Микрокосмос на палестинската борба

Разказ на Alessandra Bajec от IMEMC News

За първи път се срещнах с Абед по време на спонтанно вечерно посещение с малка група хора, които имаха желание да се запознаят с този фермер, живеещ в палестинското село Ал Уаладжа и чиято дългогодишна борба за запазване на собствената земя е известна на много хора.

Една вечер, когато посетихме Абед в знак на приятелство и солидарност, той ни покани да прекараме нощта при негo или да го посетим отново. Това, което най-ясно си спомням от това първо мое посещение бяха колониалните селища, които се показват от всички страни, един пропускателн пункт в близост до къщата на Абед – стара каменна конструкция, в която Абед живее сам плюс покрита с палатка голяма площ, където седнахме да поговорим.

На разстояние от нас проблясваха светлините на Ерусалим, те запълваха пространството между двете колониални селища, които също бяха част от нощния фон. Това, което първоначално бе едно непланирано обикновено вечерно посещение се превърна в среща, която разкри пред нас историята на палестинската съпротива, вплетена в живота на обикновен мъж в края на четиридесетте, който е смятан за един от последните останали представители на местното палестинско население в село Ал Walajah.

Седмица по-късно реших да се върна при Абед – да го посетя през деня и в по-тесен кръг. Докато се приближавахме към дома му, местата, през които минавахме ни изглеждаха познати със своите “забележителности“, типични за сегашното състояние на окупация в палестинските земи. Пропускателният пункт в единия край на земята на Абед, заобикалящите колониални селища и непрекъснато разрастващия се Ерусалим отвъд хоризонта. Бяхме топло посрещнати от Абед, с който направихме малка обиколка из къщата и обработваемата земя, върху която се отгелждат широк набор от култури, той ни посочи и кокошарник, построен в края на земите му, показа ни малка площ, в която отглежда няколко кокошки и зайци.

Снимката на Абед е дело на автора на статията

Мястото, където Абед посреща своите приятели и гости представлява голям и уютен вътрешен двор, покрит с огромна палатка и скромно обзаведен с дървена маса, столове и възглавници. Там може да видите различни инструменти и консумативи, необходими за обработването на земята. Но и флейта, и уд, и табла (музикални инструменит, често използвани в Близкия Изток) , както и един струнен инструмент, приличащ на арфа, плюс килим около масата, който носи нотка на празнична атмосфера.

Отвън, в единия край на вътрешния двор има външна кухня, а срещи нея седи в ъгъла печка на дърва, върху която Абед прави вкусно арабско кафе за всички гости. На края на двора се намира пещера от ханаанската ера , която днес Абед използва като жилище, тъй като Израел забранява изграждането на модерна къща там. Разрешенията за строителство обикновено не се получават в зоната, в която Абед живее, а именно между строящате се от Израел стена (която всъщност анексира палестински земии) и международно признатата граница Зелена линия. Това прави всяка къща построена в тази област – незаконнa. Пещерата е покрита от рафтове с фотографии и изрезки от вестници, които разказват историята на Адеб, както и с други изрезки от вестници, онагледяващи подобни на неговата история разкази на палестинската борба.

След като обядвахме заедно, дойде време Абед да ни разкаже за собствената си борба. Абед идва от бежанския лагер Dheisheh във Витлеем. Tой, Абед Rabbeh е 48-годишен фермер на маслини, притежаващ земя в Ал Walajah чрез баща си, дядо си и поколенията преди него, които са родени в селото. Притежавайки документи, които доказват, че земята принадлежи на семейството му, той твърди, че има право да остане там и че трябва да се бори за него.

През последните 15 години Абед живее сам в малка пещера в Ал Walajah, занимавайки се със земеделие и предотвратявайки по този начин опитите на израелската държава да вземе и останалата част от завещаната му от предците му земя. Като се има предвид стратегическото разположение на земите му – между разширяващите се колониални селища Gilo и Гуш Etzion, има планове за изграждане на ново селище, което ще се нарича Giv’at Яел и което ще конфискува земите на Абед, както и това, което е останало от Ал Walajah. Строителите са работили в тясно сътрудничество с общината и израелската армия за да използват всички възможни средства за премахване на Абед от земята му. Въпреки техните услия, той все още е там.

Въпреки, че въз основа на показаните документи за собственост , Съдът признава, че земята принаделжи на семейството му, върпеки това съдът възразява Абед да живее там и го спира от построяването на дом. Той смята, че крайната цел на Израел е да вземе земята, но без хората, които живеят на нея. Според израелското законодателство, ако един земеделски производител не е на нивата си или не се грижи за посевите си в продължение на известен период от време, той може да загуби земята си. Тъй като държавата не дава разрешение за изграждане на къща в този район, Абед трябва да пътува до нивата си и обратно непрекъснато за дадокаже, че се грижи за земята си.

Той живее далеч от жена си и осемте им деца, които се намират в Dheisheh. Той би искал да бъде с тях, но всеки път , когато остава със семейството си, той не спира да мисли за Ал Walajah или както казва:“Защо трябва да живея в бежански лагер, когато има своя собствена земя?“

Той обикновено посещава Dheisheh веднъж на всеки две седмици, в редки случаи семейството му го посещава в Ал Walajah. Той винаги е обичал земята, спомня си как, когато е бил дете е извървявал пеша заедно с баба си целия път от лагера Dheisheh до АлWalajah за да берат маслини, обработват земята и засаждат дървета. Абед намира смелост и решителност да остане в земята си благодарение на редовните виждания със семейството, приятели и активисти, идващи от Израел, Палестина и много други страни в израз на солидарност. „Хората, които идват тук са моята сила. Те са тези, които ми дават сила „, казва той.

Абед би искал да прекара повече време с жена си и децата си, но той се страхува, когато напуска Ал Walajah от грабежи, както и от честите атаки на заселници от близките колонии. Веднъж, на връщане от Dheisheh, намерил палатката унищожена. Три или четири пъти са крадяли храна, газ и вещи от първа необходимост. Инцидентите оставили следи, доказващи, че израелските военни са били в къщата му, докато той е бил надалеч. Преди около 3 години, кучето му е било отровено, а генератор за ток е бил откраднат в негово отсъствие. В миналото е имало четири водни извори, достъпни в областта, днес обаче всички те са иззети от Израел. Абед сега разполага с един кладенец, който той иска да ремонтира, тъй като не работи, но ме му позволяват.

Абед си спомня за обичайните епизоди на насилие, които е преживял в следствие на атаките и на заселниците, и на армията, откакто живее в района. Преди месец автобус, превозващ еврейски заселници спрял на главния път, където се намира пропускателния пункт, заселници слезли и се насочили към земите на Абед, крещейки към него. Въпреки, че група войници сякаш се опитвала да ги спре, Абед виждал от къщата си, че в действителност не вършат нищо. Освен това, преди 8 години заселници унищожили няколко дървета в неговото поле, а след това нападение израелските сили забранили на Абед достъп до земята му.

Многобройни предложения са направени досега с намерение да прогонят Абед от земята му. Рами Леви, собственик на верига супермаркети с няколко магазина, разположени в колониалните селищата в Западния бряг, му предложил 20 000 шекела на месец в замяна на 10 дунама земя за изграждането на сватбен салон. Друг предложил закупуването на земята му с цел изграждане на израелски път, свързващ Йерусалим и Хеброн с бензиностанция на него. Един американски евреин също е имал интерес за закупуване на земята му за други цели. Абед винаги е отхвърлял всяка оферта с думите, че няма да се откаже от своята земя.

Наскоро съдът е заявил, че е построил къща незаконно, но той е пояснил, че т. нар. „къща“ е просто една пещера. Тъй като на палестинците не е разрешено да строят върху тези земи, Абед многократно е бил помолен да разруши всичко, защото се смята за „незаконно“ (включително „спартанската“ външна тоалетна и кокошарника!) В отговор на решението на съда относно незаконно построената къща, Абед се е консултирал с адвоката, който поискал от комисията на Сметната палата да изпрати някой, който да проверите за какъв тип жилища става дума.

Съдията се е съгласил член на комитета да провери на място и да преразгледа случая в рамките на шест месеца. Официален представител на Министерството на вътрешните работи по-късно отишъл, но вместо чертеж на пещерата от епохата на ханаанците, той показал на съдията стандартен план за къща за да докаже, че Абед е построил дома си незаконно. Десет решения на съда са били взети до сега, последното от които беше през септември миналата година. Адвокати отлагат делото в полза на Абед.

Преди една година, на Абед е предоставено правото да остане в земята си, но без право да строи. Следващото дело е насрочено за март 2011. В момента Израел дава на Абед разрешение само да отиде в съда и да се върне, и когато той поиска разрешително да отиде в Ерусалим по друг повод, то му е отказано тъй като той е „заплаха за сигурността“.

Абед коментира, че ако той бе евреин, израелските власти щяха да му предоставят къща, улици, вода и всички стоки от първа необходимост, но това не е възможно, в действителност, тъй като той е палестинец. „Осло ни унищожи. Никакъв мир няма.“ констатира той.

След това Абед ни носи голяма книга, пълна с послания на солидарност, написани на различни езици, както от международни активисти, така и от палестински / израелски приятели, които са посетили къщата му. Той обяснява, че израелски активист пръв предложил да създаде книга за посетителите, в които те да могат да пишат коментари. Идеята е приветствана и в последните 6 години Абед е събрал стотици съобщения, и дори почти е завършил 5-та книга!

Абед добавя, че той уважава жена си и нейния избор да останат в Dheisheh с децата, докато не губи надежда, че всички ще дойдат да живеят с него един ден. С последните си думи Абед се обръща към всички, които подкрепят неговата неспираща борба за справедливост: „Хиляди благодарности на хората от целия свят, които ми помагат. Всички, които идват тук, ми дават сила. Това, към което призовавам е мир в света. Всичко, което искам е мир „.

Историята на Абед е микро-реалност на текущата палестинската борба за основни човешки права, отнети от апъртайд режима в Израел. Всъщност, всички основни проблеми на палестинския народ са събрани в този малък ъгъл в Ал Walajah: грабежа на земя, стената, която анексриа палестински земи, незаконните селища, въпросът за бежанците и правото им на връщане, нарушенията на човешките права и отказът на свобода на движение . Но човек може да намери истории на палестинската съпротива като тази из целия Западен бряг.

Около половината от това, което бе останало от старото село на Ал-Walajah бе незаконно анексриано от Израел през 1967 г. като част от община Ерусалим и за изграждането на колониалните селища Har Gilo и Gilo. Останалата част от Ал Walajah се намира между стената и Зелената линия, където живеещите палестински селяни не получват статут на постоянно местожителство. Тъй като не им е законно разрешено да живеят в своите земи, хората от Ал Walajah са били изселени и днес са бежанци, повечето живеят в лагера Dheisheh.

Един от малцината, които решава да спре тази несправедливост е Абед Rabbeh, който живее сам в края на селото…

 

Advertisements

Posted on декември 1, 2010, in Живот под окупация, Заселници and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: