Къде всъщност ни е позволено да живеем?

мнение на Joharah Baker*

Нека да предположим, че по-голямата част от израелското правителство и общество не са на мнението на някои крайно радикални изралци, които призовават всички палестинци да бъдат преместени извън страната [за предпочитане в Йордания].

Нека да предположим, че повечето израелци все още вярват в постигането на “мир“– и използвам тази дума в ширкия ѝ смисъл, и разбирателство – в още по-широк смисъл – с палестинците. Ако наистина повечето израелци вярват, че палестинците би трябвало да могат да живеят върху земя, която да наричат своя, тогава изниква въпросът с оглед на сегашните условия, които сочат именно обратното “Къде точно ще бъде позволено на тези палестинци да живеят?“

Знам, че този въпрос звучи прекалено опростено и дори саркастично, и всъщност е именно такъв. Но това е напълно нормален въпрос като се има предвид, че Израел все по-непримиримо се стреми именно към подобно решаване на проблема.

Дали палестинците ще могат да живеят в Източен Ерусалим? Всъщност не, поне не в Ерусалим като част от тяхната бъдеща столица. Спомнете си, че Ерусалим е „неразделната, вечна столица на Израел“. Израел е неотсъпен в позицията през годините и няма да се откаже от това самостоятелно предоставено, или дори дадено от Господ право.

Добре тогава, ако няма да живеят в Ерусалим, къде тогава могат да живеят палестинците -удобно и свободно? Може би в окупираните територии. Да, дори международните закони настояват, че земята завладяна от Израел по време на войната от 1967 г. е окупирана. Гранциите на Западния бряг и Газа (и Източен Ерусалим, ако трябва да бъдем точни) са международно признатите параметри за крайно договаряне между двете държави.

Единственото, което звучи смислено е Израел да се оттегли от земите, които контролира, и ако обичайте не смейте да казвате, че те не контролират основните палестински градове, защото това не е страница за вицове. По този начин, Израел може да остане върху земите, които “получи“ ( тук съм мила с думите, които използвам) по време на войната през 1948 и ние, палестинците, може най-накрая да заживеем като всеки друг народ в нашата законна родина.

Стоп! Тази фантазия може директно да изхвърлим през прозореца. Не забравяме ли една малка пречка, наречена засленици и техните селища? Тези гигантски селища, заедно със своята инфраструктура, пътища и разделителна стена, която да ги предпазва, заемат 40 процента от Западния бряг. Дори и в най-добрия сценарии, според който Израел ще се оттегли от по-малките поселения и постове при постигане на крайно договаряне, големите колониални слеища не са предмет на преговори. Израел иска да ги запази за себе си. Може би чрез небалансирана “размяна на земя“, палестинците ще получат в замяна суха пустинна земя в Негев, вероятно най-негостоприемната част от палестинските земи. Много добра сделка.

Така половината от Западния бряг остава за нас. Отлично. Рамала, Наблус и Хеброн ще бъдат със сигурност част от независима Палестина. Газа също. Но как независимите палестинци ще пътуват от и до Газа все още не е съгласувано.

Добре, а какво ще стане с палестинците, които са преживели войната от 1948 и продължават да живеят в рамките на Израел? Те останаха там напук на новодошлите ционисти, чиято мечта е била да създадат чиста еврейска държава, така те се превърнаха в пословичен трън в очите на Израел.

Така че след като тези палестински бежанци, чиито села бяха ограбени и унищожени от еврейските нашественици и израелски войски не знаят все още коя земя да нарекат свой дом, то могат ли поне тези, които са останали в домовете си след 1948 г. да живеят там, където пожелаят в пределите на родината си? – Всъщност не. Тази седмица 50 равини подписаха отворено писмо, в което призовават евреите да не дават под наем жилища на палестински араби.

„Този, който продава или дава под наем жилище на не-евреи причинява на съседите си голяма загуба и неговият грях е огромен“ се казва в писмото. „Всеки, който продава (собственост на не-евреи) трябва да бъде спрян!“

Това писмо е по инициатива на главния равин на град Сафед Shmuel Eliyahu в опит да спре наплива на палестински араби към северния град, като повечето тези, които отиват там, отиват за да учат в тамошния колеж.

Сафед бива етнически прочистен от своето палестинско население прз 1948 година. Фактът, че това изявление е крайно расистко не представлява проблем за инициаторите.
„Расизъм има и в Тората“, отбеляза гордо равин Yosef Scheinen от Ашдод. „Земята на Израел е предназначена за народа на Израел. “

Плашещо е когато такива изказвания идват от религиозни лидери, които са работели в израелското правителство. Израелският министър-председател осъди писмото, казвайки, че то е “недемократично“, но въпрсът е дали ще направи нещо, ако посланието на равините бъде последвано от хората. Моето предположение? Нищо няма да стори. И то защото, независимо дали признава или не, Нетаняху също вярва, че земята на Израел принадлежи единствено на евреите. Оттам идва и настояването палестинците да признаят Израел като еврейска държава и постоянното забавяне на преговорите в мирния процес, така че поселенията да се увеличават необезпокоявани. Така се стига до повече земя за евреите.

Но да се върнем на основния въпрос. Ако палестинците не могат да живеят свободно в Ерусалим, вътре в Израел или дори в Западния бряг, тогава за каква палестинска държава се преговаря? Явното незачитане от страна на Израел на международните стандарти и демократични принципи в комбинация с арогантния и расистки манталитет, според който „земята на Израел“ [която до не преди много време бе известна като Палестина] винаги е била отредена за евреите, пречи на всички усилия за постигане на мир.

Светът трябва да осъзнае това. Аржентина и Бразилия направиха стъпка напред и признаха Палестинската държава. Уругвай и други южноамерикански държави може би ще ги последват. Ако тази вълна продължи и ние, палестинците, положим услия за да помогнем, жизнена Палестинска държава ще се превърне в неизбежна реалност.

Въпреки това, имайки предвид днешната ситуация и реалност, стигам до едно заключение: Ако палестинците бъдат оставени на милостта на САЩ и Израел, то те ще живеят в тесни и изолирани кантони, в които ще са лишени от реална власт. Това не е начин на живот.

*Joharah Baker работи в Медийния и информаципнен отдел на Палестинската инициатива за промовиране на глобален диалог и демокрация (MIFTAH).

Advertisements

Posted on декември 11, 2010, in Анализи and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. „….Нека да предположим, че по-голямата част от израелското правителство и общество не са на мнението на някои крайно радикални изралци, които призовават всички палестинци да бъдат преместени извън страната [за предпочитане в Йордания]….“

    Предположението е факт, повечето израелски евреи подкрепят идеята за две държави. Някои подкрепят и идеята за една – тази идея сама по себе си се разделя на три тотално различни подвида. 1 – крайните десни искат да се изгонят всички араби от териториите (не са представени парламентарно). 2 – една държава с два народа. 3 – фантастичната идея за една държава с един народ (който включва и евреи, и араби).

    „….Дали палестинците ще могат да живеят в Източен Ерусалим? Всъщност не, поне не в Ерусалим като част от тяхната бъдеща столица. Спомнете си, че Ерусалим е „неразделната, вечна столица на Израел“. Израел е неотсъпен в позицията през годините и няма да се откаже от това самостоятелно предоставено, или дори дадено от Господ право….“

    Популизъм има навсякъде. Това за неразделната столица е популизъм, просто думи. Навремето Менахем Бегин се е заклел, че Синай винаги ще остане част от Израел, пък даже е цитирал и някакви си притчи от Стария Завет. Но с малко дипломация и административни заигравки – Израел се изтегля от тази територия, която хем има петрол, хем много рядко населена, хем е на едно от най-стратегическите места в района (Суецкия канал), хем е 3 пъти колкото Израел. И днес вече няма проблеми със Синай.
    Мисля, че при правилните обстоятелства Източен Йерусалим да бъде столица на Палестина е повече от възможно. Сега, остават пипкавите въпроси като къде трябва да бъде Стената на Плача и еврейския квартал, но ако се погледне голямата картина това не е най-важното.

    Израелските араби се ползват със абсолютно всички права, които имат и израелските евреи. Единствената законова разлика е липсата не едно задължение – военна служба. Вярно, има ненормалници и олигофрени като гореспоменатите 50 равина, но за тази работа си има съд, а в Израел за подобни неща не си поплюват като у нас.

    Авторът е пропуснал нещо много важно, а именно, че сме 2010 и днес вече има едно много по-приемливо и за двете страни решение. Размяната на земя – големите еврейски заселнически блокове, които са на границата отиват в Израел, а арабските села, които са в Израел, но до границата със Западния Бряг – отиват в Палестина. Като принцип този подход е приет и от правителството на Махмуд Аббас съвсем официално, и от дясната управляваща коалиция в Израел, начело с Биби. Все още не се изяснени параметрите – кое, къде, колко, но принципа е приет. Стария принцип „земя за мир“ е забравен и от двете страни, новия принцип е „земя за земя, мир за мир“.

  2. “3 – фантастичната идея за една държава с един народ (който включва и евреи, и араби)“
    Защо да е фантастична, нали твърдиш, че и в момента живеят араби и евреи в рамките на Израел и са щастливи и доволни. То и сега Израел контролира ЗБ и в него живеят евреи с пълни израелски права, при това решение просто и палестинците ще получат равни на останалите жители права.
    Е, ще се изгуби демографското мнозинство, но демокрация не значеше ли хората да имат равни права независимо от религия и етническа принадлежност.

    “има ненормалници и олигофрени като гореспоменатите 50 равина, но за тази работа си има съд, а в Израел за подобни неща не си поплюват като у нас. “
    В очакване съм какво ще им се случи…но се опасявам, че ще чакам напразно.

    П.п.да поясня, не ме интересува как точно е формулирано и наименувано дадено решение на конфликта, аз съм за всяко едно, което е справедливо и запазва достойнството и правата на всички граждани.

    • „….Защо да е фантастична, нали твърдиш, че и в момента живеят араби и евреи в рамките на Израел и са щастливи и доволни…..“

      Ая, не ме разбра. Има идея за една държава с два народа – араби и евреи, а има и една друга идея (фантастични и наивна), спроде която днешните евреи и палестински араби трябва да заживеят като един народ в една държава. Не само една нация, ами и един народ. Идеята лежи върху теорията, че палестинските араби не са всъщност араби, ами арабизирани наследници на юдейските семитски племена отпреди хилядолетия. Идеята според мен е тъпа и става само за научна-фантастика.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: