Превръщането на мирните демонстрации в престъпление – част 3

Не само, че организирането на протести е очевидно престъпление според израелските власти, но в последните дни стана ясно, че това “престъпление“ заслужава безкрайно лишаване от свобода.
Повече в статията по материали от What’s the point of a trial? Protest organizer detained indefinitely и Eid without a father and husband

Празникът Ейд (в България познат повече като Байрам) е свято време от годината за мюсюлманите. Семействата се събират заедно или ходят на гости на роднини през четирите празнични дни, защото това са дните, в които всеки трябва да бъде заедно с любимите си хора. Когато един член на семейството липсва, празникът не е същият.

Хилядите семейства на палестинските политически затворници страдат, тъй като членове на семейството им са в затвора. За Majida, съпругата на Абдула Абу Рама, който вече една година е в израелски затвор по обвинение за „подбудителство“, всеки ден без мъжа ѝ е изпитание.

Тя изрази болката си да вижда как децата ѝ растат без баща си не само по време на празника, но всеки ден. Louma (на 8 години) и layam (на 7 години), които придуржавали баща си Abdallah по време на семейните празнични посещения, сега плачат, когато говорим за баща им. Неговият един и половина-годишен син Layath дори не го помни, тъй като е бил само на 7 месеца през нощта, в която Abdallah е бил арестуван.

„Когато види снимка на Абдала той казва Баба (татко на арабски), но разбира се той не го познава, тъй като тогава бе малко бебе“, казва Majida.

Но и за децата на Адийб Абу Рама, празникът не е същият без баща им. И двете семейства се надяваха бащите им да успеят да се върнат у дома за Ейд, но военната прокуратурата успя да отложи освобождаването и в двата случая.

Арестуван пред децата си

Срещнах се с Majida и децата, докато се подготвяха са пазника. Louma и Layam помагаха на майка си, докато тя готвеше палестинското ястие “dawali” (подобно на българските сарми от лозови листа).

Съпругата и две от дъщерите на Абдула по време на подготовката им за празника

Тя си припомни нощта, в която семейството е било грубо събудено посреднощ от войници на израелската армия, които нахлули в къщата им:

“Събудих се, чувайки някой да хлопа на вратата в 1:30 през нощта на 10-ти декември 2009 година). Абдала предположи, че това са войници – кой друг би могъл да бъде по това време?“

Изведнъж вратата е била разбита и войниците нахлули в къщата. Абдала бива откаран при стълбището, където бил заобиколен от четирима войници. Не му позволили да се сбогува със семейството си, само две от дъщерите му успели да преминат през войниците и да го видят за последен път. Трябвало да смени пижамата си на стълбището, докато 9 джипа и кучета чакали навън. Majida си спомня каква била реакцията на дъщерите:

“Louma питаше: Това сън ли е? Войниците наистина ли взеха татко? Layam питаше същите въпроси – и двете смятаха, че това е кошмар.”

В месеците преди да бъде арестуван, армията е провеждала често акции за да го издирва. Децата често били будени от маскирани войници през нощта, това ги травматизирало. След като баща им бил арестуван през онази нощ, 8-годишната Layam казала на майка си, че се радва, че войнците вече няма да идват.

“Представи си колко е тъжно за мен като майка да чуя това”, допълва Majida, “Но сега, когато говорим за Абдала, тя плаче. И двете плачат и се радват едновременно, защото те го обичат, той им липсва, помнят какъв грижовен баща и приятел е той. И на мен ми липсва.“

Докато говорим, Layath е хванал 2-метров флаг и казва “la, la l’jdar!” (Не, не на стената!), изглежда сякаш е тръгнал да демонстрира. “Името му означава Лъв. Той е млаък, но е силен. Трябва да бъде силен. “ , казва майки му. Той не осъзнава какво се е случило с баща му, но ще разбере, когато порасне.

Семействата на жителите на Билин, който са част от мирните демонстрации срещу Стената и разрастващите си колониални селища не могат да спят спокойно през нощта. Дестеки къщи са били щурмувани през нощта, децата са травматизирани от това да видят как бащите и братята им биват отведени надалеч от маскирани войници. Безсъние, подмокряне и други подобни симптоми са често срещани сред тези деца.

5 месеца преди Абдала да бъде арестуван, неговият братовчед Адийб Абу Рама бива арестуван по време на демонстрация в Билин. Съпругата му е получила само веднъж разрешение да го посети във военния затвор Офер , където двамата с Абдала са държани. Дъщерята на Адийб, Radja (на 20 години) не е могла да го види нито веднъж досега поради “съобръжения за сигурност”. Този Ейд (Барйам) не е същият и за семейството на Адийб – съпругата му и деветте им деца на възраст от 4 до 20 години.

“Този празник не носи щастието, което носеше преди. Преди на Байрам цялото семейство се събираше, ходехме и посрещахме гости. Но сега баща ни не е тук и той липсва на всички. Празникът не е празник без него”, казва Radja.

Три от децата на Адийб

След ареста на Адийб, семейството се е надявало, че той ще бъде освободен бързо. Вместо това, след месеци чакане израелският съд го е осъдил на 1 година затвор, тогава семейството отново решило, че скоро ще се прибере, защото почти бил излежал присъдата си. Но военната прокоратура обжалва и за сега се надяват да бъде освободен на 12-ти декември. Тогава точно година и половина ще бъде измината откакто Radja е видяла баща си за последен път.

Финансовата ситуация на семейството също не е лека през последната година и половина. В семейството няма голям брат, който би могъл да помога финансово. Най-големият син Мохамед е на 16 години и е все още ученик. Две от дъщерите са в университет и сега имат трудности да платят таксите. Доходите на семейството идват от малкия им магазин, който обаче не е достатъчен, те имат нужда и от доходите на Адийб като шофьор на такси.

Ум Мохамед (Майката на Мохамед) носи и сама отоговрността по отглеждането на децата; въпреки, че помогат, доколкото им е възможно, повечето от тях не са достатъчно големи. Тя има нужда от съпруга си и присъства на всяко дело в съда за да може поне за малко да го види. Но не ѝ е позволено да говори с него, освен по време на едиснтвеното посещение в затвора. Radja разказва как Batoul (на 4 години) е реагирала, когато посетила баща си в затвора:

“Тя не можеше да разбере защо той не може да бъде с нас вкъщи. Вкъщи тя постоянно плачеше и стана нервна. Питаше: Защо го отведоха? Когато го видя в затвора тя изпадна в шок, не искаше да говори. След като осъзна, че той няма да се прибере с нас вкъщи, започна да говори. Но как можехме да отоговрим на въпросите ѝ? Ясно е, че те го арестуваха и все още го държат в затвора, защото се страхуват от успеха на мирните демонстрации. Страхуват се, че чрез тях светът ще види какво Израел ни причинява, за това измислиха доказателства срещу водачите на демонстрациите.

Нямайки друг избор, изглежда и двете семейства са много силни и успяват, макар и с много усилия, да живеят без главите на семействата. Те са стояли в неизвстеност с месеци преди да се стигне до присъда, и са преживели голямо разочарование при произнасянето на присъдата и обжалването ѝ след нея, което в крайна сметка лишава децата от баща им. През юли тази годиан Адийб Абу Рама бе осъден на една година поради “насърчаване на насилие”, и още 6 месеца могат да бъдат добавени към тази присъда при разглеждането в четвъртък, когато държавната прокаратура ще обжалва присъдата. Според първото решение на съда, Абдала Абу Рама трябваше да бъде освободен тази седмица, но освобождението бе отложено. Въпреки всички трудности и болка, двете семейства не губят своята надежда и сила, защото знаят каква е причината за арестите. Както Majida казва:

Съпругът ми бе част от всяка демонстрация, говореше открито срещу стената и колониалните селища. Въпреки страданието ни, въпреки че собствените му деца растат без него, ние знаем, че действията му бяха успешни.Израел се почуства толкова заплашен от демострациите, че се наложи да отстранят силните личности като съпругът ми и Адийб.

Повече за двата случая:

Абдала Абу Рама е член на Народния комитет на Билин срещу Стената и Поселенията от неговото създаване през 2004 година.

В 2 часа през нощта на 10-ти декември 2009 (Международния ден на правата на човека) , точно година след като е получил медала Carl Von Ossietzky от International League for Human Rights, девет военни автомобила обграждат дома му в Рамала. Израелските военни разбиват входната врата и извждат Абдала със завързани очи в ареста.

След като през септмеври бе обвинен в подбуждане и организиране на незаконни демонстрации, на 12-ти октомври Абдала Абу Рама бе осъден на 12 месеца затвор плюс 6 месеца условна присъда от 3 години и глоба от 5 000 израески шекела.

След обявяването на присъдата, Европейският съюз в официално заявление осъди преследването на Абу Рама. Представители на всички страни членки на съюза заявиха, че смятат Стената, построена върху палестински земи за незаконна и поради това смятат Абу Рама за “защитник на човешките права”, който е участвал в мирни протести срещу стената и че са загрижени относно присъдата му.

В четвъртък, 18-ти ноември, денят, в който присъдата на Абдуала изтичаше и той трябваше да излезе на свобода, за пореден път това не се случи – Военният апелативен съд реши той да остане зад решетките в очакване на решението относно обжалването от страна на Военна прокуратура на присъдата.

Решението идва след драматично съдебно заседание, в което в последния момент (или денят на планираното освобождаване) Военната прокуратура поиска удължаване на присъдата на Абу Рама. Решението противоречи на съдебната практика на Върховния съд на Израел, псо ред която затворниците трябва да се държат под арест след изтичане на присъдата им само в най-необикновените случаи …

Габи Ласки, адвокат на Абу Рама заяви:

Решението Абдала да бъде задържан дори след като присъдата му е изтекла е подигравка не само с понятието за справедливост, но не е и изненадващо. Военната прокуратурата и съдилищата са добре смазана машина на политически мотивираниия нелоялен съдебен процес.

Адийб Абу Рама, водещ активист от комитет на Билин срещу Стената и Поселенията, бе арестуван на 10-ти юли 2009 година по време на една от седмичните демострации срещу стената в Билин.

Той бе осъден на 12 месеца затвор поради “подбуждане”(призоваване на селяните да участват в седмични протести), но военна прокуратура обжалва присъдата му и така той все още е в затвора, 15 месеца след арестуването, в очакване на решението относно обжалване на прокуратурата.

В случая на Адийб обвинението се позовава на принудителните самопризнания на четирима младежки от Билин – на 14, 15 и 16 години – арестувани по време на нощно нападение от израелски войници и принудени да заявят в разпит без присъствието на адвокат или настойник (и тримата са малолетни), че Адийб им е казал да хвърлят камъни по войниците.

–––––

Още статии по темата

Advertisements

Posted on ноември 23, 2010, in Активисти от ненасилствената съпротива, Живот под окупация, Затворници, Ненасилствена съпротива and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 16 Коментари.

  1. Нормалните хора се поставят, макар и мислено, в ситуацията на това, което други преживявят. Но това май не важи за израелските политици и за роботизираните им войници. Всичко е заради пари и комплекси. Без една мисъл за децата.

  2. Всеки, който е виждал тези демонстрации знае какво точно стои зад думата „мирни“. А доколкото знам подтикване към насилие е престъпление в повечето държави, вкл. и у нас.

  3. Лили, палестинските деца не са обикновени деца, те са бъдещи терористи и затворници.
    Но иронията на страна, мога само да се възхищавам на силата на духа на тези семейства.

    Милитеро, тоест ти си бил на всички демонстрации и лично си видял как тези двама палестински изключително опасни престъпници са извършили престъпление и за това остават до безкрайност в затвора. Само за сравнение двама израелски войници, които са използвали девет годишно палестинско момче като жив щит по време на нападението на Газа получиха миналата семдица условни присъди и са били понижени заради „неподходящо поведение“. http://www.guardian.co.uk/world/2010/nov/21/israeli-soldiers-human-shield-avoid-jail

    • Да отвърна и аз – а ти? 🙂 Бил съм на една като очевидец. Не беше красиво. Гледал съм и неизрязани, необработени кадри от други.

      Да, ти си права, че Израел трябваше да даде сурова присъда на тези войници. Затвор, да речем. И това не бива да се влияе от факта, че отдругата страна на същите хора биват строени паметници. И това го казвам без ирония – наистина не е оправдание, присъдата трябваше да е по-висока. Работи се по-въпроса.

      • Лично не съм била на нито една, но познавам хора, които са били, виждала съм необработени кадри и снимки. И вярвам, че човек е невинен до доказване на противното поради това за мен тези двама мъже са невинни.

        П.П. В ролята на какъв посещава демонстрациите – демонстриращ не ми се вярва, войник? или се вклюява в туристическите обиколки?

      • Ая, как ще съм войник, като не съм израелец и какви са тези обиколки? Всъщност – собствена инициатива. Присъствал съм и на цивилизовани (но малоумни) протести на ком.партията в Тел Авив, на бунтове на израелските араби на север и т.н. Има си специфика. И повечето неща се предвидими, другото е добър П.Р. и видеомонтаж.

  4. Естествено, че не са обикновени деца, те са си направо герои. Възможно ли е всички да напуснат тази земя, колкото и да им е трудно да напуснат родината? Така Израел няма да има върху кого да прилага експерименти.
    Не мога да повярвам, че гражданите на Израел, например лекарите, които са едни от най-добрите в света и помагат на много хора от цял свят, са привидно съгласни с това.
    Относно мирните демонстрации – няма как палестинците да седят мирно, след като свободата им е отнета. Да не би други под чужда власт винаги да са кротували? Не, има много примери, че не са.

    • “Възможно ли е всички да напуснат тази земя, колкото и да им е трудно да напуснат родината?“
      Лили, не знам до колко си запозната със случващото се в Палестина, но неволно или не улучи каква е целта на сегашната израелска политика – да направи живота на палестинците толкова невъзможен, че да ги принуди да напуснат земите се и така да решат демографския проблем.

      Относно мирните демонстрации, много съм писала, има много видео материали в ю туб, на които ясно се вижда кой използва насилие. В момента един документален филм печели награда след награда от международни фестивали, в България не мисля, че ще го прожектират скоро, но ето трейлъра, препоръчвам го на всеки да го гледа : http://www.youtube.com/watch?v=YQQ8F2W5eB0
      Става дума за мирните протести в едно палестинско село Будрус, в което благодарение на обединените усилия на палестинци, израелци и междунардони активисти, грабежът на палестински земи бе предотвратен.
      Което отговаря до голяма степен на въпроса относно апатията на изр. граждани. Има, макар и малко на брой израелци, които осъзнават несправедловстта и се борят срещу нея. Но за сега са прекалено малко на брой и често биват обявявани за предатели.

      • Когато тези територии идват под контрола на ИЗраел населението им е 1.3 милиона. Днес е 4.2 милиона. Днес всяка палестинка ражда средно 3-4 деца, а населението се удвоява на 30 години. Очевидно ако това беше целта на Израел тези данни нямаше да са такива.

    • Кротували“ са и под чужда, и под собствена. Юдея и Самария (Западния бряг) е под военно управление. Това важи за палестинските граждани, не и за израелските. Ясно е, че е несправедливо. Но е показателно, че по класации на организации за защита на правата администрираните от Израел райони на ЗБ са по-свободни от администрираните от Палестинската Национална Власт територии. Но, моите убеждения са, че Израел няма място там, нито заселниците – ако може да се размени тяхното присъствие (или по-скоро отсъствие) за мир съм твърдо ЗА.

      • “че по класации на организации за защита на правата администрираните от Израел райони на ЗБ са по-свободни от администрираните от Палестинската Национална Власт територии. “
        Би ли дал повече информация за тези класации, име, година на издаване, организация, а още по-добре линк кзм тях.

        “Но, моите убеждения са, че Израел няма място там, нито заселниците “
        За съжаление не си пиеш кафето с шефовете на Израел. Тъй че няма как да окажеш влияние на изр. политиката, която от десетилетия счита ЗБ за неделима част от Израел.

      • http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=22&year=2009&country=7749

        Ммм, не мисля, че си права Ая. На всеки в Израел (без крайните религиозни) е ясно, че Израел трябва да се махне от З.Бряг. Не е въпрос на „дали“, а „кога“ и „как“. Ако беше неделима част някой щеше да я анексира (като Голан и И.Йерусалилм).

  5. Дори и в малка степен имам представа какво се случва там, още преди да познавам определени хора. А от известно време се интересувам повече, чета някои линкове на AYA. Достатъчно ми е да прочета няколко неща „от извора“, плюс исторически факти!!!, за да имам свое мнение.

  6. Спокойно можем да разгледаме блогът на Йозеф Дана, израелски активист,за да видим,че мирните демонстрации са посрещани с куршуми всеки път, дори при малки такива в малки села. Пропагандата, че тези шествия са престъпни върви с пълна сила, защото просто Израел не го устройват подобни изяви.

    Всеки,който посети страниците с видео файлове ще види,че палестинците излизат, за да протестират срещу стената в Западния бряг. Тогава се появяват войници и заселници (които днес срутиха поредната джамия в Западния бряг) и започва сблъсък.

  7. Единствено в Третия свят войниците и полицаите стрелят с куршуми срещу протестиращите. И в Израел…

    • Марияне, гумени куршим се ползват както в Дамаск и Техеран, така и в Женева, Ню Йорк и Париж. Виж, сещам за протестите на площада Тиянанмин, в които китайските власти са убили над 1000 души. Не се сещам в Израел да е ставало подобно нещо по простата причина, че си има нормативи, с които се посочва как се разпръскват агресивни протести – гумени куршими, пясъчни куршуми, сълзотворен газ, мрежи, „смрърдящи“ бомби, ала бала.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: