Още една Коледа под обсада

Послание на отец д-р Файсал Хиджазин, енорийски свещеник от Католическата църква в Рамала.

Сърцето на Витлеем не е Църквата „Рождество Христово“, нито Францисканската католическа църква Св. Екатерина, нито многото други места за поклонение, намиращи са в този свят град. Сърцето на Витлеем не е и гробницата на Рахил, която днес е заобиколена от стена от чугун, желязо и цимент, стена, построена за да я раздели от Витлеем.

Всъщност, сърцето на Витлеем е общността от вярващи, които чрез присъствието си в този град са запазили родното място на Исус, помагайки то да не бъде забравено, а почитано, защото там нашият Спасител се появи на земята, роден от девица, за да ни спаси от греховете ни. През всичките тези векове, Витлеем остана дом на християнската общност.

Следите, оставени от израелски военен самолет F16 се виждат в небето над Църквата Рождество Христово, която хората вярват, че е мястото, където Исус е роден. (MaanImages,Luay Sababa)

Тази Коледа, християни от целия свят ще пеят коледни песни като „O Little Town of Bethlehem“ без да знаят, че в действителност скоро в града, за който те пеят, последователи на Христос може би вече да няма да има.
Тогава „O Забравен Град Витлеем“ ще бъде по-точно заглавие на песента, която християните по света днес пеят, защото християнското присъствие в този малък свещен град, след 2 000 години, скоро ще приключи.

Факт е, че това е една общност, която е задушавана от военната окупация и всички ограничения на свободата, свързани с нея – най-вече от разделянето на семействата, които живеят на много малки разстояния едно от друго, но не могат да се виждат заради „разделителната стена“ – те са обект на произволни наредби и се намират под заплаха от насилие.

Тъй като това продължава вече десетилетие след десетилетие, много християни са напуснали любимия град в търсене на по-сигурно място, в което да могат да отгледат своите семейства, място, в което да могат да живеят, работят и да се молят, запазвайки човешкото си достойнство.

Трудностите, причинени от политическата ситуация, силно са намалили броя на християнското население. Разбира се, има някои международни медии, които погрешно представят това бягство на християните от Палестина като резултат от ислямско преследване. Това е лъжа. Макар че, разбира се, християнската общност в Палестина има проблеми свързани със статута им на малцинство, което се случва с малцинствата практически навсякъде, внимателен анализ на емигриращите християни ясно показва, че основната причина за напускането им е животът без права под тежката военна окуапция професия, наложена от израелското правителство. Това е ситуация, която, в една или друга форма, продължава вече 62 години.

Аз съм свещеник в този регион в продължение на 25 години, посещавал съм палестинските християни в израелските затвори, участвал съм в погребението на християни, убити от израелски куршуми и бомби, опитвал съм се да помогна на християнски семейства, които са били жестоко разделени от израелската политика, която отнема гражданските права на палестинците, принуждавайки ги да се преместят да живеят в друг район, и дори съм лобирал пред Израел да върне на християните тяхната собственост, която им е била конфискувана от Израел за да бъдат разширени незаконните еврейски селища около Витлеем.

Не винаги ми е било лесно да контролирам собствените си гняв, да не говорим да съветвам страдащите да простят на Израел за стореното страданието и опечаление. Някои се вслушват в думите на Христос за утеха. Други избират да избягат. Израел не прави разлика между палестинските християни и мюсюлмани. Явният факт е, че израелците искат палестинска земя, но не желаят палестинците – хората, които са живели там в продължение на хиляди години. И без да се съобразяват, те предприемат съответните действия за да постигнат целта си.

Въпреки нашето желание да разберем сърцето на всеки човек, дори и това на нашите гонители и потисници, въпреки желанието ни да говорим мирно и с разбирателство с тях, все още, може би това показва слабост в нашата вяра или може би вследствие на арогантността от тяхна страна, ние не сме направили да напраим много в тази насока. През 2009 г. група от миряни и духовници от християнската общност, включително и аз, създадохме документа Кайрос Палестина, в която ние се опитахме да кажем на света какво се случва тук. Това бе нашата покана за справедливост, разбирателство и мир. Получихме голяма подкрепа за нашата декларация, но има много още, което трябва да се направи.

Днес виждаме как двата съседни града, Витлеем и Ерусалим, са разделени за пръв път в историята. Драконовски ограничения на свободата на движение правят почти невъзможни семейни, социални и икономически връзки между тях. Двойки, живеещи от различни страни на стената, които искат да сключат брак трябва да се разделят с едно от техните семейства или един от друг, тъй като е почти невъзможно за човек живеещ отвъд стената да получи разрешение да живее със своя съпруг от израелската страна. Палестинци, които искат да посетят светите места, като например Църквата на Божи гроб, така както са правили в продължение на много векове, се нуждаят от разрешително, което обаче Израел издава много трудно. Поклонниците, желаещи да посетят Витлеем често трябва да минават през сложни процедури на израелските пунктове. Това неудобство означава, че много поклонници, които пътуват към Витлеем, прекарват повечето време чакайки на пунктовете, вместо да празнуват с нас по улиците.

Има хора по света, които страдат повече от нас. Ние като всички Божии деца имат за какво да бъдем благодарни. Присъединяваме се към нашите братя и сестри благодарим на в Христа. Но не е лесно да изгоним сянка от сърцата ни, когато мислим за това какво става с нашия малък град Витлеем.

Християните тук се обезкуражават когато виждат, че много от техните братя и сестри от САЩ активно подкрепят политиката, която прогонва християнското население от земята на Христос. Те се чувстват отхвърлени от техните собствени роднини. Не би ли било правилно в името на Принца на мира да призовем за справедливост и равенство между всички? Ако християните са приятели на Израел, не призовават ли именно приятелите своите приятели към добродетелност? Ако не го направят, тогава те не са истински приятели!

Нашият Спасител дойде за дари светлина на живеещите в тъмнината. Нека тази Коледа просветли сърцата на всички и нека тази светлина озари всяко тъмно място, особено преследваните. Нека ни дари повече надежда и ни обедини, докато го чакаме в мир. Нека това даде надежда на християните от Светите земи, така че тялото на Христос, Неговата Църква да продължи да съществува и в тези свети земи.

Advertisements

Posted on декември 27, 2010, in Гласове за мир, Живот под окупация, Християнството and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: