преговорите днес ги прави нещо по-лошо дори от провал – те са фалшива надежда, която създава погрешна представа за баланса на сили и реалност на земята.

Единственото, което може да поправи това неравенство е движение, което би накарало нашето собствено правителство да разбере, че сляпата подкрепа на политиката на Израел е неприемлива за американците. От нападението на Газа през 2008-2009, движението за Бойкот и Санкции (Boycott, Divestment and Sanctions -BDS), създадено от палестинското общество през 2005, печели все по-голяма сила в САЩ, след атаката над Флотилията през 2010 спечелиха още повече последователи.

Движението BDS е ненасилствен отговор на продължаващото организирано насилие на Израелa над палестинците. Това движение позволява на хората от всички точки на света мирно да отстояват своята позиция. Създаването на движението е вслествие на морален и стратегически анализ на лидерите на палестинското обществи, които осъзнаха, че насилието, с което Втората Интифада бе съпроводено, води до никъде. Въпреки това, Израел и еврейските организации в САЩ отговориха със същите атаки, с които отговориха и на насилствената съпротива по време на последната интофада.

Най-важното е, че BDS предлага решение, което има бъдеще. Тактиката на бойкот, използвана от BDS е била прилагана в някои от най-възвишението борби в историята – от бойкота на захар в знак на протест към търговията с роби през 18 век до бойкота на британски стоки, който Ганди организира и разбира се, световното движение за бойкот, което помогна Южна Африка да победи апъртайдния режим. Израел се различава от всяка от тези каузи, но въпреки това има достатъчно прилики, които сочат, че тази стратегия ще помогне.

Движението за бойкот (BDS) става по-силно с всеки изминат ден. Само в последните два месеца, например, норвежкият правителствен пенсионен фонд обяви, че спира работата си с няколко компании, които печелят от окупацията, а холандското правителство отмени поканата си към делегация от израелски кметове, защото между тях е имало кметове на поселения. А член на борда на CARE, голяма международна организация за помощи, е бил принуден да се откаже от поста си заради сътрудничеството си с Africa Israel, компания, участваща в незаконното колониално строителство. Във всеки от тези случаи, движенеито BDS е средството, което правителствата и институциите избират за да изразят своето несъгласие с политикат а на Израел, защото бойкотът на BDS е най-прекият и ефективен начин за това.

Тук, в САЩ, сме още в началото. Преди две години Hampshire College реши да откаже сътрудничество с фирми, печелещи от окупацията. Миналата година поне още пет кампуса започнаха сериозни подобни услия. В Evergreen и университетът Michigan-Dearborn усилията бяха усепшни. В UC-Berkeley единствено вето на президента на студентския сенат успя да попречи на приемането на такъв закон. (Повече за гласуването в Баркли може да прочете в стара статия)

Може би най-важното последствие от тези усилия, особено в САЩ, е че те водят до образоването на хората относно релано случващото се в Израел и Палестина и даването на възможност да се говори за това.
В еврейската общност, много от нас са израснали горди с еврейските нравствени норми за справедливост и принципът tikkun olam, или с други думи – да поправим света. Винаги сме се гордеели от американската еврейска история, взимайки предвид огромната подкрепа, която американските евреи са дали на борбата за равноправие в САЩ. Като малко религиозно малцинство в САЩ ние най-добре трябва да знаем и оценяваме принципите на свобода и пълноправие за всички.

Но ето, много от нас са научени да защитават сляпо Израел, независимо от действията, които извършва. Това може да доведе до нещо ужасно. Единственото решение е осигуряването на възможности да се говори, дискутира за това, което се случва – като по време на изслушванията Бъркли през тази пролет, когато сериозен и пламенен, но същевременно изпълнен с уважениеоразговор между толкова различни млади хора в Баркли.

Но тема на дискусията трябва да бъдат свободата и равенството, а не (временното) спиране на колониалното строителство.

Ние сме горда част от движението за Бойкот, което включва голямо разнообразие от тактики и стратегии. Ние сме се фокусирали върху окупираните територии. Например, през юни започнахме кампания, в която се опитваме да накараме TIAA-CREF да бойкотира компании, които печелят от окупацията; вече спечелихме подкрепата на над 17 000 души. А през септември подкрепихме израелски артисти, които бойкотират представления в поселенията, като успяхме да получим подкрепата на 200 известни американски и британски актьори.

Едно от нещата, които отличава JVP е това, че ние не само говорим, но и дейставаме за да създадем условия за справедлив мир. Очакваме с нетърпение деня, в който израелци и палестинци ще могат да проведат разговори за мир като равни; мир, който ще донесе бъдещо съществуване, в което и палестинци, и израелци ще се радват на равна свобода и сигурност. Вярваме, че действията на организацията за Бойкот (BDS) ни отвеждат все по-близо до този ден и именно заради това ние сме част от него.

Advertisements

Posted on ноември 1, 2010, in Анализи, Гласове за мир, Движението за бойкот and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. Така е, Израел е изпълнил само някои от нещата. А палестинците? Нищо. Ако не беше така пръв щях да искам изтеглянето от заселническите градове. Но, уви, те са буфер (тези по границата). А „правото на завръщане“ е любимото оправдание на Аббас и компания – пределно ясно е, че то (заразлика от другите неща) никога няма да е факт.

  2. Май коментираш различна статия 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: