Имаме една мечта – да може да покажем на света как танцуваме

DEIR AL-BALAH, Ивицата Газа (IPS) –

„Бях планира сватбеното ми тържество да е в четвъртък вечерта, защото тогава повече хора могат да дойдат и да остане до по-късно. Но тъй като дабке танцьорите не бяха свободни този ден, реших тържеството да е във вторник „, казва Мохамед Ghronaim, на 27 години, от Деир ал-Бала, село в централна Газа.“ Танцьорите от групата за дабке Ханаан са много талантливи“, допълва той.“ Всички ги обичат, най-малкото защото те са деца и танцуват по удивителен начин. Най-вероятно голяма част от хората, които дойдоха на сватбата ми, дойдоха само заради танцьорите.“

Дабке, традиционният за Близкия Изток танц в линия (подобен на нашето хоро) с пъргави стъпки и скокове, е и до днес важен елемент от палестинската култура, като е задължителна част от всяко сватбено тържество. Въпреки че има много професионални групи за дъбке в Газа, една от тях се откроява с уникалния си стил и енергия.

Основател и треньор на танцовата група Ханаан е Ясер ал-Izzerai, на 31 години, който живее в Деир ал-Балах и е започнал проекта със собствени средства.

„Имаше малко парти в училището до нас и няколко на деца на около седем години танцуваха дабке. Те не са бяха нещо необикновено, но аз видях потенциал в тях и реших да ги обучавам“, разказва ал-Изерай. „Тренирахме в дома ми, защото няма клубове или други места, които да използваме.“

*photo: Ahmad Hammad


След година репетиции, продължава той, те танцуваха на голяма сватба в Деир ал-Бала. „Публиката ги обикна и това се превърна в началото на страстта им към танца дабке.“

Тогава дабке танцьорите носели различни униформи – от основната комбинация от черен панталон и бяла риза до красиви ръчно бродирани дрехи.

„Тъй като децата са от бедни семейства, те не могат да си позволят униформи, дори и само черни панталони“, казва ал-Изерай. „Но имайки еднакви дрехи те ще се чувстват повече като част от една група, за това момчетата заеха дрехи от техни приятели, дори и само за деня на участието ни.“

Години по-късно, ханаанските танцьори са известни в цяла Газа и имат специално облекло.

„Гост на едно сватбено тържество, на което танцувахме, дари дрехи за момчетата“, припомня си техният треньор.

„Черни ботуши до коленете, черни панталони, бели ризи с жилетки над тях“, описва ги той, „и, разбира се, палестинската кърпа kuffiyeh – традиционният черно-бял шал, който се е превърнал в символ на Палестина.

Много търсени и обичани, групата участва в сватбени тържества в цяла Газа.

Ние правим тези сватби специални. Не само с нашите танци, но ние осигуряваме осветление, декорации и дори цветя, които се използват по време на изпълнението на младежите. Ние искаме нашата публика да се отпуснете, да забрави проблемите си. Всеки в Газа е загубил поне няколко членове на семейството си от израелските атаки или затвори. Всеки страда от обсадата.

Включително и самата група.

„Когато израелците бяха тук, бе много трудно да стигнем до тържествата, тъй като тогава Газа бе разделена на три части: Южна, Централна и Северна, а израелските военно контролно-пропускателни пунктове разделяха пътища“, спомня си Ал Изерай.

„Веднъж имахме участие на сватбено тържество в град Газа, но пътят от Деир ал Бала до там бе затворен“, казва той. „Така че наех едно магаре и каруца и стигнахме Газа през плажната ивица. Успяхме да стигнем навреме за сватбата.“

Години по-късно, поради израелската блокада на Газа, Ханаанската група отново прибягва до пътуване с магаре и каруца.

„Това беше по време на най-трудния период от кризата с гориво. Хората продължават да се женят, дори и под обсада. Поради липса на гориво, нямаше достатъчно таксита, така че трябваше да пътуваме отново с каруца за нашия ангажимент“.

В момента славата на групата се е разпространила от Газа и в други страни.

„Получихме покани да танцуваме в Норвегия и Италия, но никога не сме отишли, защото не можем да излезем от Газа. Границите са затворени, дори за танцьорите.“

Израелските власти твърдят, че обсадата на Газа, наложена от началото на 2006 г. и станала по-строга от средата на 2007 г., е от съображения за сигурност.

Но обсадата продължава да пречи на болните да получат достъп до медицински грижи и лечение, студенти да посещават университети, в който учат, семейства да срещнат своите роднини и дори на творчески и танцови групи да напуснат ивицата Газа за да покажат своето изкуство.

„Ние искаме да научим хората на дабке, да им покажем нашата красива култура, това е нашата най-голяма мечта: Да танцува из целия свят“, казва Изерай.

През десетилетията на израелската окупация, мнозина чувстват танца дабке като форма на съпротива спрямо окупацията, така палестинската култура и традиции остават живи дори в най-лошите обстоятелства.

Но за групата Ханаан нещата са много по-прости.

„Няма нищо политическо в нашата група“, заяви Ясер ел-Изерай. „Ние просто искаме да покажем красотата на палестинската култура на повече хора.“

Advertisements

Posted on ноември 24, 2010, in Газа, Палестинска култура and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: