The Great Book Robbery

Нов проект цели да разкрие скрита досега глава от историята на палестинската Катастрофа (Накба) – експулсирането и бягството на палестинците в следствие на действията на израелските военни през 1948 година – а именно систематичната кражба на повече от 60 000 палестински книги и опита за унищожаване на палестинската култура.

С нарастващото насилие, съпровождащо създаването на Израел, хиляди палестински семейства са напуснали домовете си в търсене на сигурност и убежище. Едно след друго палестинските семейства бягали и предполагайки, че скоро ще върнат, оставили зад себе си много от най-ценните си вещи. След като домовете опустели, започнала организиранa израелска кампания с цел лишаването на палестинците от едно от най-ценното за тях – книгите им.

Между май 1948 и февруари 1949 г., библиотекари от еврейската национална библиотека и университетската библиотека в Ерусалим са влизали в опустелите палестински домове в Западен Йерусалим и иззели 30 000 книги, ръкописи и вестници от там. Тези културни ценности, които са принадлежали на елитните и образовани палестински семейства, са били след това „заети“ от Народната библиотека, където се намират и до сега.

Освен в Ерусалим, в градове като Яфа, Хайфа и Назарет, служители на службата за неприсъствена собственост са събрали около 40 000-50 000 книги, принадлежащи на палестинци. Повечето от тях са били по-късно препродадени на арабите, въпреки че около 26 000 книги са счетени за неподходящи, тъй като са съдържали „подбуждане срещу държавата [Израел]“ и са били продадени като отпадъчна хартия.

Тази неразказана история от Накба е останала скрита през годините, докато израелският студент Гиш Амит случайно не попада на архивите, които документират систематичното плячкосване на палестинските книги.

„Това стана съвсем случайно“, признава Гиш. „Прекарах първите няколко месеца от работата по моята докторска степен в различни архиви, сред които бе и архивът на Еврейската национална и университетска библиотека, където един ден открих първите документи относно събирането на палестински книги, оставени по време на войната през 1948. Отне ми още няколко седмици и десетки документи за да осъзная, че тази история трябва да бъде разказана. Никой не е говорел за това досега, а това трябва да се промени, защото така ще обогатим познанията ни за палестинската култура и нейното заличаване.“

Въпреки че много палестински семейства са били наясно, че техните книги са били взети по време на периода след 1948 г., те не са имали представа, че това е било вследствие на системно и съзнателно усилие.

Гада Карми, палестински активист и автор, която живее в Ерусалим до 1948 г., когато семейството ѝ е принудено да избяга, си спомня, че баща ѝ е бил запален читател и е имал впечатляваща лична библиотека.

„Семейството ми е бил част от малкия, сравнително образован елит в Палестина по това време и имахме много книги“, обяснява тя. „За ционистите да откраднат тези книги … Не знам, това е шокиращо. Но те откраднаха всичко, така че предполагам това не ме изненадва въобще.“

Културното унищожаване, което се провежда по времето на Накба не получава толкова голямо значение, колкото унищожаването на стотиците селища и палестински домове. Възприема се като малко по мащаби и значение, защото засяга малка част от градския елит, за разлика от пълното унищожение на палестинските села, което засяга огрмона част от палестинското население.

„Това, което трябва да разберате е, че палестинската загуба по времето на Накба е толкова мащабна, че данните за загубените книги са били счетени за незначителни“ казва Карми, която сега живее и работи като университетски преподавател в Обединеното кралство. Тя е и автор на няколко книги, включително и на книгата In Search of Fatimа, мемоар за преживяното от семейството ѝ по време на Катастрофата.

„Тогава хората са загубили домовете си, живота си, земите си и предполагам, че загубата на книги от домовете на малкия палестински елит не е било от голямо значение. Сега, когато всички тези години са минали, тези данни се отново се появяват на бял свят и тяхното значение се признава.“

Организаторите на проекта работят по създаването на филм, режисьор на който ще бъде Бени Брунер. Той заедно с Арян Ел Фасед (съосновател на Електронна интифада), както и останалите организатори са поставили за своя задача да подчертаят спонсорираното от държавата Израел плячкосване на книги през 1948-49. “Големият грабеж на книги“ е проект в процес на изграждане, които се надява да изложи неразказаната история за грабежа на книгите и да помогне на палестинците да възстановят своето културно наследство и дори да го съживят (кратко видео можете да намерите на сайта филм).

Брунер, холандски и израелски гражданин, който е работил над различни филми, свързани с Израел и палестинците, твърди,че „Taзи история е наистина значителна, тук става дума не само за кражбата на 60 000 книги, но за разрушаването на една култура. Това е истинското последствие от случилото се, това е нещо важно и е нужно да се говори за него. И ако е възможно, трябва да се положат усилия за спасяването на изгубената култура, разрушена през 1948 година.“

Преди Катастрофата да разпръсне палестинския елит из целия свят, градове като Ерусалим и по-специално Яфа са били ядрото на културната и политическа дейност. Добре образования елит е публикувал вестници, списания, книги, поетичните и интелектуалните клубове процъфтявали, а кафенета са били места за обсъждане на важни въпроси. Всичко това рязко се е променило през 1948 г. и сега е почти напълно забравена глава от палестинската културна история.

Докато книгите, конфискувани от Израел първоначално са били маркирани с имената на палестинските им собственици, през 1960 г. тази политика е променена и книгите са отбелязани само с две букви: „ИС – Изоставена собственост“ или в течение на времето са станали „израелски“ книги, особено след като голяма част от тях са били вградени в националната колекция.
„Те станаха „нашите“ книги и част от „нашето“ културно наследство“, казва израелецът Брюнер.

Както Карми обяснява: „Това, което наистина е ужасно относно кражбата на тези книги е, че като все едно казваш:“Аз не само ще открадне вашия дом и вашата земя, но и интелектуалното ви наследство“ – те са взели тези книги и са сложили ги в израелските библиотеки сякаш винаги са били там. Ето защо ние започваме една битка, защото ние не просто се опитваме да си върнем нещо, което седи там и събира прах … ние се опитваме да си върнем нещо, преди то да бъде унищожено. И затова това е толкова важно и за това проектът [на Брунер] е изключително ценен. “

Карми подчертава неотложността от издирването на тази част от палестинската историята и значимостта на този момент. „Ние вече преодоляхме етапа на травма или шок, в който палестинци бяхме много дълго време. Сега е време да си върнем нашата история, нашата култура, нашите градове, нашата архитектура, нашата география, преди Израел да разруши всичко. “

Но дори и Карми признава, че някои неща са загубени завинаги. Ръкописи, които никога не са били публикувани, книги, продавани като отпадъчна хартия, лични дневници или дори речници на арабски и английски, върху които бащата ѝ е работил сега са загубени завинаги. Но както Карми, така и Брунер смятат, че Израел трябва да върне над 6 000 книги, които са ясно обозначени като палестински собственост на законните им собственици.

Карми също така добавя, че е време за създаване на палестинско движения – успоредно на движението за издирване на еврейски и други културни артефакти, загубени при управлението на нацистите – посветено на намиране на части от палестинското културно наследство, загубено по време на Накба. Този проект е първата стъпка към това.

Списък с част от книгите

Страницата на проекта

–––––––––––––––––––-
Статията е на Arwa Aburawa , журналист на свободна практика със седалище във Великобритания, която пише за Близкия изток, околната среда и други обществено значими проблеми.
––––––––––––––––––––

Advertisements

Posted on ноември 13, 2010, in Палестинска култура, History of the Conflict and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink. 2 Коментари.

  1. Може да се сложат в някой от мюсюлманските или арабски музеи в Израел, или да направят отделен. Но не виждам защо да е някаква кражба на палестинска култура – книгите са каталогизирани от израелски араби, не са каталогизирани като книги с еврейски автори, малко „палестинско“ има в тях – в сайта са дадени книги за тълкование на Корана, речници и лингвистични пособия, отпечатани в Ливан, Ирак, Египет и Алжир, не в Британска Палестина. Според мен са по-подходящи за палестински етнографски музей, отколкото за музей на палестинската култура.

  1. Pingback: Документалният филм “Голямата кражба на книги“ « Give me justice first, the peace will follow…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: