Ден след арестите в Ал Уаладжа – статия на един от арестуваните

Това е разказ на един арестуваните вчера. Повече за арестите в статията “8 ареста като подготовка за идващата Коледа във Витлеем“:
Добрата новина е, че булдозерите не работят днес – благодарение на смелите хора от Ал-Уаладжа, но те все още се нуждаят от нашата колективна подкрепа. 100 международни активист ще бъдат в Ал-Уаладжа утре сутринта (петък в 9 часа сутринта) за да протестират.

Видеото, което записах тази сутрин обобщава какво се случи с нас след ареста ни в Ал Уаладжа, едно спокойно и красиво село, където е предвидено да се извърши етническо прочистване (за втори път). Шийрин и младите мъже от Ал Уаладжа бяха бити и пръскани със спрей в очите. По време на ареста ми успях да изпратя текстово съобщение, да водя бележки и дори и да заснема няколко снимки без войници да забележат (данни може би за следващата ми книга!).

Ние се противопоставихме на заповедта на войниците да не говорим един с друг или с тях. Много от войниците казваха, че те само изпълняват заповеди, но аз и другите им напомнихме, че спазването на фашистки заповеди не е извинение в международните съдилища (ние не сме стигнали дотам, но аз вярвам, че един ден ще стигнем и до тях). Бях наистина вдъхновен от смелостта и отдадеността на селяните като Шийрин и Диа, които показаха приличие и достойно спокойствие в сблъсъка им с окупационните сили. От фашизма на нацизма до ционизма, врагът е един: расизъм и алчност, които в крайна сметка са саморазрушителни. Но ако има достатъчно добри хора, които да се изправят, краят на всичко това може да дойде по-рано и повече хора от всички страни ще бъдат спасени от физическите и емоционални белези на колонизацията.

Докато седях в затворническата клетка със стегнати от белезниците ръце, изпитвах чувство на спокойствие и самочувствие. Усмихвахме се и прошепвахме окуражителни думи един на друг. Това повдигна нашия дух и приятелство. Аз самият започнах да пея (Fairuz-Zahrat Ал Madaen, коледни песни, палестинския химн и други). В крайна сметка ни казаха да не говорим един с друг, но не можеха да ми забранят да пея. Прииска ми се да танцувам, но после си помислих, че това може би ще бъде прекалено за моите съкилииници.

Ние всички вярваме, че това, което ни се случи е знак на слабост и отчаяние, именно това показват все по-бруталните атаки на израелската армия срещу невъоръжени хора, които мирно се противопоставят на окупацията. От Флотилията за Газа до Рафа, от Билин до Ал Уаладжа, от Щутгарт до Париж, навсякъде имам усещането, че пукнатините в стените на тази империя от лъжи се усещат.

Това е изказването ми в youtube:

Advertisements

Posted on декември 23, 2010, in Активисти от ненасилствената съпротива, Живот под окупация, Затворници, Ненасилствена съпротива. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: