Repair education, repair the world!

A това е посланието на Fatma al-Sharif пред foreign policy.
Газа – Когато юни тази година (след завършилото със смъртни случаи нападение на Флитилията за Газа) Израел обяви, че ще облекчи блокадата над цивилното население на ивицата Газа, в мен почти се породи надежда.

Аз съм палестински адвокат за правата на човека и живея в Газа. По-рано тази година бях приета да уча за мастърска степен в Университет Birzeit в Западнаия бряг в специалността Human Rights and Democracy Studies (Човешките права и демокрация). Преди “олекотяването“ на блокадата, се бях опитвала многократно да получа разрешение от изр. власти да напусна Газа за да посещавам лекциите в университета, но такова така и не получих. Но дали промяната, която Израел обяви, ще ми даде най-накрая възможност да ходя на училище?

Това лято, подкрепена от израелски и палестински хуманитарни организации, а именно Gisha и Al Mezan, изпратих петиция до Израелския Висш Съд, в която молех да ми позволят да пътувам до моя университет. Но съдът се съгласи със заповедта на израелските военни, според която “олекотената“ блокада не включва проямана в политиката, съществуваща от 2007 година насам и която позволява само “извънредни хуманитарни случаи“ да получават разрешение да напуснат Газа. Което означава, че “да“ получават само болни пациенти, отговарящи на дадени условия. Но студенти като мен, които търсят по-добро образование получават отказ.

Първоначално Египет сътрудничише на тази политика и също не позволяваше преминаванто на студенти през граничния пунк в Рафа (там е южната граница на Газа), но това се промени след юни тази година и все повече студенти могат да напуснат Газа от там и да идат да учат в чужбина. Но това не е от полза за студентите като мен, които сме се записали в университет в Западния бряг. Дори ако пътуваме през Египет и Йордания, Израел пак няма да ни позволи да влезем в Зап. Бряг.

Програмата в университета Birzeit е уникална: нито един университет в Газа не предлага такава, магистратура в областта на човешките права няма и в нито една съседна арабска държава. Но моят случай не е нещо необичайно. От 2000 година насам, Израел забранява на всички палестински стуеденти от Газа да учат в Зап. Бряг – забрана, която оказва негативно влияние на тези като мен, които дори Израел признава, че не представляват заплаха за сигурността. По този начин отрича правото на хиляди студенти да отидат от Газа в Зап. Бряг за да учат специалност, които университети в Газа не предлагат – такива са стоматология, ветеринарна медицина, окупационна терапия, медицинско инженерство и опазване на околната среда за напреднали.

Висшата образователна система в Западния бряг и Газа бе планирана като една цяла система, а Западния бряг и Газа се смятат за една територия от серия от международни споразумения, включително Oslo Interim Agreement (Oslo II) от 1995 , както и Agreement on Movement and Access. Въпреки това ни е забранено да пътуваме до Рамала (нормално пътуване без спиране и чакане на десетките пропускателни пунктове отнема само един час с кола) – отнето ни е правото на совбодно движение и правото на образование, при това във собствената ни държава.

През 2007 година израелският кабинет обяви, че тази забрана е в следсвие на това, че Хамас взе властта над ивицата Газа, което превърна Газа в „враждебен обект.“ Но по какъв начин ветеринарните лекари, зъболекарите или адвокатите за човешки права представляват военна заплаха?

Нима трябва да припомним на израелските правителствени адвокати, че колективното наказание над цивилно население е сериозно наришение на Женевската конвенция?

Нима се налага да осведомя израелските политически лидери относно негативните последици, които забраната ще породи, защото така студенти и професори ще имат ограничен достъп до информация? Тази забрана само ще задълбочи изолацията на Газа, ще направи още по-трудно за палестинците да създадат стабилно и прогресивно палестинско общество, което Израел и неговите партньори твърдят, че искат да има.

Преминаването ми от Газа в Зап. бряг за да се обучавам относно човешките права не е заплаха за сигурността на Израел. Отнеманате на правото на палестинците на образование и развитие няма как да доведе до мир. Палестинците като мен искат да създадат образовано общество осъзнаващо значението спазването на правата на човека в ивицата Газа. Най-важното е, че ние искаме да се противопоставим на нарушенията на човешките права, които са не само дело на Израел, но и вътрешните такива. Но това ще стане само ако Израел ни позволи.

––––––––––
Миналият октомври 21 годишна палестинка-християнка Berlanty Azzam бе арестувана от израелската армия и със завързани очи и ръце върната обратно от Витлеем, където учи, в Газа.
Единственото “престъпление“, което бе извършила бе, че според израелските регистри е жител на Газа, а не на Западния бряг.

Призивът на Университа във Витлеем за помощ.
Нейната история в кратко видео на Си Ен ЕН:

–––––––––––––

Повече за влиянието на затворените граници между Западния бряг и Газа върху учебния прoцес на студентите, връзките в семействата и търговията може да прочетете тук!

Advertisements

Posted on ноември 6, 2010, in Активисти от ненасилствената съпротива, Видео, Газа and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: